Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06 08:00 - геноцидът и холокостът над българите
Автор: bojo12345 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 128 Коментари: 0 Гласове:
4



 

Тази разрушителна ерес се прехвърляла и сред представителите на православното население. Такива еретици, изказващи разрушителни антицърковни възгледи, били например Фудул и Пиропул, за които се споменава в допълненията към „Борило-вия синодик", и които проповядвали в Търново вероятно по времето на патриарх Евтимий (т. е. между 1375 и 1393 г.). Разпространяваните от тях възгледи напомнят твърде много за ереста на „жидовствстващите".

„Те тъпчеха - се казва в синодника - иконата на пречистата Богородица, занимаваха се с различни магии, нападаха с различни хули архиереите и иноците, оскверниха свещените църкви и животворния кръст, чрез който бяхме белязани за избавлението, показаха и много други безчинства" (66).

На фона на тези тревожни събития, в България през ХIVв. се появила величавата фигура на патриарх Евтимий. Той правел всичко възможно да се бори с еретиците и сектите и имал голямо влияние и сред народа, и сред болярите. Дори цар Иван Александър му симпатизирал и го смятал за свой довереник, като му подарил един манастир. Евтимий станал опасен противник на юдейското влияние и царицата Сара-Теодора* неведнъж се мъчила да го привлече на своя страна. Когато нейните опити не се увенчали с успех, тя съобщила за това на Синедриона и последният употребил всички сили да оклевети проповедника, за да сведе цялата му дейност до минимум (Енц. на Урбан VI, римски папа, стр. 4) (30).
Сара-Теодора* не е действала самостоятелно, тя е разполагала с мощно еврейско обкръжение и множество агенти на Синедриона. Доказателство за горното е наличието по това време на цял еврейски квартал във Велико Търново и пак там се е намирала и най-голямата и красива синагога на Балканите, в махалата „Френкхисар" съгласно запазени сведения от християнските летописи (122).

Подмолната дейност на евреите започнала да дава резултати. За да постигнат целта си, те насъскват България и Византия една срещу друга и в момента, когато двете държави са отслабени, включват основното си оръжие срещу християнството - турците! Използвайки междуособните войни между двете християнски държави, турците от Османското емирство в периода 1326-1327 г. последователно завладяват в Мала Азия Бурса, Никея и Никомидия. С това почти цялата византийска част на Мала Азия попаднала в ръцете на турците. През 1342 г. във Византия станали вътрешни размирици и избухнала гражданска война, в която с войски се намесил и цар Иван Александър. От тази война спечелили турците и техните подстрекатели и зли гении -юдеите. Ето какво пише М. Варшавски за този период: „...Тогава венецианските банкери - евреи упражнявали политически и финансов натиск върху Отоманската империя и за да не допуснат България да се развива по-нататък, снабдили Турция с материални средства да води война, за да разори православната страна. Изпълнявайки всички нареждания на евреите и ползвайки се от техните услуги, Турция на свой ред решила да разшири Отоманската империя за сметка на християнските държави" (30).

В 1352 г. турците превзели крепостта Цимпе на Дарданелите, а в 1354 г. и великия брод - Галиполи. Това се приема за начало на турското нашествие на Балканите. Със съдействието на Сара-Теодора* турците нахлули в Тракия и завзели Родосто, Бая-Ески, Люле-Бургас и Одрин и сключили с България договор, който им давал юридическо право да организират в Тракия бойни отряди за по-нататъшни походи в християнските страни, а България била задължена да им оказва активна подкрепа.
Сключвайки този неизгоден договор, цар Иван Александър разчитал, че апетитът на турците ще бъде задоволен от заетите области и че останалата част от България ще бъде спасена (30,135). Той обаче си направил криво сметките „без кръчмаря" (Синедриона). Под натиска на жена се Сара-Теодора* цар Иван Александър направил поредната фатална грешка и вместо да обяви първородния си син Иван Срацимир за престолонаследник, той разделя царството на две. На Иван Срацимир дава западната част, известна като Видинско царство, което обаче е незначително по територия. Основната част - Търновското царство, той дава на Иван Шишман - първородния син на еврейката - Сара-Теодора*. Както отбелязва Станишев (2): „За пръв път в българската история, един цар разделя царството си, като някаква частно-правна собственост Иван Александър изоставил напълно старото западно българско крило..." (135).

След този безумен акт, инспириран от злия гений на царя - Сара-Теодора, България фактически се разпада на пет части - Видинско царство, Търновско царство, Карвунско царство, Влашко царство и Западна част (Македония), която се състои от множество васални княжества. Така първата част от плана на Синедриона по отношение на разрушаването на християнските държави - България и Византия, бил осъществен!

Започвайки от 1354 г. нататък, турците предприели масови нахлувания през Дарданелите в Тракия и на Балканите. Има сведения, че турските войски са прехвърляни с кораби и средства на венецианските евреи. Авторът Дейвид Дюк*, цитирайки С. Шу, ни дава следната информация: ,,...В XIII в. византийските евреи поддържали окупационните армии на турците... В XIV в. те поддържали завладяването на Константинопол от османските турци, което станало с помощта на евреите..." (53).
Тук е очевидно, че двете групи на Синедриона - във Византия и във Венеция, са изпълнявали общ план и са действали съгласувано. От различни източници става ясно, че по това време тайното еврейско правителство в сянка - Синедрионът, по всяка вероятност се е намирало в Константинопол. Преди това то е било във Вавилон и Испания. Така или иначе в завладения от турците Константинопол Синедрионът изживява втория „златен век" и това е отразено в редица документи, както ще видим
по-нататък (5, 39, 55). След това Синедрионът последователно се мести в Полша (XVII в.), Амстердам (XVIII в.), Лондон (XIX в.) и Ню Йорк (XX в.), където е и досега!... (5).

В своите задълбочен изследвания Мълвина Господинова смята, че богоборческата еврейска секта на фарисеите има заслуга и за други ключови събития, станали в периода преди турското нахлуване на Балканите и във Византия и фактически подготвили почвата за унищожителния удар срещу православието:
„...Проследявайки богоборството на фарисеите през епохата на Средновековието, ще се спрем по-подробно на три основни исторически факта, чийто последици са не само изключително устойчиви във времето, но са и ярко доказателство за войната на богоборците срещу Христовата църква и християнската държавност. Това са: създаването и подържането на исляма;
Великата схизма (1054 г.) и така наречените кръстоносни походи;
завладяването на православните балкански държави и Византия от турците мюсюлмани" (39).

Анализът на събитията показва, че ислямът се появява към VII в. на базата на древното езичество и фарисейския юдаизъм. Колкото и парадоксално да звучи, евреите определят на исляма особена роля в богоборческата си стратегия за борба с християнските народи. Те използват турците и мюсюлманите като маша в стратегията си - „да убиеш с чужд нож"!...
През 1355 г., разтревожени от увеличаващите се турски нахлувания, България и Византия сключват съюз за борба с общия враг. Този съюз обаче закъснял, а вътрешните врагове и еврейските агенти на Синедриона правели всичко възможно да засилят противоречията и да отслабят двете държави.
В 1363 г. султан Мурад се настанил в Одрин и го направил изходна точка за по-нататъшното турско разширение. Последователно в ръцете им паднали Димотика, Цурулум, Аркадиопол, Пловдив и Боруй.



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1276125
Постинги: 1024
Коментари: 1806
Гласове: 10388
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол