Особено много вреди бяха нанесени на традиционната ни религия - православното християнство; безбожието (атеизма), налагано от комунистите и „богоборците", е едно от най-големите престъпления на управляващата върхушка. Атеизмът е представян от неговите апологети като „свободомислие", „разкрепостяване на духа", отхвърляне на религиозните догми", „модерно мислене" и т.н. Според атеистите „религията е опиум за
народите" и трябва да се унищожи!?!...
В някои книги на тази тема от онова време, издавани с пропагандна цел от „Партиздат", можем да прочетем следните „бисери":
„... Антирелигиозното достижение на българския народ е сериозен принос в съкровищ-ницата на духовната ни култура. Тое и подтик за национално-патриотична възхита!..." (137);
„... Антирелигиозното свободомислие съставлява важен аспект от народния светоглед..." (137);
„... Захари Стоянов на няколко места в своите „Записки" отбелязва, че измежду апосто лите „нямаше хора със строга набожност". Той непоколебимо поставя Левски на първо място сред безбожниците..." (137). (Само дето тук авторите са пропуснали да посочат, че Захари Стоянов е бил масон - бел. моя, Г В.)
„... Гениалният поет революционер Христо Ботев се издига над традиционния революционно-демократичен атеизъм. Той се доближава до „крайъгълния камък" (Вл. И. Ленин*) на марксисткия атеизъм - идеята за религията като опиум за народите..." (137).
„... Атеизмът е критерий за зрелостта на социалистическото общество, защото, както чудесно е казано от Маркс*, социализмът ще побеждава в такава степен, в каквато изчезва религията. Затова и лозунгът на войнстващите атеисти (юдео-масоните - бел. моя, Г В.) през 30-те години е: „Борбата против религията е борба за социализъм..." (137).

Още през 1925 г. обаче в „Църковен вестник" българските свещеници пишат следното: „... Не е възможно човек да стане настоящ болшевик, без предварително да е станал безверник и безбожник. Защото болшевизмът е пълно отрицание на всяка религия, на всяка вяра в божество; той е царството на злото, на сатаната..."

Мисля, че този пасаж обяснява всичко и едва ли е нужно да коментираме горната агресивна антихристиянска пропаганда, насочена срещу духовните ценности на българина! Тези сатанински опити за налагане на фалшива ценностна система в България продължават под една или друга форма и днес, но на този важен въпрос ще се спрем в следващата глава.

Паралелно с извършвания от комунистите в България Геноцид и Холокост, тече такъв и спрямо българите в Гърция и Югославия (Западните покрайнини, Македония и други). В Югославия след 1944 г. са избити над 30 000 българи (особено от Македония), а в сръбските затвори и концлагери изгниват над 120 000 българи, най-често за отказа им да ги запишат като „македонци"; над 180 000 се изселват принудително в България, където също са репресирани, а едно не малка част е принудена да емигрира в Европа и Америка.

В Гърция българското население е редовно тероризирано от гръцките андарти.Убити са много лидери и български свещеници. Поломени са имоти, палят се български къщи, сипят се заплахи и побои. В българските села Просечен и Граменица (в Беломорска Тракия) гърците правели бесилки на площада и убивали българите наред. В други селища по най-садистичен начин са убити български свещеници, чийто очи са избодени с ножове и лицата им са обезобразени. Целта на този открит терор е да се принудят българите да се изселват в България.Керваните от български бежанци след 1944 г. са безкрайни и печални. Болните и стари хора били изоставяни по принуда, а някои по-слаби просто умирали по пътя.

Гражданската война в Гърция (1946 - 1949 г.) отне живота на над 20 000 българи там, а други 50 000 бяха принудени да емигрират. Особено много пострадват българите от Егейска Македония. Ето един епизод от това време, описан в писмо от дееца на ВМРО Христо Лагадинов до Методи Кърпачев; разказ за гръцките затвори и лагери:

„... През 1948 г. аз и още 5 нашенци, подведени под смъртна отговорност като добри българи, бяхме хвърлени в най-стращния затвор - „Макронисо". Аз и още двама нашенци работехме като зидари при кухнята, близо до пристанището. Рано една сутрин пристигна гемия, от която бяха разтоварени около 50 момчета на 13-17-годишна възраст. Всички бяха почти живи мъртъвци. Всяко момче носеше кошничка или торба за старите си дрешки. Комендантът на острова, кръвопиецът полковник Тома Сильо, започна своята реч: „Докарахме ви тук за превъзпитание. Вие сте деца на майка Елада и всеки трябва да подпише клетвена декларация, че не е „Вулгарико гуруни" (българска свиня), а че е горд православен грък." Като по чудо всички деца гръмнаха в хор: „Ние сме българи!"
Комендантът се опита още няколко пъти, обещавайки свобода и добра работа, но децата пак повториха: „Българи!" Тогава комендантът побеснял зарева: „Оли сти таласа!" - (всички в морето)". Военните полицаи започнаха да бият децата, да ги бутат по-навътре в морето. После започнаха да ги замерват с камъни. След около половин час комендантът даде заповед да излязат от морето. Не излязоха всички деца. Пет-шест кошнички останаха да се люшкат на повърхността, пет-шест млади българчета се удавиха... Още същата нощ тези децата герои бяха подложени на найжестоки мъчения, включително бяха изнасилвани от военните полицаи и от самия комендант. Това продължи още десетина дни, когато една сутрин момчетата ни живи, ни умрели ги натовариха на гемията, за да ги карат в Атина на болница. През нощта тези деца бяха погълнали различни остри предмети като вилици, ножчета и прочие, за да се самоубият.

Тези деца бяха от Костурския край. Това е пример на рядък кураж и жертвоготовност в името на българщината. Това е подвиг, пред който биха се преклонили и безсмъртните солунски атентатори, ако можеха да станат от гроба..." (113).