Постинг
15.04.2022 09:11 -
Личо Обрейков - наследникът на рода, съзидател на Пловдив
Автор: bojo12345
Категория: История
Прочетен: 841 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 15.04.2022 12:02
Прочетен: 841 Коментари: 4 Гласове:
9
Последна промяна: 15.04.2022 12:02
На 5 март ни напусна един от знаковите лекари за Пловдив и страната - ортопедът д-р Личо Обрейков. Той е наследник на знаменития род Обрейкови, който има огромен принос за града ни в социален, икономически и образователен аспект. Дядо му - Стефан Обрейков, е крупен индустриалец и основател на днешната Търговска гимназия, а баща му - Обрейко Обрейков - създател на първия мострен панаир в Пловдив и страната, който дава основите на днешния международен изложбен и търговски център. В тяхна чест улица в кв. „Гагарин“ носи името „Стефан и Обрейко Обрейкови“.
Д-р Личо Обрейков е роден в Пловдив на 7 октомври 1931 г. Завършил е Първа мъжка гимназия. Навремето баща му не разрешил той и брат му да учат в Търговската гимназия, за да не се ползват с привилегии, а да са на равна нога с останалите ученици. След като завършил средното си образование, Личо мечтаел да следва право. Тогавашната ОФ организация обаче издавала бележки само за кандидатстване за медицина и агрономство. Принуден да избира, той се изучил за лекар и до последно е всеотдаен на благородната професия. Мечтата му обаче претворява внукът му Величко, който наскоро се дипломира като юрист.
Той е известен като един от най-добрите за времето си специалисти по горни крайници. Има защитена дисертация и две специалности - „Ортопедия и травматология“ и „Костноставна туберкулоза“. Приживе казваше, че заради репресивния тоталитарен режим, който е преследвал и потискал фамилии като неговата, не е успял да се издигне в професията.
През 1997 г. д-р Личо Обрейков е избран за член на борда на директорите на Международен панаир Пловдив, където достойно защитава честта на фамилията и работи за благото на институцията. Често неговите управленски решения били одобрявани от Министерството на икономика, за разлика от самия борд. Когато Пловдивският панаир е включeн в cпиcъкa зa пpивaтизaция, за което д-р Личо Обрейков е върл противник, той е изваден от борда на директорите.
До сетния си дъх д-р Личо Обрейков милееше за сътвореното благо от дедите си и искаше то да се помни от поколенията. Преди няколко години издаде книга, посветена на рода Обрейкови
Стефан Обрейков - крупният индустриалец, търговец, меценат, основал Търговската гимназия
Коренът на рода Обрейкови е от Клисура. След потушаване на Априлското въстание фамилията бяга от нашествието на башибозуците и се установява трайно в Пловдив. Останал глава на семейството, 15-годишният тогава Стефан Обрейков (роден на 9 март 1861 г.) започва да работи като абаджийски чирак в една работилница, междувременно посещава и килийното училище. Запознава се с момче, което работи при грък, който доставя в Пловдив газ за осветление. Момчето ги свързва и Стефан започва да работи за него, а след това му става съдружник. Заради проблемни доставки на газ от Одеса заминава, за да контролира процеса на място, и остава няколко години. Междувременно основава там и своя фирма. По време на престоя си в Одеса успява да завърши висше образование в Търговски университет със специалност „Финанси и счетоводство“.
Стефан Обрейков се връща през 1884 г. в Пловдив и с първоначалния си капитал основава едноименната си фирма за търговия със захар, ориз, чай, кафе, сапун. Търговията се разраства и през 1893 г. той открива химическата фабрика „Май“, в която се произвежда първото българско синьо мастило, а след това - черен туш, червен восък, лепило и др. На Първото българско земеделско промишлено изложение - предшественик на днешния панаир, мастилото е наградено със златен медал. Скоро след това младият предприемач става акционер във фабриката за сапун и масла „Камбана“ в Бургас. Преди да се прибере в Пловдив, там развива и бизнес с недвижими имоти. След като се връща под тепетата, наема дюкян на ул. „Княз Богориди“. Между него и дъщерята на собственика - Елисавета, пламва любов и двамата се женят. Стефан изкупува и съседните дюкяни на същата улица и на тяхно място вдига модерна за времето си къща с противоземетръсна шайба.
През 1902 г. е избран за подпредседател на Пловдивската търговско-индустриална камара. Осем години по-късно става неин председател и я управлява в продължение на два мандата, а след това е избран за неин почетен председател. В търсене на нови бизнес предизвикателства през 1917 г. Стефан Обрейков основава с още петима съдружници Тютюнева банка, а 2 години по-късно - Тютюнева фабрика „Левски“. По-късно сградата е отчуждена и съборена, а на нейно място построен сегашният Дом на културата „Борис Христов“.
По инициатива на Стефан Обрейков и с лични негови дарения се създава Столарското училище - днес Професионална гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“. По онова време в Пловдив имало много фалити на фирми и дефицит на счетоводни кадри, а предприемачът искал градът да се развива като мащабен индустриален център. За тази цел той открил и практическо средно училище „Стефан Обрейков“ с тригодишен срок за обучение. Целта била за кратък период да излязат голям брой счетоводни кадри.
Като председател на Пловдивската търговско-индустриална камара първата задача на Стефан Обрейков била да издейства създаване на търговско училище в Пловдив. Това постигнал благодарение на личните си връзки и приятелство с тогавашния министър на търговията и земеделието Андрей Ляпчев, но средства за строежа не достигали. Заради високия авторитет на Обрейков тогава доста търговци и занаятчии в Пловдив развързали кесиите си за професионалното школо. В първите години то се помещавало в къщата на д-р Византиус в Стария град (до сградата на АМТИИ), която Стефан Обрейков наел. Поради неудобното разположението на стаите по-късно училището се преместило в сградата на Апелативния съд, който тогава заседавал на улица "Лейди Странгфорд".
Няколко години по-късно Пловдивската община дава терен от 8400 квадрата в югозападния край на Бунарджика, където днес се намира достолепната сграда. Проектирането е извършено през 1921 г. по нареждане на Стефан Обрейков, който дарява за сградата крупната за времето си сума от 150 000 златни лева. Строежът започва през 1926 г., а първият випуск влиза на следващата година.
Всяка година до смъртта си на 18 март 1940 г. Стефан Обрейков давал големи суми за издръжка на Търговската гимназия и духовия оркестър към нея, както и за стипендии на отличниците. По време на войната изплащал от собствения си джоб и заплатите на учителите. Големият индустриалец влиза за кратко в политиката. През 1920 г. е избран за народен представител в 19-ото Обикновено народно събрание. Преди това е бил помощник-кмет на Никола Чалъков и на Христо Данов, а при кмета Манчо Манев - общински съветник. Последната воля на Стефан Обрейков изпълнява синът му Обрейко. На 9 септември 1940 г. той открива фонд към БАН и дарява 500 000 лв. Средствата са за подпомагане на бедни ученици, както и за хора с принос в науката и образованието.
Една от големите заслуги на Обрейко Обрейков е извоюване на международно признание на Пловдивския панаир. „Идеята дошла след едно посещение на мострения панаир във Франция, а времето съвпаднало с Голямата депресия (1929-1933 г.). С оглед излизане от тогавашната криза в България баща ми решил да направи изложение в Пловдив, а годината била 1930-а“, разказа приживе за „Марица“ д-р Личо Обрейков. Първият панаир в Пловдив се провежда през 1933 г. Експонатите са изложени на различни места - в сградата на Занаятчийското училище, в Търговската гимназия и в няколко тютюневи склада в посока Централна гара.
През 30-те години на ХХ в. тогавашният кмет на Пловдив Божидар Здравков и Обрейко Обрейков заминават за Париж с цел участие на сесия на Международната асоциация на изложбената индустрия UFI. От българското Министерство на търговията и тогавашният ни посланик в Париж Коста Батолов правят опит да осуетят достъпа им до форума. Въпреки спънките Здравков и Обрейков успяват да регламентират членството на панаира в Международната панаирна асоциация UFI. Така първият панаир с международно участие се провежда под тепетата през 1937 г.
След смъртта на д-р Обрейко Обрейков през 1969 г. признателни потомци издигат негов бюст-паметник в изложбения център.
Гочиту Гергов пак се опитва да преметне ...
Моделът "Гочи" стартира в Плов...
ГРАФИТИ, КОВАНО ЖЕЛЯЗО и ИНТЕРЕСНИ СГРАД...
Моделът "Гочи" стартира в Плов...
ГРАФИТИ, КОВАНО ЖЕЛЯЗО и ИНТЕРЕСНИ СГРАД...
КратункоФската мисла vs "Дневник&qu...
За първи път Армения и Азербайджан реших...
Честит Национален празник, Българи!
За първи път Армения и Азербайджан реших...
Честит Национален празник, Българи!
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. mileidi46
2. първи наш Патриарх новобългарски Йосиф Соколски!!!"
3. докога ще чакаме да расте такът, а и не само той?!
4. Защо се крие истината за историята ни
5. Обединително споразумение за достоен живот вна българите
6. цел на нап е унищожаване бизнеса
7. за истината в учебниците по история
8. Какво следва след световния крах?
9. Ако всичко това се знаеше от всички за Украйна?!
2. първи наш Патриарх новобългарски Йосиф Соколски!!!"
3. докога ще чакаме да расте такът, а и не само той?!
4. Защо се крие истината за историята ни
5. Обединително споразумение за достоен живот вна българите
6. цел на нап е унищожаване бизнеса
7. за истината в учебниците по история
8. Какво следва след световния крах?
9. Ако всичко това се знаеше от всички за Украйна?!