Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2018 08:51 - Как Живков тайно подари българския златен резерв на Москва
Автор: bojo12345 Категория: Новини   
Прочетен: 191 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Задълженията са следните:
– 60 млн. долара към Банк Комерсиал пур Л’Ероп дю Норд, Париж;

– 20 млн. долара към Московската народна банка, Лондон;

– 18 млн. долара към западногермански банки;

– 6 млн. долара към италиански банки;

– 25 млн. долара фирмени кредити.

Живков го удря на молба
Живков и Антон Югов, по това време министър-председател, допълват унизителната ситуация с признанието:

„Ние си даваме пълна сметка за сериозното положение на нашите плащания, възникнало не само в резултат на обективни причини, но и поради съществени слабости на нашата търговия, и особено поради грешките, допуснати в търговията ни със страните, с които плащанията се извършват в конвертируема валута, където вносът на стоки не е бил строго обвързан с гарантиран износ на български стоки.”

Първият секретар на БКП и премиерът капитулират, като посочват, че въпреки взетите мерки „ние обаче не сме в състояние да посрещнем срочните погашения в капиталистическа валута през второто и третото тримесечие на тази година.”

След отказа на Хрушчов да рефинансира българския дълг, Живков изпада в безизходица. Тогава той еднолично решава да предложи на съветското правителство да купи българския златен резерв, като по този начин погаси част от дълговете.

Как обаче е било възможно Тодор Живков да продаде на Съветския съюз български златен резерв в размер на 23 тона, без никой да разбере нищо?


Отговорът на председателя на Държавната банка в Москва Коровушкин от 7 май 1960 г. на предложението на председателя на БНБ Кирил Несторов от същия ден, за продажбата на българския златен резерв, намиращ се на съхранение в Москва | Източник: Архив на Христо Христов, www.desebg.com.

Само трима банкери с достъп до златото

Проф. Тотю Тотев, зам.-председател на БНБ в периода 1955-1974 г., обяснява какъв е редът за влизане в главния трезор на БНБ, където се е съхранявала златната наличност. Достъпът до трезора по това време са имали три длъжностни лица и то едновременно – проф. Тотев, в качеството му на зам.-председател на БНБ и съхраняващ ключа от трезора, главният касиер на БНБ Начо Николов, който е държал шифъра, и началникът на дирекция „Парично обращение” Розалин Чубриев.

„Не мога да кажа какъв е бил размерът на златната наличност, защото като станах зам.-председател на БНБ, приех само ключа от главния трезор, но не и самата златна наличност”, признава през 1991 г. пред прокуратурата проф. Тотев.

Златният резерв отива на съхранение в Госбанк – Москва

Архивните документи обаче показват, че Живков е бил улеснен в случая. Няколко месеца преди златният резерв да бъде изтъргуван за погасяване на фалиралото Живково управление, благородният метал е предаден на съхранение в Държавната банка в Москва. Акцията по прехвърлянето му в СССР започва още през септември 1958 г. Тогава правителството на Антон Югов със строго поверително от особена важност постановление решава ценностите на БНБ да се евакуират от централната сграда, а златният резерв на страната да бъде предаден на депо за съхранение в Госбанк – Държавната банка на СССР.

Като претекст се използва становище на МВР, че сградата на БНБ не е в състояние да издържи на „пряко попадение на фугасна бомба и на ударна вълна от атомен взрив”. Това налага строеж на запасен трезор. Златото е застраховано и под засилена охрана е транспортирано с влак от София до съветския граничен пункт Унгени през февруари 1959. Там представители на БНБ го предават на комисия от Госбанк.

В Москва то е претеглено в присъствието на български представители и е констатирано, че тежестта му е 20 153 479.84 грама. За извършената операция председателят на БНБ – по това време Вела Луканова, леля на Андрей Луканов – информира правителството с поверително писмо. Само 10 месеца по-късно, през април 1960 г., Кирил Несторов, заменил Луканова на председателския пост в БНБ, прави предложението до Живков депозираното вече злато да бъде продадено за спешно покриване на част от дълговете към съветските банки.

продължава



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3623632
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18509
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031