В средите на службите се говореше под сурдинка, че е трябвало да бъдат източени информационните системи на ДАНС и МВР, като информацията се изнесе и структурира в две независими звена, извън държавните структури. В. е отговарял за тяхното изграждане и обезпечаване. На него е трябвало да се предава информацията в електронен вариант. К. е трябвало само да подсигури достъп на служителите на Дирекция „Технически операции“ на ДАНС до сървърите в МВР. И той го е направил. Точно с тази цел той е назначен от висока позиция в ДАНС във висок подходящ пост в МВР, а и защото е от доверените хора на В. Замисълът за тази операция е съществувал много преди това назначение. Функциите са били разпределени и за тях са подбрани само верни и предани изпълнители.

Другият удобен изпълнител е назначеният за шеф на Специализир а на административна дирекция в ДАНС Н. Н. Неговата задача е била да се добере до съхраняваната в дирекцията информация от делата за проучване за надеждност на кандидатите за достъп до класифицирана информация. Тази информация се съхранява в секторите С-21, С-22 и С-23 на неговата дирекция. В събирането и изнасянето на данните в електронен вариант Н. е ангажирал специален агент Б. И. и специален агент Н. С. от същата дирекция. Те, под претекст, че проверят делата, са сваляли информацията от тях и са я предавали на Н. Запознати с действията им твърдяха, че около 150 000 лица, получили достъп до класифицирана информация от 2008 година има за какво да се притесняват. В тези дела има както лични данни, така и информация за финансово състояние, банкови сметки, извлечения от имотния регистър за имотите на лицето и неговите близки, както и за елементи от здравословния му статус, сексуалната ориентация, извънбрачни връзки, съжителство на семейни начала и пътуванията в чужбина.

Така се стигаше и до играта с флашките, която течеше от доста време, и то успешно.

Какво направи прокуратурата?

Единственият, който бе оставен да опира пешкира бе шефът на „Вътрешна сигурност“ Тодор Костадинов. Останалите „вип“ „спец“ шефове очевидно бяха спазарени за спасяване.

А те бяха оплетени като свински черва:

Бившият шеф на „Вътрешна сигурност“ Тодор Костадинов бе човек на Георги Великов. Костадинов става и директор в ДАНС. По това време в ДАНС, ръкоположен от Борисов, властва целия „библиотекарски кръг“, начело с Цветлин Йовчев. Когато Цветлин Йовчев става вътрешен министър, той моментално взима Георги Великов от ДАНС като свой началник кабинет в МВР. Георги Великов пък дърпа Тодор Костадинов като шеф на „Вътрешна сигурност“. С идването си на власт служебният вътрешен министър Йордан Бакалов ги освобождава. Но! Назначеният за шеф на ДАНС Владимир Писанчев ги връща в ДАНС. Георги Великов става съветник в ДАНС, а Тодор Костадинов става замдиректор на дирекция „Сигурност“ в ДАНС. Мълвата в службите носеше, че преди бившият шеф на „Вътрешна сигурност“ Тодор Костадинов да бъде освободен от поста при служебния министър Йордан Бакалов през 2013 година, Костадинов и шефа на „Оперативен анализ и логистика“ (ОАЛ) във „Вътрешна сигурност“ – Красимир Косев се затварят в една стая и започват „да режат“ документи, свързани и с разработката „Червеи“. На тяхно място се сътворяват „нови“ документи със стара дата. Следите обаче остават.

Мерзка роля в разработката „червеи“, стартирала легендирано уж като гонитба на „къртици“, играе и бившият варненски шеф на „Вътрешна сигурност“ – Валентин Тренев, който отговаря и за цяла Северна България. Именно той е подавал имена на неудобни служители на МВР, за да бъдат разработвани, следени и подслушвани. Всички те са ченгета, които са борели корупцията в МВР – Варна, която опъва чадър над СИМБИОЗАТА между полицаи и бандити, толерираща връзката „ченгета – Веселин Жеков, бос на нарко – „Фирмата“. Така Тренев – „Ебати“ вместо да гони истинските корумпирани ченгета, свързани с нарко-мафията във Варна, е подлагал и набутал умишлено в изработената като схема разработка „червеи“ точно качествените полицаи, неудобни обаче за мафиотската полицейско-бандитска симбиоза.

Делото по разработката „червеи“ заведено от спец.прокуратурата бе срещу неизвестен извършител. И докато не търсеха „неизвестния извършител“ до мен достигаше информация, че в ДАНС, които са „експлоатирали“ с подпис на Цветлин Йовчев и Владимир Писанчев „мероприятието“ по разработката „червеи“, е абсолютно мазало по отношение на прилаганите СРС. И те са унищожени. В 10 дневен срок по ЗСРС техническите служби на ДАНС унищожават всички материали от експлотацията на СРС и събраните данни. След като изтече срокът за СРС, има 7 дни да се поиска изготвяне на веществени доказателства или, ако няма такива, срокът е 10 дни да се унищожи всичко.

Дали умишлено или не, никой от прокуратурата не се сещаше какво да търси като документи за да се проследи какво точно е ставало и се е случвало. А това бяха и доклади от анализ на постъпилите по експлоатация на СРС данни. Такива доклади има и съгласно заповед на главния секретар на МВР те трябва да се правят на всеки 30 дни. Тези материали не се унищожават, а се съхраняват, съгласно грифа за сигурност, като за „Секретно“ той е 15 години, а за „поверително“ – 5 години.

Прокуратурата търсеше „неизвестния извършител“, а в средите на службите се знаеше какво е било унищожавано в онзи кабинет при встъпването на власт на служебния кабинет – тогава се унищожават документи и се създават обезличени документи, като се регистрират със същия номер на документ, който съществува, а другият се унищожава. Никой не търсеше и не ровеше по това престъпление – подмяна на документи.

Аферата по разследване на разработката „червеи“ навлизаше в още по-взривоопасни и шокиращи дълбини. Източването на информация от МВР се е провеждало безпрецедентно и скандално. В самата „разработка“ „червеи“ има само 12 листа. Легендирането на „разработката“ е било, че уж се търсят къртици в МВР. Истинската цел обаче е била източването на огромни информационни масиви, които са класифицирана информация, и която вече може би бе в извънсистемни „изнесени звена“. Още по времето на реализирането на „червеи“ до вътрешния министър и вицепремиер Цветлин Йовчев е имало надлежно изпратени докладни, които са изготвени и в които е описвано как се извършва самото точене на информация. Тези докладни останаха скрити, от тях умишлено или не – пак не се интересуваше прокуратурата. Йовчев не е реагирал на докладните, а в тях е сигнализирано, че ДАНС превишава правомощията си и „одитира“ не само работни места в МВР, където има класифицирана информация, но и такава с данни от други системи.

Точещите информация са имали достъп и до целия личен състав на МВР, което е взривоопасно, защото в системата има и данни за самоличността на служителите от СОБТ, което вече е държавна тайна, а тези хора е могло да бъдат използвани за да арестуват и лица от ДАНС.

И ако всичко това, което четете ви звучи апокалиптично за аферата „Червеи“, развръзката бе печално „традиционна“ за нашите български ширини – условна присъда получи единствено съдия Владимира Янева, а Тодор Костадинов бе освободен от наказателна отговорност и му бе наложена единствено административна глоба. По-късно ексшефът на „Вътрешна сигурност“ Тодор Костадинов даже осъди прокуратурата за 80 000 лева, заради това какви вреди са му били причинени.

Докато разследвах и публикувах истинските цели на разработката „Червеи“, изпращах линкове от материалите си към Малина Александрова, близкият човек до главния прокурор Сотир Цацаров, отговаряща и за медиите.

Малина бе бивш служител на ДАНС и докато яростно се карах с нея, че „изпират“ истинските виновници за аферата „Червеи“ Цветлин Йовчев, Георги Великов и Владимир Писанчев, тя ми обясняваше колко „добър човек бил Цветлин Йовчев“.

Както и прогнозирах, единствен, който опра пешкира бе Тодор Костадинов и то така го „опра“, че осъди прокуратурата.

Всички истински виновници бяха спасени, потулени и пожалени. Делото естествено, заради класифицираната информация, не видя бял свят и всичко потъна в забвение „пито, платено“.

Бяхме се изпокарали с Малина Александрова за „прекрасния човек“, според нея – Цветлин Йовчев и не общувахме, докато много по-късно, изненадващо Малина ми написа:

„Весе, дължа ти едно извинение. Навремето, включително и като се запознахме на живо, може би помниш ти колко мразеше Йовчев, а аз ти казах, че е свестен човек и го защитавах, и имахме пререкания по темата. Наистина вярвах в това, което ти казвах. Докато не дойде „делото Червеи“.

Тошко Костадинов се държа мъжкарски и пое цялата вина, а можеше да каже, че Йовчев го е карал. За Тошко обаче подобно предателство е недопустимо.

В следствие на всичко той остана сам, без работа, с малко дете. Минаваха на другия тротоар, като го видят. Само аз останах до него, щото моето приятелство не зависи от процесуалното качество на човек. ЙОВЧЕВ ДОРИ НЕ МУ СЕ ОБАДИ! Не да му предложи работа или подкрепа, ДОРИ НЕ СЕ ОБАДИ ДА ГО ПИТА КАК Е! РАЗБИРАШ ЛИ???????

Нещо повече – навремето, когато го търсех Тошко да му помогна, Йовчев му беше казал да не влиза в контакт с мен, щото аз съм на Цацаров и ще го излъжа.

Цяла година той (Тошко) не ми вдигаше телефона, като го търсех. Видяхме се малко преди края на делото… Аз се разплаках и му викам – защо, защо, защо. Исках да ти помогна, защо не ми вдигаше, той вика – аз вярвах на Йовчев…

Та, така, де, много се разводних. Извинявай. Рядко греша за хората, но за Йовчев сгреших. Извинявай.

…Те с Драшков се скараха далеч преди той да стане министър, още беше съветник в МС, но не знам защо. Драшков писал някакви доноси за Йовчев, май и обратното се е случило, но каква е истината, не разбрах. Хубавото е, че поне лъсва. И още по-хубавото е, че целият ДАНС го разбра, щото, нали се сещаш, че той се опитва да влияе и там. Или по-точно – опитваше се.“

Така приключи аферата „Червеи“. В която мерзките „спец“ пръстчета и мене ме забъркаха с миксера си.

Горчиво ми бе след извинението на Малина. Бях излязла права, бях написалата истината, докато ТЕ я потулваха – да, но какво от това?

Поредното торпилиране и поредния пробив на националната сигурност на държавата бе останало без виновни. Нещо повече! Същите тия, които навсякъде другаде, щяха да трият наровете, ги правеха посланици и не слизаха от телевизорите да проповядват морал как „се пази“ националната сигурност.

А мен и моята „банда“ от малцина мърцина ченгета, останали чисти, се чудеха как да ни „сготвят“ в ОПГ.

И не спряха мерзавците му, не спряха…

из https://afera.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d0%ba%d0%b2%d0%be-%d1%89%d0%b5-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b2%d0%b0-%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5/