Вредното влияние на евреите в българското общество в края на XIX в. се усеща веднага. Те създават редица масонски ложи и множество подмолни организации като: „Съюз на българските евреи" (нотабили и синагогиална върхушка), „Цион", ложа „Кармел" на „Бнай Брит", ложа „Мицпе 466" (към „Бнай Брит"), „Дунавска звезда" (масонска ложа), „Макаби" (еврейския „Хитлерюгенд"), клонове на „Алианс израелит юниверсал" и др.
Чрез тях се посяват отровните семена на „нотабилите", ционизма, социализма (комунизма) и еврейския либерализъм и псевдодемокрация. Еврейската антибългарска пропаганда се подържа от десетки еврейски вестници и издания, излизащи на различни езици в България: в. „Ахадут" (Съединение), „Ла луз" (Светлина),„Райос" (Лъчи), „Ла  вердат" (Истина), „Ашахар" (Изгрев), „Ел еко жудайко" (Еврейско ехо), „Кармел", „Ел трезоро", „Ашофар" (Тръбата), „Алилат дам" (Кръвна клетва), „Амишпат" (Правосъдие), „Еврейски глас", „Ел ционисто" и много други (114).
След падането на правителството на Стамболов и последвалото му убийство през 1895 г., което се предполага че е станало и със сътрудничеството на цар Фердинанд*, облаците над България започват да се сгъстяват...

Междувременно терорът против българското население от страна на турската власт в Македония и Одринско се засилил като отговор на дипломатическите ходове на България за въвеждане на реформи в Европейска Турция. Интересен по това
време е и етническият състав на Македония: българи - 1 181 336(52, 31%), турци - 499  204 (22,11%), гърци - 228 702 (10,13%), албанци - 128 711 (5,7%), власи - 80 767 (3,58%), и разни (евреи,цигани, черкези и други) - 139 504 (6,17%). Както виждаме, сърбите липсват въобще! Данните са от началото на XX в. според изтъкнатия български учен етнограф В. Кънчев (1). В ОдринскаТракия по това време има 283 712 българи  християни и отделнов Македония и Одринско живеят над 250 000 българи мохамедани  (помаци - само броят на мъжкото население). Освен на турско-еврейския терор българите в Тракия и Македония били подложени и на масираната и агресивна гръцка и сръбска антибългарска пропаганда (66).
В Северна Добруджа, която преминала в румънски ръце, живеели над 150 000 българи, които румънците всячески се опитвали да претопят и ликвидират. Със закона за уреждане на Добруджа от 1880 г. и този за земята от 1882 г. цялата землена площ
била обявена за държавна собственост и земята била отнета от българите. Колонизаторската антибългарска политика на Румъния съдействала за заселването в Северна Добруджа на над 40 000 безимотни румънски селяни, които се обогатили за сметка на българите. Променил се и етническият състав на населението в Северна Добруджа в полза на румънците (66).

През 1902 г. избухнало Горноджумайското въстание, от което били засегнати с Железница, Сърбиново, Градево, Мелнишка, Петричка, Малешевска, Струмишка и Разлошка околии. Срещу 2850 въстаници османските власти изпратили 15 000 редовна турска войска. Загинали 95 въстанници; пожарите, изтезанията и грабежите засегнали 15 села, убити били 37 мъже и 8 жени, изтезавани и репресирани 549 мъже, жени и девойки, ограбени били 807 къщи, изгорени - 67 и над 2000 души потърсили спасени е в Княжество България (66).

По данни на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) през пролетта на 1903 г. турските власти били арестували в Македония и Одринско над 20 000 българи, а други 10 000 били интернирани и депортирани. Особено след Солунските атентати на „гемиджиите", правителственият терор достигнал невиждани граници и били избити стотици българи. Д-р Спас Ан. Разбойников, чийто род е от Одринска Тракия, изтъква, че турските власти целенасочено арестували и изпращали в затвора или на заточение предимно по-интелигентните и будни хора - занаятчии, търговци, кметове, свещеници, селски първенци, учители и просветители. Те били осъждани по бързата процедура на 15 години затвор или вечен (доживотен) „101 години затвор". Той представя от турските архиви (от Одрин) снимките на 328 българи патриоти, осъдени като политически затворници, и прилага списък на още 435 затворници и населени места, от които са взети. Всички те са осъдени несправедливо по доноси на турски шпиони - цигани, евреи, гърци и арнаути (албанци), и много от тях са избити или умрели от побоищата и тежките условия на турските зандани (118).