от Уикипедия, свободната енциклопедия



Руска империя (на руски: Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г. Названието е въведено от Петър I, който приема титлата император. Столицата на Руската империя е град Санкт Петербург (от 1914 – Петроград).





География

Територията на Руската империя към края на 19 в. е 22.4 млн. км2.

В страната живеят повече от 100 народа, от които руснаците съставят 43% от населението. В състава на Руската империя влизат Прибалтика, Украйна, Беларус, част от Полша (Полско царство в Руската империя), Бесарабия, от 19 век Финландия (Велико финландско княжество), Кавказ, Казахстан, Централна Азия и др.

По преброяване от 1897 г. населението съставлява 128.2 млн. души (в това число населението на Европейска Русия 93.4 млн. души). В началото на Първата световна война населението (без Сибир, централна Азия и Кавказ) на Руската империя е около 150 млн. души.

История

На 22 октомври (2 ноември) 1721, след края на Северната война, Петър I приема титлата Император Всерусийски и Баща на Отечеството.[2] През 1722 г. Петър създава Таблица на чиновете, която определя нивата във военната и гражданска йерархия и остава в сила до падането на монархията през 1917 г. Също така е премахната длъжността патриарх, а на негово място е създаден Свети синод от 10 члена, оглавяван от императора. През 1724 г. Петър коронясва жена си Екатерина I за императрица, но управлява до смъртта си на 8 февруари 1725. Екатерина I става първата жена монарх в руската история. Тя намалява разходите за армията и освобождава от данъци обикновеното население. Императрицата управлява само 2 години, след като умира през 1727. За владетел е обявен Петър II, благодарение на Александър Меншиков. По-късно Петър II премахва Меншиков от властта. Императорът умира ден преди сватбата си през 1730 г. С помощта на Върховния таен съвет на престола се възкачва дъщерята на цар Иван V, Анна Ивановна. При нейното управление много от управленческите постове за заемани от немци. Сред тях са Ернст Йохан Бирон, външният министър Андрей Остерман и военният министър Бурхард Мюних.

През 1736 г. Русия започва война срещу Османската империя, но губи повечето от завладените територии. Малко преди смъртта си Анна посочва за свой наследник племенника си Иван VI, но тъй като е малолетен, управлява под регентството на майка си Анна Леополдовна. Той обаче остава на трона само година, след като е свален от Елисавета Петровна, дъщеря на Петър I. Иван е заточен в крепостта Дюнамюнде в Рига. По нейно време е открит първият университет в империята и са премахнати вътрешнодържавните митници. Русия участва в Седемгодишната война на страната на Австрия и Франция и успява да окупира източна Прусия, разгромявайки прусите в битката при Грос-Егерсдорф. Смъртта на Елисавета и възкачването на престола на Петър III спасяват Прусия от унищожение. Петър се съюзява с прусите и обявява война на Дания. Няколко месеца след възкачването му на престола, той е свален от съпругата си София Фредерика Августа, която се коронова под името Екатерина.


Под управлението на Екатерина империята започва експанзия, като към нея са присъединени Бесарабия, Кубанска област, Ставрополската губерния и други. При разпадането на Жечпосполита Русия също получава територии. През 1768 г. империята обявява война на Османската империя и печели излаз на Черно море. Също така са основани много градове като Одеса, Николаев и Херсон, а Кримското ханство получава независимост от османците. През 1773 г. започва „Селската война“, в която казаците въстават срещу управлението, водени от Емелян Пугачов. Бунтът е смазан, а Пугачов – пленен. През 1787 г. Османската империя отново обявява война на Русия с цел да си върне Крим, но губи. Междувременно шведският крал Густав III опитва да превземе Санкт Петербург, но след намесата на Дания на страната на Русия през 1790 г. е сключен мир. През 1791 г. е създадена Линия на уседналост с цел цялото еврейско население на страната да бъде концентрирано в определена територия. След смъртта на Екатерина през 1796 г., на власт идва синът и? Павел I. През първата година от управлението си отменя много от нововъведенията на Екатерина II. Той уволнява повечето от командния състав на армията – общо 7 фелдмаршала и 333 генерала. През март 1801 г. е убит от заговорници в имението Ропша.


Наследен е от сина си Александър. Той е коронован на 15 септември 1801 г. в Успенската църква в Москва. С указ от 1802 г. Сенатът става върховен орган, контролиращ административната и съдебната власт. През септември същата година са учредени 8 министерства: на външните работи, на военно-сухопътните сили, на вътрешните работи, на финансите, на правосъдието, на търговията и на просветата. Също така са основани още 5 университета: Дерптски (1802), Виленски (1803), Харковски, Казански (и двата през 1804) и Петербургски педагогически институт, който по-късно също става университет.

От 1805 г. империята участва в антифренската коалиция. След като армията на Александър е разгромена, той е принуден да сключи мир с Наполеон. Междувременно на юг Русия води война с Османската империя, след като турците принуждават владетелите на Молдова и Влашко да се откажат от престола. През юни 1812 г. Франция обявява война на Русия. На страната на Наполеон се включват Австрия, Швейцария и Прусия. За няколко месеца руските войски разгромяват Великата армия, а след Виенския конгрес, начело с Александър I, навлизат в Париж. В края на 1815 г. императорът създава военни селища. Те се намират предимно в граничните окръзи на империята. През 1820 г. избухват въстания на селяни и казаци, но те бързо са потушени. На следващата година в армията е въведена тайна полиция и са забранени масонски организации като „Съюз за спасение“ и „Съюз на обединените славяни“. На 16 август 1823 г. Александър I провъзгласява за свой наследник брат си Николай Павлович.

След смъртта на Александър през ноември 1825 г., избухва въстанието на Декабристите. Около 3000 военнослужещи протестират срещу възкачването на Николай на престола. Те обаче са разгромени от царските войски. Лидерите на въстанието са обесени, като това са първите смъртни присъди от времето на Екатерина Велика насам. По времето на Николай I започва строителството на първите железопътни линии в страната. На 1 май 1836 г. започва строителството на линията Санкт Петербург–Царско село–Петропавловск. В средата на 19 в. избухва Кримската война, която Русия губи и влианието и? в Европа отслабва. Русия отстъпва Княжество Молдова на Османската империя. В хода на войната Николай I умира и на престола се възкачва Александър II. Той извършва редица демократични промени като отмяната на крепостното право, поради което е наречен „Освободител“. Води успешни войни в Средна Азия и присъединява Туркмения. Александър продава Аляска на САЩ за период от 100 години през 1867 г. През 1967 г. правителството на СССР нямало формално основание да иска връщането на Аляска, защото след Октомврийската революция Ленин анулира всички договори, сключени от Руската империя. През 1877 г. императорът повежда война срещу Османската империя с цел да осигури излаз на Руската империя на топло море. Въпреки успешната война Руската империя не успява да задържи контрола над източните Балкани и в резултат на това се появяват няколко държави (България, Сърбия, Черна гора), които се освобождават от османското иго. На 3 март 1878 г. двете страни подписват Санстефанския договор, който усилва влианието на Русия и потвърждава независимостта на България.


В края на 19 в. като идеология се разпространява народничеството. Оформят се 4 основни фракции – консервативна, либерално-революционна, социално-революционна и анархическа. Една от известните организации, последователи на народничеството, е Народна воля. Тя извършва терористични актове, включително и атентати срещу императора. През 1879 г. Народна воля взривява влак на императора по железопътната линия от Ливадия до Москва, но Александър II не се намира в него. На 5 февруари 1880 г. те успяват да взривят трапезарията на Зимния дворец, в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата не са наранени, тъй като закъсняват за вечерята, но 67 души са убити или ранени. Александър II е убит на 13 март 1881 г. при атентат, осъществен от първомартовци. При преминаване на каретата му по централен площад в Санкт Петербург е взривена бомба. След като императорът слиза от колата, един от атентаторите – Игнатий Гриневицки, взривява себе си и императора с ръчна граната.

След убийството на Александър II на трона се възкачва синът му Александър III. Вътрешният министър Пьотър Валуев предлага на Александър да назначи регент, тъй като има голям риск да бъде убит. Императорът назначава за регент Владимир Александрович. Политиката на Александър е по-консервативна. Отменя някои стари реформи и е против конституционно управление. Премахва автономията на университетите и поставя образованието под контрола на правителството и църквата. Той премахва и местното самоуправление на областите и губерниите. През 1882 г. са приети Майски закони, ограничаващи правата на евреите. След приемането им много руски евреи емигрират в САЩ. Александър издава и манифест за самодържавието, след което либералните министри подават оставка. По времето на Александър Русия се сближава с Франция и двете дърважи основават Френско-руски съюз през 1891 г.

Февруарската революция сваля монархическия режим на 1 (14) септември 1917. Николай II абдикира, а брат му Михаил Александрович отказва да заеме престола. Временното руско правителство обявява Русия за република.

Държавно устройство
Руската империя е наследствена монархия, начело със самодържец император (от династия Романови). Господстващата православна църква е управлявана от императора чрез Синод. Поданиците на Руската империя се делят на 4 съсловия („състояния“): дворянство, духовенство, градски и селски жители. Местното население на Казахстан, Сибир и ред други райони имат отделен статут „състояние“. На герба на Руската империя е изобразен двуглав орел, държавен химн е „Боже, царя храни!“. Общодържавен език е руският.

Пълната титла на Негово Императорско Величество Николай II:

По божията милост, Ние, Николай II, Император и Самодържец Всеруски, Московски, Киевски, Владимирски, Новгородски; Цар Казански, Цар Астрахански, Цар Полски, Цар Сибирски, Цар Херсонски-Таврически, Цар Грузински; Господар Псковски и Велики княз Смоленски, Литовски, Волински, Подолски и Финландски; Княз Естландски, Лифландски, Курландски и Семигалски, Самогитски, Белистокски, Карелски, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български[3] и други; Господар и Велик Княз Новгородски на ниските земи, Черниговски, Рязански, Полотски, Ростовски, Ярославски, Белозерски, Удорски, Обдорски, Кондийски, Витебски, Мстиславски и на всички северни земи Повелител; и Господар на Иверските, Карталинските, Кабардинските и на Арменските земи; Черкески и Планински княз и на други Наследствен Господар и Притежател, Господар Туркестански; Наследник Норвежки, Херцог Шлезвиг-Холщайнски, Стормарнски, Дитмарсенски и Олденбургски и прочее, и прочее, и прочее.

Повечето от титлите се дължат на многобройните му роднински връзки с европейски монарси, особено с кралете на Дания и кайзерите на Германската империя.

Административно деление

Територията на Руската империя административно се дели (от 1914 г.) на 81 губернии и 20 области, и 931 града. Част от губерниите и областите са обединени в генерал-губернаторства – Киевско, Кавказко, Сибирско, Туркестанско, Източно-Сибирско, Приамурско, Московско. Официални васали на Руската империя са Бухарското ханство и Ханство Хива, а от 1914 г. като протекторат е присъединен Урянхайският край.

Наука

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.
В Руската империя почти няма възможности за посещаване на университи за жени. Императорските университети не предлагат места за жени, а женските висши училища предлагат места най-вече за православни рускини.
повече може да видите на http://www.wikiwand.com/bg/%D0%A0%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F

Ненаситната империя на злодеите... :)))