Блогът на bojo12345 :: Изоставените в Мала Азия български имоти и Ангорският договор

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.05.2019 08:25 - Изоставените в Мала Азия български имоти и Ангорският договор

Прочетен: 658 Коментари: 0 Гласове:

"Узаконен грабеж" нарича Петканов клаузата за имотите на бежанците. "Ветрогони" нарича той авторите на договора, с който се прокламира "ненакърняем мир и искрено и вечно приятелство между Царство България и Турската република". Писателят на тракийската земя, роден в с. Каваклия, Лозенградско, изразява възмущението си срещу правителството, подписало договора: "Без някой да те принуждава, даваш си съгласието, подписваш договор, с който се признава правото на Турция да смята Тракия за своя земя." А за крещящата неправда към източнотракийските и малоазийските бежанци, пише: "Щетата, която се нанася на българите от Източна Тракия и Мала Азия, е огромна."

Любопитно ще е за читателя да узнае какво е било отношението към Договора за приятелство между България и Турция и протокола към него, на Михаил Герджиков, главен ръководител на Илинденско-Преображенското въстание в Одринско през 1903 г.
През 1925 г. Герджиков е бил политически емигрант в Цариград и от близо е следял преговорите за сключването на договора, който пряко засяга интересите не само на източ нотракийските и малоазийските българи, но и националните интереси на България, българската национална кауза за Тракия, за която той се е борел.

В личния му архив, предоставен ми от дъщеря му Магда и внучката му Надежда Недкова, намерих много негови публикации и ръкописи от онова време. Тук ще цитирам по-обширно негов ръкопис на статия, неизвестно къде публикувана в чужбина във връзка с преговорите и сключването на Договора за приятелство между България и Турция.

Според Герджиков българското правителство се е отнесло "престъпно безот- говорно", като е изпратило в Анкара за прего ворите делегация, в която не е имало нито един специалист по разглежданите и решаваните въпрос. В същото време турската делегация била ръководена от министъра на външните работи Тефик Рющю Арас, най-талантливия дипломат на нова Турция, подпомаган от голяма група експерти. Преговорите били водени в столицата Анкара и турската делегация можела всеки момент да се консултира и с други експерти и с правителството. "Турското правителство - пише Герджиков -б е поверило цялата работа около преговорите в ръцете на специалисти, които основно проучваха третираните въпроси и умело успяха да прокарат в самия договор клаузи, чието значение българските делегати дори и не подозираха. Едва след подписването на договора, когато съдържанието му стана достояние на по-широк кръг хора, между които и знатоци на третираната материя, се видя и с ужас се констатира колосал-ната грешка, за да не кажем престъпление, което българската делегация е извършила при подписването на договора за приятелство с Турция."

Герджиков обвинява и турското правителство за подписването на този договор. Той упреква кемалисткото правителство, че в отношенията си към България се връща към политиката на султанската потисническа държава.

"В договора за приятелство и в протокола към него - пише той - са приети такива искания на нова Турция, каквито и стара Турция никога не е мислила да предяви някога към българите. В него се приема слепешката да се върне историята с 50 години назад... Васалното на Турция княжество България през цялото си същест-вувание не призна никакви права на тия турски собственици. А независимата българска държава, и то при управлението на хора, които уж издигат България над всичко, остави да се вържат ръцете й и да се сложи на шията й нов робски синджир и задължения, които не само днешните, но и далечни поколения ще изплащат. "

Тези последици се изплащат вече от много поколения, включително и от днешното. А турците в България са напълно равноправни граждани на българската държава. Те имат свои представители в изпълнителната, законодателната и съдебната власт, депутати в Народното събрание, кметове и общински съветници. В български училища се изучава турски език. В Турция са останали само българи-мохамедани, чийто майчин език е българският, но турската държава официално ги е провъзгласила за турци. Може ли някой да помисли, че е възможно в училища в Турция да се изучава български език, след като не се признава и не се допуска изучаването и на кюрдски език, който е майчин език на 15 милиона кюрди в Турция. Кюрдите също са провъзгласени официално за турци.

Турци изселници от България могат, когато пожелаят, да идват в България, да се установяват наново на постоянно местожителство, да възстановяват собстве ността на земеделските си земи и да се настаняват в родните си къщи. Може ли някой да си представи източнотракийски или малоазийски българин да се завърне в родното си място, да възстановява собствеността на земите си и на дома си. Кой българин бежанец ще посмее да се заселва наново в Турция и кой ще му позволи да стори това? При кого може да иде на гости в родното си село?
Много турци изселници от България получават пенсиите си, идват да се лекуват в български здравни заведения, да гласуват при избори. Някои са запазили българското си гражданство, за да се възползват от него, въпреки че са приели турско гражданство.

Правата, които са признати с Ангорския договор на българите-бежанци от Източна Тракия и Мала Азия като "еднакви" с правата на турците изселници от България, са илюзорни, те са неизползваеми. Турската страна не изпълнява клаузите на договора, които признават тези права, колкото и ограничени да са те.
Съюзът на тракийските дружества в България неведнъж е поставял тези въпроси пред държавните и правителствени институции, пред парламента.

През юли 1992 г. Министерството на външните работи уведоми Централното ръководство на съюза, че негови предложения ще бъдат поставени на разглеждане в бъдещите разговори и консултации с турското правителство по проблеми от имуществен, финансов и социален характер.
На 11 ноември 1995 г. Министерството на външните работи наново информира Централното ръководство на Съюза на тракийските дружества, че по въпроса се работи в министерството.
От 18 до 20 ноември 1996 г. в София пребивава турска парламентарна делегация, ръководена от председателя на комисията по външните работи при турския парламент Седат Алоглу. Тя имаше срещи и разговори с български парламента-ристи, с председателя на Народното събрание академик Благовест Сендов, с председателя на парламентарната комисия по външните работи Н. Камов. При разговорите турските парламентаристи се ангажирали да поставят пред своя парламент въпросите за българските имоти в Турция.

През първата седмица на декември 1996 г. в София се състояха тридневни политически консултации между заместник-министрите на външните работи на България Иван Христов и на Турция Али Туйган. Както бе съобщено, разменени са били мнения по имуществени и социални проблеми, поставени от двете
страни и е било договорено обсъждането им да продължи на експертно равнище още в първите месеци на 1997 г. Между тях са поставените от българската страна въпроси за българските екзархийски имоти в Цариград и имуществени и социални проблеми на източнотракийските и малоазийските българи.
На 12 май 1997 г. председателят на Съюза на тракийските дружества Костадин Карамитрев се обърна с паметна записка към президента на Република България Петър Стоянов по повод предстоящото му официално посещение в Република Турция. В записката се казва: "Над 600 хиляди са тракийските бежанци от Източна и Западна Тракия и българите от МалаАзия, прокудени от родните им места след войни и въстания. С особена острота се открояват трагедията и нейните последици от изгонването на тракийските българи от Източна Тракия и МалаАзия след Балканската война. "

В паметната записка се напомнят клаузите на Ангорския договор от 18 октомври 1925 г., един от най-несправедливите договори, които България е подписвала и същевременно се подчертава, че от турска страна не са изпълнявани онези клаузи, с които се признават определени права на собственост върху имоти и други имуществени и финансови права на българите бежанци от Източна Тракия и Мала Азия, изгонени от родните им места през различни периоди.
"Съюзът на тракийските дружества в България - гласи записката - счита за свой дълг да Ви предложи да поставите официално пред президента на Република Турция проблема за имотите на българите, изгонени от Източна Тракия и Мала Азия, като съществуващ проблем между двете държави и да призовете турската страна за преговори."

Позицията на Съюза на тракийските дружества е ясна и многократно изразявана: България да постави на масата на преговорите с Турция проблема за имотите на българите от Източна Тракия и Мала Азия и да не бъдат решавани имуществени и социални въпроси на изселилите се български турци, докато не бъдат решени аналогичните проблеми на българите, изгонени от Източна Тракия и Мала Азия.
На 28 октомври 1997 г. БТА информира, че потомци на султанския род Гираите, които живеят в Турция, са предявили искания за наследяване на обширни площи земеделски земи, гори и други недвижими имоти в землището на гр. Върбица, Шуменско. Тамошната поземлена комисия по закона за земеделските земи им е дала част от земите - 225,7 декара. За останалите те продължават да водят дела пред българския съд. Подобни съдебни дела се водят и в други места на страната.

Цитирайки тази информация на официалната българска осведомителна агенция, Съюзът на тракийските дружества в декларация от м. ноември 1997 г. изрази съжаление, че тя е била отмината с мълчание и безразличие от съответните отговорни държавни институции. В декларацията се заявява: "Съюзът на тракийските дружества най-енергично протестира срещу раздаването на български земи и имоти на наследниците на османските поробители. Ако това продължи, българите могат да загубят родната си земя, а българската държава своя територия. Същевременно Турция не допуска нито един българин до частните му имоти в Източна Тракия и Мала Азия, заграбени от турските власти главно след Балканската война и възлизащи на 4-4,5 милиарда долара. "
В навечерието на пристигането на турския министър-председател Месут Иълмаз в София през декември 1997 г. за разговори с българския премиер Иван Костов, Съюзът на тракийските дружества наново постави пред българското правител-ство въпроса за имотите на източнотракийските и малоазийските българи. С писма до президента на Република България Петър Стоянов, до министър-председателя Иван Костов, до председателя на Народното събрание Йордан Соколов и до министъра на външните работи Надежда Михайлова, председателят на Съюза Костадин Карамитрев изрази подкрепата на тракийци на политиката на България за добросъседски отношения и сътрудничество между двете страни на основата на принципите на взаимното зачитане на независимостта и суверени-тета, невмешателството във вътрешните работи и реципрочността.

Същевременно той изрази позицията на Съюза на тракийските дружества: да бъдат обезсилени приети решения за дадени български имоти на наследници на османските турци, да се спре разглеждането на всякакви претенции за български земи и имоти от потомците на поробителите - султански родове, паши и бейове и други грабители, насилствено отнети от българските им собственици през петвековното турско робство. С писмата наново се настоява България да постави на масата на преговорите с Турция проблема за имотите на българите, изгонени от Източна Тракия и Мала Азия и да не се решават имуществени и социални въпроси на изселилите се български турци, докато не бъдат решени аналогич-ните проблеми на източнотракийските и малоазийските българи-бежанци.
Към писмата бе приложено изложение по имуществените и финансовите искания на българите, изгонени от Източна Тракия и Мала Азия.

Според съобщения в печата въпросът за българските държавни и частни имоти в Турция е бил поставен от министърпредседателя Иван Костов по време на разговорите му с турския премиер Месут Иълмаз в София на 4 - 5 .XII. 1997 г.
В отговор на писмо на председателя на Съюза на тракийските дружества в България Костадин Карамитрев, с писмо от 2 декември 1998 г. министьр-председателят на Република България Иван Костов заяви: "Във връзка с вашето писмо от 12 ноември 1998 г., в което се поставят въпроси, отнасящи се до имотите на тракийските българи в Турция, бих искал да ви уверя, че правителството съзнава тяхната значимост... От наша страна се прави всичко възможно за намиране на взаимноприемливо решение на въпроса... Нашето правителство ще продължава да отстоява интересите на тракийските българи на масата на преговорите."
Съобщено бе, че между двете правителства е уговорено през май 1999 г. да се състоят преговори по имуществените искания на тракийските и малоазийските българи. Но такива преговори не се състояха. Турската страна наново е настояла в преговорите през май да се разглеждат и решават само нейните искания. Българското правителство с основание е отказало да преговаря при това условие.
Съюзът на тракийските дружества в България с писма на 12 януари 2000 г. се обърна към председателя на Комисията на Европейския съюз Романо Проди, посланиците в София на държавите - членки на Европейския съюз, и до посланиците на Турция, Русия и САЩ с настояване Турция да изпълни задълженията си, произтичащи от Ангорския договор.
Както се вижда от съобщенията и коментарите на турския печат, турската страна говори само за претенциите на изселилите се турци, за правото на собственост върху имотите им, за пенсии и социални осигуровки, за възстановяване на земеделските им земи, за признаване на трудов стаж. В Турция и дума не казват за исканията на тракийските и малоазийските българи. От турска страна се предявяват искания и за признаване на двойно гражданство на българските турци, изселили се в Турция, за премахване на визовия режим. Така всеки турчин ще може свободно и когато пожелае да влиза и излиза от България, изселниците да получават пенсиите си, да възстановяват собствеността върху имоти, да се лекуват в български здравни заведения.

Наново логично изниква въпросът: може ли и ще може ли българин бежанец от Източна Тракия или от Мала Азия да се ползва от тези права и привилегии? А равнопоставеността и реципрочността са основни принципи в отношенията между държавите.

Нагоре