В „Капитала" Карл Маркс* потвърждава, че крупните (евпейски) банки и концерни постепенно поглъщат по-дребни производители. Но това е един сравнително бавен процес. На него новия „пророк" противопоставя възможността с един удар либералният капитализъм да се превърне в държавно-монополистичен, контролиран 100 процента от „избрания народ". Всъщност основната цел е чрез „Световната революция" да се ограбят от другите народи натрупаните богатства и да се съсредоточат в еврейски ръце!...

Ако проследим и анализираме логиката на „Протоколите..."по схемата теза - антитеза - синтеза, се вижда интересна взаимовръзка, очевидно контролирана и направлявана от задкулисните играчи. Тя върви по следната верига: капитализъм - социализъм (комунизъм) - глобализъм („нов световен ред"). Всъщност тук се вижда и с „просто око" едно съвършено преплитане на талмудизъм, илюминатство (масонство), ционизъм, комунизъм, фашизъм и глобализъм (еврейски интернационализъм и космополитизъм). Последното изкристализира в нашето съвремие, но корените са му в тези минали събития.

Един от най-приближените сътрудници на Димитър Благоев и негов ученик е Моис Коен*, който е активен борец на социалистическото движение в България. Той пише и редица вредни статии в „Работнически вестник" (114). Друг такъв виден деец
на социализма и марксизма е Аврам Бенароя* (1887-1979 г.) роден във Видинско. Неговата дейност обхваща България, Турция Османската империя), Гърция и по-късно Израел. В българския печат от началото на XX век той е определян като „анархолиберал". „общоделец", „опортюнист", „социалреформист", „агент
143на младотурците", „слуга на буржоазията" и т.н. Най-активна
била дейността му в „Балканския Ерусалим" - Солун. Там Бенароя участва като секретар в „Работническа асоциация на Солун" и в създадената през 1909 г. ционистка организация „Bene Zion" и младежкото й отделение „Макаби" (еврейския „Хитлерюгенд"). Работническата асоциация, известна повече като „Федерасион", си сътрудничи тясно с масонските ложи на младотурците и очевидно осъществява координация с други организации и тайни ложи на Синедриона (154).

В Истанбул (Цариград) Аврам Бенароя* установява тесни контакти с еврейската социалистическа партия „Poalei Zion" на Давид Бен Гурион* и с местните гръцки, български, арменски и турски социалисти. Там той се свързва и с една друга енигматична фигура - известния немско-руски социалист от еврейски произход Александър Лазаревич Гелфанд - Парвус (д-р Хелфанд Израел*), който в началото на 1912 г. е на посещение в Цариград заедно със социалиста Кръстьо Раковски. В турската столица те изработват специален „Манифест", който излиза малко преди започването на Балканската война и се подписва от ръководители на други ционистки и социалистически партии и организации (154).

Очевидно е, че този заговорнически масонски кръг има пряко отношение към Балканската, Първата световна и Междусъюзническите войни, които съсипват България и й налагат унищожителния Ньойски договор от 1919 г. Той има отношение и пряко участие, както ще видим По-нататък, към младотурския преврат от 1908 г., последвалия Геноцид над тракийските българи(1913 г.) и арменския Геноцид (1915 г.), където целенасочено и планирано са избити близо 2 000 000 християни!...
Особено любопитна тук е фигурата на споменатия Парвус*, за когото по разбираеми причини почти липсват данни в обичайните източници. Костваха ми много усилия и ровене в различни книги, за да събера автентични сведения за този човек.
Зловещата фигура на Парвус* се появява навсякъде, където има заговори, крупни финансови престъпления и далавери и найвече при избиването на милиони хора (войни, революции и целенасочен геноцид). Първоначално той е банкер в Одеса, от където след 1905 г. бяга в Германия и Швейцария, а важна част от
дейността му е в Турция и на Балканите. В Германия и Швейцария Парвус*/Парвус е псевдоним, истинското име на този тъмен аферист е Александър
Лазаревич Гелфанд (Хелфанд*), познат също и като д-р Хелфанд Израел (Израил*)/ управлява капиталите на 4 банки (еврейски естествено) (17).
Парвус* е връзката между масоните, еврейските тайни организации и еврейските банкери (ционисти и Синедрион), от една страна, и болшевишкото еврейско правителство на Ленин (Бланк*) в Русия след 1917 г., чийто сметки той управлява в Швейцария. Парвус е учителят и духовният наставник на Ленин*, Троцки (Лев Бронщайн*), Сталин (Йосиф Висарионович Джугашвили - Коба*), Апфелбаум (Зиновиев*), Яков Мойсеевич Свердлов*, Лазар Мойсеевич Каганович* и други болшевико-еврейски величия - касапи! Парвус* е един от организаторите на революциите в Русия през 1905 и 1917 г. В първата участва пряко, а
втората направлява от чужбина, като зад него стоят финансовите кръгове на Синедриона - Ротшилд*, Яков Шиф*, Вартбург*, Морган*, Рокфелер*, Исак Селигман* и други (5). Те наливат над 20 милиона долара в революцията, което е колосална за времето си сума. Парвус чрез влиятелния масон граф БрокдорфРанцау (германски посланик в Дания) получава и още около 40 милиона златни марки от Берлин „за подържане на революцията в Русия", за което са запазени документи (120).

Чрез еврейските организации и масоните Парвус* оказва голяма подкрепа на младотурците и провежда активна пропаганда в тяхна полза в Турция и Европа (особено в Германия).
Очевидна в случая е особената му роля във войните на Балканите и Първата световна война, от която еврейските кръгове и финансови спекуланти извличат огромни печалби (67).