Блогът на bojo12345 :: двама братя

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.02.2021 08:12 - двама братя - две съдби

Автор: bojo12345 Категория: Други

Прочетен: 351 Коментари: 0 Гласове:

Някога имаше виц за братята Гяурови: единият пее на запад, другит плаче на изток

Сетих се за тях, прочитайки статии за двама други известни братя - Луканови.

Бившият премиер имал намерение да разобличи кръга "Орион"

Столичната улица „Латинка“ е една от най-красивите в София – на времето там живееха видни фигури от бившата комунистическа номенклатура. На 2 октомври 1996 г. в 9.20 часа там бе убит бившият премиер на България Андрей Луканов. И до днес – 24 години по-късно, убийството остава неразкрито.

Братът на Луканов с черна каса в Хараре

Корумпирани партийци живеят по живковски в номенклатурната Аркадия. Александър Атанасов върти валутна спекула като посланик, продава на местните цигари и уиски от запасите на амбасадата

Людмила Живкова заедно с Андрей Луканов и Тодор Живков.

„Номенклатурата като съвкупност държи цялата власт в обществото. Всеки номенклатурчик има отпусната му лична сфера на власт. В това отношение режимът на номенклатурата ясно се доближава до феодалния строй. Цялата номенклатура е своеобразна ленна система с права, предоставяни от съответния партиен комитет – сюзерена, на неговите васали – номенклатурните членове на този комитет. Номенклатурният „лен” означава власт. Главното в номенклатурата е властта. Не собствеността, а властта. Номенклатурата е класа на хора, които властвуват и затова имат” (Восленски, М., „Номенклатурата”, С., Изд. къща Христо Ботев, 1993, т. 1, стр. 126-127).

Това е класическото описание на комунистическата номенклатура, дадено от Михаил Восленски, най-солидният и задълбочен изследовател и познавач на този феномен. Номенклатурната Аркадия в България започва с решение „А” на Политбюро от 1956 г., с което се обхващат нормативно всички разходи, които УБО прави, за да поддържа едно различно битие за комунистическата каста в България. Две години по-късно се приема Решение „Б-12” на Секретариата на ЦК на БКП.

Безотчетни фондове

С това решение се слага началото на т.нар. безотчетни фондове. Те се отпускат всяка година от бюджета на ЦК, като от тях се раздават огромни суми - по 20 000 лв. на генералния секретар, а на секретарите на ЦК – по 5000 лв. (Милушев, Г., „По коридорите на властта”, С., Изд. къща Intra book, 1991, стр. 59). Какъв е бил размерът на средствата, които държавата е наливала в УБО, посочва бившият му началник ген. Георги Милушев: „Когато постъпих на работа в УБО (1986 г. - б. а.), бюджетът беше около 92 млн. лева. За последната 1989 г. беше 78 млн. лева. Приходите от стопанска дейност са около 3 млн. лева, останалите са от бюджета.” В сравнение с онези заплати (средната месечна заплата според НСИ за 1988 г. е 252 лв.), това, което са получавали неколкостотин партийци, като пропорция надвишава доста дори днешните привилегии на властта. Затова воплите на част от племето по онова време ми се струват пълно покушение срещу истината, морала, собствените им интереси и паметта на погубените животи на техните близки, докато корумпираните партийци си живяха живота преди 10 ноември 1989 г. След тази дата си го живяха пак, даже и по-добре. И как да е иначе, след като цялото национално богатство отиде при тях, след като техни кръгове обраха до шушка банките в средата на 90-те, а приватизацията на другаря Костов и сие даде над 80% от едрия бизнес в ръцете на бивши номенклатурчици или служители на тайните служби. Май е прав оня, който беше казал, че робите не мечтаят за свобода, а за свои роби. Помните ли многобройните разкази под сурдинка по онова време, когато сред „плебеите”, сред народа на България, се разказваха подочути факти от номенклатурната Аркадия. Днес вече знаем, че тогава нищо не сме знаели.

Тато – милионер

Днес фактите за злоупотребите, далаверите и формално узаконения грабеж, който е осигурявал „сладък живот” на тези национални предатели и на техните издънки до девето коляно, са смразяващи. Неграмотният правешки диктатор Тодор Живков стана „законен” соцмилионер от писане на глупави книги, пълни с мегаломанските му бръщолевения. От всички издателства на Тодор Живков са начислени и изплатени авторски възнаграждения в размер на 1 750 888 лева, от които след удържане на данък е получил чисто 1 040 781 лева. Живков е взимал парите си само в брой, без да разписва сметка за хонорар. Когато по дело №1 прокурорите го разпитват и казват: „Г-н Живков, представяме ви документ, според който вие сте взели на ръка хонорар 50 000 лв. в брой за поредния ви том? Не ви ли се струваха това много пари?!” Той отговаря: „Да, сега това ми се струват големи суми... Но такива бяха времената”. Ето я паролата за днешната срамна прокомунистическа носталгия и отказ да се търси отговорност за чудовищните престъпления на режима – „Такива бяха времената!”. Ами добре, днес пък са други времената и по тази логика не трябва да се търси никому, за нищо отговорност. Тодор-Живковият син Владимир, както и внуците му Евгения и Тодор, струваха на хазната по няколко десетки хиляди долара. Всяка година, години наред! „Такива бяха времената”.

Клика

През 1981 г., когато умира Людмила Живкова, Евгения и Тодор получават по 30 000 (тридесет хиляди) лева на калпак, тъй като майка им била член на Политбюро и имало партийно решение за „обезщетяването” им с такава сума. Не по-малко странно изглеждат другите опити, тези на крилото от БКП, което свали Живков, да ни дава някакъв позитивен пример за Андрей Луканов и кликата му. Документите от архивите обаче показват, че Луканов и неговият кръг са не по-малко замесени в далаверите на оня режим. Целта им беше да карат по живковски без Живков. Няколко години преди преврата на десети ноември братът на Андрей Луканов - Александър Атанасов, в периода, когато е посланик в Хараре, прави такива золуми, че се налага изпращането на място на специална работна група под ръководството на тогавашния първи заместник-министър на външните работи Марий Иванов. Разполагам с целия доклад на тази работна група и когато този доклад се прочете, човек не може да не си зададе основния въпрос - защо всички тези факти не са се превърнали във всекидневно знание, а вместо тях в главите на хората са наблъскани неистините за „прекрасния живот” под диктатурата на комунистическата номенклатура.

Ревизия

Работната група прави на място финансова ревизия, която установява, че посланикът Александър Атанасов е формирал приходи в „черна” каса само за периода септември 1986 – май 1987 г. в размер на 43 610 долара. Според действащото тогава (а и сега) финансово законодателство е недопустимо изобщо формирането на друга каса освен официалната. Как братът на Андрей Луканов е придобил тази сума? Начините са няколко – първо чрез подписване на чекове, с които от конвертируемата банкова сметка на посолството са преведени 26 000 щатски долара по банкови сметки на частни лица в Лондон и Атина. Комисията показва доказателства, че е извършен превод по сметката на частно лице в банка в Атина в размер на 20 000 долара. Второ - Атанасов прави обмяна на щатски долари в зимбабвийски такива по неофициален валутен курс, в резултат на който е реализирал приход за неофициалната каса в размер на 3630 зимб. долара. Трето - пред ревизионната комисия Лукановият брат признава, че е дал указание на завеждащия финансовата служба на посолството да се продават на командировани лица и местни ресторанти цигари и уиски от запасите, купувани с дипломатическа отстъпка. Братът на Луканов писмено си признава и декларира пред ревизионната комисия, че е изразходвал от неофициалната каса за различни по вид мероприятия 38 429 долара, без обаче да има каквито и да е документи, тъй като по собственото му признание ги е унищожавал. Ревизията установява още, че по нареждане на брата на Андрей Луканов са изразходвани не по предназначение други 26 814 долара.

Бяга в Москва

В своите „Спомени” Огнян Дойнов отделя внимание на магариите на Александър Атанасов по времето, когато е посланик в друга африканска страна: „По времето, когато Александър Атанасов беше посланик в Нигерия, водех 30-40-членна правителствена делегация в тази страна. В Нигерия имаше висока инфлация и реалният обменен курс на валутата беше около два пъти по-висок от официалния. Атанасов каза, че той ще уреди заплащането на хотела и взе парите, предвидени за хотел по официалния курс. Когато разбрахме за огромната разлика в курса и му обърнахме внимание, че не може по този начин да се обогатява лично, той каза, че не му достигат пари за строителство на посолството и че щял да ги използва рационално” (Дойнов, О., Спомени, С., Изд. Труд, 2002, стр. 230). С идването си на власт като премиер, Луканов потулва всичко. Александър Атанасов бяга в Москва и в началото на 90-те вече се появява като представител на „Мултигруп” в руската столица.

Изобретателност

Висшата комунистическа номенклатура нанесе ужасни поражения върху българската държава и нация. Съсредоточаването върху големите престъпления и откровена съсипия на икономиката и финансите не бива да ни ограничава от концентрация на изследователско внимание върху по-малките далавери на другарите. Те за времето си са били огромни по мащаб на фона на мизерните доходи на мнозинството българи. А и при по-внимателно вглеждане не може да не се забележи, че в тази „малки” кражби на роднини на висшата комунистическа номенклатура като в сублимат се виждат „способностите” им за много по-големите престъпления, извършени от тях след 10 ноември 1989 г. Ще опиша с документи от архивите няколко такива случая, където казаното по-горе е особено ясно забележимо. Бившият секретар на посолството в Хага Георги Манчев също е бил впечатляващо изобретателен в отклоняването на средства. При сключване на договор с наемодател той договаря месечен наем от 1600 гулдена за жилището, в което живее. Съгласно допълнителна клауза, непредставена в посолството, наемодателят се е задължил от получаваните 1600 гулдена ежемесечно да превежда по 550 гулдена по личната сметка на Манчев в банка АМРО. Ревизията е успяла да се снабди с извлечение от личната сметка на Манчев. За периода от 1 януари 1982 г. до 1 октомври 1984 г., до която дата Манчев е бил на служба в посолството, наемодателят му е превел по 34 вноски 22 215 гулдена. Георги Манчев е ползвал и служебна кола, с която е направил 4 катастрофи. След тях застрахователните фирми вместо по сметката на посолството са превели сумата от 1677 гулдена по личната сметка на Манчев.

Аферистът Бисер Димитров

Друг случай - при ревизията на стопански комбинат „Организационна техника” в края на 80-те години, проверяващите засичат огромни разхищения и злоупотреби, извършвани от тогавашният директор Бисер Димитров. Добре е да се припомни, че след 10 ноември 1989 г. същият Бисер Димитров ще извърши зулуми, за които не си е представял, че ще му се отвори възможност преди тази дата. Ако някой беше прочел документите, които сега ще прочетете, мисля, че доста от тези негови злодейства щяха да бъдат спестени. На комбината „Организационна техника” са отпуснати валутни кредити в размер на 17 504 хил. валутни лева и 24 553 хиляди лева за ново строителство. С тези пари са доставени машини, оборудване, инструменти, окомплектовка, техническа документация и материали на стойност 19 218 хиляди щатски долара. Доставени са от САЩ, където са купени предимно стари образци, основно от фалирали фирми. Купените стари машини и съоръжения не само че не стават за нищо, но дори не се и използват поради непригодност, брак, липса на окомплектовка, нестандарни параметри на електрозахранването (в електроразпределителната мрежа в САЩ честотата на променливия ток е 60 херца при напрежение 110 V). От над 19 млн. дадени за подобни машини и оборудване над 13,5 млн. се оказва, че са категорично погребани и хвърлени на вятъра. Това обаче не е всичко.

Обеди и вечери

Тези кредити са валутни и според клаузите на договора за получаването им е предвидено да се издължат чрез износ на продукция по второ направление. От очакваната сума 17,5 млн. валутни лева са погасени по тази схема едва 1,4 млн. Само за посрещане на гости, чужденци, за пътни, дневни и квартирни пари на командировани лица и чужди лица през 1986 и 1987 г. са изразходвани 630 748 лева. Ползвани са безлимитно и неправомерно 5 леки западни автомобила с чужда регистрация, за гориво на които са изплатени 31 813 лева. Само за хранителни продукти в резиденция „Марково” за обеди и вечери с чужденци са изразходени 83 296 лева, от които 11 712 за спиртни напитки.

Ето го генезисът на по-следващото ограбване на страната. Там са селектирани хора с подобни криминални наклонности, тогава са обучавани на шашкънии. Те пък имат неповторим усет за промяната на средата и затова след 10 ноември доразвиват в чудовищен мащаб „успеха”, които са постигнали в далаверите преди 10 ноември. И като резултат след падането на комунизма десетки милиарди публични средства бяха потрошени от хитрите схеми на тези професионални измамници

https://politika.bg/bg/a/view/bratyt-na-lukanov-s-cherna-kasa-v-harare