Блогът на bojo12345 :: кой казва, че сме търпеливи ?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.07.2017 08:55 - кой казва, че сме търпеливи ?

Автор: bojo12345 Категория: Политика

Прочетен: 750 Коментари: 0 Гласове:

Нелегалната борба и въоръжената съпротива на Горяните

След установяването на комунистическата власт в България през есента на 1944 г., успоредно с легалната политическа борба на опозицията започва и нелегално съпротивително движение, което организира въоръжени чети. Четниците, наричани „горяни” (от „гора”), произхождат от всички съсловия на българското общество, но сред тях най-силно е представено селското население – средни и дори бедни земеделци, които остро се противопоставят на насилственото отнемане на земята им.
Към края на 1947 г. селяните в съпротивителното движение са 47 %, но с годините техният дял нараства и през 1950–1951 г. той достига 70%. След ликвидирането на опозиционните партии и по време на кампанията за масовата колективизация на селското стопанство, национализацията на частната собственост в градовете и поетия от правителството курс към съветизация горянското движение обхваща цялата страна. През 50-те години на XX век в България няма планински район, в който да не действат въоръжени горянски чети, подкрепяни от голям брой ятаци.
За борба с нелегалните и въоръжената съпротива в края на 1948 г. се създават първите части на вътрешните войски, които към октомври 1950 г. са в състав от десет батальона:
Два в София и по един в Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора, Ямбол, Благоевград и Белоградчик. С решение на Политбюро на ЦК на БКП вътрешните войски се преформират в дивизия и броят им се увеличава. Те, според същото партийно решение, „се възпитат и действат като вътрешните войски на Съветския съюз” и трябва да бъдат „предани до смърт на ЦК на БКП”. На тях и на Държавна сигурност се възлага борбата за унищожаването на горянските чети и ликвидирането на съпротивителното движение в България. В докладите си от 1951 г., Държавна сигурност отчита, че в страната са разкрити 176 нелегални групи и организации, от които 47 в София. На 1 октомври 1951 г. при акция срещу горянска чета в Турийската гора, Казанлъшко, са убити 19 младежи. По същото време в Искърското дефиле силите за сигурност водят сражение с две горянски чети от 30 и 40 души.
От април 1951 г. до октомври 1962 г. действа радиостанция „Горянин”, която се явява трибуна на съпротивителното движение на българския народ против комунистическата диктатура и съветизацията на страната.
Из емисията на радио „Горянин” май 1955 г.
„Тук радио Горянин – гласът на българската съпротива…
Да се готвим непрестанно, братя,
да се готвим за деня на свободата
и от болшевишкото робство
да освободим земята свята…”
Въоръжената съпротива на българския народ през всичките тези години намира своята морална опора в надеждата, че жертвите, които той дава в неравната борба с натрапения му комунистически режим, ще бъдат разбрани от международната демократична общност и ще предизвикат намесата на Великите сили за неговото освобождаване.
Нелегални групи и организации

„Тайни национални патриотични сили” – въоръжена организация от 30 души, сред които и ученици от ІІ Софийска мъжка гимназия, създадена през 1945 г. и ръководена от Петър Пейчев.
„Тайна антиболшевишка организация” – създадена от младежи в Кюстендил през 1945 г. Нелегална организация в Пирдопска околия – създадена през 1947 г. от Стойчо Христов Карадж ов.
„Национален християнски кръст” – нелегална организация, създадена на 27 август 1947 г. в м. Имарет дере (Хайдушки поляни), Смолянско, с водач Ангел Стефанов, която наброява 300 души и в края на декември с.г. формира две горянски чети: „Чета на смъртта” и „Хвъркатата чета”.
„Всенародно движение за народно единение”, София, 1948 г.
„Национално борческо движение”, с. Сливница, Софийско, 1948 г.
Нелегална околийска земеделска организация „Никола Петков” – образувана през 1948 г. с ръководители: Петър Месаков, Цанко Георгиев и Боян Попов, с район на действие Трънския край.
Младежка група за борба с народната власт, Силистра, 1949 г.
Нелегална младежка военна организация за въоръжена борба, Хасково, 1949 г.
Нелегална група „Народна защита”, Стара Загора”, 1949 г.
Въоръжена легионерска група, извършила атентати, Пловдив, 1949 г.
Младежка нелегална група, с. Арчар, 1949 г.
Нелегална организация „Свободна България” – създадена от Людмил Кунов през 1949 г.
Нелегална организация „Съюз на свободните войни” – създадена през 1949 г. в Пазарджишко, за да противодейства на насилственото коопериране на земята, наброява 280 души, създава въоръжена горянска чета.
Нелегална патриотична организация – образувана в Трънско в началото на 1949 г. под ръководството на Никола Йорданов – Гуджо, който става командир на излъчената от същата организация въоръжена горянска чета от 80 души. Организацията нараства до 450 члена, обхваща 40 села в Брезнишка и 10 села в Трънска околия и организира 30 бойни групи.
„Българско съпротивително движение” – нелегална организация от 200 души, образувана през есента на 1950 г. по инициатива и ръководството на Благой Златански, разстрелян през 1953 г., която поддържа връзка с горяните в Дупнишко.
„Оранжева партия” – нелегална организация в Ямболска околия на бедни и средни селяни, създадена през 1950 г., със свои структури в 21 села.
„Областен земеделски център № 1” – нелегална организация в Русенки окръг, създадена в Русе през есента на 1950 г.
Самоковската нелегална организация – образувана през есента на 1950 г. с район на действие в Самоковска и Кюстендилска околия, разкрита през есента на 1951 г., ръководителите й осъдени на смърт.
Комитет на съпротивата – нелегална организация в Сливенско, образувана през 1950 г. с ръководител Коста Дейков, която излъчва горянска чета. Организацията създава свои групи в 19 села в Сливенска, Казанлъшка и Новозагорска околия.
Нелегален ЗМС за борба с народната власт, София, 1950 г.
Нелегална организация „Българско съпротивително движение”, София, 1950 г.
Самоковска нелегална организация – създадена през есента на 1950 г. от Кирил Х. Бесов, Атанас Б. Баташки и Васил Мишев, с цел „да се бори с оръжие в ръка за свалянето на властта”, наброява 68 души.
Младежка нелегална група „Зов за свобода” – образувана през лятото на 1950 г. в Ихтиманско под ръководството на Славчо Зашев, който през 1952 г. е осъден на смърт и разстрелян, а брат му Асен Зашев – на дългогодишен затвор и лагер.
„Младежка противоотечествено фронтовска организация”, София, Пловдив, 1951 г.
Нелегална организация на изключените студенти „Студенти партизани”, София, 1951г.
Нелегална организация „Българин съм” – създадена през 1951 г. в Пловдивско.
„Организация на съпротивителното движение в България – Горяни” – нелегална организация, образувана на 15 април 1951 г. в Пловдив със задача да подготвя нелегални въоръжени чети. През същата година организира четири горянски чети: в Казанлъшка околия, в Карловска околия, в Асеновградско и в района на с. Първенец, Пловдивско.

копие:bulgaria19441989.eu/tour/bg/istina/%D0%BD%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B1%D0%B0-%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80-3/