Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2019 09:00 - Да пееш или да се чудиш?
Автор: bojo12345 Категория: Музика   
Прочетен: 1027 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                 Комунистическо „творчество”- Откраднатите песни
                АВТОР ДОБРОМИР ПЕЛОВ · 28/04/2016 , ГЛЕДАНИЯ 

Близо половин век от най-ранна детска възраст в главите ни се набиваха маршове, в които плющяха червени знамена, идваха бодри партизани, а преди да дойдат – за бой се стягаха. Моят личен спомен за песента „Партизан за бой се стяга“ е още от детската градина, някъде съвсем в началото на 60-те години на миналия век. Нямаше „зайченцето бяло“. Имаше „знаменце червено в майските клони“ и партизан, който мята пушка на рамо.


Оказа се, че именно тази пропагандна песен на комунистическия режим, която се опитваха да пробутват и като марш на партизаните още отпреди 9 септември 1944 г. никога не е пята от „народните чеда“, просто защото не е съществувала. Тя се е „пръкнала“ чак през 1946 г. Като буквално е ограбен големият български поет Кирил Христов.
В навечерието на Балканската война, през септември 1912 г. той пише стихотворението „На турската граница“, което става вдъхновяващ боен марш в последвалите освободителни походи на Българската армия.

На турската граница
Идем, идем, сган проклета!
Срещай ни и трепери!
Виж, тракийските полета
неброена рат покри!

Робил ни е враг земята,
тъпкал я е векове;
ден настана за отплата,
бойна ни тръба зове.

Светла вяра в свойта сила
нека ни сърцата сгрей!
На Балкана и зад Рила
мир и сговор ще владей!

Идем, идем, сган проклета!
Срещай ни и трепери!
Виж, тракийските полета
неброена рат покри!

Мелодията се оказва особено благодатна за комунистическата пропаганда, която използва един вече утвърден  болшевишки похват за „налагане“ на „правилни“ идеологически текстове върху популярни мелодии. Така червеноармейците се сдобиват през 1922 г. с марша „По долинам и по взгорям“, който възпява приамурските партизани, които превзели град Спаск, последна опора на бялата армия. А всъщност това е създаденият през 1915 г. „Марш на сибирските стрелци“, който става песен на Дроздовския императорски руски полк през Първата световна война. Нашенските „творци“ дори „хватката“ не са успели да измислят, а направо я вземат от болшевишката практика. Така от 1946 г., когато Кирил Христов и без това попада в списъка на „великобългарските шовинисти“, където е редом не с кого да е, а със самия Иван Вазов, заради стиховете му от „Под гърма на победите“, е заменен с анонимното съчинение
„Партизан за бой се стяга“.

Текстовото му звучене с изменени ударения, наподобява на някакво сръбско наречие, което навява мисълта за отряда на Славчо Трънски, действал предимно под ръководството на Титовската ЮНА, а не на българската НОВА. Затова и в един период, когато Трънски не е легендарен партизански командир, а „предател и английски шпионин“, партизанът, дето се стягал за бой и мятал пушка на рамо изчезва от интонационната среда. Също като „Шуми Марица“,  песента на Никола Живков, водила българските доброволци през Сръбско-турската война от 1876 г. Тя пък била „царски химн“ и затова е тотално забранена.

След като опитват с няколко скудоумни творения да създадат химн на комунистическата държава, новите „творци“ все пак опират до забравеното или забранено старо, което пак крадат и фалшифицират. Така през 1964 г., в чест на 20-годишнината от „социалистическата революция“, народната република осъмва с нов химн. Директно е окраден Цветан Радославов, приятелят на Алеко Константинов, който през 1885 г. зарязва студентството в Австрия и хуква да се записва доброволец в Сръбско-българската война. На дунавския параход спонтанно създава песента „Мила родино“.

Тя е открадната директно от Димитър Методиев и Георги Джагаров, които няколко месеца, затворени „на котлова храна“ и грижи от УБО в резиденция „Кричим“, творят новия химн на НРБ. Като плод на този напън, за първи куплет на химна е взета песента „Мила родино“ на Радославов. А двамата любимци на Тодор Живков дописват два други куплета, които блестят с откровената си пропагандна безпомощност. Но в тях има и „паднали борци“, и „Партия велика“, която води победния строй далече преди това да е записано в Живковската конституция от 1971 г. Върхът е в третия куплет, където директно се заявява, че без Москва сме заникъде. Джагаров и Методиев без свян се подписват като автори, без да споменат никъде Цветан Радославов.

Под похлупака на комунистическата пропаганда дълго време е поставен и днешният химн на Българската армия  „Велик е нашият войник“.
Нейде през 70-те години на миналия век настъпи известно „патриотично размразяване“ и той се появи, но в такъв редактиран вариант, че от него се разбира главно за Драва и Мур. Нищо от автентичния текст на Константин Георгиев не е оставено като географски места на славни битки. Най-малкото пък Охрид, където е написана песента. Да не разсърдим другаря Тито, да не нарушим балканския мир. Е, прибавен е Люлебургас, но нали Турция е натовски враг на комунизма – може. Сигурно със същия замисъл по това време полека започнаха да се възраждат някои патриотични песни като Вазовата „Край Босфора“. Дори в училищата, наред с „Варшавянка“ и „По долинам и по взгоьрям се появи  „Бдинци лъвове титани“.

Но пак в редактиран вариант. Учехме я като „В боя бяхте великани“. Кой знае как в нашето зачукано училище в „Лозенец“, намиращо се тогава отвъд околовръстната жп линия, имаше една учителка по пеене, която съвестно ни разказваше историята на всяка песен. Е, за „Партизан за бой се стяга“ не се осмели да каже истината, но ни обясни за „Бдинците“, че текстът е променен, за да не дразнели балканските ни съседи.

Какви ли не интервенции направиха комунистическите „творци“ в класиката на родните песни. Посегнаха и на „Върви, народе възродени“, откъдето махнаха „вредната за младежта строфа“ – „И Бог ще те благослови“. Не пожалиха дори дядо Петко Славейков. Нахлуха в неговата „Татковина“ и вместо „Дето Дунав, Вардар, Струма и Марица си текат“, замениха Вардар с Искър.

А на края се разправиха пак с религията. В последния куплет
Дор на небо ясно слънце
и на очи свят живот
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ!
промениха нещата така, че да няма „свят живот“:
Дор на небо ясно слънце
и на очи светлина
ще обичам аз от сърце
тоз народ и таз земя!


В героизацията се включиха и художниците - Стоян Венев ,,Прощаване”

Какво друго да се очаква от такива „класици“, започнали с „Шумете дебри и балкани“, преминали през апологетика на Сталин и Червенков и достигнали до върха на своето творчество – сборниците „Априлски сърца“, възпяващи Тодор Живков.

„Велик е нашият войник“
Песента е композирана през 1916 г. край Охридското езеро от Михаил Шекерджиев, редник в 23-ти полк на Осма пехотна тунджанска дивизия по текст на подпоручик Константин Георгиев.

Великъ е нашиятъ войникъ!
Великъ, великъ, великъ!
Измокренъ, гладенъ, уморенъ,
безъ отдихъ би се день и нощь,
бърдата цепи разяренъ
съ страшния си викъ „На ножъ!“.
Отъ Китка литна въ единъ мигъ,
прецапа Тимока дълбокъ,
при Равна, Вина, Лесковикъ,
черта му пъть самиятъ Богъ.
При Маврово, заровенъ в снегъ,
съ ръце премръзнали се би,
въ Ботумъ отвори пътъ за Дринъ,
прокуди врага до единъ!
И пакъ спокоенъ, мълчаливъ,
при Охридъ днесъ той стои
и чака новъ врагъ да срази
съ страшния си викъ „На ножъ!“.



                                           Как не разбрах героизма

Както вече споменах, в детските ни кратунки песента „Партизан за бой се стяга“ беше набита като с парен чук. Къде ми е бил 5-годишният акъл, но при едно пребиваване през някаква ваканция при баба, както си пеех славната песен, от която нямаше отърваване, го ударих на разсъждения. Бяха ми четени приказки за любящи майки, които страдали за чедата си, като „Майчина сълза“ от Ангел Каралийчев за една лястовичка, та не можех да проумея как така тази партизанска майка, вместо да заплаче, вирнала гордо глава. Нали са убили детето й, питах тъпо и упорито. Баба ми, която таеше непознатите тогава за мен спомени какво се е случвало с дядо ми в ДС във Враца през 1946 г. май се е уплашила да не съм попаднал под „вредно влияние“, че знаеш ли за какво могат да дойдат „онези с джипката“. В резултат с мен бяха проведени родителски беседи, от които, нямаше как, трябваше да разбера, че партизанските майки не страдат и не плачат. копие https://armymedia.bg/archives/54153


                 Девети септември – мрак или светлина, ад или рай

.
Девети септември 1944 г. Каква е тази дата: ден на победата над фашизма и капитализма? Преврат или народно-демократична революция? Епохално събитие или лош ден за българската държава? 66 години по-късно все още няма ясен отговор на този въпрос.
На снимки от онези дни се виждат възторжените лица на хората, които посрещат Червената армия победителка. Съветските военни части са минали Дунав, но не водят военни действия, защото никой не им оказва съпротива.
На други фотографии са народните партизани, слезли в градове и села от Балкана, пушките им закичени с цветя.
Но подобни снимки има и от посрещането на синеоките рицари – войниците на Вермахта... И едните и другите са посрещани с хляб и сол на Орлов мост...
Отечествено-фронтовското правителство спасява България от война със Съветския съюз.
То обаче свиква Народния съд още през декември 1944 г. Пак то отваря и лагерите на смъртта. В името на прогреса, на добруването на българския народ и победата на комунизма.
В партизанското движение до 9 септември 1944 г. загиват около 9000 партизани и ятаци. Повечето от тях са почтени хора, недоволни от властта, от живота, който водят, от мизерията. Искат нов живот. Получават го, но той носи нови жертви, нови безумия, обещания и лъжи.

Девети септември. Запомнете тази дата. Тя ни трябва, за да не забравяме какво се е случвало в България. И да си вземем поуки. Иначе на бихме направили и една крачка напред.

Представяме ви текста на една от най-популярните партизански песни.

"Шумете дебри и балкани"

Шумете дебри и балкани,
шумете горди лесове!
Ний идем - горди партизани,
народни верни синове.

На бой под знамената чисти
за свободата на дома,
че наши с чужди хитлеристи
те газят, ботевска земя.

Вървим през нощи и засади
със бойни шмайзери в ръце.
Как волно е в гърдите млади
партизанското сърце!

Родопи, Рила и Пирина
и горда Стара планина
за партизанските дружини
са днес развели знамена.

Шумете дебри и балкани,
шумете горди лесове!
Ний идем - горди партизани,
народни верни синове.




Тагове:   маршове,   промени,   химни,


Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3628718
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031