(На българите им дай да основават държави - тази, както вече споменахме, щяла да бъде най-малкото дванадесетата!)

Още когато населявали далечна Азия, прабългарите се славели като строители на градове. Балх, столицата на древна Балхара, била наричана от арабите шахастан - царственият град; големи и благоустроени градове там били и Балгар, Варну, Шуман и Мадар;
с богатство и блясък се славели градовете Биляр и Болгар във Волжка България (Болгар е имал 10 000 каменни къщи, мраморни палати, огромни магазини и бани), в тази България е имало още 200 града; удивително красив крайморски град е бил и Фанагория - столицата на Велика България.

Всички тези български градове били строени по една и съща сакрална схема: укрепленията представляват три концентрично вписани правоъгълника (издължени в пропорциите на златното сечение 1 : 1,65), с култово ядро в центъра - това, според древните българи, било земна проекция на космическия планетарен или галактически модел: концентрични елипсовидни орбити около космическо ядро (Слънце или галактически център).

Навсякъде, откъдето са минали българите - в подножието на Памир, Хиндукуш и Алтай, край езерата Балхаш и Севан, край Аралско, Каспийско, Азовско и Черно море, край реките Амударя и Сърдаря, Тигър и Ефрат, Дон, Волга и Днепър, на север и на юг от Дунава, в развалините на градовете Балх и Балгар, Варну, Шуман и Мадар, Биляр и Болгар, Мадара, Шумен и Варна, Казан и Самара, Киев, Новгород и стария Рязан, Плиска и Охрид - навсякъде изпод развалините наднича един и същ знак, изсечен върху камък, тухла или керемида (археолозите го наричат „игра на дама" или „вавилон"), и върху надгробната плоча на чъргубиля Мостич - строителят на древен Преслав, вместо християнския кръст е изсечен същият знак:

Кръстът, който свързва концентричните правоъгълни­ци, се пресича мислено в точката на Създателя и сочи мястото на култовия център (в Плиска това е храмът на Тангра, в Преслав - Кръглата църква).

Новата столица на България Плиска не бивало да отстъпва по блясък и сакралност на старите български столици. Тя била построена по същия модел.
Но първата грижа на Аспарух била да направи този град непристъпен.
Плиска била обградена от ров широк 12 метра, с дълбочина също 12 метра (20 крачки), на дъното на рова били набити къси заострени колове, а изровената пръст била насипана на вътрешната страна - насипът бил висок също 20 крачки, значи общата височина на вала е била 24 метра - китайска стена!
Отгоре върху стената били набити високи колове - втора стена с тесни пролуки, през които защитниците на града да изстрелват като през амбразури стрелите си.
Този вал описвал външния издължен правоъгълник, имал обща дължина 20 километра и обграждал огромно пространство от 25 квадратни километра (25 000 декара).

В това укрепление в случай на нашествие са могли да се укрият повече от 200 000 души заедно с добитъка си.
Вторият концентричен правоъгълник се описвал от каменни стени, дебели 2 и половина метра, високи до 10 метра, с кули и порти на изток и запад, на север и юг.
Зад тези стени се намирал вътрешният град - там е бил Големият дворец с тронната зала и други административни сгради, а също така къщите на боилите, грънчарските и железарските работилници, тържищата и магазините.
Между стените на вътрешния град и външния отбранителен вал се ширел външният град, където били кръчмите и колибите на простолюдието, там са се приютявали и пришълците в случай на нашествие.
Третият концентричен правоъгълник ограждал дворцовия център - цитаделата, в средата на която се намирала свещената точка: капището на Тангра - храм, състоящ се също от два концентрични квадрата и в центъра на вътрешния квадрат стояла свръхточката: кръглата жертвена колона; до него се издигало жилището на върховния жрец: кръглият дворец на хана - земна проекция на сферичната вселена, в чийто център стоял Аспарух.

                                    
реконструкция на тронната палата в Плиска

В дворцовия център се намирало и най-жизненоважното - водохранилището.
В устройството на Плиска е имало нещо удивително за ония времена.
Известно е, че кралят Слънце Луи XIV в залеза на XVII век е изхвърлял сутрин нощното си гърне през прозореца, понеже нямал тоалетна, любовниците му пък се обливали с парфюми, за да прикрият миризмата на некъпаните си тела,
а 10 века преди това - в края на VII век - в столицата на хан Аспарух е имало канализация - за чиста вода и отходен канал от оловни тръби за мръсотиите, имало е басейни и бани.

Когато през зимата завеели страшните северни ветрове - в специални пещи извън двореца до бяло се нагрявали обли речни камъни, горещият въздух от пещите се отправял по керамични тръби към двореца, стените му били двойни, топлият въздух нахлувал в процепа между двете стени, камъните на вътрешната стена имали дупки и през тези дупки топлият въздух влизал в тронната зала.
Основите на дворците и на крепостните стени са запазени и до днес. Градени били те от камък и гранит и безмълвно са се извисявали сред пустата равнина до средата на XIX век, когато турците, от далновидност или за подигравка с нашата история, натрошили камък по камък гранитните дворци и с този праисторически чакъл постлали пътя на първата железница на Балканския полуостров - от Русе до Варна.

из Български хроники 1т. на Ст.Цанев

Изключително мъдър мъж.
Истината е още по-драматична. Сигурен съм, че не смее да я заяви на глас.
То... и кой ще я чете?
Бившите римляни - бъдещи българи?
Абсурд:).

Здравей, Божо. Чел съм много за българските градове. Дори съм писал тема за тези в Кавказ. Много добри строители сме били и може би мсме отстъпвали само на римляните в това отношение. Лошото е, че нашите крепости и строителни обекти не са запазени тук, но в Азия има по-добре запазени.
Поздрави!

Не знам римляните на нас, или ние на римляните сме давали съвети , по-важно е откритията на българските археолози да се знаят. Изобщо вече много издания по българската история чакат да се преработят и поднесат в подходящ вид на всички.
Хубав ден!