Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09 09:33 - геноцидът и холокостът над българите
Автор: bojo12345 Категория: Тя и той   
Прочетен: 242 Коментари: 0 Гласове:
4



 
Точни данни за мащаба на въстанието, жертвите, убитото
мирно население, изгорените къщи и села могат да се намерят в
архивите на ВМРО/ВМОРО, БАН, дневниците на войводите
Лазар Киселинчев (47), Васил Чекалабов (159), Иван Михайлов (Ванче
Михайлов) (99) и архивите на Македонския научен институт.
Иван Михайлов свидетелства, че още преди въстанието, в
периода 1893 - 1903 г. по турски данни спрямо българите в Македония и
Пиринския край са извършени следните погроми от страна на турците:
арестувани - 3764 души;
изтезавани - 2503 души;
убити - 364 души;
заточени - 103 души;
осъдени (между които и на смърт) - 503 души;
запалени къщи - 385;
*По това време едно семейство е наброявало най-малко 8-10 души, които са
обитавали една голяма къща с пристройките.
137ограбени къщи - 825;
общо емигранти - 500 000 души.

По данни на БАН, потвърдено и от други източници, пораженията, нанесени на българите в Илинденско-Преображенското въстание, са следните:
убити въстанници - 994 души;
убити мирно население - 4690 души;
(главно жени, деца и старци)
опожарени села - 201 (300);
изгорени къщи - 12 000;
хора, останали без дом - 75 000 души;
изнасилени жени и моми - 3122 души;
хвърлени в затвора - 15 000 души;
бежанци в България - 30 000 души;
общо бежанци (в различни периоди) - 300 000 души (66, 99,134).
Киселинчев (47) и Чекаларов (159) дават точни данни за унищожените
селища и броя на убитите от всяко едно от тях, дори в
детайли кой как е убит („убит с куршум", „съсечен", „заклан"
(„заклана"), „изгорен жив", „измушкан" („намушкан с щик"),
„умряла от страх", „разпрана", „съсечен на парчета", „убит с нож" и
т.н.) (159). Към дневника на Васил Чекаларов има като приложение книгата на Костурския гръцки владика Германос Каравангелис - „Македонската борба (спомени)".

От тези мемоари на българофоба Каравангелис, чийто ръце са окървавени до рамената  от българска кръв (определение дадено от Патриаршията!)
става ясно как андартите са действали съвместно с турските власти срещу българите (акции, шпионажи, кланета и убийства набудни българи). Изяснява се също, че владиката е бил в отлични приятелски отношения с началника на гръцко-турските граници- Хюсеин Хюсни паша, привеждат се и други важни факти, уличаващи гръцкото духовенство в провеждания Геноцид (духовен и физически) спрямо българите (159).

След Илинденско-Преображенското въстание, окуражени от
нанесения удар срещу българите, гръцките андартски чети, финансирани от Атина, разширяват своята дейност:
- На 13 ноември 1904 г. андарти нападат българска сватба
на търговеца от село Зелениче Трифон Гатев, който празнувал
сватбата на сина си. Гръцката банда извършила жестоко клане
над невъоръжени хора (мъже, жени и деца), като избила 13 души
и ранила трима, или петима. Безчинството се запомня като „Зеленишката кървава сватба". Същата банда, състояща се от 50-
60 души, напада и къщата на свещеника поп Георги,
но не намират вътре никого и само я ограбват (47).
- По заповед на гръцки владика Каравангелис предателят
Коте от село Руля приютява войводата Лазар Поптрайков, който бил ранен,
и подло му отрязва главата, като я изпраща в чувал на „божия служител" (3).
- На 25 март 1905 г. около 300 гръцки андарти обграждат
село Загоричани, Костурско, и предвождани от капитан Вардас
(Георгиус Цонтас) започват поголовна сеч над българите.
Селото е нападнато в 3 часа след полунощ и нареждането е: „Над 16
години да не остане никой жив!" Петдесет души са изклани,
опожарени са 3 къщи; отвлечени, а след това избити са още 28 мъже.
Клането продължава два часа. Турският гарнизон, намиращ
се на половин час път в Клисура, остава безмълвен и не се намесва.
Пръв на местопрестъплението пристига италианският
офицер от Костур Минера, който е потресен от видяното.
Руският и австрийският консули заявили, че подобни ужаси не са

виждали да правят и турците през въстанието (3).
- На 4 септември 1904 г. в Ресенско и в изселническите лагери на Елхово,
Перово, Езерани и други стават големи насилия
от турците, подкрепени от андарти. Избити са много хора и са
изнасилени жени и моми. Особено жестоко загиват семействата
намерили спасение в тръстиките на северния бряг на Голямото
Преспанско езеро и в острова наречен „Град". Събитията там
стават на 12 септември 1904 г. (57).
- След 1912 г. в Костурско и Корчанско андартските касапи
одират и колят български свещеници и учители (47).
- През 1913 г. андарти отрязват главата на войводата от
ВМОРО Васил Хр. Чекаларов и накарали неговия пленен четник
Илия Димушев да я носи на кол от село на село из Костурско и
Леринско като доказателство, че „... главатарят на българите е
мъртъв"; до „погребването" на главата катраненочерната коса
на Илия Димушев побеляла като сняг (47).



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1320448
Постинги: 1056
Коментари: 1884
Гласове: 10617
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол