Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04 16:56 - християните и мойсей
Автор: bojo12345 Категория: Технологии   
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Posted on март 31, 2009
Rate This

КАКВО ТРЯБВА ДА Е ОТНОШЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНИТЕ КЪМ МОЙСЕЙ

Проповед на Мартин Лутер[1]

27 Август, 1525



Скъпи приятели, често сте чували, че освен при две изключения никога не е имало публична проповед от небето. Бог много пъти е говорил чрез и с хората на земята, както в случая със светите патриарси Адам, Ной, Авраам, Исак, Яков и други, дори до Мойсей. Но Той не е говорил с такава голяма слава, видима реалност или публичен вик и ликуване както в тези два случая. По-скоро Бог вътрешно е просветлявал сърцата и е говорел чрез устата им както Лука посочва в първата глава на своето евангелие когато казва: „както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете“ (Лука 1:70).

Първата проповед се намира в Изход 19 и 20. Чрез нея Бог говорел от небето с велика слава и мощ и народа на Израел чувал тръбите и гласа на самия Бог.

На второ място Бог е говорел публично чрез Святия Дух на Петдесятница. (Деяния 2:2-4). В този случай Святия Дух слязъл с голяма слава и видимо проявление понеже от небето дошъл силен вятър, който изпълнил цялата къща където стояли апостолите. Те всички се изпълнили със Святия Дух и започнали да говорят и да проповядват на чужди езици. Това се случило с голяма слава и мощ и след това апостолите проповядвали с такава сила, че проповедите, които ние днес чуваме едва ли са и сянка в сравнение с техните що се отнася до видимата слава и съдържание. Понеже апостолите говорели на всякакви езици, извършвали много чудеса и т.н. Все пак днес чрез нашите проповедници Святия Дух да не бива нито чуван нито виждан; нищо не слиза ясно от небето. Ето защо аз казах, че е имало само две такива специални проповеди, които са били чути и видени от небето. Разбира се, Бог също така е говорил и на Христос от небето когато Той се кръстил в река Йордан (Матей 3:17) и (при преображението) на планината Тавор (Матей 17:5). Но тези неща не се случили пред малцина.

Бог пожелал да даде тази втора проповед на света понеже тя от по-рано била обявена чрез устата и в книгите на светите пророци. Повече Той няма да говори така явно чрез проповеди. Вместо това, на трето място, Той ще дойде лично с Божествена слава, така че всяко съзнание ще се разтрепери и преклони пред Него (Лука 21:25-27); и тогава Той няма повече да им проповядва, но те ще Го видят какъвто е (Лука 24:39).

Първата проповед и учение е Божия закон. Втората е евангелието. Тези две проповеди не са еднакви. Следователно, ние трябва добре да разберем нещата, за да знаем каква е разликата между тях. Ние трябва да знаем какво е закона и какво е евангелието. Закона заповядва и изисква от нас да вършим определени неща. По този начин закона е отправен единствено към нашето поведение и се състои в изисквания. Понеже Бог говори чрез закона казвайки: „Прави това, избягвай това, ето това очаквам от теб.“ Но евангелието не проповядва какво ние трябва да правим или да не правим. То не поставя изкисвания, но преобръща реда на закона, прави точно обратното и казва: „Това е, което Бог е направил за теб; Той е дал своя Син да стане плът за теб, предал Го е на смърт заради теб.“ Така има две учения и два вида дела, тези на Бога и тези на човеците. Точно както ние и Бог сме отделени един от друг така и тези две учения са широко разделено едно от друго. Понеже евангелието учи какво е бил направено за нас от Бога, а не – както в случая със закона – какво ние трябва да направим и да дадем на Бога.

Нека сега да видим как е била изречена тази първа проповед и каква слава Бог е изявил на планината Синай. Той избрал мястото, на което пожелал да бъде чут и видян. Не че Бог действително е говорил понеже Той няма уста, език, зъби или устни като нас. Но Този, Който е създал и оформил устата на всички хора (Изх. 4:11) също така е направил и говора и гласа. Понеже никой няма бъде в състояние да изговори и една дума ако Бог първо не даде това както казва пророка: „Каквато дума сложи Бог в устата ми, нея ще говоря.“ (Числа 22:38). Езика, говора и гласа са дарове от Бога подобно на всички останали дарове както плодовете на дърветата. Сега Този, Който е направил устата и е сложил глас в нея може да направи и да използва глас дори и да няма уста. Думите, които са записани там били изговорени от ангел. Това не означава, че там е имало само един ангел понеже е присъствало голямо множество служещо на Бога и проповядващо на народа на Израел на планината Синай. Все пак ангела, който говорел там говорел, като че ли самият Бог бил там и казвал: „Аз съм вашия Бог, Който те изведох от египетската земя и т.н. (Изх. 20:1), както Петър или Павел говорели от името на Бога и казвали „Аз съм вашия Бог“ и т.н. В писмото си до Галатяните (3:19) Павел казва, че закона е бил даден чрез ангели. Т.е. били от страна на Бога присъствали ангели, които дали Божия закон; и Мойсей като посредник го приел от ангели. Казвам това, за да знаете, кой дал закона. Той го направил понеже желаел по този начин да принуди, натовари и притисне евреите.

Какъв глас е бил този вие можете добре да си представите. Това е бил глас подобен на човешки, такъв какъвто ние действително чуваме. Така сричките и думите произвеждат звуци, които физическият въздух е в състояние да предаде. Но това бил смел, славен и величествен глас. Както се казва във Второзаконие 4:12 хората чували гласа, но не виждали никого. Те чули един силен глас, понеже Той говорел със силен глас, както ние чуваме в мрак силен глас от върха на кула или от висок покрив, но не виждали никого, а единствено чували силния човешки глас. Поради тази причина той е наречен Божия глас, понеже бил по-славен от човешки глас.

Сега вие ще чуете как Бог е използвал този глас, за да пробуди Своите и да ги направи смели. Той възнамерявал да установи едно осезаемо и духовно управление. Преди беше казано как, по съвета на Иотор, неговият свекър, Мойсей установил едно временно управление и избрал началници и съдии (Изход 18:13-26). Освен това съществува и духовно управление, в което Христос царува в сърцата на хората; това царство ние не можем да видим, понеже то се състои единствено във вяра и ще продължи до последния ден.

Има две царства: временното, което се управлява с меч и което е видимо; и духовното, което се управлява единствено с благодат и с прощение на греховете. По средата между тези две царства е било поставено едно трето, наполовина духовно, наполовина материално. То е било установено за евреите със заповеди и външни церемонии които определят тяхното поведение към Бога и хората.

Закона на Мойсей е обвързващ единствено за евреите, но не и за езичниците

Тук закона на Мойсей намира своето място. Той вече не е задължителен за нас понеже е бил даден единствено за народа на Израел. И Израел е приел този закон за себе си и за своите потомци докато езичниците са били изключени. Можем да бъдем сигурни, че езичниците имат определени закони, които са общи с еврейските като следните: има един Бог, никой не трябва да прави зло на ближния си, никой не трябва да извършва прелюбодейство, или убийство, или кражба и други подобни на тези. Това е написано от природата в техните сърца; те не са ги чули от небето както евреите. Ето защо целия този текст не се отнася до езичниците. Казвам това заради ентусиастите[2]. Понеже вие виждате и чувате как те четат Мойсей, величаят го и издигат начина, по който той е управлявал хората със заповеди. Те се опитват да бъдат умни и смятат, че знаят нещо повече от това, което е заповядано в евангелието; така те намаляват вярата, измислят си нещо ново и надменно твърдят, че то идва от Стария завет. Те желаят да управляват хората според буквата на закона на Мойсей, като че ли никой не го е чел преди тях.

Но ние нямаме такива неща. По-добре никога повече до края на живота си да не проповядваме отколкото да позволим на Мойсей да се върне и да оставим Христос да бъде изтръгнат от сърцата ни. Мойсей вече не е наш управник и законодател. Наистина дори Бог не желае това. Мойсей е бил посредник единствено за народа на Израел. Закона бил даден за тях. Следователно, ние трябва да затворим устата на тези духове на разцеплението, които казват: „Така казва Мойсей“ и т.н. Вие трябва просто да им отговорите: Мойсей няма нищо общо с нас. Ако приема Мойсей за една заповед трябва да приема целия му закон. По този начин последствието да приема Мойсей като господар е да се обрежа[3], да пера дрехите си според еврейския обичай, да ям, пия и да се обличам като тях и да пазя всички предписания. Така ние няма нито да пазим нито да приемаме закона на Мойсей. Мойсей е мъртъв. Неговото управление е завършило с идването на Христос. Той повече не е от полза.

Това, че Мойсей не е обвързваща за езичниците може да бъде доказано от Изх. 20:1 където говори самият Бог: „Аз съм Господ вашия Бог, който ви изведох от египетската земя от дома на робството.“ Този текст показва ясно, че дори десетте заповеди не се отнасят до нас. Понеже Бог никога не ни е извеждал от Египет, а единствено евреите. Сектанския дух желае да ни оседлае с Мойсей и всичките му заповеди. Ние ще се откажем от това. Ние ще смятаме Мойсей за учител, но няма да го смятаме за законодател – освен ако той не е в съгласие с целия нов завет и с естествения закон. Следователно, достатъчно ясно е, че Мойсей е законодател за евреите, но не и за езичниците. Той е дал на езичниците един знак, на който те могат да се позовават когато Го призовават като Бог, който ги е извел от Египет. Християните имат различен знак понеже те смятат Бога за Един, Който е дал Своя Син и т.н.

Отново, човек може да докаже чрез третата заповед,[4] че Мойсей не принадлежи на езичниците и на християните. Понеже Павел (Кол. 2:16) и Новия завет (Матей 12:1-12; Йоан 5:16; 7:22-23; 9:14-16) отменя съботата, за да ни покаже, че съботата е била дадена единствено за евреите, на които им е заповядано строго да я пазят. Пророка също споменава, че еврейската събота ще бъде отменена. Понеже Исая казва в последната глава: „И от новолуние до новолуние, и от събота до събота ще идва всяка твар да се покланя пред Мене, казва Господ.“ (Исая 66:23). Това е като че ли ние се опитваме да кажем: „Всеки ден ще бъде събота и хората няма да правят разлика между дните. Понеже в Новия завет съботата е унищожена по отношение на грубото външно пазене понеже всеки ден е свят,“ и т.н.

Сега ако някой ви нападне с Мойсей и неговите заповеди и желае да ви накара да ги пазите просто отговорете: „Отивай при евреите с твоя Мойсей; аз не съм евреин. Не ме спъвай с Мойсей. Ако приема Мойсей в едно отношение (казва Павел на Галатяните в 5:3) тогава съм задължен да спазя целия закон.“ Понеже дори най-малката запетайка в Мойсей не се отнася до нас.

Въпрос: Тогава защо проповядваш за Мойсей ако той не се отнася до нас?

Отговор: Три неща трябва да бъдат отбелязани за Мойсей.

Желая да запазя Мойсей и не го смитам под изтривалката, понеже намирам три неща в Мойсей.

На първо място аз отхвърлям заповедите, дадени на народа на Израел. Те нито ме подтикват нито ме задължават. Те са мъртви и преминали освен дотолкова, доколкото аз по собствено желание приемам нещо от Мойсей, като че ли казвам: „Така Мойсей е управлявал и това ми изглежда добро, така че аз ще го следвам в това или онова конкретно нещо[5].“

Аз дори бих бил доволен ако днешните управници управляват според примерите на Мойсей. Ако бях император ,аз бих взел от Мойсей един модел за (моите) заповеди: не защото Мойсей е задължителен за мен, но защото съм свободен да го следвам да управлявам както той е управлявал. Например, десятъка е много добър закон понеже с даването му всички останали такси биха отпаднали. За обикновения човек би било по-лесно да дава десятък отколкото да плаща ренти и налози. Да предположим, че аз имам 10 крави; тогава ще трябва да дам едната. Ако имам само 5 няма да давам нищо. Ако полетата ми родят малко аз пропорционално на това бих дал по-малко; ако е повече бих дал повече. Всичко това би било според Божието провидение. Но както сега стоят нещата аз трябва да плащам езическа такса дори ако градушка унищожи цялата ми реколта. Ако дължа такса от 1000 гулдена аз трябва да ги платя дори ако нивите ми не родят нищо. Това е начина, по който хората поставят задължения и управляват. Но би било по-добре ако нещата бъдат уредени така, че ако имам повече да давам повече и ако е по-малко да давам по-малко.

Отново, в Мойсей е заповядано никой човек да не продава своята земя завинаги, но единствено до юбилейната година (Левит 25:8-55). Когато дойде това време всеки човек си връща нивата или притежанието, които е продал. По този начин притежанията остават собственост на рода. Има и други изключително добри закони в Мойсей, които човек би могъл да приеме, използва и употребява. Не че човек е или трябва да бъде задължаван от тях, но (както казах по-рано) тук императора би могъл да вземе пример за добро управление на базата на Мойсей точно както римляните и Sachsenspiegel[6] ни дават пример за добро управление, според който нещата се уреждат тук или там. Езичниците нямат задължението да се покоряват на Мойсей. Мойсей е Sachsenspiegel за евреите. Но ако може да бъде взет добър пример от закона на Мойсей човек може да се придържа към него без задължението толкова дълго колкото желае и т.н.

Отново Мойсей казва: „Ако братя живеят заедно и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън от семейството му за чужд; братът на мъжа й да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер. И първородният, когото тя роди, да носи името на умрелия си брат, за да не се изличи името му от Израел“ (Втор. 25:5-6). Така се е получило един мъж да има много жени. Това също е много добро правило.
/продължение.../



Тагове:   Бог,   мойсей,   християни,   Евреи,   млутер,


Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1320413
Постинги: 1056
Коментари: 1884
Гласове: 10617
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол