Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08 12:05 - геноцидът и холокостът над българите
Автор: bojo12345 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9 Коментари: 0 Гласове:
0



 

Твърдението, че през август 1877 г. били избити евреите в Казанлък, и то от българите, е лъжа и пълен абсурд. По това време Казанлък е бил окупиран от войските на Сюлейман паша*, които атакували Шипченския проход, и градът бил под техен контрол и през следващите месеци (66). Всички тези фалшификации на историята са направени с една единствена цел: да се прикрият злодеянията на евреите и турците при Старозагорското клане, а също избиването на стотици българи в Сливен, Калофер, Сопот, Нова Загора, Казанлък, Айтос, Карнобат и други, както и разграбването и унищожаването на стотици магазини и къщи, в което участвали и много евреи, като участници, помагачи, доносници, шпиони, оценители и прекупвачи на откраднатите стоки и ценни вещи (115).
Тук предпочитам вместо коментар да цитирам видяното от оцелели свидетели на Старозагорското клане:

„... Ужасната картина в тези минути още по-ужасна се представила, когато турците заградили казанлъшкия път. Тълпи народ тичат насам-натам из улиците, руси и опълченци не се виждат, градът обиколен отвсякъде и отникъде изход няма; турците от всички страни стрелят, тук се прострял мъж, татък се отърколила жена, другаде неколцина пъшкат, жени плачат, деца пищят, кучета лаят и вият, коне цвилят, говеда мучат, а пък пламъците на ужаса ужас придават. Щом из тълпата се впуснат неколцина и влязат в коя и да била здрава къща, всички нахлуват вътре и се затварят, тъй щото из пълните преди малко улици с мъже, жени и деца, взели да се показват въоръжени граждани турци и когото срещнат или застигнат, колят, убиват и българин вече на улицата не се показвал..." (115).
„... В къщата на Хаджи Димитра имало 50-60 души селяни, все приятели, с жените и децата си. Турците нахлули вътре и започнали да убиват наред. Янка, съпругата на Трифон Спасов, успяла да избяга, но била застигната, уловена, и след като я обез-
честили, й отрязали езика. Тя кървави сълзи ронела и всячески мъчела да даде някакви обяснения за турските зверства при избиването на хора, както и за нейното обезчестяване, но нищо не се разбирало от движенията й..." (115).
„... Къщата на Драгия Куюмджиоглу била на две отделения с по 5-6 стаи, изби, конюшни, сенници и широки дворове. В двете отделения се събрали към 500 души. Турците запалили къщата с газ и тя цялата пламнала... Щом се отворили вратите и окаяните българи се показали навън, почнали един върху друг да се
повалят и всички били избити или изклани с изключение на неколцина, които незабелязано се промъкнали през тълпата.
В друго отделение на тази къща имало до 200 души граждани и селяни. Турците нападнали и без съпротивление влезли вътре. Най-напред уловили Стоил Куюмджи Драгиев, на когото отрязали ръцете от раменете и той паднал на земята. Всеки почнал да поднася парите си, часовник, пръстен и молел за милост,
обаче нито един от тях не бил помилван, а всички били изклани; между тях имало и някакъв млад свещеник от селата, на който запалили брадата и косата с кибрит, после го полели с газ и жив го изгорили..
. (типичен Холокост!) (115).
„... В къщата на кожухара Минчо имало събрани 200 души граждани и селяни - повечето жени... лутали се насам-натам, докато нападнали турците, които почнали да убиват кого където настигнат, да колят, и покрили целия двор с мъртви тела. Малцина сполучили да избягат през дола и то затова, че къщата била на края на града..." (115).
„... В един обширен двор се намирали къщите на Георги, Сава, хаджи Иван и хаджи Марко Дечеви, където се събрали повече от 200 души граждани и селяни. Турците, като нахлули в този двор, най-напред запалили онова отделение, което било пълно с жени. Огънят обхванал къщата, злощастните жени започнали да излизат, но щом се показала баба Драгулица навън, един манафин я застрелял и тя се проснала на земята, без да помръдне, а другите се върнали в горящата къща. В това време избата се изпълнила с такъв дим, че око с око не се виждали. Скритите
105там почнали един по един да излизат и да се търкалят около прага простреляни. Паднала Дешка Георгиева, паднал абаджията Кольо, натрупали се една върху друга селянки, другите се върнали назад, подът бил вече тук-там прегорял, провиснали черни трупове, жени и деца пищят, пушките гърмят и след няколко минути къщата се сурнала и всичко утихнало... Хаджи Марко бил уловен и в гушата като свиня прободен. Той дълго време хъркал и най-после издъхнал. Други три отделения в този двор - така също заедно с хората - изгорели..." (
115).
„... Вкупом около 150 отишли в къщата на Иван Лещов, а после на Стефан Тодоров и в избата се скрили. След малко черкезите разбили пътните врата, изпълнили двора, взели да лискат газ по вратите на къщата и скритите в избата били принудени да излязат. Черкезите ги претърсили един по един, взели всичко, което се намирало върху тях, после ги закарали в къщата на Малкоча, където отделили жените настрана, а мъжете до един изклали до самите пътни врати... (115).
„... Тодор Славчов имал в къщата си едно затулено дамче за добитък, в което се наблъскали до 30 души граждани, селяни и един русин. Турците ги намерили надвечер и до един ги избили, а Никола Иванов, рязан по главата, по раменете, по ръцете, паднал между убитите и там се спотайвал. След малко време дошли туркини за плячка и с възхищение казвали: „Машалла, машалла и тука има няколко свинета убити", като обикаляли избите и се подигравали с тях; пристигнали десетина души турци, които започнали да преобръщат труповете и да ги претърсват.
Една от туркините така силно ударила Иванов в главата, щото цял потреперал от този удар и турците изново го накълцали. В такова положение той лежал между мъртвите без хляб и вода до събота и тогава избягал в Търново, където в болницата очистили червеите от раните му и го изцерили..."
(115).
„... В къщата на хаджи Станко Минчев се събрали до 300 души почти само селяни. Турците ударили огъня на къщата и едни от тях изгорели, а други, които искали да избягат, всички били убити и хвърлени в долапа на градината..." (115).
„... Къщата на Унджи Генчо била двуетажна, с осем стаи, изба, ракиджийница, две конюшни, широк, добре обграден двор. Около два часа цялото здание се изпълнило с мъже, жени, деца, граждани и селяни. След малко време турците нападнали, счупили вратите, нахлули в двора и почнали да убиват наред и мъже, и жени, и деца - даже и пеленачета. Избили почти всички, обрали ги, обрали и къщата, а после я запалили. Тук баба Дафина Андонова неволно била зрителка на много неща. При това паднал убит мъжът й Андон, брат му Петър Славов, Неделковите четирима сина - Коле, Къне, Иванчо и Михаил, Марийка Михайлова и двете й деца, годиначета близнаци. В завръщането си след Освобождението, из пепелищата на тази къща изровили 250глави и десетина коли кости, които закопали в две гробници в Паленишките гробища... (115).



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1293332
Постинги: 1034
Коментари: 1843
Гласове: 10484
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол