Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08 09:14 - къде е нашето богатство???
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 203 Коментари: 1 Гласове:
5



 
               Одиторите: Държавата сама си е виновна

Ако обаче държавата не беше анексирала концесионния договор през 2000 г. и не беше променила закона през 2008 г., парите можеха да са много повече, излиза от констатациите.

Договорът за концесия на добив на мед, злато и сребро от находището в Челопеч е сключен през 1999 г. за срок от 30 години.

Концесионният контракт е променян 4 пъти

До 2009 г. контрактът е променян с четири допълнителни споразумения, като още с първото – през 2000 г., министърът на икономиката да се променят изискванията към концесионера, без правителството предварително да е дало съгласието си за това.

„В резултат от предоговарянето значително са намалени средствата по задължителните минимални инвестиционна и екологична програми за първия период на концесията (съответно от 37 млн. долара на 8 млн. долара и от 9,6 на 1,4 млн. долара), променен е и срокът за изпълнение на мероприятията по тях от 5 на 3 години. Така българската държава се лишава от договорени инвестиции в общ размер над 37 млн. долара“, посочват от палатата.

Одиторите, които са прочели кореспонденцията между министерството на икономиката и концесионера по онова време – ирландската група „Наван“, твърдят, че основните мотиви за промяната било разминаването между поетите ангажименти за инвестиции по договора за концесия между държавата и държавната компания „Челопеч“ ЕАД през 1999 г. и договора за приватизация на „Челопеч“ ЕАД от „Наван Бългериън Майнинг“, сключен месец по-късно.

В концесионния договор размерът на инвестициите за първия петгодишен период е бил 37 136 000 долара, а в приватизационния – 18 217 105 долара. Разликата е заради новата концепция на „Наван Челопеч“ АД за развитие на рудника, според която при усвояване на находището в дълбочина не е необходима промяна на технологичната система на разработване.

През 2002 г. концесията е пред провал

Впоследствие, през 2002 г., ирланската група „Наван“ фалира и пред риска от провал на концесията държавата избира да облекчи канадския инвеститор „Дънди Прешъс Металс“, който е готов да финансира концесионера, като за пореден път смекчи концесионните условия.

Заради новата ситуация и други обективни проблеми като неблагоприятния минераложки състав на рудата, дължащ се на високо съдържание на арсен и сяра и на ниска извлекаемост на полезни компоненти (82% за медта и само 55% за златото) в сравнение със световните стандарти, а също и заради ниската цена на медта на международните пазари през онези години новият инвеститор иска пълно освобождаване от плащане на концесионно възнаграждение за пет години – от 2006 до 2010 г. вкл., както и минимална инвестиционна програма за целия период на концесията в размер на 100 млн. долара.

В крайна сметка през 2004 г. кабинетът на Сакскобургготски се съгласява на намаляване на концесионното възнаграждение на 50% за период от 7 години и реализиране на минимална инвестиционна програма за 5-годишен период в размер на 18 млн. долара.

Станишев договаря по-високо възнаграждение

Впоследствие, в средата на 2008 г. кабинетът на Станишев прекроява концесионния договор за трети път, като вдига концесионното възнаграждение отново до 100%. Договаря се и значително увеличение на концесионното възнаграждение – от 1,5% от стойността на металите в добитите подземни богатства (мед, злато и сребро), колкото е била таксата дотогава, до 2%-8% от стойността (в зависимост от приходите от продажби) след изграждането на нова инсталация за производство на метали, която „Дънди“ възнамерява да построи. Идеята е компанията да не изнася концентрат, а преработени метали, което е много по-доходоносно.

Държавата губи милиони след решение на съда

След жалба на неправителствени организации обаче, съдът отменя оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта и той пропада.

„Поради отмяна от ВАС на решението по ОВОС инвестиционния проект не стартира и не са постигнати основни цели на споразумението – изграждането на инсталация за производство на метали, заплащането от концесионера на значително по-високо концесионно възнаграждение, постигане на по-висок положителен фискален ефект за държавата и общините, модернизиране на производството и др.“, изтъкват от Сметната палата.

Кабинетът на Станишев обаче нанася удар върху приходите за фиска от златната мина през лятото на 2008 г., като променя Закона за подземните богатства.

Нов удар върху концесията през 2008 г.

По договор „Дънди“ трябва да плаща на държавата годишна сума, равняваща се на 1,5 на сто от стойността на металите (мед, злато и сребро) в добитите количества руда. През 2007 г. методиката за определяне на концесионното възнаграждение е променена и процентният му размер се обвързва с рентабилността на нетните приходи от продажби и счетоводния финансов резултат на дружеството.

През 2008 г. обаче парламентът гласува концесионерите по сключени концесионни договори да запазват правата и задълженията си при условията на сключените договори до изтичане на срока им.

„С въведената разпоредба на практика законодателят поставя в неравностойно положение концесионерите по сключени договори преди и след 2008 г. относно размера на дължимото концесионно възнаграждение при еднакви други условия. При запазването на процентния размер – от 1,5 на сто, без обвързване с рентабилността на дейността на концесионера“, посочват от Сметната палата.

След 2011 г. контролът е формален

От 2011 г. до 2013 г. контролът върху концесията е бил неефективен, е заключението на Сметната палата. За него са отговорни четирима министри – Трайчо Трайков (ГЕРБ), Делян Добрев (ГЕРБ), Асен Василев (служебен) и Драгомир Стойнев (БСП).

За трите години са били планирани три проверки на място от икономическото министерство. В констативните протоколи от първите две проверки – през 2011 и 2012 г., когато министри са били Трайчо Трайков и Делян Добрев, обаче липсва описание на посетените обекти, посочват от Сметната палата. В същото време в протокола от 2013 г. (по времето на Асен Василев) има подробно описание на посетените на място обекти и проверените дейности.

Одиторите допускат, че през 2011 г. и 2012 г. всъщност не са правени каквито и да било проверки на място. Според палатата има риск от формализирането на контролните функции на икономическото министерство и от ненавременно констатиране на неизпълнения по договора за концесията.

Чиновници взимали по 270 лв. на ден, за да контролират себе си. На всичкото отгоре се оказва, че Комисията по контрола на концесиите, която е създадена във ведомството, се състои от експертите, които всъщност трябва да контролира. Одиторите са разкрили, че служителите на МИ, които са извършили фиктивните проверки през 2011 и 2012 г., са и същите, които са участвали в Комисията по контрола, която би трябвало да ги надзирава.

На всичкото отгоре за абсурдните си превъплъщения на контролиран и контролиращ едновременно чиновниците от икономическото ведомство са получавали по една минимална работна заплата възнаграждение (270 лв.) за всяко заседание на Комисията по контрола. Това е ставало благодарение на заповед на Трайко Трайков от април 2011 г. Абсурдната практика е прекратена едва през ноември 2012 г. след административната реформа на Симеон Дянков.

Риск от загуба на банковите гаранции

Оказва се още, че икономическото ведомство няма подходяща система за съхранение на банковите гаранции, поради което има риск въпросните документи да се загубят.

Обществеността пък няма как да следи концесията, защото се оказва, че данните в публичния Национален концесионен регистър са изключително неактуални и на практика той не се попълва коректно.

„Осъществяваният текущ контрол в МИЕ се оценява като преимуществено документален, независимо от мястото на неговото извършване. В по-голямата си част контролът се основава на подадените от концесионера данни, което не гарантира тяхната достоверност и е предпоставка за формално изпълнение на контролните функции и води до недостатъчна ефективност от извършването му“, се посочва в доклада на Сметната палата.

„Дънди“ не лъже за златото

Концесионерът „Дънди Прешъс“ не лъже за съдържанието на злато, сребро и мед в рудата, която добива, става ясно от възложена проверка на икономическото министерство. През 2013 г. ведомството е възложило на външна лаборатория – „Евротест-Контрол” ЕАД, да сравни точността на представяните данни от концесионера по отношение на съдържанието на металите. Заключението е, че няма статистически значими разлики в анализите на лабораторията на „Евротест-Контрол” ЕАД и останалите лаборатории, в т. ч. и лабораториите на „Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД, става ясно още от доклада на Сметната палата. / 19min.bg

Послепис5:
Министерство на енергетиката на Република България: Близо 8 тона злато се добиват в България всяка година. 8 тона злато годишно се вадят от България, а продължаваме да теглим заеми за милиарди…
От енергийното министерство съобщиха конкретните данни, свързани с количеството ценен метал, изваден от недрата на страната ни.

7896 кг злато са добити общо от двете действащи находища- „Чала“ и „Челопеч“. Доказаните запаси на златосъдържащи руди възлизат на 27,6 млн тона, като през изминалата година са добити 2,1 млн тона- близо 10% от тях.

Още три находища се очаква да заработят у нас. Това са „Ада тепе“ в находище „Хан Крум“, „Милин камък“- в Брезник и „Седефче“- в Момчилград. Общо в трите находища запасите на злато са над 60 тона.
От добитите 8 тона злато, България е получила 71 млн лв от концесионни такси.

Какво излиза? Даваме златото си на безценица, за да теглим милиарди левове заеми всяка година. Дали ако не бяхме пуснали концесионери, а си го добивахме сами, нямаше да сме най-богатата държава поне на Балканите?

Нима инвеститорите, на които всяко правителство отчаяно разчита и възхвалява, нямаше да са почти изцяло български? Нима нямаше да има работни места за всички? Нима тогава минималните работни заплати в България щяха да са смешните 200 евро?

След 500-те години „османско съжителство“, ние пак сме роби-този път икономически. Помечтайте, драги читатели, помечтайте и извикайте на глас заветното „Имам една мечта“: България да бъде свободна! И я осъществете! Нека заедно изхвърлим боклука!
Автор: Един студент по роботика и мехатроника, който иска да остане в България. / sputnik.bg

Послепис6:
Рачо Петров,бил шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения, зам.-министър на икономиката в кабинета на първото демократично правителство, консултант на български и западни компании:
Чужди фирми грабят златото ни, все едно сме колония, за осем години „Дънди Прешъс метълс” са изнесли от страната концентрат със садържание на благородни метали за над 5 млрд. долара

Интервю на Мая Стоянова

– Г-н Петров заедно със Сдружение „Глас” бяхте организатори на обществена дискусия за концесиите и експлоатацията на природните богатства на България. Защо вниманието ви е насочено към златните залежи на страната, с какво темата е толкова важна и актуална?

– По принцип въпросът за концесиите е от първостепенна важност за икономиката на всяка страна. Някога се казваше, че страните, които имат колонии, ограбват тези „свои“ колонии като изчерпват природните им богатства, т.е. ползват ги като суровинен придатък към метрополиите. В случая с българското злато, ние доброволно ,поради нисък интелект или частна лакомия, приемете го както ви се харесва, сме приели ролята на колония.

В някои, съвсем специфични случаи, например, доставката на сол за Девня от Провадия – това изисква конкретна концесия за нормалното функциониране на Содовия завод след приватизацията му. Как е решен конкретно проблемът – изисква съответно проучване, но има стотици случаи, за които липсва каквато и да е яснота, защото така е удобно. Такива концесионни проблеми съществуват у нас при медните и оловно-цинковите руди, мангана, кафявите въглища и т.н.

Със златото проблемът е особено фрапантен, тъй като се изнася концентрат с неясен състав, който с нищо не помага на националната икономика, напротив – ограбва я със ценния метал в противоречие на Конституцията. Превърнали сме се в чиста колония. Приетият при управлението на Иван Костов Закон за концесиите и в тази връзка измененият Закон за благородните метали (като изключение собственост на БНБ) са национално предателство без заобикалки. Впечатляващото е ,че никой след това не е поправил грешката, ако приемам, че е допусната такава и при икономическото състояние на страната!

– Какво печели държавата ни от концесионните договори, например в Челопеч, знае ли се например за 8 години „Дънди Прешъс метълс” на каква стойност руда е изнесла от страната, в която има високо съдържание на редки метали?

– Експерти твърдят, че „Дънди Прешъс метълс” са изнесли суровина, на стойност над 5 млрд. долара. Но кой контролира тази концесия, къде е нейната икономическа целесъобразност, нейната икономическа обосновка, кой я е приел и за колко (лично за него) е трудно да се каже. Необходимо е разследване от страна на компетентните органи за да се изясни проблемът.

– При какви условия са сключени тези скандални концесионни договори, кой е отговарял до 1996 г. по тази проблематика в държавата?

– През 1994 г. се вдигна голям шум от еколозите, че медните руди в Челопеч са с високо съдържание на селен, който бил вреден, макар че той самият е стока на международните пазари. Тогава при мен дойдоха специалисти, които ме убеждаваха, че фирмата от Ирландия „Ниван Рисорсис“ може да ни предложи технология за отделяне на селена, за което се съгласих за срок от две години, като в края на периода трябваше да ни предадат готовата технология и да докажат нейната ефективност. Поради това, че рудите в Челопеч са полиметални, съдържат освен мед и селен, злато, сребро, платина, то в съответствие с действащия закон добитите паралелно благородни метали трябва да се предадат на БНБ. Имаше опити за заобикаляне на закона, но неуспешни. От 1995г. имаше ново правителство, след това дойде на власт Иван Костов и т.н., но никога не е правена ясна концепция по отношение на подземните богатства, за концесиите, която да е национална норма за всички, независимо от политическия им цвят. Вероятно така е удобно на управляващите!

– Експерти твърдят, че „Дънди Прешъс метълс” е реализирала през 2010 г. печалба от 1,1 милиарда долара, какви данъци е платила в България тази корпорация?

– Тъй като не е предвиден контрол по договора с тази компания, не вярвам някой да има реална представа какво става там, какъв е концентратът, къде отива, какво се получава и т.н. Анализът на фирмата не дава отговор на съществуващите въпроси, но поражда нови. Данъци не ми е известно да са плащали, вероятно са поредната офшорна компания. Човек остава с усещането, че са социална организация, която работи на загуба, но с грижа за човека.

– Какъв е световният опит, има ли други държави, които като България са разрешили на чужденци да изнасят добиваното в страната им злато?

В Европа няма друг такъв пример, особено пък в рамките на ЕС. В световен мащаб обаче има такива примери, например в бившите колонии от Африка. От там се изнасят диаманти, каквито за сега у нас не са открити.

– Около златния резерв на България винаги витаят много съмнения, къде се пази той, вярно ли е, че 20 тона от благородния метал се намират в Швейцария?

– България има около 40 т. златен резерв. 20 т. са в Швейцария като гаранция за редуцирания дълг, 20 т. са дадени на съхранение от Милен Велчев в Англия.

– Кой трябва да спре това разграбване на природните ни богатства, кой носи отговорност за този хаос?

– Преди всичко главният прокурор би трябвало отдавна да се е самосезирал за това ограбване на държавата, а екс президентът Петър Стоянов,, който е юрист по професия, е трябвало да върне в парламента неизгодните закони, или да сезира Конституционния съд, но това не е направено и до сега!

По-важният въпрос обаче е какво да се направи от тук нататък? Преди всичко трябва да се създаде Държавна агенция за геология и хидрология със следните функции:

– Геоложки проучвания, оценка на откритите залежи, предложение за начин за експлоатация;

– Контрол на експлоатацията чистота на водоизточниците – ние имаме много минерални води, рекултивация на освободените от дейности площи;

– Създаване на държавна фирма „Редки и благородни метали“;

– Привеждане на съответните закони, съобразно Конституцията и интересите на българския народ. / faktor.bg

Послепис7: 1 трилион е равен на хиляда милиарда!

Послепис8: Не става въпрос само за злато! Германий е рядък елемент и много скъп! – 1 920 000 $ за тон! „Дънди прешъс металс“ са добили (!) само от мина „Челопеч“ за 2011 г. и 2012 г. (!) 146,8 тона германий! (!) това количество е почти равно на добива на германий за (!) целият свят, който е към 85 тона за една година! А „Дънди прешъс металс“ цялото това количество добива (!) само в мина „Челопеч“ без да платят (!) нито стотинка. Това се крие зад неизгодната концесия за добив на злато! Освен безумно ниската цена на концесията за злато и неплатения германий там се добиват и още (!) 18 скъпи елемента!

Да си върнем българското злато в България!

bultimes.com



Гласувай:
5
0



1. bven - Вода гази, жаден ходи...народът, според мен.
22.08 18:36
Защото едно е ясно - не боли за България...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1072311
Постинги: 261
Коментари: 1568
Гласове: 9196
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол