У нас робство е имало - това не е научен, а политически спор
                                                    Сряда, 27 Февруари 2019 13:19


               Проф. Лизбет Любенова, историк, директор на Научния архив на БАН:



В навечерието на 3 март нека поговорим за някои негативни гледни точки относно съвременния прочит на 5-вековното османско владичество. Една от тезите е, че когато непрекъснато повтаряме, че тези 500 години чуждо господство са били иго/робство, се самоунижаваме, защото на практика не е било така. Как е?



В човешката история няма народ, който да не е бил завладяван от външен нападател. Разликата е в това, кой е завоевателят. Например Унгария дълги години е била под австрийска власт, но ако погледнем какво културно влияние е оказала Виена върху тези земи, не може да не забележим огромната разлика с Османската империя. Проблемът на Балканите е коренно различен - те изостават в своето развитие именно заради характера на султанската власт. При идването на турците по нашите земи тук има предренесанс, който е прекъснат. И докато в следващите векове Европа се развива по пътя на индустриализацията и модернизацията, българските земи остават в нова феодална зависимост.

Днес е трудно да си представим, че цели поколения са унищожавани не само физически, но морално и интелектуално. Никой християнин не е имал право на военна, административна и каквато и да било друга кариера, а това е посегателство над интелекта. От друга страна държавно управление, което е изградено върху религиозен признак, не може да се развива, тъй като вярата е догма, не се променя. Пет века нашият народ е лишен от участие във върховното управлението, няма реална власт. Затова днес липсва истински елит и политическа култура. Не случайно у нас популизмът е толкова силен. Това е същественото.

За мен спорът има ли робство или не е излишен, защото в Османската империя има робски пазари дори през ХІХ век, на всяка чаршия се знае каква е тарифата за продажба на роби. Мерели са ги дори на килограм - колкото тежи, толкова се заплаща. Този спор не е научен, а политически. А там, където се намесва конюнктурата, наука няма.



Като национален комплекс се определя и непрекъснатото връщане към този период, вместо да го загърбим и да продължим. По този повод у същите хора буди недоумение изборът на „Време разделно“ за любим филм в допитването на БНТ по повод 100-годишнината на българското кино. Защо за нас да е срамно да си припомняме тези векове на унищожение, а не е срамно евреите да говорят за Холокоста и арменците - за арменския геноцид?



Не виждам причина за изграждане на национален комплекс на тази основа, защото въпреки всичко, нашият народ е запазил ценностната си система. Обърнете внимание къде е насочен погледът на българина през Възраждането - към Европа, не към Азия. Българинът е горд, ако децата му учат във Франция, обличат се модерно или си поръчват мебели от Виена. За него Западът е модел за подражание, а Изтокът е символ на изостаналост, летаргия и простотия. Българинът никога не е губел чувството си на европеец, винаги се е разграничавал от своя завоевател както религиозно, така и културно. Не може да очакваме от нашия народ сам да се освободи, когато това не е било лесно даже за останалите Велики сили. От друга страна е наивно да мечтаем за възкръсването на Велика България - никоя европейска държава не би го допуснала. Светът е разделен на сфери на влияние след разгрома на Наполеон и няма логика този ред да бъде нарушен. Това са белези на политическата ни незрялост и липса на истинско държавническо мислене.

Неотдавна в Холандия е представен преводът на романа „Време разделно“. В рубриката „Току-що излязла книга” на един от най-авторитетните холандски вестници „Фолкскрант“ е публикувана кратка бележка със заглавие „Българска героика“: „В продължение на 5 века България е владяна от Османската империя и едва в края на ХІХ век се освобождава от игото на султана. В българската историография открай време се набляга твърде много на турските жестокости - много повече, отколкото реалните факти предполагат.“ Вие сте специалист и по изворознание. Какво казват изворите за тези векове - имало ли е турски жестокости или не?

Турските жестокости са повече от това, което показваме в научните трудове. Тук е разминаването между раята и османците - те няма какво да предложат освен груба сила. В Османската империя на изхода на Възраждането няма дори един университет. Липсва инфраструктура, градоустройство, технологии. Единствената фабрика е построена от българин и само след две години турците я разрушават. Българинът сам копира от Запада модел за светско образование (Бен-Ланкас-терската система). В прилагането й участват духовници, които са истински водачи на своя народ. Налице е пълна консолидация на всички съсловия. Този процес е прекъснат целенасочено, защото става опасен не само за османците, но и за Великите сили. Нашето Възраждане остава незавършено, тъй като българските земи с а разпокъсани на пет части. Националният идеал така и не се реализира и това се усеща и до днес.

През януари Германия дари 12 млн. евро на Русия по повод 75-годишнината от края на опустошителната блокада на Ленинград. Парите ще бъдат използвани за нуждите на болница и за създаването на руско-германски център, съобщиха външните министерства на двете страни в съвместно изявление. Прошка ли е това? Възможно ли е подобно нещо на Балканите?

Прошката е нещо, което изисква две страни. През годините редица български държавници се извиниха за Възродителния процес, но аз поне не съм чула турски политик да поднесе извинения за геноцида над българи и арменци. Напротив - в Анкара има специална историческа школа за фабрикуване на фалшива информация и пренаписване на историята. Всичко се отрича. Пропагандата работи дори чрез исторически филми, които щедро се поднасят на балканския консуматор (б. р. сериалът „Великолепният век“). На фона на това ние имаме само едно „Време разделно”, което се надпреварваме сами да обругаваме. Ренегати има винаги.

Всеки човек, както и всеки народ има право на избор. Накъде ще вървим, какви цели ще си поставяме и доколко сме склонни на компромиси зависи от нас самите. Затова няма защо непрекъснато да търсим грешката в другите. Вековете са ни завещали достатъчно мъдри послания, стига да искаме да ги разчетем. Едно от тях гласи: „И не казвайте, че не можем да бъдем такива в тия години, защото Бог може всичко, САМО АКО НИЕ ГО ПОЖЕЛАЕМ”.

https://www.tretavazrast.com/articles/%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D1%80%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B5-%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD,-%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80
Ема ИВАНОВА

Истините е добре да се познават такива, каквито са, за да можем да си вадим от тях правилните изводи, а те са: Пази Боже да те владеят примитиви, които освен всестранни прояви на насилие, садизъм, жестокост, страх и омраза към по-развитото, знаещото, можещото и духовното, на друго не са способни.
Хубав ден, Божо!

Всеки строй е отглеждал блато, но в кой момент ще излязат на повърхността чудовищата и утайката - зависи от хората.
Поздрави и щастлив ден!

Турската опасност за България,а оттам и за Европа изобщо не е ликвидирана- докато Турция не бъде смазана а гръбнакът й пречупен тя винаги ще ни заплашва с поробване,много по-тежко и опасно от предишното! Затова рано или късно тази държава трябва да бъде окончателно дезинтегрирана и разчленена поне на 8 части, като Българо-гръцката граница мине на 300 км югоизточно от Троя а кюрдско-арменската- на 300 км източно от Анкара!

но турският султан начело изземва всички функции и постоянно говори за стари граници. Да си правим оглушки в тази ситуация означава да слагаме главите в пясъка. Кой както иска да го приема. За нови граници пък Европа не иска да чуе. Така сме ощетени и ние, понеже по договор чакаме западните покрайнини да ни бъдат върнати.
Както се казва - трай, коньо...Честният човек не става политик.
Поздрави!