Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08 07:45 - големият заговор
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 128 Коментари: 0 Гласове:
4



 
Не зная дали в онези горещи дни юлски дни хората са осъзнавали голямото разминаване между уличните протести срещу Дертлиловската конституция и вестникарската атака срещу незаконността на изборите и парламента. А какво би станало, ако депутатите напуснеха парламента и поведяха борба докрай за разкриване на фалшификациите и беззаконията на изборите? Ами ако бяха поискали и международна подкрепа? Колко хора щяха да сменят удобните кресла с "дървени нарове"? Но да си припомним - Попов - премиер, Гунев- главен прокурор, Желев - президент. Отново атаката срещу фалшифицираните избори бе пратена в глух коловоз - този на исканията на 39-те за разпускане на ВНС и нови избори. А, че по този начин се прикриват фалшификациите, остава удобна за комунистите конституция и удобно правителство? За втори път българският народ беше излъган. През лятото на 1990г протестите бяха спрени с подхвърлената им оставка на президента Младенов. През лятото на 1991г. протестите бяха спрени с подхвърленото разпускане на ВНС и насрочването на новите избори. За трети път след 14 декември 1989г. кризата и неизбежното смъкване на комунистите от властта беше предотвратено, не без любезното съдействие на президента Желев. Първия път той върна протестиращите по къщите, втория - призна фалшифицираните избори, а третия път призна нелегитимната комунистическа конституция. Затова с пълно право историята ще го нарече национален предател."Горко на ония, които създават несправедливи закони и пишат жестоки решения"Исайя 10:1

Така през лятото на 1991г. паралелно и независимо една от друга се развиваха четири акции. ВНС със "Стахановски" темпове, приемаше Дертлиловската конституция, 39-те провеждаха гладна стачка, за разпускане на парламента и насрочване на нови избори. Константинов, Вълчанов, Цветков, Топлийски и други, честни, но наивни хора разобличаваха фалшификациите във вестник "Демокрация" (заради което главния му редактор Волен Сидеров впоследствие беше уволнен от поста си). Филип Димитров с група експерти се опитваше в парламента да се добере до изборните документи на Мандатната комисия. Той с писмо № 895 на 27 май 1991г. поиска достъп до протоколите от изборите 1990г. Експертите на СДС бяха размотавани три месеца от Бюрото на ВНС, ръководството на Мандатната комисия и ЦИК. Само за сведение заместник - председа-телите на Мандатната комисия бяха трима - съответно от БСП, СДС и БЗНС. Имената - Димитър Димитров, Александър Стамболийски и Петър Корнажев от СДС. Секретарят на комисията, добре известният и от следващия парламент Кирил Желев. Техническите сътрудници на Мандатната комисия бяха така подбрани, че да изпълняват само указанията на Кирил Желев и на никой друг. Една от тях Бойка Щерева, на принципа, "Царят дава, пъдарят не дава", мотаеше експертите, въпреки, че имаха съгласието на председателя на комисията.

Останалите действуващи лица в този фарс бяха Гиньо Ганев, митрополит Панкратий, ЦИК-аджийката Емилия Друмева и др. Със съвместни усилия, всички те в крайна сметка не допуснаха експертите на СДС до документите. Мойсеевият ковчег със завета, едва ли се е охранявал толкова строго. Това поведение на червените и розовите е обяснимо. Но как да обясним поведението на Българското сдружение за честни избори? Неговият секретар Мирослав Севлиевски също отказа достъп на експерти от СДС до документите, с които разполагаше тази съмнителна организация. БСЧИГП възникна като общонационална структура буквално за броени дни, разполагаше с много пари, кой знае откъде, в нея влязоха твърде интересни хора. По чии сили е била тази мащабна операция, можем и сами да се досетим. Още повече, че БСЧИГП също призна изборите за законни и честни!

Междувременно отчаяни до крайност, членовете на НКС на СДС на 25 юли 1991г. се обърнаха за съдействие и помощ към Европейския парламент и Съвета на Европа с искане да им се осигури достъп до изборните документи??! Това нямаше ефект. В крайна сметка СДС се примири и тръгна към избори, което беше груба грешка. Донякъде полууспехът на 39-те беше виновен за това. Конституцията беше приета, но ВНС се разпусна. Референдум за конституцията не беше насрочен, а това беше залегнало в споразуменията между СДС и БСП от кръглата маса. (Всъщност ВНС насрочи и веднага след това отмени референдум за монархия или република.) 39-те се върнаха в парламента, обаче не положиха клетва пред Дертлиловското недоносче. Като сметнаха насрочването на избори, за голям свой успех, те забравиха всичко друго и се втурнаха да ги печелят. Напразно умните хора в СДС настояваха да не се правят никакви нови избори, докато не се разкрият механизмите на фалшификациите на старите избори, докато не се накажат престъпниците, и не се подсигурят условия за провеждане на действително честни избори. Никой вече не ги слушаше. ВНС натрапи удобен за комунистите избирателен закон. И това не стресна 39-те. С една дума те се съгласиха да играят по правилата на противника, по старата система и при старите структури. Глупашка самонадеяност ли беше това, или престъпно нехайство, или нещо друго? В крайна сметка надделя линията на 39-те. Тя се наложи над останалите и ги увлече в избори, които не можеха да бъдат спечелени. Филип Димитров и експертите престанаха да търсят изборните документи и се включиха в кампанията. Групата около Констан-тинов и Вълчанов също спря да пише за фалшификациите и се ориентира да дава съвети и препоръки за новите избори. Всички бяха увлечени в безумното препускане "избори 91-ва", което завърши съвсем закономерно с нова катастрофа.

А сега да се върнем малко назад, в горещите юлски дни, където бяхме оставили парламента да си приема конституцията. Когато 39-те го напуснаха на 14 май, групата ренегати и колаборационисти около Дертлиев останаха, за да му придадат легитимност и представителност. Тази операция е била подготвяна много отдавна. Доказателствата - всички останали в парламента бяха все на избираеми места в бюлетините или поставени като кандидати в изключително сини райони, за които нямаше съмнение, че ще бъдат избрани. Примерно Петко Симеонов беше водач на листа в Пловдив, Стефан Стоянов - втори в списъка след Желю Желев в София и т.н. А кой кандидат, къде да бъде поставен определяха Петко Симеонов, Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев. Изводът е ясен.Когато се появиха статиите за изборните фалшификации, ВНС ускори работата по конституцията. За да не си помисли някой, че и Мандатната комисия е ускорила работата си и най-после е представила доклада си за законността на изборите, ще избързам да кажа, че няма такова нещо. Само членът й Румен Воденичаров от свое име призна изборите, ръкопляскаха му и с това се приключи. Между другото той беше избран като мажоритарен кандидат на СДС в синя София (виж по-горе). Така приемайки конституцията, ВНС не беше изяснило своята легитимност - случай безпрецедентен в световната история. (Всъщност за да бъда съвсем точен, през март 1991г. ВНС према едно решение, че изборите от 10 юни 1990г. са законни и честни. Втората точка на решението опровергава първата, но това е практика в законодателната система на България. По -смешното е, че президентът Желев обнародва това решение със свой Указ в бр. 25 на "Държавен вестник" от 19 март 1991г. като се базира на чл 84 т. 1 от Живковата конституция. Отваряме я и четем: "Приетите от от Народното събрание закони, решения, декларации и обръщения се обнародват от Държавния съвет в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им." Разбира се към датата на издаване на този Указ вече е станала цяла година откакто няма Държавен съвет. С някаква необяснима носталгия обаче президентът Желев, препраща към него. Не знам за какво е получавал пари тогавашният му правен съветник, но този Указ е нищожен. Защото при поправките на Живковата конституция, изрично е казано, че функциите на Държавния съвет се прехвърлят към Народното събрание, ако изрично не са предоставени на президента. А тъй като обнародването на актовете на Парламента изрично се дава като право само на президента с чл. 92 т.8 то е следвало това да бъде основанието за въпросния Указ. В сегашния случай решението на ВНС за признаване на резултатите от изборите е невалидно.)
В това време президентът Желев беше насила замъкнат пред палатките на 39-те, където Блага Димитрова, го и целуна. Как горчиво съжаляваше той тогава за тази случка! Защото така излезе, че той подкрепя стачкуващите и гладуващи депутати. А ако си припомним едно от многобройните интервюта на абонирания за телевизионни изяви Нарцис - кметчето на София - Сашко Каракачанов, Желев е подкрепял колаборацио-нистите. Според обидения Сашко - президентът всекидневно стигал до самоунижение с молбите си към дертлиевци да останат в парламента и да приемат така мечтаната от него републиканска конституция. При положение, че хората около парламента ги биеха на влизане и излизане от него! "А после отиде да се целува с 39-те" - приключи възмутено обиденото Каракачанче. (отварям скоба, прочетете бр. 2 от февруари 1992г на вестник "Истина". Там Иван Петков Търпанов описва безчинствата на кадесарския палач - убиеца генерал Панайот Каракачанов непосредствено след 9.ІХ.1944г. А Сашко Каракачанов му е син и не го криеше.)

Докато 39-те гладуваха Дертлиловците се потяха във ВНС над конституцията. Не за друго, а защото кворумът постоянно падаше. Когато напуснаха 39-те, а малко след тях ДПС и БЗНС"Никола Петков" общо 80 депутати се оказаха извън парламента. Останалите 320 биха имали кворум, ако не бяха кой посланник, кой-зам.-министър, кой кмет на София, кой кръшнал по лични работи., кой директор на Солунската митница-АЧП. Вместо със законния кворум от 201 души се работеше със 150-180 души. Останалите си бяха дали картите на колеги да гласуват вместо тях. (това се прави и досега). Да си припомним телевизионните кадри в които депутатите Ходжов и Георги Аврамов гласуваха съответно с по две и четири карти. Помним и скандала с радиото, което "имало нахалството да брои" и да обяви на всеослушание как 150 депутати гласуват, а на таблото се изписват 254 гласа!!! Тогава ВНС започна репресии над електронните медии, защото си "позволили да контролират парламента"!!? Да оставим настрана моралните аспекти на депутатската измама.( В Полша двама депутати бяха осъдени на затвор за гласуване с чужди карти.) Но без кворум от правна гледна точка, ВНС не може да заседава, камо ли да приема конституция!!?

Защото това е грандиозно престъпление! Не стига, че е избран с фалшификации, не стига, че Мандатната комисия не е направила доклад, не стига, че няма решение на ВНС относно законността на изборите, но това да се приема конституция без кворум е върхът на нахалството. Защото това е държавна измяна, или по-точно държавен преврат. Около подписването на конституцията също има какво да се каже. Чл. 129 ал. 1 от Правилника на ВНС ("ДВ" бр.102 от 21 декември 1990г.) гласи: Статутът на народния представител е несъвместим с изпълняването на друга платена длъжност, освен ако е избран в правителството." Следователно кметчето на София Каракачанов, директорът на Агенцията за чуждестранна помощ - Петко Симеонов, посланничката в Белгия Леа Коен и редица други просто не са имали право да бъдат депутати! Ами ако прибавим и другите на платени вестникарски и партийни длъжности, като Стефан Продев например и др. ще излезе, от цялото ВНС са имали право да гласуват само стотина души. Този проблем неслучайно е подминаван, защото е много сладко да получаваш пари от няколко места едновременно без да правиш нещо особено. Например Петко Симеонов освен приятел на президента беше депутат, председател на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация, директор на в. "Демокрация", директор на АЧП, зам.председател на НКС на СДС, председател на фондацията "Свят за всички" и т.н. забравих - председател на Централния Изборен клуб на СДС - много важен пост.Всъщност 309-те подписали конституцията, подписаха собствения си вечен позор! А си мислеха, че жалките им подписи ще узаконят, грандиозното беззаконие! "Никой не е забравен и нищо не е забравено!"

А сега гвоздеят на програмата. Ако си спомнята чл. 143 ал. 4 от Живковата конституция гласеше, че нова конституция или поправки в старата влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник". А чл. 92 т. 8 даваше право САМО НА ПРЕЗИДЕНТА с указ да обнародва актовете на парламента. Следователно новата конституция трябваше с указ на президента Желев да се обнародва в "Държавен вестник" и оттогава да влезе в сила. Дотогава действа старата. Само, че оня галфон "Кольо Ватмана", публикува конституцията ( в "ДВ", бр. 56 от 13 юли 1991г.) със своя подпис без да има право. Нещо повече той писа "Разпореждам" да се обнародва. А не само той, но и парламентът няма право на "разпореждане", защото чл. 79, ал 1 от Живковата конституция ясно казва какви са актовете на парламента - закони, решения, декларации и обръщения. "Разпореждане", тоест Указ е право на президента! Някой явно е излъгал стария нещастник акад. Тодоров, че щом в § 9 от преходните и заключителни разпоредби на новата конституция пише, че председателят на ВНС публикува конституцията - това е законно. Не г-н Тодоров, не е законно, защото и това изречение влиза в сила само след указ на президента и може да касае бъдещи конституции, но не и тази! Да не говорим, че не е правилно формулирано. Редно би било, да се приеме поправка в старата конституция, тя да се обнародва с Указ на президента и тогава г-н академик въз основа на влязлата в сила след публикация в "Държавен вестник" поправка, ти да имаш право да обнародваш новата конституция. И това ми било академик! (Срам ме е, че г-н Тодоров опетни името на историците, какъвто съм и аз по образование. За щастие обаче, той не ми преподаваше в Университета.)

А сега правните последици от академичната глупост. Публикувана по този начин, конституцията не е в сила! Също, както ако беше публикувана в "Дума", "Демокрация", или "Царство България". За да влезе в сила трябва Указ на президента, а такъв до ден днешен няма. Абстрахирам се от другите нарушения, това е достатъчно, за да се докаже, че новата конституция няма правна сила! Но ето още едно доказателство. Конституцията е публикувана в бр. 56 на "ДВ" от 13 юли 1991г. Три дни по-късно в бр. 57 на "ДВ" от 16 юли с Указ № 221 на президента е обнародван Законът за МВР на основание на чл. 84 ал 1 и чл 92 , т. 8 от СТАРАТА ЖИВКОВА КОНСТИТУЦИЯ! Каква стана тя, господин президент? До 15 юли ( датата на Указ № 221) Вие правилно сте считали, че новата конституция (уж "обнародвана"два дни по-рано) не е в сила и сте действували по старата? Или пък след 13 юли нарушавайки новата конституция, издавате Указ № 221, поради, което Законът за МВР не е в сила? Кое от двете? На всичкото отгоре, на 12 юли ВНС се саморазпусна и се превърна в обикновено Народно Събрание. С това си затвори пътя за конституционни поправки. Не само аз мисля така, така мислеха (тогава) и юридическите корифеи, някои от тях впоследствие министри на правосъдието - Светослав Лучников, Васил Гоцев и Йордан Ганев (ако не вярвате прочетете статията им "Новата конституция не е в сила" във вестник "Демокрация" година ІІ брой 166(432) от 15 юли - понеделник 1991г. публикувана на първа страница.) После обаче забравиха, че са мислели така. Аз обаче упорствувам и досега. В крайна сметка отивайки на избори, 39-те улесниха комунистите да потулят фалшификациите, оставиха изгодна конституция и административни структури. Прекият резултат беше узаконяването на БСП.Неизяснен остана въпросът как се вписват в контекста на големия заговор публикациите на Константинов, Вълчанов, Топлийски, Цветков, и другите донкихотовци. Моето обяснение, е че от една страна те бяха нарочно допуснати от СДС, за да плашат комунистите, какво би могло да се случи, ако не се разберат под масата (разпускане на ВНС и нови избори, които СДС се надяваше да спечели). В момента, който това беше договорено, трибуната на в. "Демокрация" им беше отнета. "Изтъка си платното, подритна си кросното". И понеже главният редактор Волен Сидеров (най-успешният главен редактор на "Демокрация" докарал го до рекордния 400 000 тираж) явно си беше позволил повече, отколкото са му давали, скоро след изборите през октомври 1991г беше свален и заменен с удобния Енчо Мутафов, който съсипа вестника.

А от друга страна пробивът в сценария стана, защото в разгара на горещото лято на 1991г. редактора на вестника Георги Спасов и директора му Петко Симеонов и двамата приятели и съратници на президента Желев бяха свалени от постовете им и изхвърлени с шутове от "Раковска" № 134. Дори постът директор беше ликвидиран. Това развърза ръцете на Сидеров и той "сгази лука".
А, че и комунистите искаха нови избори е ясно. 39-те им свършиха мръсната работа, като на практика прикриха фалшификациите на изборите и приемането на конституцията, в която после се и заклеха. Още един аргумент, че с публикациите на Константинов/Вълчанов беше изпуснат духа от бутилката и комунистите се чудеха как пак да го натикат вътре. Когато изборната лъжа блесна с голотията си и нещата се развиваха в лоша за комунистите посока, за отвличане на вниманието премиерът Димитър Попов беше изпратен във Вадуц за да предизвика скандал, като откаже да се срещне на делови обяд с Негово Величество Цар Симеон ІІ. С раздухването на този гаф вниманието на публиката отново беше отклонено в грешна посока. Вместо като премиер и (като секретар на ЦИК) да отговаря за 500 000 фантома на изборите, той обясняваше по телевизията, защо не е обядвал и е останал гладен.При това сценарият е включвал и двата варианта - ако се беше срещнал с Царя вой щяха да вдигнат републиканците, а като не се срещна с него, вой вдигнаха монархистите. И в двата случая резултатът би бил еднакъв и целта постигната - със скандала да се прикрият изборните фалшификации.

В първата статия на Михаил Константинов и Никола Вълчанов ("Демокрация" бр. 144 от 19 юни 1991г.) те писаха дословно: "... Защо поставяме въпросите си точно сега, толкова време след грандиозната фалшификация, наречена "Избори-90"? Първо благодарение на немарливостта на известни служби (курсивът мой А.Д.) информация за това се промъкна в обширна статия от Л. Аврамов и В. Цанов (в. "Демокрация" от 10 юни 1990г.), както и в кратко интервю на В. Цанов пак в "Демокрация" от 10 юни 1991г. И второто , досега такъв материал практически не можеше да мине." Както е казано, който има очи да гледа, който има уши да слуша. Защото в последната им статия "Нужна ли е истината за изборите от 1990г." ("Демокрация", бр. 69 от 21.ІІІ.1992г.) двамата автори заеха примиренческа позиция.
И накрая нещо интересно за изборите от 1991г.


Заместник-председателят на Изборния клуб на СДС Христо Иванов след победата на 13 октомври 1991г. стана шеф на предизборния щаб на д.р Желев в президентските избори от 1992г. Тогава "Дума" писа "Агентът Александър успешно ръководи кампанията на Желев". Защо обаче не го написа четири месеца по-рано? В октомврийските избори от 1991г. паралелното преброяване на "Подкрепа" показа 4 до 6 % преднина на СДС вместо официалните 1.22%. СДС обаче не провери случая и прие официалните данни. Защо? Щяха да имат не 110, а 120 - 125 депутати. Нямаше да им трябват гласовете на ДПС, което в крайна сметка ги и предаде и свали от власт заедно с комунистите. Трети въпрос. Ако Конституционният съд беше забранил ДПС, СДС щеше да има 110 депутати срещу 106 на БСП. При едни междинни избори за касираните депутатски места на ДПС, СДС щеше да ги спечели. Защо СДС натисна Конституционния съд да признае ДПС за законна партия? Четвърти въпрос. Честни и законни ли бяха изборите на 13 октомври 1991г.? Помислете как се получи това 110:106:24 депутати за СДС:БСП:ДПС с такъв кантар-топуз? Задействан наляво в нужния момент от президента Желев с Боянските ливади. Не прилича ли това на последната сцена от пиесата "Големият заговор". А някои говорят, че сме демократична и правова държава. Ха-ха-ха - много им здраве! Накрая бих напомнил на действащите лица, сценаристите и режисьорите на големия заговор библейското: "Бойте се от меча, защото меч отмъщава за неправда и знайте, че има съд."                                                                                                             Йов 19:29 септември - декември 1992г. град Пловдив Александър Долев ПОСЛЕСЛОВ Този текст беше написан през есента на 1992г. Противно на някои очаквания беше и публикуван в три последователни броя от 17 декември 1992г. до 13 януари 1993г. на вестник "Царство България" в 10 000 тираж, който се изкупи изцяло. След това откъси от него бяха публикувани и от в."Монитор" под псевдоним преди последното идване на Цар Симеон в България. Но в тези публикации той или не беше цял и си губеше смисъла или както в случая с първото публикуване - в държавната печатница в Пловдив държана тогава от комунистите, нарочно бяха направени недопустими печатни и смислови грешки, които го обезмислиха в голяма степен.
Сега за пръв път излиза в автентичния му вид. Слава Богу в Интернет комунистите и седесарите нямат контрол. Засега заговорът с главна цел да не се допусне до трона му законният български монарх НВ Симеон ІІ - цар на българите действа успешно. (Това може да се докаже и с други факти, които по-нататък ще публикувам в изследването "Кариерата на пилота от селскостопанската авиация" в което българите най-после ще разберат кой и какво точно е учил и завършил в училището за селскостопански авиатори в Кременчуг - бившия СССР и дали точно в него). Благодарение на този заговор в момента България е в разруха и упадък защото липсата на легитимната царска власт доведе до състоянието, което през 1998г. описах в "Трактат за българското управление". Той беше публикуван през лятото на 1998г. в Интернет и вдигна голям шум в Пловдив. По време на кампанията за местните избори през октомври 1999г. част от него беше отпечатана и раздадена в 40 000 тираж в предизборния вестник на ВМРО-БНД - "За нашия Пловдив". Фактите и наблюденията описани в трактата са пряк резултат от големия заговор. На онези скептици и опоненти на които моите изводи ще се видят пресилени ще кажа, че всяко мое твърдение е документирано, главно с "Държавен вестник", а там където няма позоваване, имам съответните документи да го докажа. И за невярващите още една интересна история. Многократно цитираните от мен Михаил Константинов и Николай Вълчанов след изборите през октомври 1991г. оглавиха една комисия за проверка на изборните фалшификации през 1990г. При правителството на Филип Димитров те имаха простор за действие поне в началото. Резултатите до които се добра комисията им бяха ужасяващи, но не се публикуваха. Нещо повече те създадоха компютърна програма "Фантоми", в която вкараха откритията си от действителното преброяването на гласовете от изборите за ВНС, в която ясно се вижда, че над 100 депутати от ВНС са избрани с фалшификации. Някой да е чувал за тази програма? Впоследствие ги "нахраниха" като на няколко последователни избори дадоха на оглавявания от тях математически колектив да извършва изчислението на изборните резултати срещу добро заплащане естествено. Оттогава те забравиха за старата си достойна гражданска позиция и приеха изборите за ВНС и конституцията за редовни.
Та ако някой още има съмнения по достоверността на фактите, които излагам, мога да му дам още един аргумент. Това е програмата "Фантоми" , която може да "downlod"-вате   тук   и   сега!   ФАНТОМИ  1      http://www.sarakt.org/dokuments/E90.doc" t "_blank!                                                                                                                   ал-долев



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1224975
Постинги: 753
Коментари: 1737
Гласове: 10064
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Блогрол