Постинг
01.08.2019 12:45 -
Певецът Георги Чилингиров стреля пред Тито
копие от http://www.nabore.bg/statia/georgi-chilingirov-strelya-pred-tito-2653-14
И досега сред пловдивчани се предава прелюбопитния разказ как народния певец Георги Чилингиров направо обърнал настроението на Тито. Разказаха ми го и на мен!
Било е октомври 1965 година. Обстановката в резиденция Кричим край Пловдив е била доста тягостна – трябва да обядват Тодор Живков и неговият гост Тито, ала приказката не върви. Едно топло октомврийско слънце леко ги гали, масата отрупана с нашенски деликатеси и лакомства, певци и музиканти издуват жили, ама нищо не се получава.
Тито стои намръщен и не обелва дума.
Отговарях за културната програма по време на обяда и мрачната обстановка щеше да се лепне на мен като слаба оценка, разказва ми Димитър Бакалов, който по това време е бил секретар на Окръжния народен съвет в Пловдив. Тогава родопския певец на „Руфинка болна легнала...” - Георги Чилингиров, беше в зенита на своята слава – мощен, над 40-те години, като викне в Пловдив, чуват го чак в Пампорово. Разчитах много на него да повдигне духа, ала му казах в никакъв случай да не се поддава на навика си по време на пеене да вади пищова от пояса и да гърми. Няма, началство, кълне ми се Чилингира,
аз стоя встрани и бера срам,
че няма настроение и изведнъж идва неговия ред. Бре, като извиси гласище Чилингира, дърветата наоколо чак зашумяха, на мен при присветна, а Тито впери в него очи. Изпя „Руфинка...”, след нея захвана „Излел е Дельо...”
И както Дельо вече поръчва и заръчва, Чилингира бръква рязко в пояса, вади пищова и трясва два-три пъти! Вкамених се, а Тито опъна 24-каратова усмивка, понадигна се и вика: Хвала, хвала...Засмя се и Живков, приказката тръгна, а обядът, както се казва в протоколните съобщения, мина в сърдечна, дружеска обстановка.
Това е последното официално посещение
на югославския лидер Йосип Броз Тито, когато Тодор Живков полага неимоверни усилия „да разчисти това трагично наследство” на така наречения македонски въпрос. След края на развеселения обяд в Кричим, Тато успява да внуши на властния Тито че „в Съюзна република Македония трябва да се даде възможност населението свободно да изразява своето национално съзнание.”
Да, ама ако не е била стрелбата на бай Георги Чилингира?
Стефан СЕВЕРИН, Пловдив
И досега сред пловдивчани се предава прелюбопитния разказ как народния певец Георги Чилингиров направо обърнал настроението на Тито. Разказаха ми го и на мен!
Било е октомври 1965 година. Обстановката в резиденция Кричим край Пловдив е била доста тягостна – трябва да обядват Тодор Живков и неговият гост Тито, ала приказката не върви. Едно топло октомврийско слънце леко ги гали, масата отрупана с нашенски деликатеси и лакомства, певци и музиканти издуват жили, ама нищо не се получава.
Тито стои намръщен и не обелва дума.
Отговарях за културната програма по време на обяда и мрачната обстановка щеше да се лепне на мен като слаба оценка, разказва ми Димитър Бакалов, който по това време е бил секретар на Окръжния народен съвет в Пловдив. Тогава родопския певец на „Руфинка болна легнала...” - Георги Чилингиров, беше в зенита на своята слава – мощен, над 40-те години, като викне в Пловдив, чуват го чак в Пампорово. Разчитах много на него да повдигне духа, ала му казах в никакъв случай да не се поддава на навика си по време на пеене да вади пищова от пояса и да гърми. Няма, началство, кълне ми се Чилингира,
аз стоя встрани и бера срам,
че няма настроение и изведнъж идва неговия ред. Бре, като извиси гласище Чилингира, дърветата наоколо чак зашумяха, на мен при присветна, а Тито впери в него очи. Изпя „Руфинка...”, след нея захвана „Излел е Дельо...”
И както Дельо вече поръчва и заръчва, Чилингира бръква рязко в пояса, вади пищова и трясва два-три пъти! Вкамених се, а Тито опъна 24-каратова усмивка, понадигна се и вика: Хвала, хвала...Засмя се и Живков, приказката тръгна, а обядът, както се казва в протоколните съобщения, мина в сърдечна, дружеска обстановка.
Това е последното официално посещение
на югославския лидер Йосип Броз Тито, когато Тодор Живков полага неимоверни усилия „да разчисти това трагично наследство” на така наречения македонски въпрос. След края на развеселения обяд в Кричим, Тато успява да внуши на властния Тито че „в Съюзна република Македония трябва да се даде възможност населението свободно да изразява своето национално съзнание.”
Да, ама ако не е била стрелбата на бай Георги Чилингира?
Стефан СЕВЕРИН, Пловдив
От какво ни "освободи" Съветск...
Ние бяхме по-гладни, но ви дадохме от за...
Русофилието. Зловещата игра около Балкан...
Ние бяхме по-гладни, но ви дадохме от за...
Русофилието. Зловещата игра около Балкан...
Енергетиката на древния град в картината...
Бръсначът на Окам
Едно писмо до Омбудсманката за премахван...
Бръсначът на Окам
Едно писмо до Омбудсманката за премахван...
Търсене
Блогрол
1. mileidi46
2. първи наш Патриарх новобългарски Йосиф Соколски!!!"
3. докога ще чакаме да расте такът, а и не само той?!
4. Защо се крие истината за историята ни
5. Обединително споразумение за достоен живот вна българите
6. цел на нап е унищожаване бизнеса
7. за истината в учебниците по история
8. Какво следва след световния крах?
9. Ако всичко това се знаеше от всички за Украйна?!
2. първи наш Патриарх новобългарски Йосиф Соколски!!!"
3. докога ще чакаме да расте такът, а и не само той?!
4. Защо се крие истината за историята ни
5. Обединително споразумение за достоен живот вна българите
6. цел на нап е унищожаване бизнеса
7. за истината в учебниците по история
8. Какво следва след световния крах?
9. Ако всичко това се знаеше от всички за Украйна?!
