Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2019 08:41 - Изоставените в Мала Азия български имоти и Ангорският договор
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 465 Коментари: 4 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


                                     Необикновената история на малоазийските българи

                                                         из книгата на Д.Шишманов


Заставени да напуснат родните си места, малоазийските българи не са могли да вземат друго със себе си, освен дребен багаж. Не са имали възможност да продадат имуществото си, нито да се снабдят с документи от турските власти за това, което са изоставили.

В Сборника на Главната дирекция за бежанците от 1932 г. се съдържат твърде непълни сведения за изоставените недвижими имоти и движимо имущество от 1650 български семейства, изселени през 1914 г. от Мала Азия. Данните сочат: 1527 къщи, дюкяни -109, стопански сгради -1070, мелници -106, ниви - 249130 декара, ливади 3867 декара, градини - 2664 декара, гори - 124855 декара. Или всичко недвижими имоти и движимо имущество на обща стойност 481 377 961 долара (изчисленията са по цени в Турция към 1982 г., приравнени към щатския долар). За всички тези имоти и имущества малоазийските българи-бежанци не са получили никакво обезщетение.

Богатите семейства притежавали по 500-800 и повече декара земя, средните по 100-120-150 декара. Най-бедните по 50 и повече декара.

Непосредствено след преврата в България на 9 юни 1923 г. правителството на Ал. Цанков предприело постъпки за нормализиране на отношенията с Турция, като се сключи договор за приятелство между двете страни. Това правителство, дошло на власт с преврат, се нуждаело от такъв договор, за да зарегистрира някакъв успех във външната си политика, да направи пробив в международната изолация, в която изпаднало. Кемалистите добре разбирали, че правителството на Цанков е много притеснено, както от вътрешната опозиция, така и от международната изолация и се възползвали от неговата слабост и затруднения. За сключването на договора те поставили условия, каквито не биха поставили на правителството на Стамболийски, което косвено подкрепяло освободителната борба на нова Турция срещу чуждестранната окупация на обширни райони в Мала Азия, Източна и Западна Тракия, както и Цариград.
Първото условие било, освен договора, да бъде подписан Протокол, като неразделна част от него, за уреждане на въпросите на изоставените от бежанците турци и българи имоти в двете страни.
Второто условие: да се признаят и гарантират еднакви права на "мюсюлманското малцинство" в България и на българското в Турция, каквото не съществувало, с изключение на българите мохамедани, но Турция не ги признава за българи. През 1913 г. били изгонени източнотра кийските българи, през 1914 г. - малоазийските българи.
Третото условие било двете страни да се споразумеят за размяна на неравните по количество и стойност имоти на изселниците, като тези имоти в голямата си част станат собственост на държавата, в която се намират. По количество и стойност изоставените в Турция български имоти надвишавали десеторно турските в България.

Турската страна преследвала една голяма национална цел със сключването на Договора и на протокола към него, без това изрично да се упоменава: България да се откаже от всякакви претенции за българската земя Източно Тракия и с оглед на тази цел , да не се допусне завръщането на източно тракийци по родните им места.

Главният български представител на преговорите бил Симеон Радев, известен дипломат, автор на "Строителите на нова България", но без познания по конкретните икономически и финансови въпроси, които се разглеждали и решавали. Той нямал при себе си и експерти, поради което се налагало често да прескача до София за консултации и инструкции. Преговорите продължили дълго, неколкократно били прекъсвани, но накрая турските условия били почти изцяло приети. Договорът и протоколът към него били подписани на 18 октомври 1925 г. в Ангора (Анкара).

Това е един от най-несправедливите договори в новата българска история, които българско правителство е сключвало. Този договор, който най-широки среди на българската общественост и по-специално източнотракийските и малоазийските българи нарекоха "предателство", трябва да се знае и помни, за поука и на сегашните и бъдещите български управници и дипломати.

Подписването на Ангорския договор предизвиква бурни протести в България. Тракийската организация свиква митинги, събрания, организира манифеста ции в градовете, в чиито райони живеят тракийски и малоазийски бежанци: Хасково, Ивайловград, Бургас, Варна, Пловдив, Нова Загора, Айтос, Свиленград, Поморие, Нови пазар, Стара Загора, Шумен, Свищов. Приемат се резолюции с искане парла ментът да не допусне ратифици рането на договора и протокола към него.

В София е свикан Десети извънреден тракийски събор, в който участват представители-делегати на източнотракийските и малоазийските българи-бежанци от цялата страна. На 26 май 1926 г. съборът приема единодушно Меморандум до Народното събрание и до всички депутати, в който се заявява:
"Основните положения, на които почива договорът, са не само пакостни от гледището на българските държавни и национални интереси, но и несправедливи и жестоки спрямо тракийските българи. Не бива да се забравя, че българите от Източна Тракия бяха изгонени през 1913 г. насилствено от турската власт от родните им огнища. Тия богати стопани бяха принудени да изоставят всичките си имоти."
В Меморандума се подчертава, че "турските изселници са се изселвали от България доброволно, без никаква принуда, като са продавали имотите си лично или чрез уполномощени от тях лица".
В Меморандума се изтъква и друг важен факт: "В договора се говори за взаимно покровителство на малцинствата. Може ли обаче да се смята ,че се прокарва принципът на взаимност и справедливост, когато в Турция има само 3-4 хиляди души българи, които и сега дори са подложени на насилия и преследване, а в България 680 000 мюсюлмани се радват на пълна свобода и действително покрови телство? Би могло да се говори за взаимност само, ако Турция позволи на тракийските българи да се върнат по родните си огнища, като бъдат възстановени в пълно владение на имотите им и върху тях се разпростре покровителството, за което се говори в договора. Но понеже Анкара упорито и категорично отказва да стори това, очевидно става, че не може да се говори за никаква справедливост."

С Меморандума представителите на тракийските и мало азийските българи-бежанци отпра вят предупреждение: "При това положение вмъкването на специална клауза за покрови телство на мюсюлманското малцинство открива възможността, при наличието на крайноагресивната политика на днешна републиканска Турция, за вмешателство от турска страна във вътрешния живот на Царството."

Пожертвуването на българската национална кауза и идеал за Тракия е друг момент в договора, към който Меморандумът привлича вниманието на обществеността: "Ангорският договор унищожава основите на българското право върху Тракия, към която от векове насам бе устремен нашият народ."
В заключение на Меморандума се заявява: "Десетият извънреден събор на тракийските изгнаници и бежанци издига своя глас на протест срещу тоя жесток и унищожителен договор и заявява, че нашите права над вековните ни имоти са свещени и неотменими.

В името на националните интереси ние апелираме към вас да изпълните вашия дълг, като отхвърлите единодушно Ангорския договор и защитите правата и интересите на тракийци и на българското племе и достойнството на нацията."
Меморандумът е подписан от членовете на Върховния изпълнителен комитет на Тракийската организация: Димитър Попниколов - председател, д-р Никола Чилов - подпредседател, Михаил Д. Балджиев - секретар, и от всички делегати на събора, представители на източнотракийските и малоазийските българи-бежанци. От името на малоазийските българи са поставили подписите си делегатите: Иван Н. Кабаиванов и Тодор Трандафилов, бежанци от с. Мандър, Георги В. Генов и Димитър Н. Перчемлиев, бежанци от с. Коджа бунар, Сотир Петков, бежанец от с. Киллик, Стоил Димитров, Коста Бакалов и други делегати, представители на малоазийските българи бежанци от различни села в Мала Азия. В изказванията си те обърнаха внимание, че и малоазийските българи не са доброволни изселници, а принудени да напуснат родните си места с насилия, като са изоставили всичките си имоти и имущества.

Поради масовите протести в цялата страна, правителството внася в Народното събрание за ратифициране на Договора за приятелство между България и Турция, подписан от правителството на Ал. Цанков на 18 октомври 1925 г., едва в края на май 1926 г., когато министър-председател е Андрей Ляпчев.
Най-пламенни защитници на интересите на тракийските и малоазийските българи бежанци са депутатите тракийци, чийто главен говорител е Димитър Попниколов, председател на Върховния изпълнителен комитет на Тракийската организация, основател и главен редактор на в. "Тракия", печатен орган на организацията. Той призовава Народното събрание да отхвърли договора.

Против ратифицирането на договора се изказват депутати от името на различните парламен тарни групи: Кръстю Пастухов и Илия Янулов от името на парламен-тарната група на Социал демократическата партия, Никола Борисов от името на парла ментарната група на БЗНС, д-р Александър Гиргинов от името на парламентарната група на Демократическата партия, Илия Георгов от парламентарната група на Радикалната партия, Иван Каранджулов от името на бежан ците от Македония. Депутатът от управляващото мнозинство Димитър Янев също се обяви срещу договора.

Илия Янулов запита бившия министър на външните работи Хр. Калфов от правителството на Цанков "как през 1925 г. е допуснал всички тези клаузи в един международен договор, които и васалното княжество не е допускало, а ги е допуснала независима България и то при условия, когато не сме под ударите на Ньойския договор, не сме под ударите на победителите".
Кръстю Пастухов заявява: "От тази спогодба българското правителство излиза с голям пасив от гледище на държавните интереси."
Никола Борисов прочита резолюция на Върховния съюзен съвет на БЗНС, с която се настоява Турция да разреши завръщането на бежанците в родните им места.
На 27 май 1926 г. правителството налага ратифицирането на договора с мнозинство само от 14 гласа.

Протестната кампания на източнотракийските и малоазийските българи продължава и след ратифицирането на договора. В статия във в. "Тракия" от 4 октомври 1929 г., озаглавена "На вниманието на бежанците от Мала Азия" Коста Георгиев пише, че турската страна не изпълнява задълженията си по договора, които са в полза на малоазийските българи. Тя не допуска малоазийски българи да се завърнат в селата си в Мала Азия и да влязат във владение на имотите си, да ги продадат или да ги предадат на свои пълномощници за използване. Той цитира случаи, когато малоазийски българи-бежанци, тръгнали за Мала Азия, са спрени в Цариград, и заплашени: "Можете да заминете, обаче за главите ви не отговаряме, а за продажба на имотите ви и дума да не става."

В "Тракийски сборник", кн. З от 1932 г., писателят Константин Н. Петканов пише, че договорът е против действителността, против народните стремежи, игнорира живота и усилията на десетки поколения, не държи сметка за Тракия, "земята, която е легнала в сърцето на българина". Той разглежда всеки параграф от договора и протокола, за да покаже колко той е недопустим от българските национални интереси и интересите на тракийските и малоазийските бежанци. Като цитира текста на параграф А на протокола за признаване националните права на мюсюлманското малцинство в България и на българското национално малцинство в Турция, той подчертава: "В момента, когато се редактира горният пасаж, в Източна Тракия няма българско малцинство. Всички българи са прогонени от турските власти, като са оставени в Лозенград, Одрин и селото Курфалъ жалки остатъци от семейства, тъй като турското правителство не признава за българи българите мюсюлмани. Това значи, че с тази клауза се защитават правата само на турците в България. В никой случай - пише К. Петканов - не биваше да се приеме подобен пасаж в протокола, тъй като той санкционира "добрата воля" на Турската република да даде права на българското малцинство, което в същност не съществува, като с това се хвърля дебело було върху варварската и нечовешка постъпка на турската власт, спрямо българското население в Източна Тракия, което бе безпощадно ограбено и прогонено."

                                                                                                              продължава                                                 




Гласувай:
6



1. kvg55 - bojo12345,
16.05.2019 12:03
Откакто сме се освободили от турското иго, не умеем да защитаваме националните си интереси. С изключение на социалистическа България.
цитирай
2. zaw12929 - С Меморандума представителите на ...
16.05.2019 17:14
С Меморандума представителите на тракийските и мало азийските българи-бежанци отпра вят предупреждение: "При това положение вмъкването на специална клауза за покрови телство на мюсюлманското малцинство открива възможността, при наличието на крайноагресивната политика на днешна републиканска Турция, за вмешателство от турска страна във вътрешния живот на Царството."
цитирай
3. bojo12345 - 1. kvg55 - Красимире, ние имаме продажници за управляващи още от Второто българско царство.
16.05.2019 20:22
Справка - фалшивите учебници по история , които не правят анализ на събитията, а само диктуват сухи факти.
цитирай
4. bojo12345 - 2. zaw12929, от това нищо не се е променило досега -
16.05.2019 20:25
нито по царско, нито по следващото време. А сега?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3630420
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031