Автор: Иван Вазов
стихосбирка: „Пряпорец и гусла“

Година: 1876 г., дни след новината за слизането на четата на българския бряг


Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки" гордо плува
по златни вълни.

Но кога се там съзирва
козлодуйски бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.

Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.

Гордо Ботев там застана
младият им вожд –
па си дума капитана,
с гол в ръката нож:

– Аз съм български войвода,
момци ми са тез;
ний летиме за свобода,
кръв да леем днес.

Ний летиме на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.

Парахода остави ни
ти по начин благ,
та дружината да мине
на родния бряг.

Капитанът, немец същи,
отказа – тогаз
Ботев люто се намръщи,
викна с буен глас:

– Туй го искам, не се моля:
всички сте във плян.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!

Чуй, там днес мре народът
в бой с ужасен враг!
Карай бързо парахода
на българский бряг!

И гласът му става страшен
при тия слова,
немец бледен и уплашен,
приклони глава.

Бърже параходът плува
към желаний край,
Дунавът се п? вълнува,
весело играй.

Много време се измина,
как не бе носил
храбра българска дружина –
товар за него мил.

А дружината запява
песен зарад бой
и байрякът се развява
гордо с лева свой.

Параходът веч наваля
на милия бряг,
Ботев шапката си сваля,
че говори пак:

– Хайде, братя, излезнете,
тука ще се спрем
и земята целунете,
дето ще да мрем!

И от радост упоени,
пред левския стяг,
всички падат на колене
на светия бряг.

– Братя! – Вика им войвода
със гръмовен глас.
– Скоро радостно народът
ще посрещне нас!

Скоро с гръм ще поздравим
Стара планина,
кървав бой ще заловим
с турски племена!

Ний във битка не сме вещи,
малко сме на брой,
но сърца ни са горещи,
жадни сме за бой!

Скоро турчин ще изпита
грозната ни мощ,
правдата е нам защита,
левът ни е вожд!

И по цяла околия
глас екна съгрян:
"Да живее България,
смърт на злий тиран!"