Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2020 11:44 - когато падне героят на обърканото време
Автор: bojo12345 Категория: Други   
Прочетен: 1179 Коментари: 2 Гласове:
13


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

....Най-напред вървеше Големия. Беше с бръсната глава, ала Слави Трифонов, с ръце в джобовете, с навити ръкави на горнището на анцуга, с широка бабаитска походка, с поглед на тарикат и с обноски на селски сваляч. Останалите го следваха чинно, той им говореше високо и пренебрежително нещо, като видимо държеше арогантно да им покаже пълното си превъзходство. Първият, който припкаше след него, но едвам смогваше да го следва, беше също с бръсната глава, но смирен и сервилен, гледаше боса с неприкрито възхищение и гордо размахваше сака му с тенис ракетите, с потните фланелки и с мръсните маратонки. Компанията се разположи тежко на масата точно до нас, нареди на сервитьорката да носи коли и бири и започна разбор на мача. Играчите говореха шумно и просташки, като щедро ръсеха както професионални спортни термини, така и смайващи цинизми, толкова вулгарни, че разговорите на съседните маси неловко замряха.

Когато направи разбора, Големия започна да се фука, като разказваше на останалите как е минал първият му работен ден вчера, в петък, като „Главен секретар” в някакво министерство: „Още в осем часа почнаха да звънят телефоните, отвсякъде се надпреварваха кой ще пререди другите, за да ме поздрави. Естествено, първи, още даже не си бях изпил кафето, се обади Черепа. След него се изредиха генералите, тия от СИК, чак след тях и ония от ВИС. Оставих телефона на високоговорител, за да може да ги чува и секретарката.”, кипреше се Големия, а останалите го гледаха с възхищение и преклонение. „А тя, секретарката, де, готина ли е?”. Разказвачът похотливо се ухили: „Като си я сложа на оная работа и ох, ох, ох…”, той правеше с таза си постъпателни, въртеливи движения, за да покаже на смаяната си публика, какво смята да направи със секретарката, ако му „падне”, а останалите се хилеха мръснишки.

...След разгрома на „службите”, след 1989 година, ИНКО, както и останалите фирми на разузнаването, беше светкавично източена. Някъде четох, че от там са изчезнали 142 милиона лева, а само по проектите НЕВА и МОНБЛАН са изтекли три и половина милиона долара. Сигурно никога няма точно да се разбере дали това е наистина така, но безспорен факт е, че много от бившите служители на ИНКО просперираха като успешни бизнесмени.

А най-успешна се оказа Цветелина. Най-успешна, но и най-лакома, както, вероятно справедливо, се изрази за нея един общ познат. Сигурно това е една от причините днес американското списание „Форбс” да я слага в първата „десетка” на богаташите в България, да я определя като една от най-заможните дами в Източна Европа, да пресмята личното състояние някъде между 155 и 300 милиона евро. Цветелина е собственик на голяма част от курорта Пампорово, на ветрогенераторни паркове, на пристанища, на десетки фирми и дружества, акционер е в няколко банки, в приватизационни фондове, в какво ли не още. За нашия разказ обаче тя е любопитна преди всичко като съдружник и интимна приятелка на Бойко Борисов във времената между 1997 и 2009-та година.

Един от подсъдимите, шофьорът и бодигард на бай Миле, Васил Костов-Кеца, под клетва заявил пред съда, думите му са записани в протоколите по делото: Бойко Борисов стана главен секретар с парите на сръбския бос Сретен Йосич. Влизането на Борисов в МВР му струваше 400 000 долара. Думите му към хората от СИК бяха: „Имаме едно момче, ще го направим някакъв в полицията, за да слуша… Трафикът на дрога и цигари беше допирната точка между хората от СИК и сръбския наркобос. Борисов, чрез доверени лица, контролираше контрабандните канали на цигари и дрога по времето, когато беше главен секретар… Като охрана на моя шеф Милчо Бонев съм присъствал на срещи, при които Младен Михалев-Маджо и бай Миле даваха поръчки на Бойко Борисов да бъдат сплашвани, бити и пребивани хора. Съдят ни по нареждане на главния секретар, за да замълчим завинаги.” Същите обвинения Кеца повтори в писмо до седмичника „Галерия”, което вестникът публикува.
 ...Една от версиите, по която работили следователите е, че Йоца е поръчал убийството от затвора в Белград, заради трите милиона долара, които българинът взел, но не уредил бягството на „царя на кокаина”. Другата версия е за платени, но недоставени пратки кокаин и хероин за Земунския клан. ... Друг обвиняем, Янко Попов, Туцо, също под клетва, казва: „Лично съм ставал свидетел на срещи на Йоца Амстердама с Бойко Борисов в една вила в Боровец”. Туцо е собственик на ресторант в курорта, където двамата неведнъж са обядвали. А адвокатите на главния обвиняем по делото, Петър Стоянов-Сумиста, близък на Йоца, изпращат официално писмо до председателя на Европейския съвет Мартин Шулц. В него се твърди, че през 2001 година Борисов и Амстердама нееднократно са се срещали в Белград.

Съдът не обръща особено внимание на твърденията на Кеца, Туцо и Сумиста. И тримата са осъдени на доживотен затвор, без право на обжалване, поставени са в пълна изолация. Ако наистина знаят нещо за миналото на Борисов, то е погребано завинаги и никога няма да се измъкне през дебелите стени на Софийския централен затвор. Въпреки, че е сезирана по установения законен ред, Главна прокуратура отказва да образува досъдебно производство за криминалното минало на Бойко Борисов поради… изтекла давност.

Сръбската прокуратура обаче му изпраща призовка през 2009-та година да даде показания като свидетел за показанията на подсъдимия Сретен Йосич. Борисов отказва с удивителния аргумент, че е министър-председател? Гледах по телевизията на живо заседанието на Народното събрание, на което Христо Бисеров каза от парламентарната трибуна: „След като престане да бъде премиер, на него ще му се наложи да отиде до Белград и да даде показания за връзките си с Йоца”. Изключителен медиен манипулатор, Борисов успя и този път да отклони общественото внимание от скандала. Той хвърли бомбастичната лъжа, че според информация на партньорските служби… Ахмед Доган е поръчал покушение срещу него.

....... В подземния свят обаче упорито се говореше, че някой, а защо пък не и Бойко, прибрал трите милиона, пък не свършил работата. Затова Йоца се заклел жестоко и кърваво да си отмъсти. Той излежа присъдата си в холандския затвор и през 2006 г. бе предаден на сърбите, за да отговаря и пред тях за поръчкови убийства, за наркотрафик и за фалшификация на валута.

В Белград мафиотът взриви информационна бомба. Пред съда, под клетва, той разказа, че „докато е бил у нас, се е чувствал сигурен, тъй като е бил под защитата на разузнавателния сектор, в лицето на главния секретар на МВР Бойко Борисов.”.

Защитеният свидетел Томислав Марашкович по късно потвърди, че Бойко Борисов е бил човекът на Йоца и на дясната му ръка Свободан Джурович в България. Тези новини предизвикаха истинска буря в нашето Народно събрание. Веднага беше сформирана Парламентарна комисия, начело с депутата от ДПС Христо Бисеров, която да разследва дейността на Амстердама в нашата страна. На пресконференция Бисеров хвърли нова бомба. Той разказа, че в папките на комисията има документи за съществуването на засекретена разработка на ДАНС срещу Йоца, от 2002 г., под наименованието „Лале”. В нея имало запис, получен със специални разузнавателни средства (СРС) на телефонен разговор на мафиота Милчо Бонев-бай Миле от СИК с Йоца, проведен непосредствено преди ареста на сръбския наркотрафикант. В него бай Миле казвал: „Бойко взе парите, но до Варненеца нищо не е стигнало”.(Предполага се, че „Варненеца” е или военният прокурор Николай Колев, също екзекутиран през 2002 г., или главният прокурор Николай Филчев.)

„Българският партньор на президента Буш е свързан с мафията”, под това заглавие авторитетното електронно списание Конгрешънъл куотърли” (CQ), близко до Конгреса на САЩ, публикува на 2 март 2007 година обширна разработка за тогавашния кмет на София Бойко Борисов.(w.w.w.dnevnik.bg) Авторът Джеф Стейн, редактор по въпросите на националната сигурност, ветеран от войната във Виетнам, се позовава на поверително досие, съставено от екип от високопоставени служители на американските органи на реда.

„Най-новият съюзник на Вашингтон е близък съратник на прочути мафиоти и е свързан с почти тридесет неразкрити убийства. По време на управлението на Борисов като висопоставен шеф на органите на реда, неговите бивши партньори от престъпната групировка СИК процъфтяваха, а техните предполагаеми конкуренти бяха систематично избивани. Американското партньорство с Борисов, който се кани да става и министър-председател, е последният пример за политическата търговия, която се води от администрацията на Буш и поставя Пентагона, ЦРУ и ФБР в едно легло с някои от най-корумпираните и престъпни лидери”, се казва в статията, публикувана във всекидневния електронен бюлетин „Вътрешна сигурност” на Конгреса.

“Той може да е кучи син, но е наш кучи син.”, тази репликата е казана през 30-те години на миналия век от президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт за никарагуанския диктатор и откровен бандит Анастасио Гарсия Сомоса. Тя обяснява и ласкавото отношение на американците към, според ефектния израз на посланик Байърли, нашия „бабаит в костюм на Армани”. Те го харесват и ще продължат да си го харесват, както потвърди и посланик Макълдауни, докато не спре да им доказва, че „българите не са свикнали да вземат решения сами и очакват Вашингтон и Брюксел да им казват какво да правят.”

Доста години американците „бутаха в правилната посока” Борисов, каквото и да значи това, а и продължават да го бутат. Лошата новина е, че не бяха единствено те.
Самият Борисов в един момент си повярва, че е, според скромното му твърдение, “най-голямото достояние, което България някога е имала”. И започна да изгражда около образа си истинска PR машина. Денем и нощем той безсрамно си правеше реклама като единственият борец, застанал твърдо срещу мафията. Борисов умело комбинираше влиятелните си контакти със собствениците на вестници, радиостанции и телевизии, с по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да си осигури благоприятно отразяване, върху което градеше имиджа си. Колеги са ми споделяли в частни разговори, че той плаща кеш за позитивно отразяване на дейността му и грозно заплашва и наказва пишещите негативни материали. А пък простолюдието го харесваше и продължава да го харесва заради просташки бедния му, уличен език, непретенциозното поведение и безжалостната, демагогска, критика към политическия елит.

Битува мнението, че Бойко Борисов е уникален случай в световната история. Мисля, че това е доста пресилено, той просто е рожба на нашето объркано време. С дивашки популизъм, с излъчване на „алфа мъжкари”, с тотално пренебрегване на всички канони на политическото, до върха стигнаха и Силвио Берлускони, и Доналд Тръмп, и Борис Джонсън.

Така или иначе, в един момент Борисов съвсем основателно реши, че му е дошло времето за следващата крачка. Тук трябва да се върнем на червените кортове в Банкя. Един от техните съсобственици Иван Саздов, за когото вече писахме, а ще стане дума и по-нататък, е приет за член на милиционерския кръг „Банкя”. Водеща фигура в кръга беше ченгето Чавдар Чернев, който, заедно с Виктор Вълков, осигуряваше топлата връзка с кръга „Монтерей”. Останалите, по-неизвестни на широката общественост членове бяха все хора от бившите „секретни служби”. Те се събират редовно в ресторанта „Бялата къща” в Банкя и един ден им хрумва, или пък им е продиктувана отгоре идеята, да създадат Инициативен комитет за издигане на кандидатурата на Бойко Борисов за кмет на София. Шеф на комитета става Иван Саздов, собственикът на червените тенис кортове.

С неговото име са свързани няколко любопитни случая: една многомилионна сделка с китайци, отнета в последния момент от друга фирма и прехвърлена на Саздов от премиера; милион и половина евра с неизяснен произход, с които е платена скандално известната къща в Барселона на манекенката от Сандански, „Мис Бикини 2006”, Борислава Йовчева; съдебен процес, който Саздов възбуди по този повод срещу „червената” евродепутатка, журналистката Елена Йончева, но не поиска да плати съдебната такса; апартамент, в който дълги години живя, без да плаща наем, главният архитект на София.

По същото време тенис кортовете в Банкя стават и родно място на новата партия ГЕРБ. Тази странна, милиционерска организация, беше създадена, като беше използвана системата на районните, градските и областните управления на МВР. Тя бе изградена по модела на комунистическите тоталитарни партии: пирамидална структура, единоначалие, демократически централизъм. В началото Бойко Борисов твърдеше, че той и Цветан Цветанов са финансирали ГЕРБ, като са си ипотекирали къщите в Банкя за 440 000 марки. По-късно обаче, без никой да го пита, се изфука, че партията му повече от десет години я обезпечават финансово германските фондации „Фридрих Зайдел” и „Конрад Аденауер”.

Когато замирише на власт и пари, интересите на мутрите, ченгетата, пишман предприемачите и демократичния, лицемерен Запад, някак внезапно съвпадат. Когато замирисва на големите пари, и гаджето на Борисов излиза иззад завесата и се показва на сцената. Цветелина Борилавова вече се е адаптирала от служител на външноикономическото разузнаване на комунистическа България, в пламенен адепт на западните ценности. Както написа списание „Тема”: „Там където има пари, Цветелина Бориславова винаги има нов проект”.

Този път проектът се наричаше „Глобална България”. Неговата задача беше да катапултира партия ГЕРБ и нейния неформален лидер Бойко Борисов във властта. Първо на столицата, а след това и на държавата. Олигарси с „червено потекло”, медийни магнати, политолози, близки до „Отвореното общество” на милиардера Сорос, бързо създадоха икономически-финансов кръг около проекта „Глобална България”. Целта на Цветелина Бориславова, Саша Безуханова, Иво Прокопиев, Иван Кръстев, Светослав Божилов беше чрез политически контрол върху властовите структури да придобият монополни права върху икономиката на държавата.

Именно от това гнездо излетя премиерът Бойко Борисов. Защо изборът падна върху него? Социалистически пожарникар, неосъществен таен агент „Буда”, момче за всичко на мутренската групировка СИК, той сякаш беше еманация на всички основни движещи сили на бандитския Преход. А освен това притежава истински букет от качества и кусури, превръщащи го в „съвършена марионетка”: Наполеонов комплекс, нарцисизъм, жажда за власт, безкруполност, безпардонност, страхливост, ниска специална и обща култура, много нисък праг на самокритичност, безпогрешен инстинкт на политическо животно за оцеляване, харизма, интелигентност, гъвкавост и комуникативност.

Проектът „Глобална България” беше стартиран в края на 2002-ра, продължи седем години и мина през три етапа. Най-любопитен е етапът на фондацията „Типинг пойнт” (Повратна точка). Тя е регистрирана през 2005 година от (отново) Цветелина Бориславова, Иван Кръстев, Светослав Божилов и от братовчеда Атанас Божков. Името на фондацията е заимствано от заглавието на книгата-бестселър на британско-канадския журналист Малкълм Гладуел, автор на списанието „Ню Йоркър” и на влиятелния вестник „Вашингтон пост”. В нея се изследват „скритите пружини за внезапните и привидно необясними коренни промени в обществените нагласи”. Гладуел базира изводите си върху факти като търговския ренесанс на, отдавна излезлите от мода обувки „Хъш Пъпис”, внезапния рязък спад на престъпността в метрото на Ню Йорк през периода 1988-1994, фурора, който предизвика детското телевизионно шоу „Сезам, отвори се”.

За да се постигне с ограничен ресурс огромен ефект, истинска „социална епидемия”, според автора са необходими три предпоставки: „Закон на малцинствата”-шепа специално устроени хора (Прокопиев, Бориславова, Божилов?), които стигат, за да се предизвика революционната промяна; „Прилепващ фактор”-специална форма за информация, която да прилепне към мозъка като неизличимо впечатление. (Героят Бате Бойко-един от нас?); „Силата на контекста”- начин външната среда да промени смисъла на конкретните случки и действия. (Генералските еполети, като индулгенция за минали престъпления?).
Според Гладуел, създаването на „типинг пойнт” може да бъде и контролиран процес. Май точно така се получи и в България. Година след регистрирането на фондацията, една от водещите журналистки на вестник „24 часа”, Алексения Димитрова ме помоли да направим интервю във връзка с годишнина от смъртта на баща ми. И тъй като той все още беше, и още е, най-дълго управлявалият министър-председател на България, разговорът се въртеше и около тази тема. Внезапно, ни в клин, ни в ръкав, Бойко Борисов още беше само кмет на София, Алексения ме запита дали той би бил и добър министър-председател. Категоричният ми отговор: „Не, разбира се!”, изобщо не намери място на страниците на вестника.

Години наред всички медии тиражираха образа на „Генерала” като най-перспективния ни политик, като сигурния бъдещ министър-председател. Но създателите на проекта „Глобална България”, Прокопиев, Божилов и Кръстев, решиха да се презастраховат. През 2008 година те учредиха и фондация „Граждански медии”, която получи лиценза на нов телевизионен канал Re:TV. Телевизията денонощно хвалеше Борисов, точно до момента, в който той триумфално влезе в Министерския съвет. Веднага след това телевизията моментално беше закрита.

Гледах по националната телевизия репортаж от една луксозна мутренска кръчма, в която Цветелина Бориславова и още няколко активисти от „Глобална България”, бурно празнуваха победата в парламентарните избори на медийния продукт, който и те създадоха.

Уви, той бързо започна да се еманципира от „Глобална България” и още в средата на първия си мандат, един по един, започна да отстрелва техните министри, първо Трайчо Трайков, после Николай Младенов, след това Сергей Иванов и Дянков. Съвсем очаквано и закономерно, дойде и моментът, в който премиерът се обърна и срещу олигарха с „розовите бузи” Иво Прокопиев, който на практика разчисти пътя му към властта.   не съм записал автора, моля за извинение...






Гласувай:
13



1. bojo12345 - apostapostoloff - много аргументиран коментар.
15.05.2020 12:00
Благодаря за присъствието.
цитирай
2. kvg55 - bojo12345,
15.05.2020 12:03
Така е, така е, ама кой обръща внимание?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3623748
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18509
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031