Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06 08:56 - геноцидът и холокостът над българите
Автор: bojo12345 Категория: Новини   
Прочетен: 152 Коментари: 1 Гласове:
3



 
Евреите в България винаги са се стремели - и тогава, и сега, да отричат тези уличаващи ги факти и да унищожават доказателствата за престъпната им дейност. След излизането на разказа на Ангел Каралийчев, от страна на еврейската общност имало протести, че са оклеветени. На това писателят отговорил така: „...По-добре е да замълчат, защото за всичко казано има документи"!

След падането на Търновското царство войските на Баязид започнали да превземат крепостите на Добруджанското деспотство (Карвунското деспотство), продължавайки политиката на „изгорената земя", геноцид и унищожение. Убит бил и цар Иван Шишман, независимо че той бил приел да стане васал на турския султан. Паднали постепенно крепостите Никопол, Калиакра, Варна, Ловеч, Плевен, Враца, Лютиброд, Черепиш, Урвич, и др. Всичко това било съпроводено с огромни кръвопролития, кланета на цивилно население, безсмислени убийства, грабежи и поробване на беззащитни българи (66).

За превземането на Калиакра е запазена покъртителна народна легенда за 40 хубави девойки, взети в плен, които се навързали за косите си и се хвърлили вкупом от високите скали в морето, за да избягнат тъжната робска участ.

Завоевателните действия през 1393 г. докарали в ръцете на османците огромна плячка. Взети били и голям брой роби, предимно младежи и девойки, някои от които били изпратени в двореца на султана и по домовете на неговите приближени, а други, разпределени между войниците, впоследствие били продавани по робските тържища. За масовите поробвания свидетелства и византийският писател Дука. Изобщо към края на XIV век, като последица от завоевателните действия на османците и особено в резултат от завладяването на Търновското царство и на Добруджанското деспотство, броят на отвлечените в Мала Азия роби се увеличил много (66).
За тези поробвания и гаври и за тежката участ на пленниците, които, оковани във вериги, били водени от град в град, разказват стотиците народни песни в българския фолклор, чието съдържание отправя мисълта към страшните дни на завоеванието и към първите векове на османското иго. Робите и от двата пола били изнасилвани, бити, измъчвани по всякакъв начин. При съпротива били убивани, а по време на дългия път от България до Мала Азия много от тях умирали от недохранване, умора, стрес и болести!...
Редица писмени източници посочват, че търговията с роби се контролирала главно от евреи и те извличали огромни печалби за сметка на мъката на българите. На този въпрос ще се спрем по-подробно нататък, опирайки се на автентични източници от XV XVI и XVII век, както и на по-късни сведения по въпроса.

Кървавите събития от края на XIV век са добре описани от самите османски историци от този период. Нека видим как ги описва Мехмед Нешри (1493 г.), в неговата хроника „Огледало на света", от която добре личи отношението на турците и техните съюзници евреите към българите и другите поробени християнски народи:
„... Разлютил се пашата (Али паша) и тоз час изкомандвал войската. Разрушили и опустошили крепостта Венчан (с. Венчан, Варненско), а народа й смазали на кюфте и го заробили..." (106).
„... Правоверните бойци се удавили в плячка, роби взели и така се заситили, че не е за описване..." (106).
„... Газиите (бойци за вярата) дотолкова били отрупани с плячка, та разменяли чифт ботуши срещу красива робиня. Тълпата на робите била по-многобройна от самата войска..." (106).
„... И настанала такава сеч, че конете на правоверните взели да стъпват не по земя, а по мъртви гяурски тела. Тогава Ис-хак* бей извикал: „Хей правоверни! Стига сте клали! Започвайте да вземате роби!..." (106).
„... Ако легендарните юнаци можеха да зърнат колко неверници изклали газиите, от завист биха пикали кръв. Ако ги видеше пък Нериман, би посърнал..." (106).
„... От много места надошли кръвожадни джелати (палачи) и със своите завоювали света остри мечове ги изпратили в пла-
/*Исхак (Ицхак) - характерно еврейско име!.../

мъците на преизподнята. Така били затрити няколко хиляди неверници. Изклали ги и те отведнъж изчезнали от лицето на света..." (106) и т.н., и т.н.
Тази турска хроника е пълна с подобни потресаващи описания на извършвания над българите Геноцид. Тук няма какво да се коментира - изродът хронист сам представя и се хвали с извършените престъпления и жестокости!
Отглас от тези събития срещаме и в едно писмо на папа Григорий XI до епископа на Гран в Унгария от 1373 г.:
„... Безбожните неверници, наречени турци, тези най-жестоки врагове на Христовото име и негови най-неуморни преследвачи (...) от не много време и особено от двадесет месеца насам нападнаха с постоянна враждебност, завладяха и свирепо разориха обширни области на ромейското и българското царства и на кралството на Рашка (Сърбия), както и други страни на люде, изповядващи Христовата вяра, ако и бидейки схизматици. Те спечелиха големи победи над жителите на тези земи и страни. Самите обитатели бяха или жестоко изтребени, или отведени в жалка робия, или по някакъв друг начин поставени под ярема на най-злощастно робство, като някой от тях - уви! - се отрекоха от Христовото име. Поради това турците бяха обзети от толкова голяма гордост, че решиха да нападат още по-усилено споменатото кралство на Рашка и други християнски земи..." (109).

Доказателства за заробването на българите от турците и еврейските им колаборационисти откриваме и в особен род италиански документи - нотариални записи за продажбата на „човешка стока" като животни по робските пазари на Средиземномори-ето и Близкия изток.

В книжата на венецианския нотариус Антонио Брешиано от тържището Кандия на остров Крит в периода 1381-1383 г. сухо, делово и педантично е щрихована тъжната съдба на стотици българи и българки от Македония, Софийско, Търново и множество други български области и градове.
Там можем да прочетем: „... една моя робиня на име Ирина, от български род, от селището Мелник (....); робиня на име Мария, от български род, от селището наречено Прилеп (....); робинята Теодора, от български род, от Търново (....); моята робиня на име Кали, от български род, от София (....); един роб на име Димитър, българин от селището Воден (....); робинята на име Мария, от български род, от Диамболи (Ямбол)..." и т.н., и т.н. (109).


Тагове:   Калиакра,   роби,   палачи,   Баязид,


Гласувай:
4
1



1. krumbelosvet - Ква полза
18.06 08:48
Ква полза от човъркането на завяхналата рана? В момента само Бог може да ни помогне. Терминаторите първо ни разединиха, после ни унищожиха икономиката, после ни разоръжиха, а сега ни дооплюват духа. Тоя пост не прави ли същото?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1187688
Постинги: 461
Коментари: 1738
Гласове: 9812
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол