Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2018 09:00 - пример за журналистите
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 320 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 23.02.2018 15:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
                         ЙОСИФ ХЕРБСТ ЗА СВОБОДАТА НА ПЕЧАТА И                                                                           ПРОФЕСИОНАЛНОТО МАЙСТОРСТВО

ЮНИ 1

Posted by Мариян Томов

Със своите публикации, Йосиф Хербст въвежда българската журналистика до най-високите етажи на европейското общество. Няма да е пресилено сравнението му с храбрия Карл фон Осетски, който през 30-те години е единственият журналист, получил Нобелова награда, заради борбата си с фашизма.

Йосиф Хербст е роден на 20 ноември 1875 г. в Одрин, в семейството на Аков Хербст, инспектор по железниците. Хербст  завършва Мъжката гимназия в София, след това военно училище и получава титлата подпоручик, а през 1898 г. са първите му журналистически прояви във в. “Военни известия”. Често той може да бъде забелязан сред журналисти и писатели като Кирил Христов, Славейков и Михайловски. Точно по времето, когато завършва военното училище , се развива “аферата Драйфус” и породените от нея предупреждения, предразсъдъци и подозрения, “заразили” българските военни. Но дори и това не накърнява неговото национално самосъзнание и пълноценното му българско мислене. Дори се съветва със С. Радев как да си смени името (Хербст означава на немски есен). Той е човекът, който владее до съвършенство българския език, макар че познава и добре и останалите европейски езици.

През 1900 година започва да издава русенския в. “Вестник”, пише интересни статии за задачите на извънстоличния печат, който може да е полезен за модернизацията на този край, в който излиза. Но по финансови причини вестникът спира. По настояване на брат си Карл Хербст, се премества в София. През 1902 година започва да излиза “Български търговски вестник”, който се превръща в журналистическа икона, а след това Хербст става главен редактор на ежедневника “Дневник”. През 1907 година прави изданието “Гражданин”, заедно с голяма част от уволнените от Фердинанд професори.

В същия период се сближава с Екатерина Каравелова и дъщерите й. По- късно се оженва за дъщерята на един от най-големите виенски банкери. Става член на Демократическата партия. За съжаление, не след дълго съпругата му се разболява от психологична вманиаченост по чистотата. Раждат им се две деца – Илза и Курт. Илза става мисионерка, а синът му е убит, заради политически борби. По късно Хербст напуска Демократическата партия и участва в Балканската война, където Антон Страшимиров пише “Вихърът”.
Взима участие и в Междусъюзническата война, където е ранен и лежи 3 дни под телата на убитите. По-късно от куршума, пронизал тялото му, прави брошка. По време на първата национална катастрофа от 1913 г., когато Фердинанд иска да абдикира, но Франц Йосиф не му позволява, се стига до идеята за създаване на орган за регулация на печата, през който да се прокрадват идеите на Австро-Унгария. Така е създадена Дирекция на печата, а нейн директор става Хербст, като е убеден, че така най-много може да допринесе за осъществяване на националните български идеали. Шест години по-късно е уволнен, заради конфликта си с министър-председателя и с Атанас Дамянов.

Изпратен е на фронта, откъдето описва не само военните дейнствия, но и настроенията в редиците и опасността от бунт. “Не само България загуби войната, загуби я всеки от нас поотделно”, по-късно ще напише той. През 1921 г. сключва брак с Виола Каравелова, най-красивата жена в София, а година по-късно отново се връща към журналистиката във в. “Развигор” на Елин Пелин и Иван Балабанов.

През 1923 г. излиза книгата му ”Вчера, днес и утре”. Това е творба-равносметка на неговото 25-годишно участие в журналистиката и обществено-политическия живот, равносметка на цяла една епоха, която ще приключи на 9 юни 1923. 

“В много университети вече има катедри по вестникарство. Това показва, че вестникарството се признава за наука, макар, че то е изкуство”…”Има вестникари и новинари. Бягай от последните, защото за тях новината е по-важна от самото събитие”,  разказва Хербст в книгата си. В нея пише още: „Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух.” „Без цензура и баба знае да се бори за идеи. Майсторство се иска под режим на цензура да се разбереш с читателите.” „Вестникар, който е постоянно по лов на интервюта, си е преместил ума в краката: по-добре може да тича, отколкото да мисли.”


Безмислено е да се надяваме, че днешните “медиини босове” ще прояват интерес към тази книга, че ще прочетат някой друг ред от нея и ще поразмислят над прочетеното. Те гонят тираж, воюват за реклами, ужасяват се от падащия им рейтинг и се хвърлят през глава да уреждат томболи, лотарии и какво ли още не само, за да задържат вниманието на своите читатели, слушатели и зрители. Но  „журналистика не бива да бъде като чимшир – зиме и лете зелена, но на нищо да не мирише“, (Захари Стоянов).

На Йосиф Хербст се пада горчивата роля в своите издания след преврата да пише кървавата история на Гражданската война, като се превръща в герой на борбата срещу политическото насилие и фашизма. Започва със списание “Вик за свободни хора”, издава в. “АБВ”, който е първото илюстровано издание. Продължава в “Ек утринен” и “Ек вечерен”. Пише и за вестник “Днес”, като на 16 април остро осъжда атентата в църквата „Св. Неделя”. След това Хербст изчезва безследно. Той взема отношение и към политическите убийства от този период, като остро осъжда и “червения”, и “белия” режим. Журналистът отразява дори арестуването на Гео Милев и показва как чрез журналистиката могат да се правят политически внушения – “политическите органи са снабдени с бели ръкавици. Но за да пипат по-нежно, не са нужни ръкавици. Те контрастират с черните рамки на некролозите”.
Колкото повече се разраства Гражданската война, толкова повече Хербст пише за конституцията, за демокрацията, за неотменните човешки права и свободи, не престава да се занимава и с полицията – един от най-бруталните репресивни органи на режима и въпреки всичкото варварство на своята епоха той продължава да повтаря, да внушава все същата мисъл, която е вложил в писмото си от 1918 г. – “Човешкият живот няма еквивалент”. Хербст блестящо описва и политиката на кабинета на Цанков и поведението на княза: “Българският народ иска свобода, хляб и мир, напразно се опитвате да го ощастливите…. Нима може да се живее спокойно? Този режим копае огромна пропаст, но кой ще се срине в нея” и “Стига си царувал царю честити, поуправлявай сегиз-тогиз”.

Ето как Хербст пише историята на всеки отминал ден, пише я по неговия изказ: “С членоразделна свободна реч и с викове, викове, викове, възклицания, междуметия…” И Хербст, и Гео Милев разпознават истинския лик на фашизма, но и фашистите ги разпознаха. Хербст дори получава писмо, в което ясно е написано: “Ръката, която е вдигната срещу вас, никой не ще може да спре… смърт вам и на вашите деца”. Правителството и Двореца опитват всички средства да го обезвредят. Нищо не помага, нито спирането на вестниците, нито финансовите проблеми. Накрая се прибягва до най-сигурната заплаха – пред входната му врата е оставено тялото на Вълко Иванов (секретар на комунистическата партия). За отмъщение комунистите убиват проф. Никола Милев. Хербст разбира смисъла на заплахата, но въпреки това по най-недвусмислен начин осъжда и двете убийства: “Вълчо Иванов и Никола Милев не се познаваха, но въпреки това паднаха, един след друг, жертва на едно и също умопомрачение”.

В разгара на публицистичната си дейност Хербст пише с кратки изречения, но със силни въздействащи думи. Макар съветите да укроти тона, Хербст не спира и дори отговаря, че все още не е намерил достатъчно силни думи  срещу “умствения мързел, лицемерието и незнанието”. След атентата в църквата „Света Неделя”, свързан с европейската политика, интерсите на Коминтерна, ВМРО, публицистът осъжда оправданието на политическите убийства, като проява на индивидуален терор.

Поколенията един ден ще се ужасят от този бляскъв стълб от имена. Шепа народ сме. Стига жертви”.
И така “безследно изчезналият” Йосиф Хербст все пак не изчезва безследно. Дирята, която той остави в историята на бългаската журналистика, го поставя сред най-ярките й имена.



Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - bojo12345,
23.02.2018 15:55
Достоен българин от еврейски произход. Днес няма журналисти и публицисти като Хербст.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1704760
Постинги: 1244
Коментари: 2498
Гласове: 12330
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031