78. полк. Георги Ачанов - завеждащ отдел „Следствие" в ДС (1949 г.);
79. Георги Попов - директор на Пазарджишкия затвор (1951 г.); имал извратения навик да уринира в отворените усти на убитите в затвора жертви (76);
80. Пеньо Генов Кирацов - организирал множество убийства след 9 септември 1944 г.; по-късно за заслугите си е издигнат за секретар на ЦК на БКП; след 1989 г. става притежател на медицинска клиника в Либия;
81. Пело Пеловски - участник в „Абашкото клане" (в село Махалата (бивше Пелово), сега град Искър, Плевенско) на 27 септември 1944 г.; бил е първи секретар на БКП в Плевен, а по-късно и министър на търговията;
82. майор Стоян Атанасов - началник на милицията в квартал „Хаджи Димитър" в София; давал нареждания на подчинените си през 1944 г. да колят арестантите и да им отрязват главите в Дирекцията на народната милиция на „Лъвов мост". Така е убит служителят от Министерството на съобщенията Георги Тодоров Танев (след 9 септември 1944 г.);
83. Никола Павлов Колев (Комара) - административен секретар на Политбюро на ЦК на БКП; типичен пример на партиен екзекутор - изпратил над 300 души на разстрел (1956 г.).

Този списък от палачи, сътрудници и служители на ДС и МВР, както и началници и убийци-садисти от концлагерите далеч не е пълен, но той може да бъде допълнен след едно обстойно разследване. Тези лица трябва да бъдат съдени, макар и задочно (тези, които са умрели) за Геноцид и престъпления срещу човечеството. За такива ужасни престъпления няма давност!...

Едни от най-гнусните и садистични убийства са били извършвани в двата концлагера „Белене" и „Слънчев бряг" и за тях има най-много данни от оцелели бивши лагерници и затворници. Според свидетелствата на Колю Кондов (76) затворниците с присъди в „Белене" през 1952 г. били около 4000 души (от тях 1800 легионери), а тези без присъди (така наречените „Втори обект") били над 8000 души. Освен тях на остров Щурец имало и женски лагер с над 300 жени. Лагерниците в „Слънчев бряг" били над 1500 души и там също имало женски лагер. Тук обръщам внимание, че това е капацитетът на посочените концлагери, но общата бройка на преминалите през тези концлагери и убитите
в тях и досега не е известна, тъй като запазените официални отчети са фалшифици-рани или унищожени.

В протокол „А" №101 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 5 април 1962 г. относно проверката на режима в ТВО край град Ловеч („Слънчев бряг") четем следното: „..От създаването на групата (от 170 души, докарани от ТВО - „Белене")
през нея са минали 1200 души. От тях 810 души са пуснати на свобода като неправилно задържани, 150 души са умрели и 223 мъже и 31 жени се намираха в лагерите край Ловеч и село Скравена..." (23).

На това заседание присъстват: Боян Българанов, Митко Григоров, Райко Дамянов, Тодор Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Георги Цанков, Антон Югов, Димитър Димов, Тодор Прахов, Борис Велчев, Тано Цолов и Живко Живков. Констатациите и смешните наказания на „отговорните другари" са пълен фарс, защото тези хора създават концлагерите, а после заседават и обсъждат „извращенията" под натиска на общественото мнение и най-вече заради реакциите в чужбина.

Очевидно е, че данните са тотално фалшифицирани, тъй като само убитите в „Слънчев бряг" са над 1000. Повечето оцелели лагеристи твърдят, че убийства в двата лагера са ставали всеки ден, а по някога са били убивани по 10-15 души на ден, които били слагани в чували зад тоалетните и извозвани и погребавани тайно на остров Магарец близо до „Белене" и другаде.

Д-р Найден Найденов дава сведения, че на остров „Магарец" са погребани неколкостотин убити и умрели от лошите условия в лагерите, но той визира само периода през който е бил там (1951-1954 г.). Колю Кондов споменава, че освен на остров Магарец за погребване на убитите се използвал и остров Малка бързина. Христо Николов - лагерист от „Белене", свидетелства, че погребения на лагеристи се извър-швали и на остров Предел, където свинете от свинарника изравяли труповете и ги разкъсвали (23). Мисля, че последното е правено умишлено, с цел заличаване на следите... С тази цел са убивани и по-старите затворници, прекарали по-дълго време в лагерите. Според свидетелствата на лагериста Димитър Сираков, на остров Персин в
концлагера „Белене" хиляди българи са намерили смъртта си. Същото твърдят и други оцелели лагеристи (23). Пълната истина за тези престъпления на комунистите може да излезе наяве само ако се направи ексхумация на масовите гробове на островите Магарец, Малка бързина, Предел и на самия Персин и се извърши надлежна съдебно-медицинска експертиза на труповете на убитите (убити без съд!)...

За да не бъдем голословни, ще представим някои случаи от живота в комунистическите концлагери и затвори, предадени точно от очевидци:
Колю Кондов („Белене"):
На 5-ти септември 1951 г. 35 млади български патриоти са разстреляни в Старозагор-ския затвор. По същото време и в Сливенския затвор са екзекутирани двама легионери .
По-горе споменах името на директора на Пазарджишкия затвор - Георги Попов. Ден-два преди събитията, започнали на 24-ти април 1952 г. и преди пребиваването ми в директорската стая, бях в карцера. По това време бяха убили един младеж - учител от Хасково. Трупът му беше хвърлен върху въглищата срещу карцера. Късно вечерта през решетките на карцера видях, че дойде директорът изверг. Пиян и псувайки ни, отиде до трупа на убития учител и уринира в отворената уста на жертвата. Жестоки дни на побоища и убийства!..." (76).

„Много често охраната извикваше някой от нас и му нареждаше да отиде (отвъд колчетата с надписи „Стрелба без предупреждение!") и да им отреже пръчка от върбата. Ние знаехме, че този нещастник ще бъде убит..." (76).
„По време на брането на слънчоглед в късното лято на 1952 г. млад 17-годишен затворник заспал на обекта. Събуждайки се, разбрал, че е сам. Започва да тича и да моли за прошка, стремейки се да ни застигне и да се прибере с нас на Първи обект.
Милиционерите се върнаха, пресрещнаха го и го убиха с брадви. Този младеж беше от Свищовско..." (76).
„Д-р Никола Грозев беше отговорник на лазарета. Той е необикновен човек - легионер. Много често го вкарваха в карцера, защото отказваше да подпише някой смъртен акт на убит затворник. Имаше случаи, когато престояваше в карцера и 9 месеца..." (76).
„Един ден, работейки на дигата, беше застрелян Драган Колев, защото беше посегнал да откъсне (от глад!) стрък лапад. Уби го милиционер - негов съселянин. Пред всички ни, хвана го за краката и го завлече в шубрака, казвайки, че искал да бяга. Убийствата бяха почти ежедневни и безпричинни. Никой от нас не знаеше дали ще доживее утрешния ден..." (76).

„На 6 март 1953 г. бяха удавени няколко затворници, които с лодка преминаваха от остров Голяма бързина за остров Персин. Лодката имала пробойна, запушена с парцал. Последният изпаднал и лодката започнала да се пълни с вода. Настава суматоха и боричкане и всички потъват във водата. Само двама от тях успяват да се спасят с плуване..." (76).

Комуниста е най-бездуховният, садистичен и бездушен изверг сред човешкия род. Комунизма е най-жестоката поука за човечеството.
Поздрави за истините и фактите, които си публикувал, Божо12345, за да се разрушат илюзиите около комунизЪма.!

Нека се научи и от тези, които не знаят, и тези, които сега не четат и не учат нашата нова история. Не можем да затворим тази зловеща страница и да продължим напред, нали? Пък днешните управляващи ни поднасят съвременен прочит на книгата. Има ли смисъл да казвам какво вършат, как приемат закони и как в очите ни казват, че сме излишни, за да останат само те? Всичко се разграби и ликвидира, но авоарите им са доста добри.
Както са казвали българите, Бог вижда всичко!
Благодаря за редовните посещения и светли празнични дни!