Тъй като касапницата над българските християни не била достатъчна за кръволоците и турско-еврейските вампири - Геноцидът и Холокостът продължил в окупираните територии.
След съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г., Македония отново останала извън българските предели вследствие несправедливия Берлински договор. Турците продължавали да се разпореждат там, както и в
българските земи в Беломорска Тракия. Терорът спрямо българите продължавал и в Западните покрайнини, които били контролирани от Сърбия.

Недоволен от Съединението, сръбският крал Милан подкокоросван от масоните и с поддръжката на Англия и Австро -Унгария започва война с новоосвободена България, като нахлува от запад със 120-хилядна армия, тежко въоръжена и с артилерия от над 400 оръдия. В кратки срокове и с помощта на истински героизъм и морално надмощие българите успяват да удържат победа и да изтласкат сърбите оттатък границата. Войната, подло започната от сърбите, продължила само 14 дни и приключила със следните загуби в жива сила за двете страни: българи - 700 убити (17 офицери), и около 4500 ранени; сърби - 776 убити (14 офицери), около 4600 ранени и 2801 изчезнали; материалните щети за България били в размер на 25 000 000 лева(тогавашни, което е огромна за времето си сума!) .
Щенията за заграбването на изконни български земи в Западните покрайнини и в Македония, както и опитите за изграждане на така наречена „балканска федерация" с цел сърбизация и претопяване на българите, са великолепно описани в книгата
на Димитър Съсълов „Велика Сърбия или България" (1932 г.) (139), както и в други книги. Съсълов нарича Югославия „Вавилонска кула, изградена от хилави и изморени народи, отказали се, избягали малодушно от борбата, споени само от страха и
128ужаса, който им е вдъхвала тя..." (139). Каква прозорливост - очевидно е, че в наши дни „Вавилонската кула", изградена с насилие най-вече срещу българите, просто се срути!...

Към края на XIX век започва да се увеличава еврейското присъствие в България. Получили протекция от Великите сили и най-вече от Англия (в лицето на лорд Биконсфилд Дизраели*) евреите започват да се „окопават" в новите условия и да съзират нови възможности за далавери и експлоатация на българския народ. От Русия пристигат голямо количество евреи, също от Македония, Румъния, Австрия и други. От дневниците и архивите на Народното събрание в периода 1888-1903 г. става ясно за множеството прошения от емигранти евреи за получаване на българско поданство (55).
По данни на В. Теплов към 1877 г. евреите в България са наброявали около 26 241 души. По-късно вследствие на пришълците техният брой застрашително се удвоява. Това довежда и до съответната реакция в Народното събрание за тяхното ограничаване и изгонване от България. Депутатът Иван М. Абрашев през 1898 г. прави предложение:

„Да се забрани евреи да се приемат за български поданици, а тези които са приети, да се изпъдят в срок от 6 месеца". Мотиви: „Предвид нахлуването на много евреи, изселени из разни държави, са се заселили в Княжеството ни и следват да се преселват ежедневно без да съществувау нас закон за подобен род преселници, от друга страна, като вземаме предвид, че всички държави не приемат този (престъпен - бел. моя) елемент по причина, че те са хора спекуланти и експлоататори, и навсякъде, където са живели и живеят, принасят повреждания на тази страна, а не полза, а България, като страна земеделческа, имаме нужда само от земеделци, а не гешефтари, които с техните действия опропастяват малката ни търговия, която имаме в нас - заради това внасяме настоящото предложение" (подкрепено от 42 народни представители и прието от
Народното събрание).

Подобно предложение внася по-късно през 1900 г. и Славчо Бабаджанов, който нарича евреите, гърците и Циганите „паразити", а в дискусиите и анализите на еврейските
поразии депутатът Никола Йонков Владикин ги нарича „лешояди, които се изхранват от войни и смутове". Петко Каравелов също аргументирано настоява за ограничаване даването на поданство но евреи и чужденци (55).
Въпреки взетите мерки срещу еврейската инвазия, те не само че не са изгонени, но и най-нахално с подмолните си масонски номера се намърдват в Народното събрание и до днес не можем да ги изгоним оттам. Тази недалновидност обаче коства
много на България, както ще разберем По-нататък