Получих твоето скръбно писмо. Пишеш, че си готова начаса да захвърлиш всичко и да избягаш някъде. Почакай малко, може пък да не стане така, както предполагаш.

Напразно мислиш, че хората погиват от скърбите. Напротив, от Свещеното Писание виждаме, че скърбите приближават хората към спасението, ако не малодушестват и не се отчайват, а се въоръжат с търпение със смирение и с преданост към Божията воля. И ти изчакай да видиш как ще свърши твоята работа.

По-усърдно се моли на Небесната Царица, на светител Николай, на мъченик Йоан Воин и свещеномъченик Фока. Техните молитви са силни да те защитят от извънмерни напасти. Потърпи, като си припомниш апостолското слово, че „скръбта поражда търпение, търпението - опитност, опитността - надежда, а надеждата не посрамя” (Рим. 5:4-5).

В твоето скръбно положение трябва твърдо да помниш и да не забравяш, че награда се дава само при претърпяване на скърби и подвизи, а не за преживени удоволствия.

Преподобные старцы Оптиной пустыни. Жития. Чудеса. Поучения.

Превод: Десислава Главева