Ето какво пише по този повод д-р Емил Антонов:

„... Огромна роля за поражението на България в Междусъюзническата и Първата световна война играе главният организатор на октомврийския преврат в Русия от 1917 г. - евреинът Парвус*. По време на Балканската война същият оказва голяма
помощ на Турция, като осигурява доставките на оръжие за нейната армия и използва еврейската диаспора за получаване на разузнавателна информация (шпионаж). През Междусъюзническата война той насъсква победителите едни срещу други, а след
започването на Първата световна война посещава София и успява чрез измама, подкупи и принуда да вкара страната на губещата страна и така става причина за втората ни национална катастрофа през XX век, въпреки че този въпрос е все още доста спорен, защото вина носят също Русия и Франция..." (6).

В качеството си на секретар на Международния социалистически съюз през 1915 г. Парвус* посещава София, за да примири двете крила на българските социалисти и да вкара България във войната на немска страна. Той е приет благосклонно
от либералното правителство и от масона цар Фердинанд* Сакскобурготски (Кобург-Кохари*), който му назначава специална аудиенция в двореца. Според Никола Станев на тази аудиенция двамата масони „разменили мисли каква печалба би имала
България от победата над руския царизъм, а цар Фердинанд*,автократ по възпитание и убеждения, в този случай изказал съгласието си за свалянето на омразното за него руско царско управление, макар и да се страхувал от тържеството на социализма..." (134).
Парвус* е човекът, който с помощта на барон Хирш* и евреите в Османската империя прехвърля в Швейцария и Германия огромни капитали, получени от награбените богатства след провеждане на българския и арменския Геноцид и Холокост (1913
г. и 1915 г.). Само ограбеното от българите в Източна Тракия и Мала Азия към днешна дата се оценява на 11 милиарда долара!
С част от тези капитали, по-късно през 1917 г. евреите финансират Октомврийската революция в Русия и чрез Парвус* си ги прибират обратно „с лихвите"!...
Според разследванията на Игор Бунич Парвус* е изпълнявал ролята на ковчежник на болшевишките вождове в Швейцария и там прибира награбеното след революцията. Болшевиките начело с Ленин (Бланк*) са имали множество шифровани сметки в Швейцария в чужда валута и злато. Богатствата идвали в пломбирани вагони от Русия (преди това в такива вагони пристигнали от Германия революционерите) и за всичко се грижел Парвус*. В един момент по заповед на Синедриона той сменя кодовете на сметките и сейфовете, прехвърля ги в други банки и изчезва, все едно че никога не е съществувал! След този огромен мошенически гешефт Ленин* получава първия си мозъчен удар (инсулт) заради загубените милиони (или милиарди) в злато и валута. Всеки един от висшата болшевишка еврейска клика по това време е имал по 6 различни фалшиви паспорта и сметки в Швейцария (17).

След като Сталин* поема властта, той търси сметките, както и самия Парвус*, но той потъва в дън земя (вероятно си е направил пластична операция и си е променил самоличността). Агентите на НКДВ успяват по-късно да заловят само сина на Парвус*, но не и бащата. Синът на Парвус* според документите е държан като заложник през цялата Втора световна война в Съветския съюз и накрая е разстрелян. По този начин
кръгът се затваря. Показателно е обаче, че след падането на младотурското правителство много от дьонметата (ислямизирани евреи) в него бягат в Германия и Франция, тъй като са били под контрола на съответните масонски ложи там, а явно
е, че награбените капитали отиват в тези държави, а също в Англия и Швейцария (17).
Всички тези събития са предшествани от тъй наречената „Младотурска революция", която избухва като военен преврат през 1908 г. във „Втория Ерусалим" - Солун.

В основата на младотурския преврат стои тайното общество „Единство и прогрес" (Итихат ве тераки), оформило се като масонска ложа и доминирано от ислямизирани евреи - дьонмета. „Младотурската революция" копира до някъде идеите на масонската „Френска 8революция" и предвижда същите жертви (Холокост и Геноцид)
от страна на християните (поне 1 000 000 обезглавени на гилотината). В случая обаче броят е задминат за сметка на българите и арменците!...
Франсоа Жоржон изтъква, че „най-ефикасният канал за пропагандиране на младотурската идеология били масонските ложи в Солун". Той подчертава, че „някои от водачите на Комитета като Талаат* и Мидхад Шюкрю* били масони, свързани с франкмасонството, и че чрез френските масонски ложи Комитетът бил в контакт с еврейската буржоазия" (67).
Има сериозни турски източници, сред които „Inner Folds of the Ottoman Revolution" на Мавлан Задех Рифат (публикувана в Турция през 1929 г.); „The Armenian and Jewish Genocide Project" на Клифорд Шак; „Масонството без маска" на Олег Платонов и
редица други, посочени в статията на Емил Писарев (111) и книгата на Георги Ифандиев „Сянката на Цион" (68), които посочват директно виновниците за българския и арменския Геноцид.

Това е младотурският комитет „Единство и прогрес", съставен
почти изцяло от преселници - балкански евреи, членуващи в еврейско-мюсюлманска секта (дьонмета - „ренегати"), която включва Талаат паша*, Енвер паша*, Бехадин Шакир*, Джавид (Давид) бей*, Джемал* и Тизам*, представящи се за мюсюлмани. Те се срещнали с финансираната от Ротшилд* ложа „Велик ориент" в Солун, като привлекли и други масонски ложи (111).

По това време, непосредствено преди преврата, в Солун съществували пет масонски ложи: „Уегказ" (Истина); на Великия изток на Франция; „La Macedonia Rissorta" (Възродена Македония) и „Labor et Lux" (Труд и светлина) на Великия изток на Италия; „Perseverausa" (Постоянство) на Великия изток на Испания и „Филипопол" на Великия изток на Елада.