Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08 08:21 - за някои великосръбски идеи и България
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 183 Коментари: 4 Гласове:
10



 

Винаги се е говорело в европейската политика за Балканите като барутен погреб. Стара максима е, че ако искаш мир - готви се за война. В това отношение българските владетели не са хранили илюзии и почти винаги са приемали битките, специално с Византия (най-многобройни) и на второ място - със съседна Сърбия - от Борис и Симеон, през Петър и Михаил Асен, до Шишман и Александър Батенберг. Естествено, винаги маша за чужди интереси на Византия или Русия, сръбските властелини не са се двоумили в стремежа си да завладеят съседната богата страна и работлив народ. Добре познавай-ки психологията на българите,те мечтаят дори за обединяване с нас, но забележете - под тяхно върховенство. Така Илия Гарашин - министър в сръбското княжество, взел името на родното си място за фамилия, прокарва идеята, дистанцирайки се от Русия, за южнославянска държава. В неговите Начертания, той вижда общ път , след освобождението на земите от султана и непременно осигурявайки излаз на море за родината си. Специално обръща внимание на българите като най-многобройни и затова се налага да бъдат асимилирани. Трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика негативна реакция на съседната Австро-Унгария:

"Най-напред да означим нашите отношения спрямо България.
От всички славянски земи България е най-близо до славната турска столица; по-голямата част от страната е лесно достъпна; тук се намират и най-важните военни позиции на турците, и по-голямата част от тяхната войска. В никоя друга европейска страна турчинът не се чувства толкова сигурен и все още господар; освен това българите нямат почти никакви оръжия и са приучени да се трудят и да слушат - покорството и трудол(обието са се превърнали в тяхна втора природа. Но тези забележки не бива да ни карат да отричаме качествата на българите или, което е още по-лошо, да ги пренебрегваме. За зла чест българите са най-големият славянски народ в Турция; те нямат почти никаква вяра в собствените си сили и само поради външни подбуди (от Русия) се решават на опити за освобождение. Открай време те възприемат Русия като сила, която най-силно желае и може да ги освободи и избави. А Русия работи само за себе си и причини доста неприятности на българите в турския им ярем, но както е видно, не смее да се притече с военна помощ на българите, защото Европа вече разбира истинския характер на онези уж благородни руски намерения спрямо Турция и би се разразила своеобразна европейска война, ако Русия още веднъж дръзне да прекоси Дунава. Поради това Русия се стреми да действа чрез други, за да стори онова, което самата тя не е в състояние. В този смисъл княз Михайло беше безропотно тяхно оръдие и те наистина ще поискат да повторят плана, който бяха започнали да осъществяват чрез княз Михайло.
Тъй като правителството на княз Александър не се ползва с доверието на Русия, защото не допуска да бъде ползвано като сляпо оръдие, Русия подготвя преврат, за да може след падането на правителството да издигне на власт правителство, откликващо на плановете й. Всички опити Русия да бъде заблудена, че сегашното правителство следва плановетей, са обречени на провал. Когато Русия разбере, че в Сърбия се пробужда независимият народен дух, няма да вярва на нищо, което й се предлага, защото Русия е твърде лукава и няма да се оплете в примка, противна на намеренията й. Имаме основание да твърдим, че Русия ще използва стремежа на Сърбия да сключи съюз и да се споразумее с останалите турски славяни, за да убеди управниците в Турция, Австрия и владенията им, че виновна не е Русия, а бунтовната и противопоставящай се Сърбия. Но преди всичко Русия ще се осведоми за тези споразумения, за да предвиди протичането им и техните последици и да ги употреби в своя полза.

Ако Сърбия успее да запази своята независимост, ще се радва все по-малко и по-малко на руското доверие и ако Русия не успее да промени ситуацията в Сърбия и да унищожи самостоятелната й политика, тя ще се постарае да отстрани всички турски славяни от Сърбия, да ги разедени, да ги противопостави едни на други и да подклажда несъгласията им. И ако Сърбия не се окаже по-действена и по-ревностна от нея, Русия ще я изпревари и победи. Трябва да внимаваме много да не бъдем подмамени. Русия никога не би се унижила пред Сърбия и ако забележи, че Сърбия няма да й служи предано и без уговорки, ще отхвърли с гордост и презрение всички спогодби. Та тя отхвърли грубо дори мъдрите съвети на собствените си дипломати, Ливен например, само защото предлагаха временно омекотяване; можем ли да си представим, че Русия ще бъде по-отстъпчива спрямо собствените си верни служители? Най-накрая ако в Сърбия не се намери някой, който да се съгласи да се предаде безусловно на Русия и Русия бъде принудена да работи с онези, които могат да й сътрудничат само при определени условия, тя няма да се поколебае да работи и в съюз с тях, защото никога кяма да остави Сърбия на други, но само докато намери хора, които безусловно да й се подчинят и винаги ще предпочита тези сърби пред другите, истинските патриоти.
Русия няма да допусне да й поставят условия малки държави като Сърбия; тя ще изисква съветите й да бъдат изпълнявани безропотно, като заповеди, и онези, които желаят да й служат, трябва да й се отдадат изцяло. Струва ни се понякога, че тя е съгласна да й служат, но тя не ги използва за нищо, ако не се ползват с доверието й. Така е осубтена всяка възможност да бъде измамена.

Ако Сърбия иска да се измъкне от сегашното си подчинено положение, тя трябва да се стреми постепенно да унищожи политическата мощ на Турция - за сметка на своята мощ. Това обаче е точката, където се сблъскват сръбската и руската политика, понеже и Русия действа за отслабване на турската политическа мощ. От това съвпадение не следва, че целите и намеренията на двете държави са еднакви и че тяхната политика е в хармония и съгласие. Накратко: Сърбия трябва да настоява от сградата на турската държава да се отделя само камък по камък и този добър материал да се прибавя към основите на старото сръбско царство. Още сега, докато Сърбия се намира под турска власт, това съзиждане трябва да се подготви, защото за подобни задачи не може да се действа с успех в последния момент. Тук обширно се говори за характера на руската и сръбската политика, за това, което може да се направи в България, където най-напред и най-пряко ще с6 срещнат руското и сръбското влияние.

Много сме говорили и доказвали защо сръбската политика не може да се съгласи с руската. В същото време обаче казваме, че Сърбия много по-лесно може да изпълни своите цели, ако е в съгласие с Русия, но само тогава, когато Русия изцяло и точно приеме условията на Сърбия, т.е. да осигурява нейното бъдеще в най-широк смисъл на думата. Един съюз между Сърбия и Русия би бил съвсем естествен, но дали това може да се постигне, зависи само от Русия. Сърбия трябва да го приеме с отворени обятия, ако се убеди, че Русия искрено го приема, ако отстъпи от досегашната си система, т.е. ако предпочете естествения съ1оз със Сърбия, макар и малка, пред съюза с Австрия, за която пази западните славяни. При все че не се надявам Русия някога да се преклони искрено пред Сърбия, считам за нужно да спомена каква полза би имала Сърбия и че веднага би трябвало да се възползваме от такова едно явление. Против Русия са изречени твърде много неща, но казаното не е от омраза, а от принуда, към която ни тласна самата Русия с ред свои действия. Още няколко думи за България, за да преминем понататък. Ако сме опознали добре настроенията на народния дух в България и ако уважаваме родолюбивите чувства, които притежава, трябва веднага да кажем, че освобождението й от турския ярем е още много далече. И Русия отправя главните си стремежи нататък, тъй като тази страна се намира пред вратите на Цариград и на руския път към този град; но по отношение на Сърбия тази страна има същото значение и положение, което има и за Русия. Ако Русия действа в България още няколко години по начина, по който е действала досега и ако Сърбия остави Русия да действа сама там, без нищо да прави, влиянието на Русия толкова ще се засили, че вече няма да има нужда от сръбски опити за влияние в България. Нека това да бъде предупреждение за Сърбия, напомняне да не забравя, че оттам може да се очаква политическо приятелство само ако и ние сме показали нашата любов. Сърбия трябва да направи нещо за България, защото любовта и помощта трябва да бъдат взаимни.

След като означихме накратко положението на днешна България и голямото й значение за Сърбия и след като споменахме за голямото руско влияние, което съществува там, преминаваме към очертаването на няколко средства, чрез които може да се засили сръбското влияние в България:
1. Българите нямат просветни и учебни заведения, затова Сърбия би трябвало да отвори своите училища и за българите и особено да отпусне няколко стипендии на българчета, които желаят да следват в Сърбия.
2. Духовният клир в България е най-вече гръцки, а не народен, български, затова би било твърде желателно и полезно няколко млади българи да завършат богословие в Сърбия, след което да се върнат между своите като свещеници.
3. Би трябвало в Сърбия да се печатат български молитвеници и други църковни книги и български трудове. С това важно средство Русия вече отдавна си служи и Сърбия трябва да се стреми да изпревари Русия и в това отношение.
4. Необходимо е да изпратим в България сигурни и способни хора, които да насочат вниманието на българския народ към Сърбия и сръбския народ, а заедно с това да будят надежди, че Сърбия наистина ще се притече на помощ на българите за тяхното избавление и ще се старае за постигането на тяхното щастие".
  След разгрома на Османската империя трябва да бъде осуетено заменянето ѝ от друга европейска сила, най-вероятно Австрия. Предвид на това Сърбия трябва да се осланя на Русия в антиавстрийската си политика, но още повече на западните сили - Франция и Англия. Сърбия трябва да се превърне в средище, около което да се сплотят останали-те южни славяни и балканските народи, придържащи се към тезата "Балканът – за балканските народи".

В 1859 г. в Лондон, радетелят за свобода на балканските народи - княз Михаил в разговор с Кошут, развива цялостната последователна програма на великосръбската политика:

 За да се освободи от австрийския протекторат и да не падне същевременно под руски, Сърбия трябвало да се осланя на дунавска конфедерация – с Румъния и с Унгария – и в
момента на разпадането на Турция да сплоти около себе си като естествен център всички южни славяни в „компактна маса“. Както коментира Г.Раковски, дори когато се грижат за българите, в основата на това трябва да се търси някой "интерес".

След като спират мераците на злополучния крал Милан и неговите генерали да пие бяло кафе в София, политиката на обединението и на компенсацията се променя с политика на самозапазването, която спрямо Македония е като политика на дележ. В началото се мисли за присъединяването на Македония, защото е южнославянска, после - защото е сръбска земя и накрая се решава да се отреже от Македония един къс – като необходимост за по-нататъшното съществуване на Сърбия, която иска да има излаз на море. Така програмата за сръбско-българските отношения, изготвена от Добродетелната дружина в Букурещ през 1867 година , се проваля. Дейно участие в нейното създаване имат руските дипломати в Букурещ, Цариград (граф Игнатиев) и Пловдив (Найден Геров) . Ето какво съдържа тя:

1. Сръбският и българският народ, които по същество са славяни от една кръв и с една вяра, които произлизат от един клон и които имат допир по местоживеенето си, са предназначени от самото Провидение в бъдеще да живеят под една и съща власт, под едно и също знаме.
2. Поради това, че те образуват едно тяло, вълнувано от едни чувства, те имат едни стремежи и могат да осъществят тези стремежи само при съвместен живот на народите си. Двата тези братски народа ще носят в бъдеще по право името сърбо-българи или българо-сърби и общото им отечество ще се нарича Българо-Сърбия или Сърбо-България.
3. Негова светлост княз Михаил Обренович, който толкова пъти е доказвал своята любов към отечеството, издънка на славен корени син на юнака-освободител на Сърбия, се провъзгласява за височайши водач на сърбо-българите и за командващ на техните войски.
4. Националното знаме ще се състави от българското и сръбското знаме.
5. Границите на сърбо-българите се гарантират срещу всеки опит за нападение отвън.
6. Законодателството ще бъде единно, но обнародването на законите и тяхното прилагане ще се извършват на двата диалекта.
7. Националната монета ще носи от едната страна лика на господаря на страната, а от другата – сърбо-българския герб с надпис: Кралевство сърбо-българско. Господарят на сърбо-българите ще установи знаци за отличие, които съответстват на историята им.
8. Метричната система ще стане национална система, същото важи и за монетите.
9. Вероизповеданието на сърбо-българите е православно.
10.Патриархът на сърбо-българите ще бъде независим по право, получено от старо време; следователно и епархията ще бъде независима национална, но синодът винаги ще бъде смесен. Владиците и представителите на административната и съдебната власт трябва да отговарят на мнозинството на населението, като се взема предвид диалектът. Синодът предлага на държавната власт кандидати за владици, на нея принадлежи последното решение, като при всички случаи тя е длъжна да се съобразява с господстващия диалект в епархията.
11. Господарят на страната си назначава министерство, като гледа в него да има сърби и българи.
12.Скупщината ще реши въпроса за столицата на нашето отечество.

На 5 април 1867 г. е свикано събрание на българските първенци сред консервативното течение на националноосвободителното движение в Букурещ, което одобрява изготвения проект и излагат своите решения в следния „протокол“, съобщен на сръбското правителство:


1. Между сърбите и българите трябва да се установи братско съединение под името Югославско царство.
2. Югославското царство се състои от Сърбия и България (към България спадат Мизия, Тракия и Македония).
3. Глава на новообразуваното царство ще бъде сегашният сръбски княз Михаил Обренович с право на наследяване.
4. Националното знаме на новото царство ще бъде едно, съставено от знаковете на двата народа; същото се отнася и до бъдещата монета.
5. Всяка страна запазва своя език като официален, поради което и чиновниците трябва да бъдат от този народ, дето служат, и да говорят на наречието на тази страна.
6. Ние приемаме сега съществуващите сръбски закони, които трябва да се преведат и на български. Всички разпореждания, които се публикуват в Югославското царство, без изключение трябва да се публикуват едновременно и на двата езика, сръбски и български.
7. Господстващата религия е православната. А изповядването на друга вяра е свободно.
8. Религиозните работи ще бъдат под управлението на не зависим синод, съставен от двата народа. Този синод, който представя митрополит(а), примат(а) и епископ(ите) по епархии съответно с езика на народонаселението, ще се потвърждава от господаря.
9. Представителите на държавната власт, които съставят министерствата, трябва да се избират от средите на двата народа.
10. Народното представителство в царството се съставя съразмерно с народонаселението, съгласно със съществуващата сега в Сърбия форма по този предмет.
11. Къде ще бъде столицата на Югославянското царство, това нека реши народното представителство.

В крайна сметка  сръбското правителство не одобрява протокола главно,защото  земите на българите са определени като България, Тракия и Македония. Приемайки подобен документ, Сърбия би признала Македония за част от България.хКоето доказва за сетен път, че в политиката няма малки и големи народи. Всяко правителство трябва да се грижи за интересите на народа си.
                                                                                             използвани са данни от нет-а



Гласувай:
10
0



1. bven - Поздрави за подробния материал! Със сигурност темата може да се допълва, аз искам да дам пример какво прави Сърбия подмолно в това време:
30.08 10:35
през 1865 г. в Македония е отворено едно училище, през 1866 – вече шест, през 1867 – трийсет и две, през 1868 – още десет; от тези 49 училища единайсет получават помощи и учебни пособия още от 1868–1869 г.
И още как гледат в Сърбия на македонците:
"ето еден непознат човек се приближи при мене и ме запита: „одакле си?“ Я му
отговорих како съм българин из Македония. Кога отговорих ово,а мойо непознат приятел ми рече: „Какъв бугарин, тамо не живеят бугари, тамо са сърби – тамо е Стара Сърбия“.
– „Не знам – рекох, – може би, но ние се викаме българи.“ – „Не сте вие бугари –
бугари не са славени: они са татари и техното име произлиза от Бухария. Но вие сте сърби, затова треба да учите сръбски, па като разорим турската държава, и вие ще имате: княз, топови, пушки,войници и др. т.“.
Аз, като видех що ищет този безсрамник, почнах да му одобрявам, дано видим що ще да ми сборит още. И той, като видя да го одобрявам, поразпусна се, и като гледаше на обичайните ми дрехи, мислеше да сум прост и си помисли, кой знай,ето едно оръдие за нашата цел...
„Имате ли учител?“ – ме запита.
„Имаме – му рекох, – едно момче, но не знае много, а и му нерозумеваме.“ – „А, видите, oн e бугарин, а вие не говорите бугарски,а сръбски, затова му не разумевате.." /из "Живата истина" на П.Милюков/
цитирай
2. get - Божиле, не са дотолкова виновни сърбите в тези неща АКО ЗАД ТЯХ, НЕ СТОЕШЕ РУСИЯ?
30.08 21:06
За да бъда разбран, ще цитирам от една книга издадена в 1914 г. „Погрома на България – Виновника” - от последоталения русофил старозагорски владика Н. Кусев ... докато, като на Вазов - не му се отварят в един момент очите за РУСКАТА ИМЗПЕРСКА ПОЛИТИКА?

- Следват цитати?
1. "Апел към българският народ

Стига сме жумели народе. Да си отворим очите и да прогледнем.
Ще видим, че фантома, който поради жуменето ни, ни се представляваше в нашето въображение и ни се чинеше, че е наш велик покровител, а пък излиза, че той е виновника за погрома на България.
Тя, със своето словесно мляко на славянската писменост, откърми матушката Русия.
Без българската култура, Русия не можеше да бъде велика.
В замяна на писмеността и културата, които и даде България, Русия ни подари свободата. Станахме квит.
Императорът каза:”България ще се накаже”. Наказа се!
Руската дипломация извърши погрома над България за да се изпълнят думите на императора.
За тоя смъртен грях ще бъде наказана Русия със страшен погром, много по-страшен от оня, който и се нанесе по времето на руско-японската война.
За направения грях, за погрома на България, ще се разплати с разгромяването, с разпадането на великата руска империя.
Народе да се помолим Богу, Той да и прости тоя грях. Нека и простим и ние!
Да не допусне Бог изпълнението на приговорения (й) вече разгром.
(к.м. - Постигна ги ?)!"
2. „Девизът” на руското правителство за намалението и отслабването
на България, за сметка уголемяването и засилването на Сърбия,
се оформя окончателно в държавна политика на руската империя
през 1889 год.” - митрополит Методий(Търновски)
3.
„Не трябва да си правим илюзии и да се заблуждаваме самоволно;
Русите чрез назначаването на сърби владици в Македония мерят да
Посърбят българското население в Македония, за да осуетят Св. Стефанска България.” - Екзарх Йосиф

4.
"Борбата по църковния ни въпрос, БЕШЕ БОРБА ПРОТИВ РУСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ. Зад която се криеше ГРЪЦКАТА ПАТРИАРШИЯ, националните – панеллинистически – интереси на която, бяха достойно защищавани и покровителствани от славянска Русия.
Подялбата на ръководителите по църковния ни въпрос на две групи, на две партии, на русофоби и на русофили, показва тая истина, че имаше борба „за” и „против” руската дипломация.
Русия НАСТОЯВАШЕ ДА СЕ ОБРАЗУВА ЕДНА ОБЛАСТ НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА В ГРАНИЦИ, КАКВИТО НИ ОПРЕДЕЛИ ПАТРИАРШИЯТА. С нейно благословение да се образува тая автономна църква.
Руското правителство, НА ЦЪРКОВНАТА ОБЛАСТ ГЛЕДАШЕ, като на БЪДЕЩАТА П О Л И Т И Ч Е С К А Д Ъ Р Ж А В А.
Русия БЕШЕ ЗА ЕДНА МАЛКА България; за ЕДНА политическа ДЪРЖАВИЦА до Балкана.
Русия БЕШЕ ЗА ЕДНА МАЛКА България; за ЕДНА политическа ДЪРЖАВИЦА до Балкана.
От там, тя беше (тая) която най-много пречеше за разширението областта на българската църква.
Боеше се да не би България, като стане силна и велика, да пожелае да посегне на проливите и Цариград.
Това опасение не се криеше щателно.
Покойният граф Игнатиев, руският тогава посланик в Цариград, ме убеждаваше, че в наш интерес е да възприемем образуването на църковна област до Балкана(на север - б.м.).
Това ще бъде с благословлението на патриаршията(фанариотска - п.м.). В такъв случай, казваше, ще ни се даде възможност за образуване на едно българско княжество. После, това княжество, може да се грижи за разширението на своите граници."
5.
"Целта на руската дипломация беше: Да бъде България малка, ограничено до Балкана.
Тази цел се изрази в „Рехщатското” съглашение, според което, Австро-Унгария, да вземе Босна и Херцеговина, а Русия България до Балкана.
Договорът за образуването на велика „Св. Стефанска България”, има история.
Между „девизиът” на руската дипломация за образуването на малка България до Балкана, и образуването на Св. Стефанска – Велика България има противоречие.
Историята на Св. Стефанският договор, обяснява това противоречие."
6.
"Тогава, когато се огласи договорът за Св. Стефанска България, австро-унгарският посланник бе казал на Негово Блаженство Екзарха, г-на Йосифа, че новообразуваната със Св. Стефанският договор държава е – за Русия. И прибавил, че такава една обширна област, каквато беше начертаната Св. Стефанска България, не е съгласно с Рейхщадтското съглашение: Австро-Унгария няма да даде толкова много на Русия. СПОРЕД РЕЙХЩАТДСКОТО СЪГЛАШЕНИЕ, ЩЕ СЕ ОБРАЗУВА БЪЛГАРСКО КНЯЖЕСТВО САМО ДО БАЛКАНА.
И ТАКА СТАНА!
Огласи се, че в Берлин ще се свика конгрес, да преустрои Св. Стефанският договор.
Знаехме, че Св. Стефанска България в Берлин ще бъде окастрена."

Тази книга на архим. М. Кусев - следва да се знае от всеки един българин!
Защото нещата които са описани - въпреки далечното време на 1914 г. ИМАТ ПРЯКО ОТНОШЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРИЯ И СЪДБАТА НА НАРОДА Й - и до днес !?

С уважение!

цитирай
3. bojo12345 - bven, благодаря за отзива и допълнението. То чудесно илюстрира отношението на сръбските политици
31.08 21:57
и настроенията на Балканите. Особено асимилационната политика в Македония.
Лека вечер!
цитирай
4. bojo12345 - на 2 - get, хубаво е, че цитираш Вазов и Н.Кусев. За радост на всички, много книги отварят очите
31.08 22:02
за истинските интереси на големите страни към Балканите. Сега картината не е по-различна. Остава да се чете и отворят очите!
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1652294
Постинги: 1226
Коментари: 2437
Гласове: 12116
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031