Тези крути мерки спрямо българите обаче се видели недостатъчни на комунистите. Затова през есента на 1946 г. от българските села в Бесарабия и Южна Украйна се изземва насилствено всичкото зърно, което предизвиква невероятен глад, при който умират над 70 000 българи! Например в село Пандаклии, Болградски район, от 1200 жители живи остават само 200 души(16). Според мен броят на умрелите българи вследствие на тази целенасочена акция е в пъти по-голям, защото по разбираеми причини липсва точна статистика. Ето какво пишат Грек и Червенков по този въпрос:

„... Броят на умрелите е толкова голям, че не успяват да ги
откриват, регистрират и погребват. Труповете се събират в мазета, тавани и други студени помещения, където те престояват по няколко дни. Понякога не се обявяват смъртните случаи, за Да се запази продоволствената дажба. В Комратски, Конгаски и Други райони има случаи на човекояд ство. Един от тогавашните Ръководители на МССР, министър В. Шнирьов, описвайки този Ужас в докладна записка, отбелязва: „Изяждането на трупове придобива масов характер, като това се съпровожда с чудовищна Религиозна пропаганда (умиращите старци молят своите деца ивнуци да изядат трупа им, като проповядват, че това ще им запази живота, ще им опрости греховете и ще им донесе спасение)... Но броят на умрелите е значитилен, особено на децата - от 30 до 50 процента..." (40).

Нещата в Украйна през 1946 г. дотолкова били излезли от
нормалното си русло, че се стигнало дотам на някои пазари да
се предлага като стока за храна човешко месо. Понеже това звучи
невероятно, тук прилагаме фотодокументи от ужасяващата
колекция на големия френски фотограф Мартин Монасие, които
доказват казаното по-горе. За отбелязване е, че по същото
това време в Симферопол е изяден от човекоядци и братът на
световно известния по-късно масов убиец и канибал Андрей Чикатило;
убил и изял частично 53 души. Очевидно е, че по време
именно на този период от живота му се е формирала извратената
му психика, превърнала го по-късно в безмилостен убиец -
садист и канибал!...


Според по-късни проучвания на украински учени след 1989
г., по време на изкуствено предизвикания глад от комунистите
през 1946-1947 г. в Украйна са умрели между 3 и 7 милиона души.
По същата схема е предизвикан и гладът в Поволжието в
началото на 20-те години на XX в., където също измират някъде
между 1 и 2 милиона души, предимно от български произход!...
Справка на „Отдела за спецзаселванията" при НКВД на
СССР за спецзаселените (концлагеристи от ГУЛАГ) към октомври
1946 г., показва, че голяма част от останалите живи българи
са били натикани в концлагери, където вследствие на репресиите
много от тях загиват. В посочения документ, подписан от началника
на 3-о Управление на Народния комисариат за държавна безопасност
на СССР - Милщайн*, откриваме следните групи с българки произход:

1. чеченци и ингуши - 400 478 (мъже - 97 441, жени - 110 818,
деца до 16 г. - 191 919);
2. карачаевци - 60 139 (мъже - 10 595, жени - 16 860, деца до
16 г. - 3 2 557);
3. балкарци - 32 817 (мъже - 6147, жени - 10 284, деца до 16
г. - 16 386);
2122134. кримски „татари", българи и гърци - 193 959 (мъже -
43 135, жени - 68 343, деца до 16 г. - 82 481);
5. бивши кулаци - 577 121 (мъже - 165 519, жени - 203 893
деца до 16 г. - 208 309);
6. немски помощници - 3185 (мъже - 335, жени - 1557, деца
до 16 г.-1093);
7. власовци от РОА - 95 386 души.

Това е само част от целия документ, където подробно се
посочват данни за депортирането, видът ешелони, броят им,
лагерите и областите за вторично настаняване, срокът на
наказанията и така нататък. Тези документи са от ЦГАОР (Централния
държавен архив на Октомврийската революция) и много от тях
носят подписа на гнусния чифут и садист, братовчед на Каганович*
- Лаврентий Берия* (142).

За това как са протичали срещите на лагерниците и затворниците
българи с техните палачи може да ви стане ясно от архивите:

„Всяка седмица дясната ръка на Берия* генерал-полковник
Виктор Семьонович Абакумов* правеше показен инструктаж как
трябва да се превъзпитават „нищожествата". Подготовката започваше
от сутринта, като огромният кабинет на Абакумов* се
покриваше с мушами и гумиран брезент, за да не му се цапат
скъпите килими и стените от кръвта. След това строяваше офицерите
от НКВД покрай стената и заповядваше да доведат някое „нищожество"
(обикновено интелигент-дисидент). Върху униформата си Абакумов*
обличаше гумиран гащеризон и при ритуала на „инструктиране" си служеше с две бухалки (малка и голяма), издялани грубо от сибирски дрян. Първо започваше с
малката бухалка, като затворникът биваше бит методично в продължение
минимум на един час, докато месата му посинееха и започваха да се накъсват и отлепят от костите. След това следваше процедурата по строшаване на
ставите с удар (лакти, рамене, колене и прочие). Накрая инструктажът
приключваше, като с един-два удара на голямата бухалка генералът пръсваше
черепа на затворника. По време на боя и заключителния етап.
по лицата и дрехите на строените офицери пръскаше кръв и парченца мозък
от бития. Ако някой от тях не издържеше на гледката или припаднеше -
изпращаха го като мекушав и негоден за работа в НКВД, - в някой лагер в Сибир!..."


Броят на комунистическите лагери на смъртта в Сибир достигал до неколкостотин. Те продължили да съществуват дълго след смъртта на Сталин през 1953 г., а шефовете им в повечето случаи били евреи. В един такъв лагер, наричан „Железния град",
през 1974 г. попада и българката от Хасково - Мария Христозова, която тогава била студентка в първи курс на литературния институт „Максим Горки" в Москва. Христозова попада в женската затворническа колония без съд и присъда, след един запой
в бар с колеги - грузински студенти, които били арестувани от милицията. Свидетелствата на Мария, която по чудо остава жива след близо 2 години в лагера, са потресаващи. Жените били изнасилвани с неописуем садизъм от пияните надзиратели в лагера, начело с коменданта; карали ги също да играят на истинска „руска рулетка", от която някои полудявали, а други умирали с пръснат череп. Изнасилват ги анално с отверки, ключове, лъжици и други случайно попаднали предмети. Умрелите от „руската рулетка" били вписвани като „самоубийци" и всичко се потулвало, а и никой от началниците в Москва не се интересувал от това какво става в лагера. Друго гадно мъчение, завършващо със смърт, било обреченият да бъде завързан гол в тайгата, където за половин час огромни рояци от комари изпиват кръвта на жертвата, без да има видими следи от насилие. Най-зловещото наказание за жените (измислено от някой болен мозък) било изнасилване, като офицерът поставял на члена си топчица от
ситно нарязана еленова козина. На пръв поглед безобидно, но по думите на Христозова:

„... От тая по-жестока смърт няма. Двете (наказани момичета заради бягство) умираха три месеца в адски мъки. Космите предизвикаха възпаление в матката. В лагера нямаше лекар. А и никой не искаше да ги лекува. Половите органи на момичетата
загниха и те викаха по цели нощи от болка. Накрая умряха. И тях ги писаха самоубийки..." (151)

Може би не се е знаело, или страхът е сковавал душите?
Чест и почитания на автора!

Който вади на светло Истината, е благословен! Нека се знае какво означава "братство и българо-съветска дружба"!