Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08 08:44 - геноцидът и холокостът над българите
Автор: bojo12345 Категория: Туризъм   
Прочетен: 309 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Варшавски изтъква, че вследствие на този акт първи българските евреи пристъпили към организирането на подмолни политически кръгове, издържани от щедри дарения на циониста барон Мориц Рахамим Хирш*, „Аlliance Israelite", американските еврейски общества и ложи („Бнай Брит" и др.) и свързаните с Дизраели* - барон Лайънел дьо Ротшилд* и барон Густав фон Ротшилд* (Италия). Тези кръгове след Освобождението на
България започнали дейност за раздробяване на българското общество на всевъзможни враждебни партии (30). Май ни е позната тази картина и от съвремието (240 регистри-рани политически партии).

Берлинският конгрес всъщност бил едно юдео-масонско сборище, което с лека ръка решавало съдбите на цели народи и чертаело мрачно бъдеще. Петър Ланин твърди, че Бисмарк, Дизраели* и руският посланик граф Шувалов, които подписали решенията на конгреса, били масони (88). Берлинският конгрес орязал България и я разделил на две
- Княжество България и Източна Румелия. Македония заедно с Източна Румелия оставали в границите на Османската империя. Българските историци определят Берлинския договор като реакционен и разрушителен за националното единство на българския народ, а някои го наричат и „най-жестокото престъпление срещу нацията ни, довело впоследствие до истински Геноцид за по-голямата част от българите в Одринска и Беломорска  Тракия, Македония и Добруджа" (66).

След Освобождението през 1878 г. Русия изключително много се месела във вътреш-ните работи на България и третирала страната като „Задунайска губерния". Имперска Русия въвежда свое управление в България, като бившите санджаци били преименувани в губернии с руски губернатори начело и български вицегубернатори - русофили - верни на режима.
По това време от Източна Румелия (южна България) започнала масова емиграция на българи в Княжество България (Северна България). Така в Северна България пристигнали над 100 000 бежанци (66). Цялата тази дейност се направлявала от
канцеларията на княз Владимир Черказки, а след него от ген. Д. Г. Анучин. По-късно на 8 март 1878 г. княз Александър М. Дондуков-Корсаков встъпил в длъжността руски императорски комисар в България. Така Русия изцяло поставила под контрол новата държава и започнала да се разпорежда с имуществата и богатствата на страната. От друга страна, Англия организирала въоръжен бунт в Родопите с остатъците от армията на Сюлейман паша* и главорези участвали в кланетата от Априлското въстание. Те били ръководени от бившия английски консул във Варна и Бургас п-к Д. Б. Сенклер (подвизаващ се под името Хидает паша). Тази войска разграбила десетки български селища и извършила нови погроми и убийства (66).

За отношението на руските власти към българите свидетелства Захари Стоянов в предговора си към брошурата на Георги Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите" от 1886 г. (24). Там той пише за обединението на България (съединението на Княжество България и Източна Румелия):
„... Тия (руснаците) са готови днес да направят това съединение, но забележете, те да го направят сами, а не и българите. Те желаят щото това съединение да го донесе някой беломустакат генерал, с покрити гърди от ордени, някой Обручев или Сомов, когото да срещнат по всички градове гологлави с хляб и сол, с камбани и молебен, а той да се надува, да излизат само от устата му думите: „так приказано", „не разсуждат", „не бунтоват", „воля Его Императорското Величества такая", „ви народ неопитни", „вие трябва да слушате и да се покорявате", „има за вас кой да се грижи" и прочие, и прочие" (24).

По-нататък тази разрушителна за България политика продължава с пълна сила и при устройването на новата българска държава. Руските власти организирали редица преврати, бунтове и убийства на политически дейци, като: въстанието на капитан Набоков в 1886 г.; въстанието от 19 февруари 1887 г., свалянето на княз Александър Батемберг, покушението срещу управителя на Русчушки окръг Мантов; покушението срещу българския министър на външните работи Начевич в 1888 г.; убийството на българския министър на финансите Белчев в 1891 г.; убийството на българския пълномощен министър в Цариград - Вълкович в 1892 г.; убийството на министър-председателя на България Стефан Стамболов в 1895 г. и др. Подробни данни за организирането на тези престъпления срещу България се съдържат в руските царски архиви, част от които са публикувани и в България, след като десетилетия наред (повече от един век) са били дълбоко засекретени (1).

Едно от фаталните събития за нова България е избирането за цар в лицето на Фердинанд Сакскобургготски (Кобург-Кохари)* през 1887 г. Тази изключително противоречива и тъмна личност понася серия от нещастия и национални катастрофи за България.
Да започнем с родословието му. Проучването на родословното дърво на Сакскобург-готски* показва, че той има еврейски, саксонска и френска кръв. Еврейската му кръв върви не само полиния на баба му Мария-Антоанета, принцеса фон Кохари (Кохару*) (1797-1862 г.), но и по линията на самия родоначалник наСакс-Кобург и Гота - херцог Ернест Благочестивия* (? - починал 1675 г.). Това се потвърждава от редица източници, сред които „Католическата енциклопедия", издадена в Ню Йорк през 1912 г. (44, 68). Освен това Фердинанд е бил масон, сатанист - окултист и бисексуален! Архивите показват, че в родовото имение замъка Кобург - гр. Кобург, се е укривал на времето Адам
Вайшоп* - главен идеолог на масоните илюминати, контролирани и финансирани от Синедриона чрез банкерите Ротшилд*, обхванали като язва цяла Европа (6).

И ето, този човек - Фердинанд Сакскобургготски (КобургКохари*) става цар на България и започва с помощта на тайните сили, стоящи зад него, да я тика към пропастта и разорението! Връзките на Фердинанд с масоните и международните еврейски
организации са извън всякакво съмнение, още повече че съществуват архивни снимки на такива срещи, например с великия майстор на Малтийския орден - краля на Гърция Константин (тогава престолонаследник) на 30 януари 1912 г. Тази снимка е направена
в Царския дворец в София и представлява прецедент, тъй като цар Фердинанд* стои прав, а гостите му (очевидно с по-високи Рангове в масонската йерархия!) са седнали (157).

*Мария-Антоанета, принцеса фон Кохари* - дъщеря на Франц Йосиф, принц
Кохари* - покатоличен унгарски евреин, който си купува благородническата титла
с пари - един от най-богатите хора в Европа.




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1255744
Постинги: 997
Коментари: 1762
Гласове: 10237
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Блогрол