Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2021 06:12 - Какъв живот са живеели хората, докато другите строяха социализъм?
Автор: bojo12345 Категория: История   
Прочетен: 719 Коментари: 4 Гласове:
4

Последна промяна: 20.11.2021 09:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Отдавна се канех да напиша моите наблюдения по славното "ни" минало, за което мнозина тъгуват и мечтаят да се върне. Но нека всеки си припомни какви са били заплатите и пенсиите на неговите близки и как са преживявали. Защото не всеки е работил в строителството или в партийния комитет. Една касиерка в магазин например взимаше 50-60 лв, висшист - със или без семейство започваше със 105 лв заплата , а строителите и миньорите - те си знаят. Помня, че наградените веднъж за празника на труда 1 май след това си оставаха абонирани за награди до пенсия. Да не припомням за отпуснатите по 30 000 лв на двете деца на Л.Живкова след кончината и, по решение на ЦК и ясно по чие предложение. За човекът с кърпените чорапи и едно одеяло става дума тук отделно. По време, когато  пенсионерите от другите страни правеха екскурзии и околосветски пътешествия, българският пенсионер събираше стотинки, защото не му се позволяваше да работи или блъскаше на село да изкара нещо за зимнина. Имаше хора, нито веднъж не ползвали карта за почивка от предприятието си, а магазинерите караха по 10 години на един магазин без отпуска, защото след отпуска ги местеха на друго място. Така успяваха да спастрят пари за 1-2 апартамента.

Но да погледнем официалните архиви.


Сайтът desebg.com публикува поредица посветена на една малко позната страна от живота на Тодор Живков – финансовите му придобивки по време на управлението му.

В нея е отделено място, както на средствата, които той получава като партиен и държавен ръководител, така и от хонорари за издадените му съчинения. Представена е и системата на правоимащите от комунистическата върхушка, която той изгражда.

В част 1 се разказва за получените от генералния секретар на БКП над 1,8 млн. лв. хонорари за издаваните от негово име трудове.

Част 2 е посветена на механизма, по който Живков е придобил тези значителни средства.

Част 3 разкрива подробности от „кухнята” на подготовката и авторите на материалите, които лидерът на БКП чете от свое име, а впоследствие прибира и солидни хонорари при издаването им в томове събрани съчинения.

.
В част 4 се публикуват разказа за последното 39-томно издание на Живковите „Събрани съчинения” и признанията на бившия генерален секретар пред прокуратурата по дело №1 през 1990 г.

В част 5 се разказва за заплатите, които Живков е получавал в качеството си на главсек, председател на Държавния съвет и народен представител.

В част 6 ще откриете как Пето управление на ДС, известно повече като УБО, се е грижило за фамилията Живкови.

Част 7 е посветена на системата на обслужване на комунистическия елит от УБО, която Живков изгражда.

В последната част 8 се разкрива тайното раздаване на безотчетни пари под масата на т. нар. правоимащи от началника на УБО, утвърдени със секретен протокол Б-12 и Б-13 на висшето партийно ръководство на компартията.

Текстът е част от книгата на разследващия журналист Христо Христов, „Тодор Живков. Биография” (2009). Той е единственият, работил с архива от над 100 тома по дело №1 срещу Живков и дело №4 за причините за икономическата катастрофа на БКП.




„Още с постъпването ми на работа през 1968 г. аз заварих практиката на част от членовете на висшия ешалон да се дават допълнителни суми от касата на УБО. Този въпрос беше известен само на началниците на управлението, на началника на финансово-счетоводния отдел. Ежегодно в края на януари от касата на УБО се изтегляха суми, които варираха от 220 000 до 240 000 лева, които се поставяха в две дипломатически куфарчета. Тези пари се отнасяха кодирано като разход по бюджета в статия „38 – разходи по разпореждане „р-336”. Никакви други обяснения на никого не са давани, нито са отразявани. Този въпрос беше строго секретен от особена важност и ми беше казано устно, че изплащането на тези суми е регламентирано с решение „Б-13” на Секретариата на ЦК на БКП.”


Тази схема разкрива дългогодишният главен счетоводител на УБО Георги Георгиев пред прокуратурата през 1990 г. по дело №1 срещу Тодор Живков за злоупотреба с власт.

Генералният секретар на ЦК на БКП не само е основен двигател в създаването на порочната система, чрез която комунистическата върхушка се облагодетелства незаконно, но той е неин архитект. През 1958 г., само две години след като той е оглавил партията, с решение на Секретариата на ЦК „Б“-12 се създава безотчетния фонд на правоимащите. Това е формалното решение, с което оттогава всяка календарна година червената каста започва да получава тайно от обществото хиляди безотчетни левове.

Така например на генералния секретар съгласно решение Б-13 от 1981 г. му се изплащаше размера на ползваната от него и семейството му храна. На членовете на Политбюро се изплащаха по 14 400 лв. на година, еднократно, в началото на годината, на кандидат-членовете на Политбюро по 7200 лева и на секретаря на БЗНС по 7200 лв., на секретарите на ЦК по 6000 лв.”

Тетрадките са иззети от секретната каса на ген. Кашев след смъртта му. Това правят вътрешният министър Димитър Стоянов и заместника му Григор Шопов, като уведомяват секретаря на УБО Чавдар Томов, че по нареждане на Живков трябва да отворят касата и да вземат съответните документи. От тетрадките става ясно, че ген. Кашев е записвал собственоръчно раздаваните суми срещу всяко име.

Генералният секретар на БКП заповядва на новия началник на УБО да заличи тетрадките. „Живков ми нареди: „Тетрадките да се унищожат!“, спомня си ген. Милушев. Той обаче се консултира с вътрешния министър Димитър Стоянов, който му казва: По-добре ги задръж и ги пази!“ Така е съхранен архива за раздаваните пари на правоимащите в периода 1981-1989 г.

„Представителни” пари – еднократно на ръка

Строго секретно допълнение към протокол Б-13 от 1981 г. за промяна на някои суми, получавани от червената върхушка | Снимка: Архив на автора.
Строго секретно допълнение към протокол Б-13 от 1981 г. за промяна на някои суми, получавани от червената върхушка | Снимка: Архив на автора.

Парите „за храна” не са единствените средства, които членовете на Политбюро и на ЦК получават. Живков раздава и допълнителни средства по друго перо – за „представителни” нужди. Различни по размер суми по този параграф са изплащани и надолу по партийната йерархия до поста секретар на ОК на БКП. Първоначално те са изплащани от определен от Живков член на ЦК, а впоследствие от завеждащия отдел деловодство в ЦК на БКП. Милко Балев дава подробни разяснения:

„Някъде към 1969-1970 г. в качеството си на началник на кабинета на Тодор Живков започнах да получавам допълнителни възнаграждения (представителни пари) в размер на 4000 лв., които по-късно се увеличиха на 5000 лв. Те се изпращаха от ЦК и не знаех откъде са средствата. Когато аз бях избран за член на ЦК започнах да изплащам тези пари на членовете на Политбюро, както и на секретарите на ОК на БКП.

Тази дейност по-късно се пое от отдел деловодство на ЦК и Продан Стоянов. На членовете на Политбюро се изплащаха по 12 000 лв., генералният секретар на ЦК получаваше 25 000 лв., председателят на Министерския съвет и водещият секретар на Секретариата на ЦК по 15 000 лв., кандидат-членовете на Политбюро по 9 или 10 000 лева заедно със секретарите на ЦК, завеждащ отделите в ЦК по 4-5000 лв., секретарите на ОК на БКП – 4-5000 лв. Председателят на Народното събрание получаваше по 15 000 лв. Членовете на правителството получаваха по 5-6000 лв.

Председателите на окръжните народни съвети, председателят на БАН, председателите на творческите съюзи, първият секретар на ЦК на ДКМС получаваха суми в размер на 2-4000 лв. Такива пари се даваха и на председателя и заместниците на Централната ревизионна комисия на ЦК. Размерът на средствата се определяше от генералния секретар на ЦК. Те се раздаваха в началото на всяка година, еднократно и на ръка. Те не се облагаха с данъци и от тях не се изплащаше партиен членски внос. Тези пари имаха секретен характер, поради което не се отчитаха и не се заплащаше членски внос.”

Черната каса в отдел „Специален” на МФ

Бившият министър-председател Георги Атанасов обяснява какви за били задълженията му, докато е завеждал отдел „Деловодство” на ЦК на БКП, откъдето е била другата линия за раздаване на безотчетни средства:

„Ежегодно в началото на годината в края на януари или февруари ми се обаждаше лично Тодор Живков и ми казваше, че е време да се изпълни мероприятията по Б-13 от 1968 г. Нарежданията се даваха лично от Живков или от негово име от финансовия министър”. Задачата на Атанасов като завеждащ отдел на “Деловодство” е да подготви за лицата, които имат право на сума, размерът и го предава общия размер на финансовия министър.

Сумата му се донася след известно време от началника на отдел „Специален” на Министерството на финансите полк. Васил Лилов и се предоставя срещу разписка. След това се раздава на правоимащите от комисия в състав – министъра на финансите, председателя на БНБ, полк. Лилов, Иван Шпатов, главен секретар на Министерския съвет по това време. Накрая комисията унищожава разписките за получени суми и изготвя общ протокол.”

Така по две направления – пари за храна и за представителни нужди всеки един член на Политбюро на ЦК на БКП всяка година до 1990 г. е получавал общо 26 000 лв. чисти доходи.

Извънбюджетната сметка на създадения в края на 50-те години отдел „Специален” в МФ на практика представлява „черна каса” във финансовото министерство. Ревизията, направена след 1990 г., установява, че в нея най-много преводи са постъпили от оръжейната фирма „Кинтекс” – над 70 млн. лв.

Ето как обяснява секретния характер на раздаваните пари самият Живков пред прокуратурата по дело №1:

„Решенията за извършване на различни услуги от УБО са поверителни, защото поверителното е, че се прави услуга на определен човек. Секретното е да не се шуми с тези отделни случаи. Ще се шуми, защото не може да даваме така. От днешна позиция аз осъждам такава практика на вземане на решения и които аз съм подписвал. Такива бяха времената и разбиранията.” /https://desebg.com/-a-/862--8-/

image    „Червени куфарчета“, лични помощници, шофьори, почти безплатна храна, привилегии, предоставени жилища и вили, отпускане на нови и нови бонуси, подпомагане. Още по комунистическо време се знаеше, че това са част от привилегиите, които е имал елитът на компартията. От архивите на Политбюро обаче се вижда как въпреки че реално висшите партийци не са имали особено много разходи, те са получавали заплати, десетократно надвишаващи тези на редовите трудещи се.
От решение на секретариата на ЦК на БКП, публикувано на сайта на агенция „Архиви“, се научава какви заплати са били определени през 1980 г. както за партийния елит, така и за ръководители на държавни структури.

При средна работна заплата за този период от 180 лв. първият секретар на ЦК на БКП (комунистическият лидер Тодор Живков) е взимал 2500 лв. Това обаче не е било цялото възнаграждение на Живков – като председател на Държавния съвет на него са се полагали още 1500 лв. Или общо месечната му заплата е била 4000 лв. За време, когато „равните“ и редови граждани са чакали близо десетина години, за да си купят (в повечето случаи със заем) 

трабант за около 5000 лв. или пък „модерната“ жигула или лада за около 8-9 хил. лв.
Член на Политбюро – секретар на ЦК, отговарящ за работата на секретариата, е взимал 1500 лв, секретар на централния комитет – 1300, завеждащ-отдел – до 750 лв.
Първи зам.-председател на Държавния съвет е получавал 1300 лв. месечно, а останалите заместници – 950 лв.
Председател на съвет е взимал 850 лв., а
председателят на Народното събрание (работещо, за да одобрява спуснатите решения)  – 950 лв.
Председателят на Министерския съвет, който също е член на Политбюро и е трябвало да изпълнява взетите вече там решения, е получавал също близо десет пъти повече от средния работник, или 1500 лв.
Първият зам.-председател на правителството е получавал 1300, а тези след него – 1200. Толкова е била заплатата на член на Политбюро – министър или на постоянна работа в Държавния съвет или в обществена организация.

Партията е одобрявала и заплатите на ръководителите в БАН, БТА, на главния прокурор, на председателя на върховния съд, на шефа на БНБ и др. Най-висока е била заплатата на председателя на академията на науките – 800 лв.
Главният прокурор например е взимал 650 лв. /данните са от 
dnevnik.bg






Тагове:   работа,   заплати,   ДС,   пенсии,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dobronameren - Някъде бях срещал твърдение, че
20.11.2021 10:24
началника на отдел „Специален” на Министерството на финансите полк. Васил Лилов е бащата на журналиста Григор Лилов. Вярно ли е това?
цитирай
2. bojo12345 - Някъде бях срещал твърдение, че ?
20.11.2021 12:15
Не знам
цитирай
3. dobronameren - И аз не знам
20.11.2021 14:55
Мрежата е изчистена старателно. Навсякъде в нея - повече от 30 публикации, никъде няма презимето на Григор Лилов.
цитирай
4. bojo12345 - Круме, никъде не споменавам и не сравнявам със Запада.
20.11.2021 20:14
Говорим за заплатите тук в България.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3630591
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031