Разбира се че изпълнителната власт трябва да бъде под демократичен контрол и отвъд изборите най-адекватно това може да става в органите на парламента. Как, по какви въпроси и доколко да се осъществява такъв контрол е проблем на обстоен и задълбочен дебат. Трябва да се обсъдят всички аспекти и детайли на държавното изпълнение, от формирането на кадрови състав, до конкретните решения и изпълнителни актове. И колкото по-всеобхватен е този контрол, съответно, толкова по-парламентарна е формата на държавно управление. Може в парламента да искат и преждевременно гласуване на /не/доверие към президента, като за целта се провежда национален референдум. Но в чия полза е парламентарните представители да определят кой да отговаря за другата, уж отделна от парламента държавна власт, вместо народа самостоятелно да избира кой да оглавява правителството? Повече стабилност ли постигат, по-лесно и прозрачно го сформират, с по-ясен мандат, така ли? Или отговорността за държавното изпълнение, с оглед на неговите функции, е по-ефективна като се носи от колективен, вместо едноличен орган? В чия полза е законодателната и изпълнителната власти да се осъществяват взаимно, така че управляващия субект на практика да не може да бъде контролиран? И то когато липсва също професионален авторитет в лицето на съдебния институт с върховна справедливост и свободна инициатива на страните в съдебното производство. Как злоупотреби във власт се възпират от производна, субординирана институция