Блогът на bojo12345 :: геноцидът и холокостът над българите

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.07.2018 09:34 - геноцидът и холокостът над българите

Автор: bojo12345 Категория: Лични дневници

Прочетен: 411 Коментари: 0 Гласове:

- През 1515 г. в София бил изгорен жив на клада (типичен Холокост) младия български занаятчия от Кратово Георги, защото отказал да приеме исляма (66).
- В 1633 г. в село Голямо Райково е убит насила изпратеният да учи за ходжа Милян, а сестра му Милица отвлекли за кадъна.

- В началото на XVI век Чепино на Костантово по донос на
гръцкия фанариот и пловдивски митрополит Гаврил (Хасан
ходжа) заповядал на еничерите да изколят и потурчат всички
първенци и попове. След това Хасан ходжа наредил на потурнаците да разрушат всички църкви от Костенец до Станимака (Асеновград) - 33 манастира и 218 църкви" (121).

- В 1620 г. (по-точно 1670 г.) султан Мехмед води война с Пелопонес начело на 150-хилядна войска. На връщане под страх от смъртно наказание потурчват всички български села в Чепинското корито, Пловдивско и в Гюмюрджинско. Само в Пловдивско потурчените села били 74. Всички, които не се подчинили, били изклани за назидание (121)
.
- Великият везир Мехмед Кюпрюлю в 1661 г. като потурчил чепинските християни, заминал за Разлог, за да продължи делото. При потурчването в Разлог един негов агент помак, приел исляма в Цариград, тероризирал якорудските християни с думите: „Хайде, хайде, какво чакате още, та не приемете доброволно исляма? Или чакате да видите пред вас да се търкалят човешки глави, та тогава да се потурчвате ?..." (121).

- В 1669 г. при царуването на султан Мехмед IV в Смолянско и Кръстогорието (Средните Родопи) с огън и меч турците потурчили населението на селата Виево, Смолен (днешен Смилян), Упорово (Влахово), Бяла река, Подвис, Витлово (Рудозем),
Езерово (Смолян), Беловидово (Златоград) и др. Тези, които се
противопоставяли - една част били изклани, а други избягали в
горите. Избити били мъже, жени и деца. Много вдовици и малолетни сирачета според свидетелствата на монаси бегълци били „застигнати от турските пълчища и подложени на най-мръсни деяния, които може да извърши само потъналият в невежество
турчин"!

По-късно турците залавят и избягалия епископ Висарион Смоленски и десет негови хора, като ги подлагат на нечовешки мъчения. Епископа го събличат гол и с клещи късат парчета живо месо от тялото му; след това го били с железни пръчки, докато загубил съзнание. Когато се свестил, турците го мушкали с ножове и режели късове от тялото му, като турили на главата му нажежена пирустия и се гаврели с него. Накрая го
убили и обезобразили с камъни (121).

- През 1705 г. става насилствено помохамеданчване в Средните Родопи.

„Дошлите турци се ползваха с големи права. Те се
настаниха в християнските къщи, гонеха християнското население, усвоиха имота му и заграбиха много жени и девици. Мнозина непокорни избиха, а други избягаха в горите". От гладната зима, която дошла след това, мнозина умрели от глад (121).
- През 1720 г. в с. Райково (Ср. Родопи) по донос на Селим
ходжа са изклани като добитък 200 души по-видни райковци,
тъй като отказали да сменят вярата си (121).

Онези българи, които насилствено приемали исляма, били
държани изкъсо и следени от турците и евреите. Не било допускано никакво отстъпничество от исляма. Тези, които се отказвали от него, били наказвани сурово: мъжете със смърт, жените с доживотен затвор или продаване в робство. Както свидетелства Ханс Дерншвам, те били наричани „муртад" (отстъпник) или
„муртадли" и „ако не ги изгарят или не ги продават завинаги за
оковаване на кораб или галера, започват да ги заставят да вършат престъпления или предателства" (43)
.
Редица българи, които били убити заради отказа им да приемат исляма или след като били насила помюсюлманчени, се отказали от него, били канонизирани от православната църква като новомъченици. Това се вижда от написаните жития на Георги Софийски, Георги Нови Софийски, Никола Нови Софийски,
Ангел Битолски, Мъченик Димо, Дамаскин Габровски, Иван Българина, Анастасий Струмишки, Злата Мъгленска, Лазар Български, Лука Одрински, Игнатий Старозагорски, Онуфрий Габровски Иван Нови Търновски, Константин Софийски, Димитър Сливенски и др. (136).

Тези мъченици за вярата били убивани от турците по найдивашки и варварски начин: чрез изгаряне на клада, отсичане на главата с брадва, убиване с камъни, обесване, провесване на ченгел, набиване на кол и посичане със сабя или ятаган.
На изключително много репресии, геноцид, етническо прочистване и унищожение били подлагани българите при всеки бунт, подкрепа на християнски поход или въстание. Турците се страхували от организираната съпротива и потушавали българските въстания с необикновена жестокост.

При похода на Владислав III Ягело и Янош Хунияди през
1443 г., след като кръстоносците напуснали София, османците
устроили кървава разправа с непокорните и обезглавили владиката.
Султанът наредил раята и войнуците (войнигани - военизирани християни) от близките краища, да бъдат избивани, а имуществата им да бъдат разграбвани (66).

След двата похода на Янош Хунияди, вследствие на турските репресии,
през Дунава във Влашко се прехвърлили 12 000
българи заедно с добитъка и покъщнината си. В източниците от
втората половина на XVI в. са отбелязани масови изселвания от
българските земи поради непосилни дългове и лихви, налагани
от еврейските лихвари - откупници на данъци. Отбелязани са
също и масови разорения сред българите вследствие на геноцидната фискална политика (66).

Нагоре