Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09 08:33 - дипломация в абсурдистан
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 320 Коментари: 5 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 


Анализ: В днешната ни дипломация - гафове на шуробаджанаци и послушковци
От 50 години насам във външното министерство не е имало толкова неопитни служители, както сега



Държава без собствена външна политика, без квалифицирана и лоялна на националните интереси дипломация, е беззащитна. Ако армията е меч, дипломацията е щит. А грешките в дипломацията струват скъпо. За съжаление част от полит-лицата на България пред света през последните 2-3 десетилетия си спечелиха прозвищата "йесмени" или «йеслейдис» и станаха по-лесно предсказуеми от професионални проститутки. "Предсказуемостта" им бе постигната чрез лумпенизиране на българската дипломация, стартирало веднага след 1989 г. с назначаването на бездарни парвенюта и екс- и действащи креватни «принцеси» в ръководството на МВнР. Както в другите ресори и тук имаше посредственици, протежета и хора на миналото, но мнозинството от тях “се вписа в промените”. Положително явление бе подмладяването на административно-техническия състав, но генерационната последователност в дипломацията бе грубо нарушена.

Залпов сигнал за края на българския суверенитет беше предаването на "оня списък" на турския посланик в София. Оттогава външната политика бе поверявана нерядко на комични и одиозни фигури, които забавляват обществото със скандалните си, включително джендър-истории.

Министерството на търговията бе унищожено с един удар, като бе закрито с всичките последвали резултати за външната политика и икономиката на страната ни . За МВнР такава съдба по обективни причини не е възможна, но то е обречено на агония и бавна смърт.

Едва ли България има друго министерство, което бе подложено през годините на такъв кадрови разгром, както МВнР. Всяко ново “демократично ръководство” пълнеше министерството и задграничните мисии със свои храненици за сметка на “стари тоталитарни“ кадри,



които биваха отстранявани по списък.



Резултатът от този подход за нивото и качеството на състава на сегашната българска дипломация са неоспоримo негативни.

Както във всяка сфера и в дипломатическата служба до промените е имало кадрови неудачи, но те са били рядкост. Но е факт, че с течение на годините страната ни успя да изгради професионален и добре обучен дипломатически състав. С перспективно кадрово планиране, съобразно нуждите на външната политика на страната, в достъпните тогава ВУЗ с преподаване на международни отношения в Москва, Киев и Берлин. А от 1976 година с откриване на съответната специалност и в тогавашния ВИИ „Карл Маркс“, сега УНСС, бяха подготвяни кадри с висок професионализъм и владеещи най-широк спектър от редките езици, паралелно с основните западни езици.

Понастоящем в МВнР не са рядкост служители, не владеещи никакъв език на изискваното от Закона за дипломатическата служба (ЗДПсл) равнище, а с езикова квалификация като японски, персийски, китайски, арабски, фински, шведски и пр. вече са уникални изключения.

След първите вълни на уволнения на «тоталитарни кадри» техните места първоначално бяха заети от дотогавашни преводачи, различни технически служители на министерството. А впоследствие службата бе широко отворена на всички кариерни равнища за т.нар. политически назначения. Сред първоначалните резултати от кадровите промени бяха масови откази на такива кадри за завръщане в страната след първата им задгранична командировка - нещо невиждано до промените. Най-ярък пример тогава бяха мисията ни в САЩ и представителството към ООН при работодател на ул.»А.Жендов 2» Стоян Ганев. Впоследствие, когато България стана член на демократичната общност и оставането на дипломати зад граница вече не се приветстваше от приемащата страна, даваните привилегии отпаднаха. И тези случаи бяха преустановени.

В нарушение на всички правилници и най-вече на все пак приетия със закъснение и въпреки голямата съпротива ЗДПсл през 2007 г., в «Николай-Младеновата версия на Закона» за верните кадри бе измислена т.н. „бърза писта“ за кариерно израстване. Ако до промените т.н. политически назначение в МВнР бяха рядкост и можеха да се изброят на пръстите на едната ръка, то понастоящем тази квота само в ръководствата на задграничните мисии надхвърля 30 %.

Резултатите от такава кадрова политика са видни във всяко отношение.



                     Перспективите за съжаление не са оптимистични.



В резултат на политическия натиск, кадровата политика, безперспективността за професионално израстване и ниското заплащане зачестиха случаите, когато и малкото млади и първоначално ентусиазирани служители, постъпили след тежък конкурс, (за разлика от политическите назначения) напускат системата на МВнР в търсене на по-сносни възможности за развитие и издръжка на своите семейства.

В началото на 90-те години дипломацията бе громена с премахването на квалифициран среден и ръководен ешeлон в Министерството на външните работи, в който ключовите позиции бяха заети от случайни хора. Никога след 50-те години на миналия век в МВнР не е имало толкова неопитни хора плюс представители с нееднопосочни служебни интереси, както сега. Другите държави от «Нова Европа» за няколко години се отърсиха от подобен подход. Кадровият подбор в министерството остана много далеч от очакваните промени в европейски дух. Властниците не пожелаха да вникнат, че кариерната дипломация е високо квалифицирана професия. За подготвени хора, с достойнство и морални добродетели, различна от политическото поприще. Дипломатическата служба засяга ограничен кръг от хора, обществеността не я познава достатъчно, а управляващите често я забулват с тайнственост. Идеологията на дипломата по призвание са интересите на неговата страна. Ако не е лоялен към тях, той става един обикновен партиен агент или проводник, губи уважението на домакините в приемащата страна, на международната “дипломатическа каста”, на първо място на страната си.

За 4 години малка България при близо 5-процентна емиграция за периода 1997-2000 г. с изтичане на най-квалифицирана работна ръка, поединично лиши от социален статус 3-4 стотици външнополитически експерти на различни равнища, заменяйки ги с неподготвени и неопитни девойки, с преводачи и прочие аматьори. Под прикритието на законите за администрацията и за държавния служител в дипломатическата служба нахлуха кохорти от така наречените политически назначения и до абсурдност случайни за дипломацията хора, разчитащи на политически, кланови и лични протекции и заслуги към управляващите. С тях бяха внедрени некомпетентността, корупцията, полицейщина, лозунгарство, папагалщина, пасивност и безделие, страх, некомуникативност, себеуреждане, безметежно съществуване в лукс и практикуване на личен бизнес под държавен чадър в чужбина, пълното несъобразяване с европейските и цивилизовани правила на общуване и с моралните и етични норми на живот.



         Резултатите бяха в редица от дипломатически гафове и провали,



ревностно прикривани от управляващите, нанасяне на ущърб върху имиджа на България и всяване на недоверие в истинността на намеренията на правителствата, и в иронията на партньорите от чужбина. Виждането за безалтернативност на европейската и евроатлантическата ориентация не могат да бъдат оправдание за подобна политика с човешките ресурси. Българската дипломация постепенно губеше способността да се справи с външнополитическите предизвикателства пред страната, вкл. с ниското ниво на контактите си.

В резултат на занемаряване на двустранната дипломация, България загуби много от традиционните си пазари в арабските страни, Африка, Русия и Украйна, а с мнозинството от държавите в света поддържа формални отношения. Ако правителството разполагаше с качествен експертен екип в Министерството на външните работи, то би могло да бъде предпазено от неудачни ходове и поведение. Ако се концентрираме в региона на Югоизточна Европа, политиката към Косово и Република Македония се характеризираше с често небалансирани изказвания и с палиативни действия. Правителството на ОДС заложи отрано на връзките с албански екстремисти, въпреки рязко променената ситуация в СРЮ и допускаше дисбаланс в отношенията със съседни държави, в т.ч. неуравновесен подход към техни дипломати поради свои вътрешнополитически подбуди.

След стабилизиранията на Българската дипломатическа служба през 1993-1996 г. и 2001-2009 г., активите от политическите жестове на Европейския съюз се пропиляваха и се експлоатираха популистично. Подготовката за пълноправно членство се изчерпваше главно с формални действия на тесен административен кръг по небезупречна хармонизация на законодателството ни и в пришпорване на скрийнинга, рекламиран у нас като преговори. Качествената подготовка на страната за членство в ЕС и НАТО и условията на неговото реализиране бе много по-важна от "ускореното приключване на преговорите". Недостатъците от този подход ни отредиха впоследствие последното място по жизнено равнище в Европейския съюз. С ненужна идеологизация и опростенчески подход към приоритетите, властващите подминаха без коментар приноса на остатъците от недоразгромената от Стоян Ганев и Надежда Михайлова професионална дипломация, реализирала: 1. Лобирането в основните звена, вземащи решения в страните-членки на Съвета на Европа, НАТО, Европейския съюз, държавите от Шенгенското споразумение, асоциираните членки на ЕС, поддържащи безвизов режим с България и 2. Съумяла да го отстои в последните страни. Вместо да отсеят наличния дипломатически потенциал през призмата на професионализма, морално-етичните ценности и лоялността му към конституцията, държавата и външнополитическата й ориентация, властимеющите подеха волунтаристична и партизирана кадрова политика в МВнР.

Правителството на Иван Костов не възприемаше искрено българската диаспора в чужбина



                       като мост към света и национален потенциал.



Мнозинството от българските посолства се превърнаха във функционално непригодни за каузата с непознаването на спецификата на българските колонии в света и в страната-домакин, с некомуникативност и бюрократичен подход. Типичен пример за неудачно политическо решение бе персоналната смяна на посланика в Либия през 1999 г. в най-неподходящото време, което доведе до 8-годишни мъки на българските медици, а на българската държава – поне десетки милиони разходи. А виновничката в момента е наша посланичка в съдбовна Турция. Обект на апетити на бившата администрация станаха и многобройни български имоти в чужбина, служещи за средища на местните българи.

В началото на века сградата на Министерството се сдоби с названието «Хамама» (= турска баня, вкл. по асоциации със скандалната картина "Турска баня" на Жан Огюст Доминик Енгър), с Главен секретар бивш кмет на селска община, с образование механизатор в ТКЗС. Започнаха назначения на професионално неквалифицирани, но етнически и личностно много близки на главния секретар консулки, с което стартира реставриране на детайли от лумпенизацията на външната политика.

При Николай Младенов, вместо министър, кадровата реформа в МВнР се провеждаше в разрез с резолюция № 1211/2000 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и изискванията на Мадридския критерий на Европейския съюз. Синът на уважавания шифровач до голяма степен «успя да обезсмисли» приетия през 2007 г. Закон за дипломатическата служба и да излъчи сигнал, че характерът на политическия живот в България прави по условие невъзможна стабилността на дипломатическата служба. Бе изкривена идеята за характера на дипломатическата работа. Под формата на концептуална грижа за службата бе прокарана практиката дипломатът да стане приоритетно “сървис-провайдър”, обслужващ българите в чужбина. А задачите на дипломатическия служител, освен на консулските, са доста по-отговорни. Интелектуалният потенциал на дипломатическото ведомство следва да бъде и генератор за външнополитически решения, а не само изпълнител на такива. В същото време Младенов сътвори в измененията и допълненията в ЗДПсл. категорията “висш дипломатически служител”, без административни пълномощия. Този частичен популизъм превърна упоменатата категория дипломати в паразитни фигури в системата,“използвани” нерядко с нулев коефициент на полезно действие. А те са служителите, които носят най-висок експертен ресурс, опит и познания.

Николай-младеновци, даниел-митовци и подобни овластени кариеристични организми се изгавриха и с длъжността Постоянен секретар на Министерството на външните работи.

При това особено в Европа не приемат сериозно както политическите назначения, така и периодично ротираната в чужбина дузина хора, изглеждащи посланици единствено в очите на управляващи ни и на своите близки. Вместо отстояване на националните интереси в рамките на общоевропейска външна политика на ЕС, след 2009 г. българската външна политика се вля в безкритично папагалстване на приоритетите на големите страни-членки на НАТО и Евросъюза.



Скалъпиха практика предлагането на посланици да става на 3 групи.



В първата преобладават професионалисти. Във втората и третата – се вместват спорни политически назначения. Никога не е бил спазван ЗДПсл. за до 20% политически назначения. Информацията по тази тема бива все по–оскъдна. Предложиха за посланик в международна организация човек, два пъти уволняван, връщан от задгранична работа заради доклад на полицията за "позоряща го перверзна ситуация в обществена тоалетна". Друг случай от 2012 г. бе за виден активист на международното гей–общество, чест посетител на клубовете на "меките китки". Трети предложен пък бе уличен в "нерегламентирани контакти с чужди разузнавателни служби" и т.н. През 2016 г. бяхме свидетели на изпращане на хора от екипа на президента Плевнелиев без какъвто и да е опит в дипломатическата практика, още по–малко пък в международни организации.

Забелязва се и тенденцията да се преназначават посланици от едно в друго посолство, а в Закона имаше изискване за работа в България поне за 2 г. между два задгранични мандата. Т.е., през последните 26 години в МВнР се създаде „посланическа каста“ от няколко души, които прекараха живота си или като посланици в чужбина, или като заместник-министри в зависимост от това какво правителство беше на власт. В абсолютно нарушение на Закона за дипломатическата служба. Някои от тях не са се връщали в България пет, шест или повече години.

Прикрити гафове и провали рушат имиджа на България. Стигна се до там, че преди месеци дори казионната прокуратура обвини съдебно в престъпление по служба и безстопанственост бившия министър на външните работи Даниел Митов и заместника му Ангеличин. А същото това „ръководство” на МВнР, с „помощта” на бивши и настоящи министри с вкус към сега лелеяната за ратификация „кандидат-джендър-конвенция на СЕ”, още преди тя да бъде предложена за подпис, „извърши невъзможното” за да провали уникалния досега в нашата най-нова история шанс българската дипломатка Ирина Бокова да бъде избрана за Генерален секретар на ООН. С десетилетия бе отложено и непостоянното членство на България в Съвета за сигурност на ООН.

Министри, като политически назначения и мнозина, израстнали от «бързите писти» нео-дипломати бързо си повярваха, че с «тапийки» за някакво висше образование + за двуседмично до 3-месечно курс/че в Стара Европа или от Отвъд-Атлантико-Пасифико-Океания, с идеологическа послушковщина и шуробаджанашка покорност са се преобразили в дипломати-професионалисти.

Извън постоянните гафове с упоменати вече министри, правителството се опита да прикрие подписването тихомълком на Истанбулската конвенция на Съвета на Европа, натъкнала се на остро негодувание в цялата страна. Така и не стана ясно дали подписването е в резултат на невладеене на основните международни езици на дипломацията, или е било единствено следствие на фелдфебелско блюдолизство. Само през последните 1-2 години измислени, с политически и други връзкарски протекции „опитни вече „дипломати”, десетина и повече години търкали бикини, респ. слипове, в МВнР и в задграничните му експозитури,



сътвориха нови поводи за присмех и презрение на обществеността.



За връчване на акредитивните си писма на Великия херцог на Люксембург дългогодишна стоян-ганевска „дипломатка” от кърджалийските села се бе облякла като натруфена зарзаватчийка. Друга стоян-ганевска случайница не опази от ръжда желязна скулптура за Холокоста, предназначена за церемониално даряване на Израел. „На връх 140-годишнината от Освобождението” генералният консул в Одрин, вероятно избор на управляващата клиентелистка парт-клептокрация с болшевишки родилни петна, почел паметта на турските завоеватели в Сирия и отменил гастрол на културна програма от България.

България е страна, която може да се похвали с традиционно равенство между половете. Но във всяка държава и общество съществуват професии, в които по обективни причини и традиции преобладават съответно жените или мъжете. Тенденцията за тяхното изравняване е коректна и животът върви в тази насока. Естествено е и навлизането на повече жени и в дипломатическата професия. Но осъществената у нас „шокова феминизация» на дипломацията далеч не бе най-удачният вариант. Още повече при отсъствие на усет към реалностите и обичаите в някои държави. Трудно разбираемо е изпращането като дипломатически представител на жени в държави, предимно с ислямско вероизповедание, в които по традиция жените не се приемат като равноправни, не се препоръчва да излизат и на улицата без придружител. А на мъжете дори е забранено да подават ръка на жени. Ползата от дейността на жени-дипломатки в мюсюлмански страни бе дори отрицателна, а в най-добрия случаи те са обречени на скъпо платени от българския данъкоплатец изолация и бездействие.

Има доста служителки в министерството, в чиито семейства бизнесът на съпрузите или партньорите им по съжителство им осигурява основния доход и те нямат интерес за кариерно развитие в т.ч. и за работа зад граница. МВнР им служи само за натрупване на години за пенсия. Те нямат стимул за професионална квалификация и на практика „запушват“ места за развитие на по-пригодими млади дипломати.

Не са изключение и други крайности, когато женският състав на една задгранична мисия се състои само от свободни дами: или разведени или неомъжвани. Това създава специфичен работен микроклимат, който най-малко е в полза на резултатна за страната ни дейност.

След Министерството на отбраната и Министерството на транспорта едва ли друга държавна институция в годините на прехода е загубила толкава значителна част от материалната база, с която е изпълнявала дейността си. С развитието и разширяването на международните контакти на България след Втората световна война българските правителства постепенно и последователно изграждаха съответната материална база за осъществяване на своята международна дейност. В десетки държави и в най-представителни части на техните столици бяха закупувани или изграждани сгради на посолства, консулства, търговски представителства, жилищни блокове за работещите там служители.



От началото на прехода се развихри един бурен процес на ликвидация



на тази държавна собственост зад граница - най-вече под предлог за „отпаднала необходимост“. Действително имаше държави, с които България поддържаше формално дипломатически отношения и имаше представителства предимно по политически причини, но

процесът на ликвидация на активите на МВнР зад граница доби епидемичен характер. Всяко ново «демократично ръководство» на МВнР паралелно с решаването на кадровите въпроси считаше за свое първо задължение необходимостта от преглед на материалната база зад граница и предприемане на незабавни мерки за нейното „оптимизиране“ т.е. разпродажба. Много често в освободените български имоти незабавно се нанасяха посолствата на други държави, които изказваха дълбока благодарност на България, защото получаваха на безценица имот, построен специално с цел да бъде използван като дипломатическо представителство. Освен лично участващите в продажбата лица страната ни губеше във всички случаи, защото средствата или замените, които България получаваше при такива скоростни и непрозрачни сделки бе нищожна.

Ако в бъдеще някое българско правителство реши да активизира или възстанови дипломатическото си присъствие в такива страни дори частичното възстановяване на детайли на предишното положение би излязло многократно по-скъпо на българския данъкоплатец.

А преобладаващата част от жилищния фонд на МВнР в страната, изграждан с десетилетия за нуждите на министерството и предназначен предимно за отдаване под наем на чуждестранните посолства в България, отдавна е приватизиран от състава на екипите на «демократичните външни министри» и приближени до тях служители. Най-вече от техническия и обслужващ състав, които освен ново работно място си осигуряваха в най-кратки срокове изгодно и ново жилище.

Може би основният успех в тази насока на МВнР е, че то още не е загубило хубавата тоталитарна сграда, в която се помещава.

***

Анализирайки слабостите на предшествениците си, едно бъдещо отговорно правителство би следвало да направи необходимото за изглаждане на последствията от подобни неадекватни прояви. И последователно да предприеме легитимно обосновани стъпки за реанимиране на българската дипломация с включване на наличния в страната потенциал и за последователно обучение, подготовка и приемане с неформални конкурси на нови поколения от дипломати при неотклонно съблюдаване на общопризнатите европейски норми и критерии за професионализъм, въплъщение на морално-етичните ценности, лоялност към българската държавност. Дано!



Огнян ГЪРКОВ

Андрей КАРАСЛАВОВ

Филип БОКОВ*

---------------------------------

* Авторите са дългогодишни дипломати, бивши посланици и членове на УС на Българското дипломатическо дружество. Статията е публикувана на 19 юни 2018 г. в приложението «Патриот» на в-к «Земя» и в електронното издание на БДД Expert-bdd.com по повод 20-годишнината от създаването на Дружеството.



21 май 2018 г.

копие от http://www.nabore.bg/statia/v-diplomaciata-gafove-3202-9
Събота, 11 Август 2018, 20:24





Гласувай:
5
1



1. apostapostoloff - Този ферман е дълъг, но
17.09 08:38
за сметка на това е глупав!
цитирай
2. kvg55 - bojo12345,
17.09 10:38
Май Министерството на външните работи най-много е пълно с калинки.
цитирай
3. анонимен - На 1: apostapostoloff, освен една-две книжки , уж написани от теб, нищо свястно
17.09 12:40
не казваш тук. Жалко за хартията.
цитирай
4. анонимен - Божо 12345: И за да бъде абсурда пълен - излизам и анонимен
17.09 12:41
Смях в абсурдистания.
цитирай
5. анонимен - Божо12345: На 2: Ти четеш
17.09 12:42
- ти правиш изводите.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1270677
Постинги: 1019
Коментари: 1788
Гласове: 10354
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол