Барон Качамагов е известен с неговото голямо влияние пред имперския трон на Австрия. На него се дължи издействането на привилегии за българите от Винга и Банат, както и отпускане на 168 х.дка земя на Винга, с което нашите сънародници укрепват икономически.

За исторически събития, забележити личности, живели на нашата земя преди много години, се раказват легенди, някои от които са за Никола Качамагов. Легендата, която има и историческа истина е широко известна в Банат.

В нея се разказва за интимните връзки на копиловския хубавец Никола с императрица Марица Терезия. Никола бил надарен с физическа сила и хубост, широкоплещ като горун, с очи на сокол, каквито са били балканджиите от Чипровския край. Надарен бил с ум и природна интелигентност. От интимните приятели на императрицата се отличава във всяко отношение. Обикновено след приключване на интимните  си връзки , Мария Терезия ги ликвидирала, но й било свидно да постъпи така, по жесток начин при раздялата си с Качамага. Когато настъпва мигът, в който трябва да се разделят, тя със сълзи на очи му обещава да изпълни негово желание като благодарност за интимното им приятелство и добрите чувства, които изпитва към него.

Минават години и животът пак ги среща. Годината е 1741, когато нашите сънародници, напуснали България след чипровското въстание от 1688 г, продължават да скитат по различни краища на света. За тяхната съдба той разказва на императрицата. Споделя, че по това време българите от седмиградско-Алвинц , Дева и  Сибиу, започват да се преселват в привилегированата  община Винга ( днес  в Румъния, Банат), но не им достига земя. Императрицата иска конкретно предложение.

Делегация в състав Н.Качамагов, Михаил Станиславов и Франц Бибич отиват при нея и  предлагат искане за привилегии за всички българи в Банат.

С указ от 1 август 1744 г. чипровчаните, кипиловчаните и всички българи във Винга, получават привилегии по решаването на правните, стопанските, църковните и други въпроси, заради участието си във войната против Османската империя. На Н.Качамагов е дадена титлата барон и имперски съветник на австрийската империя. Н.Станиславов получава по-късно благородническа титла.

 Мария Терезия разрешава на Гюро Качамагов, брат на Никола, да яхне най-добрият жребец от конюшната й и от изгрев слънце до залез, колкото заобиколи от нейната пуста, това да бъде земята на българите от Винга. Българите се изхитряват и на средата на пътя поставят друг кон, с пресни сили и така Г.Качамагов заобикаля едно голямо землище. Днес земята на Винга е 185 х.дка, достатъчно за едно население, каквото има Винга при заселването.

Пъвият кмет на Винга е копиловчанин - Ст.Пуенич. Гербът на селището е кръгъл щит с корона в знак на цаството на древна България. Сред червено поле буквата"Т"  - за названието Терезиополис, а в лявата страна - небесносиньо поле, кула върху скала, осигуряваща подслон на тези пръснати българи. Известно време Вингасе казва Терезиополис в чест на Мария Терезия- покровителка на нашите сънародници. Днес гербът се пази в църквата.

Никола Качамагов завършва земния си път през 1749 г. Погребан е в двора на манастира "Мария Радна", където всяка година българите от Банат, Румъния, си дават среща на Малка Богородица. Негов портрет има в църквата във Винга.. Когато банатчани минавали покрай портрета му, се покланяли като пред светец.

със съкращение от  Сл.Григоров, в.Трета възраст