Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08 11:03 - геноцидът и холокостът над българите
Автор: bojo12345 Категория: Регионални   
Прочетен: 18 Коментари: 0 Гласове:
0



 

- Голям брой българи станали жертви на турско-еврейския произвол и в София, където руските войски, както съобщава един чуждестранен кореспондент, заварили 16 бесилки (66).
- Пострадали също Каварна, Стремската долина, Златарица, Елена, Котел, Новозагарско, Самоков, Белово, Караагач(Брезник), Чепеларе, Златоград, Търново Сиймен (Симеоновград), Мустафа паша (Свиленград), Любимец, Харманли и други при отстъплението на турската армия. Там мирното население било подложено на клането, грабежи и насилия (66).
Историците отбелязват, че по време на войната безчинствата на редовните турски войски, черкезите и башибозушките отряди надминавали всичко, което дотогава бил изтърпял през робството многострадалният български народ; избити били общо над 150 000 души българи - цивилно население. Целта била да се смаже чрез целенасочен терор порива за свобода у българите (66).
След освободителната война от 1877-1878 г. най-после България се освободила от турско-еврейското петвековно робство, съпътствано от постоянен Геноцид и Холокост. Но не всички българи получили свободата - тези от Тракия и Македония все още били поробени.


                                                             Четвърта глава

                     Бедите на българите и националните катастрофи при
                                       и  българско царство (1878-1944 г.)


След споразумението между Русия и Турция от 31 януари1878 г. съдбата на България се решава от така наречените „Велики сили" - Русия, Англия, Германия, Австро-Унгария и Франция. Всички те се борели за своите си интереси и на последно място се поставяли интересите на България.
По-напред споменахме за „Гръцкия проект" на Екатерина Велика, който предвиждал Москва да стане „Третия Рим" и да се възстанови Византийската империя под патронажа на Русия. Този проект предвиждал окупация на България и превръщането й в „Задунайская губерния", като целта на Русия била излаз на топлите морета на юг - Егейско и Адриатическо, контрол на морските пътища и развитие на мощен флот, който да конкурира Англия. Естествено този проект не предвиждал създаването или по-точно възстановяването на България като самостоятелна държава.

Свои планове имали за територията на България и съседните страни. Още през 1866-1867 г. между трите васални на Турция държави - Сърбия, Румъния и Гърция, обособени като автономни княжества, назряват тенденции за сключване на общ съюз срещу Османската империя с подкрепата на Русия. В резултат на това през януари 1868 г. помежду им е подписан договор за приятелство. По-интересен е обаче проектодоговорът, в който съществуват три секретни члена, засягащи пряко съдбата на Бьлгария. В чл. 8 четем: „... Ако провидението благослови техните усилия и им предостави свободно да разполагат с териториите, отнети от Османското владичество, двете договарящи се

страни се съгласяват по между си със следното разпределение:
ще бъдат присъединени към Румъния островите, които образуват делтата на Дунав, и източната част на България, включена между Русе и Варна. Ще бъдат присъединени към Сърбия: Босна, Херцеговина и България, без предоставената на Румъния част от тази провинция" (4).
От този проектодоговор е видно, че останалата част от България - Македония и Тракия, се е предвиждало да бъде заграбена от Гърция.

Зад всички тези проекти е стояла Русия, която очевидно се е стремяла да контролира Балканите като свой протекторат.

Горните машинации станали известни на Тайния Български централен комитет, който тогава бил със седалище в Букурещ, и Втората българска легия, в която членували Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски и други видни дейци на освободителното движение. Естествено те яростно се противопоставили и в това отношение Раковски бил най-активен в разобличаването на руските имперски интереси, провеждани в явен ущърб на България (24).

На 3 март 1878 г. бил подписан Санстефанският мирен договор, който давал известни предимства на България като автономно княжество и повече изгоди за Русия. Останалите Велики сили обаче категорично се обявили против договора; особено активна била Англия в лицето на палача на България - лорд Биконсфилд Дизраели*. Териториални претенции към българските земи предявили също Сърбия и Гърция. Против този договор се обявили и евреите в България, които през цялата война били на страната на Турция и нейния съюзник Англия.
М. Варшавски изтъква, че българските евреи шпионирали в
полза на Турция и нанесли много вреди на руските войски и българите във войната:
„... Затова, те (евреите) с всички сили са се мъчили да саботират действията на руските войски. При настъпването на руската армия в Освободителната война, евреите хвърляли отрова във водата, виното и съестните продукти. В това отношение из
ключително активно участие са проявили евреите, изгнаници от Испания и Португалия. Най-много са шпионирали в полза на турците видинските, карловските и казанлъш-ките евреи. Знаменитото карловско предателство също е дело на юдеин - ЙосифФридман*. Особено активен шпионаж е имало през месец август 1877 г., когато Руско-турската война е била в разгара си.

След цял ред неуспехи на бойните планове и загуба на няколко
десетки хиляди войници поради еврейския шпионаж, руските военни власти взели най-после по-строги мерки по отношение на еврейското население в България. След тази предпазна мярка руските войски удържали колосална победа над турците..." (30).
Ямболските евреи и тези от Лозенград изпращат пратеници до всички краища на света с фалшиви обвинения за погроми срещу тях, целящи да предизвикат намесата на западните армии във войната. За да се предпазят от справедливия народен гняв и наказания за извършените престъпления, българските евреи в съучастие с международните еврейски организации и тайните масонски ложи вмъкват и специален параграф за тяхна протекция в Берлинския конгрес от 13 юли 1878 г., на който бил отменен Санстефанският мирен договор.

На Берлинския конгрес лорд Биконсфилд Дизраели* заплашил Русия с война и заедно с френския председател настояли да бъде призната статия (параграф) 44 от договора за даруване на евреите в България на пълни граждански и политически права, които под натиска на международното еврейство са били вече утвърдени от българското учредително събрание, в което участвал старшият равин и масон 33-та степен Гавриел (Габриел) Алмозино Аврамов*. На този равин била определена от хазната заплата от три хиляди лева годишно! (30).
  



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1255761
Постинги: 997
Коментари: 1762
Гласове: 10238
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Блогрол