Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2012 11:22 - Как кланът Хайтови закла историческата истина за гроба на Левски Част II
Автор: pvdaskalov Категория: История   
Прочетен: 6855 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 29.07.2013 17:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ ИСТИНАТА ЗА КОСТИТЕ, ОТКРИТИ ПОД ЦЪРКВАТА СВ. ПЕТКА САМАРДЖИЙСКА”     Досега съм следил с професионален интерес обнародваните материали в периодичния печат, свързани с идеята да бъде намерен гробът на Васил Левски. Искам да отбележа, че повечето публикации до днес подкрепят художествено разработената от Николай Хайтов версия за препогребването на Апостола в олтара на църквата „Св. Петка Самарджийска”. Наистина, от 1984 до 2002 г. позицията на публициста претърпя известна еволюция, но самият той не събра кураж да се откаже в писмена форма от крайния извод къде точно се намира гробът. За широката читателска аудитория неговото непостоянство в тълкуванията на археологическата ситуация, разкрита в подолтарното пространство на църквата през 1956 г., остана неразгадано. Вероятността то да бъде забелязано и признато от най-ревностните му изследвачи и последователи – проф. Мария Н. Тодорова (САЩ), доц. Ивайло Христов (БАН), о. з. полк. Богдан Кръстев (фондация „Св. Архангел Михаил”), Александър и Здравец Хайтови (фондация „Н. Хайтов”) и други повече или по-малко известни интелектуалци – също клони към нула. Една от причините е неподходящата им квалификация за решаването на проблеми от подобен характер. В конкретния случай споменаваме имената на историк (но не и археолог), литератор, военен, скулптор и архитект (без опит в археологията). Всички те могат да преразказват (понякога доста умело) написаното от Николай Хайтов, но да предприемат самостоятелен анализ – не са в състояние. Решили веднъж, че победата е извоювана по време на дискусията през февруари 1986 г. в БАН, те не се интересуват дали има, или няма новооткрити архивни материали и допълнителни научни изследвания. Впрочем, данните, с които разполагаха още тогава страните, бяха напълно достатъчни за изход от полемиката в полза на археолозите, но пламенното слово на Хайтов бе превзело вече върховете. Защо не трябва да грешим с датировката на костните останки под църквата „Св. Петка Самарджийска” и по-специално с инвентаризираните скелетни находки под № 95 и 79? Ако те действително са принадлежали на борци за националното ни освобождение – добре. Не паметна плоча, а монумент от най-скъп мрамор да им вдигнем. Но ако това са обикновени погребения, заварени от строежа на църквата, трябва ли да леем сълзи на чужди гробове? Съществува реална опасност бдителността при строителни работи в района на паметника, където е било бесилото, да бъде принизена в бъдеще. И ако случайно строители или археолози попаднат на истинския гроб на Левски, може той да остане неразпознат. Нали вече сме го легализирали в църквата! Или ако някога се вземе решение за сондаж до самия паметник (от източната му страна) и се окаже, че при неговото изграждане свещените кости на Апостола са положени именно там, няма ли да станем смешни в очите на няколко поколения, поради това че сме ги възпитавали в лъжепатриотизъм? Не е ли по-добре о̀време да спасим авторитета на изброените от Александър Н. Хайтов институции в публикацията му в „168 часа” от 22-28 юли 2011, с. 19: „СОС, БАН, Министерството на културата... Българската православна църква”? За моя коректен, но безуспешен опит за преразглеждане на архивните материали по спора бе съобщено много отдавна във в. ”Поглед”, бр. 28 от 15. VII. 1991 г., с. 8: „Инж. Петър Вълев, главен редактор на сп. „Интердисциплинарни изследвания”, твърди, че след спора [през 1986 г. в БАН] са намерени допълнително множество снимкови материали, чието стереоскопично разглеждане ще даде практическа възможност да се прецени, че оспорваният скелет е по-ранен от църквата и е пострадал до неузнаваемост по време на строежа ѝ. Инж. Вълев предлага ПРАКТИЧЕСКИ ИЗХОД: решението на Президиума на БАН да се постави паметна плоча пред църквата да се анулира, а заинтересуваните страни да проведат кратко и резултатно ново обсъждане на новонамерените доказателства. С интерес ще очакваме: какъв ще бъде резултатът?” (из „Сещаме се за Левски” от Ния Пейкова) Почти 20 години по-късно аз имам нов вариант на горното предложение, стига скулпторът Александър Н. Хайтов да го приеме. Впрочем, не подбирам опонента си. Такъв може да бъде всеки, който познава проблема в детайли, не е съгласен с археолозите и е в състояние да води коректен научен диалог. Естествено, още по-важно е редакцията на някой многотиражен вестник да поеме домакинството, макар доводите да могат да бъдат публикувани и тук. Тъй като инициативата е моя, нека първите три въпроса бъдат зададени от мен. Освен отговорите (с право на реплика), ще очаквам и аз три въпроса. Ако опонентът е достатъчно експедитивен, надявам се до края на 2012-та да има едно обществено полезно просветление по въпроса за гроба на Левски.

Въпрос първи: Като се вземат под внимание резултатите в последно време от археологическите разкопки пред бившия ЦУМ, както и пренебрегнатия факт, отбелязан в скица от доц. арх. Сава Бобчев (1892-1984) още през 1955 г. [Сборник на БАН 1988: с. 73], че между църквата „Св. Петка Самарджийска” и ЦУМ е разкрита старохристиянска гробница, може ли да се направи извод, че църквата е построена върху терена на старо гробище? Нека се имат предвид и онези зидани с тухли гробове, които са пресечени от стените на църквата или повредени при нейния строеж (Обр. 1).
 
Въпрос втори: Защо статията „По дирите на една хипотеза. Къде е гробът на Левски” от Сава Бобчев и Едуард Балтаджиян [сп. София, 1979, кн. 11, с. 31-34], която бележи началото на големия спор, продължаващ до днес, не е взета под внимание от писателя Хайтов и поддръжниците му при изграждането на хипотезата, че скелет № 95 произхожда от погребение след строежа на църквата? Как г-н Ал. Хайтов разбира следния текст в нея: „Ходилата бяха поставени между три тънки къси пилоти, без да бъдат повредени нито едните, нито другите.” [с. 33] Нали Хайтов-старши настояваше до последния си дъх, че разкритите дупки от колове са под долните крайници? В скиците на арх. Бобчев от 1 и 12 юни 1956 г. (Обр. 2) не се ли вижда графично потвърждение, че дървените колове (пилоти) действително се извисяват над бедрените кости на скелет № 95? [Сборник на БАН 1988: с. 65 и 67] Какъв трябва да е логичният извод, щом коловете стърчат над тях?
 
Въпрос трети: Защо бедрените кости, наречени „горни фрагменти” в експертизата, изготвена от криминолозите на НИКК при МВР [Пак там: с. 389], са разположени успоредно една на друга (Обр. 3)? Не е ли твърде голямо разточителство прокопаването в апсидния зид на тунел, по-широк от необходимото, след като е могло долните крайници да бъдат събрани при коленете и стъпалата, за да бъдат по-лесно напъхани? Не би ли трябвало при намирането им те да имат Λ-образно разположение, подобно на скелета в един от зиданите гробове под църквата(Обр. 4)?
Ако г-н Александър Хайтов приеме предложението за този диспут, ще го помоля да бъде по-внимателен при боравенето с фактите и да не подражава на Хайтов-старши. Той подлага на критика публикуваните мнения (също в „168 часа”), изказани от Георги Савов и Димитър Делийски, но допуска нотки на озлобление и фактологически грешки, не по-малко от тях двамата, взети заедно. Ако реши да продължава в този познат до болка стил, едва ли ще стигнем до градивни заключения. А те са важни не за страните в спора, не кой ще постигне реторично надмощие в стремежа си да докаже, че триглавият змей от приказките съществува. Не! Градивните заключения са от значение за безкомпромисното възстановяване на една историческа истина. В момента все още не се знае накъде ще вървят везните... Има време за други разговори”, бе казал навремето Николай Хайтов. [Сборник на БАН 1988: с. 357]





   image               Обр. 1. Един от зиданите гробове (№ 2) под църквата „Св. Петка Самарджийска”, открит през 1956 г. Фотоархив на АИМ.   





  image      image
    
 
   Обр. 2. Две от скиците на арх. С. Бобчев, илюстриращи подолтарното пространство на църквата в план и разрез (детайли). Скелетът е рисуван и изтриван многократно. Според архивните снимки гробната яма е на нивото на „римската стена”. Показано е, че дървените колове са стърчели над дъното на гробната яма, съответно над долните крайници на скелета с инв. № 95.




image        
 image
 
Обр. 3. Една от снимките на скелета с инв. № 95. Дупките от изгнилите дървени колове (пилоти) са запушени с хартиени тапи. Безспорно е, че бедрените кости са разположени успоредно, т.е. трупът е лежал свободно в гробна яма, изкопана преди строежа на църквата, а не в тесен тунел, прокопан в нейния олтарен зид. Фотоархив на АИМ.    

 
   image  
 
Обр. 4. Положението на долните крайници на скелет в един от зиданите гробове под църквата „Св. Петка Самарджийска”. Фотоархив на АИМ.  
 
     



Гласувай:
6



1. kabuli - Хайтов ли?
21.08.2012 08:01
Ами на времето беше обвинен в плагиатство - кражба на готово произведение - от писателка. Те, това е академик Хайтов!
цитирай
2. pvdaskalov - Малък коментар на "Хайтов ли?"
23.08.2012 12:06
Животът е толкова кратък... Струва ли си да го вгорчаваме с обвинения без доказателства?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: pvdaskalov
Категория: История
Прочетен: 2102777
Постинги: 726
Коментари: 6890
Гласове: 13602
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031