Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07 09:12 - геноцидът и холокостът над българите
Автор: bojo12345 Категория: Тя и той   
Прочетен: 164 Коментари: 0 Гласове:
2



 

Освен в хрониките и историческите записки, много данни за  насилията над християните от страна на турците и еничерите са се запазили в народните песни и предания, които са наддеждно записани от предишните поколения. Редица такива покър­тителни съдби, убийства и потурчвания има в сборника „Родопите през вековете" (121), а също така и във великолепния роман на Антон Дончев „Време разделно", който е и филмиран Но дори и художественият разказ не може да предаде трагедията и ужаса, на които бил подложен от поробителя, българският народ!...


След Руско-турската война в 1828 г. и Одринския договор (14 септември 1829 г.) следва масово преселение на българи в Бесарабия и Южна Русия (Украйна). За по-малко от две години от Източна България емигрирали близо 140 000 души, между
които и множество занаятчии. Тази емиграция на значителни за времето си български маси била подтиквана от имперските интереси на Русия и създаденият още от Екатерина Велика „Гръцки проект". Той предвиждал възстановяване на Византийската
империя и излаз на топлите морета под короната на Русия. Според „Гръцкия проект" се изграждала една геополитическа ос Москва - Белград - Атина и не се предвиждало възстановяване на българската държава. Този панславянски духовен Геноцид разпределял територията на България между съседните й държави
(без Турция) и бил остро критикуван от Георги Раковски и съратниците му (24). Затова той е бил преследван и от руските власти.

През 1737 г. успехите на австрийската армия в Сърбия повдигнали духа на поробените българи и те въстанали в западните области около Ниш. Турците били принудени да отстъпят към София. По-късно Али паша Кюрпрюлюоглу, подкокоросан от
еврейски шпиони, заповядал да обесят около 350 свещеници, монаси и видни софийски граждани. Особено горчива е участта на Митрополит Симеон (Св. Симеон Самоковски), който, окован с 30 килограма букаи, бил държан в тъмница 23 дни. След това го измъчвали 3 дни, за да се откаже от вярата си, а накрая бил обесен на старите гробища зад превърнатата в джамия стара църква „Св. София". Заедно с него обесили младия книжовник Константин, поп Илия от Самоков, игумена на Илиенския манастир
- Горазд, 90-годишния игумен на Сеславския манастир - Натанаил, и много други граждани и духовници от София. Мощите на св. Симеон Самоковски са съхранени в Самоков (94)
.
При въстанията в Нишко и Пиротско през 1876 г. турците изгарят над 60 села и масово избиват хора. Изпратените западни кореспонденти са потресени от видяното: навсякъде ги посрещат изгорени български домове, убити по най-зверски начин
жени и деца; разграбена покъщнина, добитък и т.н. (66).

Съществуват редица сведения, че палачите в Османската империя били предимно евреи*. Вече отбелязахме, че евреи палачи е имало и в България в края на Второто българско царство през XIV в. Това едва ли е случайно, като се имат предвид сатанинската еврейска практика на ритуални убийства и събиране на християнска кръв за практикуване на черна магия (7).

През 1838 г. френския пътешественик Жерар де Нервал (Жерар Лабрюни) посещава Цариград и дава интересни сведения за живота там. Той описва как се извършват екзекуциите чрез обезглавяване на площада и описва една такава екзекуция на Баликпазар. Екзекутираният бил християнин - арменецът Овагим. Тялото му три дни стояло на пазара и след това съгласно обичая привечер дошли трима евреи и хвърлили трупа в залива, където
обикновено плували труповете на удавени кучета и коне (105).

Нишкото въстание от 1841 г. завършило с разгром на въстаниците, като били избити над 300 души; около 70 души - пленени и отведени в Ниш, където повечето били екзекутирани.
Околните беззащитни села са предадени на грабеж и опожаряване. Главите на отведените в Ниш пленници били набити на колове на моста на река Нишава. Общо били разрушени и запалени 225 села; жени и момичета били дивашки изнасилвани
*Освен евреите, други работещи като палачи са циганите. Поп Минчо Кънчев
(1836 - 1904 г.) съобщава в своята книга „Видрица", че палачите на Васил Левски са
били цигани (86).
7



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1255685
Постинги: 997
Коментари: 1762
Гласове: 10237
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Блогрол