Блогът на bojo12345 :: По стъпките на Орфей

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.05.2012 22:02 - По стъпките на Орфей

Автор: bojo12345 Категория: История

Прочетен: 19390 Коментари: 29 Гласове:

Последна промяна: 26.05.2012 22:04

Татул - сгушеното селце в Източните Родопи беше напълно непознато допреди две-три години. Разкопките, които провеждат проф. Николай Овчаров и сътрудниците му, превърнаха с. Татул в сензация.
Селото се намира на 2 км западно от с. Нановица и на 15 км източно от Момчилград. Само на 200 м от селището, в местността Кайа башъ е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи.

Пътят до там е тесен, но хубав. Наколо има рядка широколистна гора. Стига се до селото, има табела указваща, че това е тракийски храм. Направен е и малък паркинг. Върви се по пътека между самите къщи на селото. Пътеката постепенно се превръща в тясна горска пътечка. След около 10 минути ходене се стига до светилището.

Родопите са култова планина, владенията на тракийския певец Орфей.
Според Фабър д’Оливие името Тракия призхожда от финикийското Ракхива – етерното пространство или небесната твърд. Името Тракия има символичен смисъл и означава страната на чистата наука и на произлизащата от нея свещена поезия. Легендарният Орфей блести с лъчите на творческия гений. Твърди се, че той е син на една от жриците на Аполон. Описан е с руса коса , падаща на вълни, и тъмносини очи. Красивият му глас е обаятелен, той говори с нов поетичен език и изглежда боговдъхновен. Орфей отива в Египет, където търси убежище при жреците в Мемфис. Там той научава тайните им, за двадесет години преминава всички изпитания и се завръща като посветен в тайните, за да изпълни мисията си. Нарича се Орфей или Арфа / аур на финикийски означава светлина, а рофае – лечение/, което означава онзи, който лекува със светлина. С научните си знания и със своя ентузиазъм Орфей увлича много от траките, преобразява религията на Бакх и укротява вакханките. Неговото влияние бързо прониква във всички светилища на Тракия. Орфей пречиства и преобразява простонародния Бахк в божествения Дионис, символ на Божествения дух. Така Орфей става първосвещеникът на Тракия и откривателят на небесния Дионис.

Според ясновидката Гергана Герасимова, Орфей е роден в началото на 6 432 година пр.н.е. и умира в средата на 6 366 година пр.н.е. Той е познавал Висшата вселенска философия, тълкувал е мъдростта и ученията на атлантите. Бил е с изключително високо духовно ниво на развитие, което го е правело търсен духовен учител не само от тракийските племена в района. Името на Орфей може да се преведе по-скоро като „Магична светлина”. Негов дядо е бил Хоропс, който е погребан северозападно от Татул, в една гробница с бащата на Орфей – Ойагър. Гробницата е на две нива и е с два отделни входа. Те са били много мъдри и знаещи владетели, но не са имали нивото на посветеност на Орфей. От тях има останали ръкописи и документи, които се съхраняват в специални отделения на гробницата. Влиянието на Орфей е било силно не само по българските земи, но и по земите на днешна Гърция и Мала Азия.

Комплексът край Татул се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост.

Светилището представлява скален масив, а върхът му - пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран е от края на V и началото на ІV хил. пр.Хр. За това свидетелстват намерените глинени съдове в региона.В околните ниви са откривани гробове и каменна пластика от различни епохи, антични и средновековни надписи .

кладенецът

саркофагът

олтарът в скалата:

Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVІІІ – ХІ в. пр.Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети – глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображения на Бога Слънце.

При разкопките през 2004 – 2007 г. са намерени и уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ – три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска.

През ХІІІ – ХІІ в. пр.Хр. светилището е пострадало при земетресения. Според историци саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера илюстрират погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който според митологията е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в легендарната Троянска война.

През античната епоха е изградена масивна каменна стена от огромни блокове с форма на паралелепипед. Във вътрешността на светилището са разкрити няколко сгради, една от които е великолепен храм със запазени 6-метрови стени. От античната епоха е открита цяла серия от бронзови пръстени – печати.

В първите години след Христа в района на светилището е регистрирана строителна активност. Обновеното светилище просъществува до 50-60-те години на І век.

Мястото е населено отново през втората четвърт на ІІІ в. От това време е открита значително количество римска керамика. Счита се, че елинистическият храм и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, обитавана от богат местен аристократ. Имението е опожарено през 267 – 269 г., когато варварите готи нахлуват в Родопите. В края на ІІІ в. вилата е възстановена, но в доста по-примитивен вид.
Нов период на разцвет започва през ІХ – Х в. Тогава са извършени поредните преустройства.
Централното и най-високо място на скалния връх заема гроб с ориентация изток-запад, всечен в масивна канара, издялана като пресечена пирамида. На южната страна на величествената скала е издълбан друг подобен гроб, разположен в полусферична ниша. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала.

Татул освен светилище за пренасяне на жертви на древните тракийски божества, съвсем сигурно е бил и средище за наблюдение на изгрева и залеза на Слънцето в определени дни от годината - в деня на зимното слънцестоене, например при изгрева си Слънцето е попадало на "мушката" на един специален скален процеп. За това подсказва и формата на най-високата част от мегалита – вдълбан полукръг наподобяващ изгряващо слънце.

Най-особеното тук е, че този своеобразен саркофаг е насочен точно към Слънцето в дните на равноденствие. Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха й, където пък съществува странен "саркофаг", чиято дължина е точно 170 см, и около който има улей. Специалистите предполагат, че по този улей се е оттичала кръвта от положената в саркофага жертва. Известно е, че траките са почитали Слънцето и обредността им е свързана именно с този култ. Така че по всяка вероятност жертвоприношенията са се извършвали при изгрев (или залез). Тук не можем да не споменем връзката с близката пещера "Вулвата", чиито олтар-матка се "опложда" от слънчевия лъч единствено по време на есенното равноденствие, когато прониква докрай през тесния и процеп(вижbojo12345.blog.bg/turizam/2012/04/17/do-peshtera-utrobata.941369).Още на времето Иван Венедиков изказа хипотезата, че става дума за светилище на самия Орфей.

В ранновизантийската епоха (IV-VII в.) в скалите е построена яка крепост:

По-късно тя е разширявана и преустройвана многократно. Сега със сигурност личи една четириъгълна кула, чиито подземен етаж е служел за водохранилище. Друго водохранилище е издълбано изцяло в скалите и се намира на 5 м. от кулата. То има крушовидна форма и отвътре е обмазано с дебел пласт хоросан. През средновековието вероятно е имало и църква, сега разрушена напълно. Открити са две колони и два каменни капитела с изобразени релефно кръстове. Самото средновековно селище се е намирало в полето под крепостта и под съвременното село, близо до реката. Там при стопански работи са откривани фрагменти от средновековна керамика и стъклени накити. Фиксирани са и няколко некропола от това време, чиито гробове са оформени по познатия начин с каменни плочи.

При Татул е открита статуетка на гол бог, мъж, изправен и подпрян с едната си ръка на лира, а с другата ръка държащ плектрон - нещо като перо, с което се свири. Статуетката е датирана от II - III век - римска епоха. Намерена е и монета от същата епоха. Статуетката най-вероятно изобразява самия Орфей, но може да е и на Аполон Китарет. Част от находките на учените са и керамичен жезъл на жрец, запазено глинено кандилце с красиви орнаменти, прешлен за вретено, тежест за вертикален стан във форма на пирамида.
Според проф. Овчаров Перперикон и Татул се нареждат до египетските пирамиди и пирамидите на маите в Средна Америка.
Приятно гледане!

Нагоре

Тагове: Орфей, светилище, татул, гергана герасимова,

Гласувай:

Подобни постинги

Нова локализация на Дионисовото прорицал...
Храмът на Орфей край Татул - светилищет...
Перперикон - тайнственият свещен град

Прочелите постинга прочетоха и:

ЦАР БОЛГ И БЪЛГАРИТЕ
СНОУДЪН

Следващ постинг

Предишен постинг

село борово и римските мостове

ИМАМ СИ ЕДНА МЕЧТА

Коментари

1. mt46 - Поздрави
26.05.2012 22:50

за хубавия тракийски постинг!...