Димитър Нейчев
                                                      Предговор
 
В историята на българския народ има безброй неща с които можем заслужено да се гордеем. Но се оказва, че много от тях не са намерили място в курсовете по история. Причините за това са различни: Една от тях е създадената в световната история традиция, или по-скоро догма, според която българите са варварско племе, живяло в покрайнините на великата Византия. Омразното турско робство, през което интелигенцията ни е периодично избивана, а материалните носители на културата ни - унищожени безвъзвратно, е поставило българския народ в положение тепърва да събира къс по къс своята история. Освен това за чужденците винаги сме били в сянката на гръцкото историческо наследство - макар да имаме и ние дял в това наследство. Нашите историци като че ли не смеят да се противопоставят на създадената вън от България традиция и да защитят едно по-достойно място за нас в световната история. Освен това историците ни се ограничават обикновено с историята на малката територия, която днес заема страната ни - като че ли се страхуват от обвинения в прекален национализъм и териториални претенции. А народите от които сме произлезли ние, българите имат своя история и преди да се заселят в сегашните ни земи. Има и много наши сънародници, дали голям принос в историята на други страни, но нашите историци споменават за тях само когато тези хора са направили нещо значително и за нашата страна.

Има и неща, за които липсват достатъчно данни. Може би това кара историците ни да избягват да пишат за тях. В същото време съществуват примери от други държави, където всяко нещо, възвеличаващо страната се използва максимално, даже и достоверността му да е под съмнение. Има и случаи на умишлено изопачаване на историята, за да отговаря на нечии национални интереси. На фона на това прекалената консервативност на нашите историци изглежда още по-неоправдана.
В книгата са включени и признати от историците факти, на които не се отделя необходимото внимание, и хипотези и не доизяснени факти. Авторът няма претенциите да е поднесъл някаква абсолютна или окончателна истина. Тази книга е по-скоро опит да бъдат поставени на разглеждане определен кръг въпроси, важни за нашата затънала в блатото на нихилизма родина, важни и за самочувствието на народа ни. Ако поне един от читателите се захване да търси отговорите на тези въпроси, значи книгата е изпълнила предназначението си.

Искам да подчертая съжалението си, че книгата не е във вида, в който бих искал да бъде. В нея са събрани разнородни материали, не е отразена достатъчно пълно съществуващата литература по темите. Със сигурност са изпуснати много неща, които биха могли да бъдат казани по повдигнатите въпроси. Наред със капиталните академични трудове и първоизточниците се цитират и обикновени вестникарски статии. За това си има причина: Прецизирането на изложеното би отнело много години, а аз съм убеден, че България има нужда СЕГА от такава книга.

                                          Най-древната цивилизация

Може би най-удачният момент да се започне историята на една страна е “неолитната революция” - преходът от лов и събирателство към земеделие и скотовъдство. Това е събитието, което слага край на първобитното племе, обикалящо по света в търсене на по-добър лов. Земеделието изисква усядане на определено място, подходящо за отглеждане на реколтата. Започва изграждането на постоянни селища, в които постепенно се натрупват материални и духовни ценности. Човекът вече е в състояние да произведе повече, отколкото потребява сам - развиват се търговията и занаятите. Появява се имущественото разслояване и разпределението на труда. Появяват се първите признаци на цивилизацията.

Най-ранните в света неолитни селища са открити в Мала Азия - от VIII - IХ хилядолетие преди н.е. По нашите земи неолитът /новокаменната епоха/ започва от VII хилядолетие пр.н.е. - по-рано, отколкото в такива страни, като Египет, Индия и Китай [1].
През VI или в началото на V хил. пр. н.е. нашите прадеди преминават от неолита към халколита /медно-каменната епоха/. Недалеч от Стара Загора е открит голям рудник, в който е добивана медна руда през V и IV хилядолетие пр.н.е. - НАЙ-СТАРИЯТ РУДНИК В ЕВРОПА. Изследванията на металните образци показват, че този рудник е снабдявал с мед селищата чак в днешна Украйна.

Пак през V хилядолетие край Варна се оформя голям занаятчийски център, където се обработва мед и злато. Ст. Никитов в книгата си “Древните цивилизации” [2] пише за селищата край Варна: “там се създава самостоятелно художествено направление в ювелирното изкуство”. Златните предмети, намерени там са НАЙ-СТАРИТЕ ЗЛАТНИ УКРАШЕНИЯ В СВЕТА. Според Т.Блаватская “Обилието на масивни медни оръдия и тежки златни украшения във Варненския некропол отразява НИВО НА ПРОИЗВОДСТВО, ПО-ВИСОКО, ОТКОЛКОТО ДАЖЕ В ЕГИПЕТ по онова време.” [3] Варненският център е произвеждал и керамика, парчета от която са намерени чак в Северна Молдова.

Пак по нашите земи са открити и НАЙ-СТАРИТЕ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ В СВЕТА. От селищната могила край село Караново е изкопан глинен печат, чиято възраст се определя на 3000 - 3500 г. пр.н.е. Приблизително от този период са и находките от Трансилвания /Румъния/ и край Винча /Сърбия/. Още по-стари са знаците върху малко глинено съдче, намерено край село Градешница /Врачанско/ - от 3500 - 4000 г. пр.н.е.! За сравнение ще посоча, че шумерската писменост, считана доскоро за най-стара в света, е възникнала към 3100 г. пр.н.е., а египетската - около 3000 г. пр.н.е.
Написаното до тук показва, че по нашите земи през V или даже през VI хилядолетие преди н.е. започва зараждането на цивилизация - една от най старите цивилизации на света, ако не и най-старата. Тази цивилизация се простира на доста голяма територия - от Родопите на юг до Сърбия на запад, Трансилвания на север и Югозападна Украйна на изток. Областта, заемана от тези най-стари цивилизовани народи е прието да се нарича Балкано - карпатска културна област.

Постепенно в селищата от Северозападното Черноморие /Варна, Дуранкулак и др./ се натрупват значителни материални ценности, които започват да привличат вниманието на други племена. По същото време в Южно руските степи се множат номадските племена, които отглеждат коне. Сред тях възниква демографско напрежение, което води до нашествие на югозапад в началото на IV хил. пр.н.е. Това нашествие се оказало гибелно за eнеолитната цивилизация на Балканския полуостров, която още не познавала конете [4].
продължава

Чудя се как да започна и още повече как да завърша.
Казионните у нас и по целия свят се чудят как да скрият Българската История.
Помолих приятел да установи кога по нашите земи се появява думата ”Иван”.
Преди 800 000 хиляди години. / цифрата не сгрешена/.
За какво говорим.Каква История...
:)))

целта на всички е да се тури край на държавата с име България и да си присвояват богатствата й. Комунизъм в чист вид. Нашето си е наше - чуждото, общо! Дали потоп оправя нещата или един ураган от тези, дето заливат алчните държави и правителства?
Светът съществува с божията благословия, а българите са отдясно на Бог.
Пък Иван го има, дори като Йоан или Кало-йоан!

Поздрави!

Вече има доста литература за истинската ни история - да четем и да знаем. Който обича родина и народ и който обича да чете. Защото нечетенето се превърна в занаят.
А Иван е едно от най-древните за наша гордост и св.Иван Рилски е наш застъпник и закрилник.
Хубав ден!

Не социализмът унищожаваше държавата.

липсата на морал и вяра водят към дъното.

Чкай бе, хомо сапиенс е напуснал Африка преди 80,000 години? Тоя Иван да не е бил динозавър някакъв?