Когато преди 25 години повярвах, бях толкова впечатлена от всичко, което чувах от амвона, че ми се искаше на всички да го разкажа. Не на всеки му беше интересно, но майка ме слушаше, затова реших да я поканя на богослужение. Казах ѝ: „Майко, ела да чуеш как хубаво говори пасторът. Исус Христос ще дойде втори път на земята – много интересни неща говорят там!“ „Ами, как да дойда, какво трябва да правя, аз не съм християнка…“ – поколеба се майка. „Не се тревожи – окуражих я аз – ние и до сега сме живели като християни, но не сме знаели това.“

Това беше преди 25 години, но съм го запомнила. С оскъдните си познания по християнска етика, тогава аз наистина си мислех, че до този момент съм живяла като християнка, съвършена - само дето не съм познавала Исус Христос. Една такава добричка се виждах в собствените си очи. С течение на времето колкото повече опознавах Бога, толкова повече грешки откривах в характера си. Разбрах, че най-голямата ми битка е със собственото Аз. Не бях престъпница, прелюбодейка или лъжкиня, но понякога се хващах, че подхранвам една нехристиянска черта. Не обичах да ми казват, че не съм права; не обичах да ме наставляват и съветват; не обичах някой да ми казва какво да правя и как да живея. Аз-ът ми беше толкова голям, че чуждо мнение не понасях. Започнах да се замислям над тези неща, когато в църквата научих, че първият грях в Универса е гордостта. Луцифер, който е бил пръв в йерархията сред ангелите, се възгордял и от тогава започва бунтът в небето, а после и на земята. Почувствах се изобличена. Мислех, че в нищо не греша, но Светият Дух ми показа един стих: 1 Йоаново 1:10 Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас. Замръзнах! Тези думи ме съкрушиха. Аз, която казвах, че и преди съм си била християнка, но не съм знаела и че Христос няма какво да ме променя, защото и преди да Го познавам и сега съм си все същата, разбрах, че всъщност правя Бога лъжец! Ужасих се от себе си. Всъщност не е възможно човек да срещне в живота си Исус и да си остане същия. И ако все пак си остане същия, това просто означава, че не Го е опознал в Дух и истина.

Можем много да се възхищаваме от това, което Той е направил на кръста. Можем да Го изповядваме и проповядваме, но ако не Му позволим да ни промени, значи не Го познаваме. Можем да ходим редовно на църква, може да знаем псалмите наизуст, може да сме активни църковни служители, но ако сърцата ни не са променени и си носим стария необлагороден характер, никак не ни ползва. Гордост трудно се изкоренява; Аз-ът трудно се предава – от опит го знам. И всъщност ние сами не можем да се променим. Не мога да си кажа: от днес ще бъда нов човек и в миг да стана нов човек. Това става със сила от горе. Вие впрочем добре знаете, че „превъзходната сила е от Бога, а не от нас“ (2Кор.4:7). „Чрез Духа ми, казва Господ на Силите“ (Зах.4:6). Светият Дух е този, Който ни упътва, направлява и променя. „Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват“ – се казва в Деян.5:32.

Всъщност това е условието за промяна в нас – да позволим на Духа да ни промени, като Му се покоряваме.

Някои казват: „Ами той Св. Дух не ми го е казал“. В Йов 33:14 четем: „Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж, само че човекът не внимава“. Харесваме се такива, каквито сме си. Аз-ът е много силен! Да, Духът ни говори, но ние не Му обръщаме внимание.

Има такъв анекдот: Човек се давел в морето и се молел Бог да го спаси. Минала лодка, подали му спасително въже, но той не го поел. Казал: „Мене Бог ще ме спаси“. Продължил да се бори с вълните. Минала друга лодка. И те му предложили да го вземат, но той пак отговорил: „Бог ще ме спаси“. Накрая се уморил и попитал: „Господи, защо не ме спаси, толкова Те молих“! а Бог му отговорил: „Два пъти ти пратих лодка, но ти все отказа.“

Така е и с нас. Духът ни говори чрез Словото Си, а ние пак казваме: „Светият Дух не ми го е казал“. Библията е Божие слово. Не е учебник по история на еврейския народ. В нея Господ е изявил волята Си. Тя е свята Книга на книгите. За Словото Си Господ казва: „Нека прибягнат при закона и при свидетелството!

Ако не говорят според това слово,

Наистина няма зазоряване за тях.“

Да не бъде!

 

Разказах ви моята опитност с гордостта. Но това може да е опитност на всеки един. Смирих се да ви я разкажа, защото никой не е застрахован от този грях – кой повече, кой по-малко – всеки подхранва по някакъв начин Аз-а и гордостта си. А Господ Исус Христос „ще представи на Себе Си църква славна, без петно, или бръчка, или друго такова нещо, но да бъде света и непорочна“.

Амин!

 

1 Йоаново 2:4 Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него.

 

Светли и добри, мирни и щастливи да са за всички...
Мъдро и искрено звучи твоят разказ, топло и естествено...
човек трябва да умее да чете с душата и сърцето си,
за да стига до дълбочината на същността и силата
на посланията... тогава словото размисля, разгадава,
убеждава, обогатява... помага и лекува...
Съвършени хора няма... горделивостта наистина
не се изкоренява лесно, Аз-ът трудно се предава,
но твоят опит показва пътят, силата на Словото и Вярата.
Поздрави !

Започнах да се замислям над тези неща, когато в църквата научих, че първият грях в Универса е гордостта. Луцифер, който е бил пръв в йерархията сред ангелите, се възгордял и от тогава започва бунтът в небето, а после и на земята. Почувствах се изобличена. Мислех, че в нищо не греша, но Светият Дух ми показа един стих: 1 Йоаново 1:10 Ако речем, че не сме съгрешили, правим Бога лъжец, и Неговото слово не е в нас. Замръзнах! Тези думи ме съкрушиха. Аз, която казвах, че и преди съм си била християнка, но не съм знаела и че Христос няма какво да ме променя, защото и преди да Го познавам и сега съм си все същата, разбрах, че всъщност правя Бога лъжец! Ужасих се от себе си. Всъщност не е възможно човек да срещне в живота си Исус и да си остане същия. И ако все пак си остане същия, това просто означава, че не Го е опознал в Дух и истина.

Нова година, Таня! Бог да огрява пътя ти и да благослови дните ти през нея!

БОГ е дал на хорта право на свободен избор. Когато докосне душата, някои решават да Го следват, други - не.