Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04 09:00 - християните и мойсей 2
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 87 Коментари: 0 Гласове:
4



 

Все пак когато дойдат тези духове на разцеплението и кажат: „Мойсей е заповядал това,“ тогава просто оставете Мойсей и отговорете: „Не ме е грижа какво е заповядал Мойсей.“ „Да, казват те, „той е заповядал да имаме само един Бога, да вярваме в Него и да се кълнем в Неговото име; че трябва да почитаме баща си и майка си; да не убиваме, крадем, прелюбодействаме; да не лъжесвидетелствуваме, да не пожелаваме (Изход 20:3-17); не трябва ли да пазим тези заповеди?“

Вие отговорете: Природата също заповядва това. Природата казва, че ние трябва да се обръщаме към Бога. Езичниците доказват този факт. Понеже никога не е имало езичници, които да не викали към своите идоли дори ако те не са истинския Бог. Същото се случило и с евреите понеже и те имали своите идоли подобно на езичниците; само че евреите били приели и закона, езичниците го имали написан на сърцата, така че няма разлика (Римл. 3:22). Както св. Павел показва в Римл. 2:14-15 езичниците, които нямат (писан) закон имат закона написан на сърцата им.

Но както евреите се провалили, същото се случило и с езичниците. Следователно, естествено е да прославяме Бога, да не крадем, да не прелюбодействаме, да не лъжесвидетелствуваме, да не убиваме и това, което Мойсей е заповядал не е нещо ново. Понеже това, което Бог дал на евреите от небето Той написал и на сърцата на всички хора. Така аз пазя заповедите, които Мойсей е дал т.е. заповедите които не ме задължават освен ако те не са (дадени на всеки) от природата (и написани на всяко сърце).

Второто нещо, което трябва да отбележим за Мойсей

На второ място в Мойсей аз намирам нещо, което нямам от природата: обещанията и залога на Бога за Христос[7].

Това е най-доброто нещо. То не е написано естествено в сърцата, но идва от небето. Например, Бог е обещал, че Неговият син ще се роди в плът. Това е, което евангелието прогласява. Това не е заповед. И това е най-важното нещо в Мойсей, което ни принадлежи. Първото нещо, т.е. заповедите, не се отнасят до нас. Аз чета Мойсей понеже там са записани такива прекрасни и успокоителни обещания, чрез които намирам подкрепа за своята слаба вяра. Защото тези неща са се случили в Божието царство на Христос точно както чета в Мойсей, че ще стане; тук аз намирам своята здрава основа.

Следователно, аз трябва да приема Мойсей и да не го сритвам под изтривалката: първо понеже той ми дава добри примери за закони, някои от които могат да бъдат използвани. Второ, в Мойсей има обещания на Бога, които подкрепят вярата. Точно както е писано за Ева в Бит. 3:15: „Ще поставя вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата“ и т.н. Отново на Авраам му било дадено обещание от Бога, за което се говори в Бит. 22;18: „В твоето потомство ще се благославят всички земни племена“ т.е. чрез Христос ще дойде евангелието.

Отново, във Втор. 18:15 Мойсей казва: „Господ, твоят Бог, ще издигне отсред теб, измежду братята ти, пророк, както е въздигнал мене; него слушайте,“ и .т.н. Много са текстовете в Стария завет, които светите апостоли цитират и на които обръщат внимание.

Но нашите духове на разцепления излизат напред и казват за всичко, което намират в Мойсей: „Тук говори Бог; никой не може да отрече това; следователно ние трябва да го изпълняваме.“ И така тълпата продължава нататък. Фю! Ако Бог е казал това, кой тогава ще каже нещо против него? Така те се натискат като свине в корито. Нашите пророци бърборят на умовете на хората: „Скъпи хора, Бог е заповядал Неговите люде да избият амаличаните.“ (Изх. 17:8-16; Втор. 25:17-19[8]). Множество скърби са произлезли от подобни неща. Селяните се надигнаха без да разбират разликата и бяха подведени от тези безумни духове на разцепления.

Ако там имаше образовани проповедници те биха се противопоставили на лъжливите пророци, биха ги възпрели и биха им казали: „Духове на разцепления, вярно е, че Бог е заповядал това на Мойсей и е говорел така на хората: но ние не сме тези хора. Бог също така е говорел на Адам, но това не ме прави Адам; Бог е заповядал на Авраам да принесе сина си (Бит. 22:2), но това не ме прави Авраам и не ме задължава да принеса своя син на смърт. Бог също така е говорел на Давид. Всичко това е Божие слово. Но макар да е Божието слово аз все пак трябва да внимавам и да зная към кого Бог се обръща. Вие съвсем не сте хората, на които Бог е говорел.“ Лъжливите пророци казват: „Вие сте тези хора, Бог говори на вас.“ Вие трябва да ми докажете това. С думи като тези подобни духове на разцеплението могат да бъдат оборени. Но те желаят да избиват и така тълпата отива след дявола.

Човек трябва ясно да разбира писанията. От самото начало словото е достигало до нас по различни начини. Не е достатъчно просто да погледнем и да видим дали това наистина са думи на Бога, дали Бог ги е казал; по-скоро ние трябва да погледнем и да видим на кого те са били казани и дали се отнасят до нас. Това е различно като деня и нощта. Бог е казал на Давид: „От теб ще произлезе цар“ и т.н. (2 Самуил 7:13). Но това не се отнася до мен, нито е било казано на мен. Той наистина може да ми говори ако избере да го направи. Вие трябва да гледате към словото, което се отнася до вас, което е казано за вас.

Думите в писанието са два вида: първите не принадлежат или не се отнасят до мен, а другите се отнасят. И на тези думи, които се отнасят до мен аз смело мога да се доверявам и да уповавам както върху здрава скала. Но ако те не се отнасят до мен тогава аз трябва да стоя спокойно. Лъжливите пророци сочат към тях и викат: „Скъпи хора, това са Божии думи.“ Това е вярно; ние не можем да го отречем. Но ние не сме хората. Бог не ни е дал тези заповеди. Духовете на разцеплението идват и желаят да покажат нещо ново заявявайки: „Ние също така трябва да пазим и Стария завет“ Така те повеждат селяните и ги погубват заедно с жените и децата им. Тези хора вземат това, което е било отнето от тях и което никой не им е казал, че те трябва да убиват. Това им послужи добре. Те не е трябвало да следва и да слушат никого. Аз самият съм опитвал колко луди, беснеещи и не на себе си са те.

Следователно, кажете на Мойсей: Оставете Мойсей и неговите хора; те са имали своето време и не се отнасят до мен. Аз слушам думите, които се отнасят до мен. Ние имаме евангелието. Христос казва: „Идете и проповядвайте благовестието,“ не само на евреите както е направил Мойсей, но на „всичките народи,“ на всяка твар (Марк 16:15). На мен ми е казано: „Който повярва и се кръсти ще бъде спасен“ (Марк 16:16). Отново: „Иди и направи на ближния си това, което беше направено на теб“ (ср. Мт. 7:12). Тези думи също се отнасят за мен понеже и аз съм едно от „всичките създания,“ следователно, никой не е изключен. По-скоро по този начин всички са били включени; никой не трябва да се съмнява, че и на него трябва да се проповядва евангелието. И така аз вярвам на тези думи; те също така се отнасят и за мен. Също така аз се намирам под благовестието, под новия завет. Следователно, аз се доверявам на тези думи дори ако те ми костват 100 000 живота.

Това разграничение трябва да бъде отбелязано, схванато и пазено в сърцето от тези проповедници, които поучават другите; всъщност от всички християни, понеже всичко изцяло зависи от него. Ако селяните бяха разбирали това по този начин те биха спасили много и не биха били така гибелно подведени и погубени. И там където ние го разбираме по погрешен начин се появяват секти и фракции, погубващи тълпата сред бълнуващите и неразбиращи нищо хора без да разбират казвайки: „Божието слово, Божието слово.“ Но мой скъпи приятели, въпросът е дали това е казано за вас. Бог наистина говори също така и на ангелите, дървото, рибите, птиците, животните и на всяко творение, но това не означава че тези думи се отнасят за мен. Аз трябва да внимавам на това, което се отнася до мен, това, което е казано за мен, с което Бог наставлява, води и изисква нещо от мен.

Ето ви един пример. Представете си, че един човек има жена, дъщеря, син, прислужница и наемен работник. Той се обръща казва на наемника да впрегне конете и да докара един товар дърва, или да отиде на полето, или да свърши някаква друга работа. Представете си, че той казва на прислужницата да издои кравата, да избие малко масло и т.н. И представете си, че той казва на жена си да се погрижи за кухнята и на дъщеря си да оправи леглата. Всичко това биха били думи на господаря, на един човек. Представете си сега, че слугинята реши, че желае да изведе конете и да докара дърва, наемника започне да дои кравата, дъщерята иска да оре или отиде до гората, а жената оправи леглата и забрави за кухнята; и след това всички те казват: „Господаря е заповядал това, това са нарежданията му!“ Тогава какво? Господаря ще вземе една пръчка и ще ги нашиба всички като им каже: „Макар това да са мои заповеди все пак аз не съм заповядал това на теб; аз дадох на всеки от вас заповеди и трябваше да се придържате към тях.“

Подобно е и Божието слово. Представете си, че аз взема нещо, което Бог е заповядал на някой друг и заявя: „Но Ти си заповядал това да се направи.“ Бог би отговорил: „Нека дявола да ти благодари; Аз не съм ти казвал да правиш това.“ Човек трябва добре да различава дали думите се отнасят за някого конкретно или до всички. Ако господарят на дома каже: „В Петък ще ядем месо“ тези думи биха се отнасяли до всички в къщата. Така това, което е било казано на Мойсей като заповеди е единствено за евреите. Но евангелието се отнася до целия свят и до всяко създание, без изключение. Следователно, целия свят трябва да го приеме и да го приеме като че ли то е било казано на всеки човек конкретно. Думите „Обичайте се един друг“ (Йоан 15:12) се отнасят за мен, понеже са отправени към всички, които слушат евангелието. Така ние четем Мойсей не защото той се отнася за нас, така че да му се покоряваме, но понеже е в съгласие с естествения закон и е представен по-добре отколкото езичниците някога биха го формулирали. Така десетте заповеди са огледало на нашия живот, в което ние виждаме какво ни липсва и т.н. Сектантските духове също така грешат много и по отношение на образите понеже и това се отнася единствено за евреите.

Обобщавайки тази втора част, ние четем Мойсей заради обещаният свързани с Христос, Който принадлежи не само на евреите, но също и на езичниците; понеже чрез Христос всички езичници трябва да се благословят както е обещано на Авраам (Бит. 12:3).

Третото нещо, което трябва да гледаме в Мойсей

На трето място ние трябва да четем Мойсей като прекрасен пример за вяра, за любов и за кръста, както е показано в отците, Адам, Авел, Ной, Авраам, Исак, Яков, Мойсей и всички останали[9]. От тях ние трябва да се научим да се доверяваме на Бога и да Го обичаме. Тук също така има и примери за богоугоден живот, как Бог не прощава греха на неверието; как е наказал Каин, Исмаил, Исав, целия свят в потопа, Содом и Гомор и т.н. Подобни примери са необходими. Понеже макар аз да не съм Каин все пак ако действам като Каин аз ще приема същото наказание като Каин. Никъде другаде ние не намираме такива чудесни примери както за вяра така и за неверие. Следователно, ние не трябва да смитаме Мойсей под изтривалката. Още повече, целия Стар завет става по-разбираем когато виждаме в пророците чудесните думи казани за Христос, когато внимаваме и изцяло забележим чудесните примери и когато използваме закона както ни харесва за наша полза.

Край и обобщение

Казах, че всички християни и особено тези, които боравят с Божието слово и се опитват да учат другите, трябва да се потрудят да научат правилно Мойсей. Така, когато той дава заповеди ние не трябва да следваме заповедите освен там където те се в съгласие с естествения закон. Мойсей е учител и доктор на евреите. Ние имаме свой учител, Христос, и Той ни е дал това, което трябва да знаем, да пазим и да не правим. Все пак е вярно, че в допълнение към законите Мойсей дава чудесни примери за вяра и неверие – наказание на безбожните издигане на праведните и вярващите – а също така и скъпите и утешителни обещания относно Христос, които ние трябва да приемем. Същото е вярно и в евангелието. Например в случката с десетимата прокажени Христос ги задължава да отидат при свещеника и да извършат жертва (Лука 17:14), което не се отнася за нас. Но примера за тяхната вяра се отнася за мен; аз трябва да вярвам на Христос както и те.

Достатъчно беше казано за това и то трябва да се отбележи добре понеже е много важно. Мнозина велики из забележителни хора са го пропускали и дори днес мнозина велики проповедници продължават да се спъват в него. Те не знаят как да проповядват Мойсей нито как подобаващо да се отнасят с неговите книги. Те полудяват докато беснеят и се ядосват, викайки на хората: „Божие слово, божие слово!“ Те подвеждат нещастните хора и ги водят към погибел. Мнозина учени мъже не знаят докъде трябва да бъде учен Мойсей. Ориген, Йероним, и други подобно на тях не са показали как Мойсей може да ни служи. Това е което аз се опитах да направя да кажа във въведението на Мойсей как трябва да се отнасяме към него и как той трябва да бъде разбиран и приеман, а не просто смитан под изтривалката. Защото в Мойсей можем да видим такъв прекрасен ред, който е радост и.т.н.

Слава да бъде на Бога



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1149136
Постинги: 355
Коментари: 1672
Гласове: 9586
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол