Азия. През 20-те години на VIII век разгромили армията на царя на Урарту Руса I. Счита се, че в битка с кимерийците е загинал през 705 год. пр.н.е. асирийският цар Саргон II.
Кимерийците унищожили Фригийското царство в началото но VII век. Последният фригийски цар Мидас се самоубил. Според историците, в разгрома на Фригия имал пръст и източният й съсед - Урарту [70]. След Фригия била нападната и Лидия. Срещу тази страна кимерийците се съюзили с тракийското племе трери. Лидийският цар Гиг /692 - 654/ водил с тях тежки и продължителни войни. Кимерийците окупирали по-голямата част от страната. След смъртта на Гиг войната била продължена от сина му Ардис /654 - 605/. Той успял да изгони нашествениците, като извикал на помощ скитите. Преди това кимерийците били отблъснати от Асирия през 679 г. пр.н.е. От 70-те год. на VII век те се помиряват с Асирия и Урарту и даже служат във войските на тези страни като наемници. Постепенно кимерийците се разтварят между другите народи на Балканския п-в, Сев. Черноморие и Мала Азия.

Скити

Скитите се появяват в Близкия изток 50 - 60 год. след началото на кимерийското нашествие [71] - към 70-те год. на VII век. Те преминали през Дагестан в днешен Азърбайджан. Там, между реките Кура и Аракс било основано тяхно царство.
Още с идването си скитите нападнали Асирия, при което загинал царят им Ишпакай. Новият цар Партитуа сключил съюз с Асирия и се оженил през 673 год. пр.н.е. за дъщерята на асирийския цар Асархадон. През 50-те год. на VII век синът на Партитуа - Мадий предприема поход в Мала Азия срещу кимерийците. Походът бил по молба на царя на Лидия Ардис. Кимерийците били разгромени,а Лидия - спасена. Скитите използвали похода на мидийския цар Фраорг през 653 год. пр.н.е. срещу Асирия и нападнали държавата му. Фраорг загинал, а Мидия била покорена от Скитското царство . След смъртта на Ашурбанипал в 633 год. пр.н.е. скитите нахлуват в Асирия и достигат чак до границите на Египет. По-късно идва упадъкът на Скитското царство в Азърбайджан.

Синът на Фраорг - Киаксар /625 - 585/ успял да освободи Мидия от скитите през 625 год. пр.н.е. Постепенно Мидийската държава се засилва, а нейните западни съседи отслабват. За последен път за независимо Скитско царство в Азърбайджан се споменава през 90-те год. на VI век. пр.н.е. През 80-те години територията на царството е завладяна от Мидия, а скитите се оттеглят северно от Черно море.

Според западните историци скитите имали своя държава в Северното Черноморие още от VII век пр.н.е. [72]. Руските историци не признават съществуването на тази държава, като твърдят че това е било само племенен съюз. Според тях за държава може да се говори едва от II пол. на IV век пр.н.е., когато цар Атей обединил скитите. Столицата на тази държава била в района на Каменское городище на река Днепър. Преди това имало съюз на трима самостоятелни царе. Това навежда на мисълта, че скитите може би са имали три отделни държави или племенни съюзи /а ако царството на скитите в Азърбайджан не е влизало в тяхното обединение, значи са били 4!/.

Единни или не, скитите успели да отблъснат през 512 год. пр.н.е. армията на персийския цар Дарий. Без да влизат в генерално сражение, те приложили тактиката на изгорената земя - отстъпвали, като унищожавали всичко след себе си: отвеждали добитъка, изгаряли тревата, засипвали кладенците. Конницата им извършвала непрекъснати нападения над отрядите на персите. Накрая Дарий I не издържал и командвал отстъпление. Македонците също воювали със скитите. Филип II разбил споменатия по-горе цар Атей. Това бил единственият успех на Македонците. Наместникът на Александър Велики в Тракия - Зопирон нахлул в Скитското царство с 30-хилядна армия през 331 - 330 год., но бил убит. Лизимах през 292 год. пр.н.е. преминал Дунав но бил обкръжен и трябвало да се оттегли.

През II половина на IV век се появил по-страшен противник: От изток сарматите започнали да се придвижват в земите на скитите, като постепенно завзели по-голямата част от техните територии. От II половина на III век столицата на Скитското царство трябвало да бъде преместена в град Неапол на п-в Крим.
През II век царството на скитите преживява разцвет, който се свързва с името на цар Скилур. В средата на II век Скилур подчинил гръцкият град Олвия. През 110 или 109 год. пр.н.е. на трон седнал сина на Скилур - Палак. Той се опитал да подчини и Херсонес, но срещнал отпор. Жителите на Херсонес повикали на помощ Понтийския цар Митридат VI. Войната  с Понт продължила от 109 до 107 год. Скитите били отблъснати. От скитска власт била освободена и Олвия.
Скитското царство съществувало до III век от н.е. Тогава сарматите завладели Неапол и сложили край на държавата. Скитите оставили забележима следа в историята на изкуството. Те създали така наречения “зверинен стил”, за който са характерни украшенията във форма на животни.

pri radostinalassa,ako ne ste vlezte i vijte kakvo kazvat rusnatsite za azbukata za drevnostta na slavianite za prinosa im za sapbite ne dokato sa krali sa malchali i sa skalapvali tiahnata drevnost

Тяхно право е да си пишат това, което е политически изгодно на империята и до днес. Въпрос на информираност за читателите - да приемат или не славянската идея. Може би тази книга допринася за съставянето на лично мнение?
Поздрави!

Имам предвид за българските години на зрелия социализъм. Дето ги помним - та да преценяваме истина ли пишеш или се чешеш "по леоновско-безистенски".

е отворен за четене.

не намираш ли?

Не.