Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07 07:12 - Нашите предци: Свети Лонгинус – забравеният български херос
Автор: bojo12345 Категория: История   
Прочетен: 305 Коментари: 4 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
image Легендата за крал Артур, Граала и Копието на Съдбата – с тракийски произход.

Днес е Гергьовден – един от най-почитаните български празници – ден на храбростта и празник на армията.
В символиката на иконографията на Свети Георги и други християнски светци-воини освен всичко разпознаваме и безусловно доказаната от хилядолетия приемственост на образа на тракийския Херос – победоносният конник-воин и цар, символизиращ победата над враговете – видими и невидими, закрилник и рицар на угнетените, пазител между световете.

image

Но дали познаваме в дълбочина тайната на Хероса, заложена в духовната ни и родова памет още от най-дълбока древност? Негови елементи намираме в безброй оброчни плочи, намерени по нашите земи, в древни артефакти от предримската епоха като Летнишкото и Луковитското съкровище, както и в средновековния скален барелеф Мадарския конник, доказателство за тракийския произход на българите. Образът на Хероса може да разпознаем и в някои исторически личности, носители на автентичната древна българска вяра.

Свети Лонгинус

Такава личност, която е малко известна на нас българите е тракийският войник, родом от Сердика (днешна София) Свети Лонгинус Сдапезе, офицер от римския кавалерийски полк от I век сл. Хр.

image

Лонгинус е споменат в Евангелие на Йоан като римския стотник, пронизал Христос на кръста с копието на Съдбата (известно също като Копието на Лонгин):

„…но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.“

Името му е упоменато в апокрифното Евангелие от Никодим (Деянията на Пилат). Християнските легенди разказват, че при пробождането кръвта на Господа плиснала в окото на Лонгинус, което било сляпо. В този момент, придружен и от настъпилите в часа на смъртта на Христос катаклизми – силен вятър и земетресения, както и разкъсаната завеса на храма, стотникът възкликнал с думите Наистина тоя беше Син на Бога! (Евангелие на Матей и Марк). В Иисус, Лонгинус разпознал Богът на предците си – Дион-Исус, почитан също като Туонх-Ра (букв. озн. Възкръсналото Слънце), изпълнявайки пророческите писания: „Ще погледнат на Него, Когото прободоха“. Преживявайки физическа, но и духовна трансформация, той става ревностен последовател на Христос.

image

Св. Лонгинус от Сердика е изобразен и в стенописите на най-вътрешния корпус на Боянска църква в гр. София.

Много от делата му са описани и в книгата Лонгинус – Chronici Longini id est Longinus (Corpus Apostolicum), част от Тракийските Хроники, в която самият Лонгинус свидетелства за живота на първите християни и познанството му с Лазар и Мария.

image

Надгробната плоча на Лонгинус в Колчестър

Интересен факт е, че гробът на Лонгинус е намерен в Колчестър (древното келтско селище Камулодунум) – най-старият регистриран град във Великобритания, завоюван триумфално от римските легиони през 43 г. сл. Хр., и то именно от Първи тракийски конен полк, наброявал 500 кавалеристи, разпределени в тази римска колония. На надгробната си плоча Лонгинус е изобразен като тракийски херос, яздещ кон и пробождащ с копието си прегърбен човек, образ на победата над старата смъртна природа на човека.

Надписът върху плочата на латинска гласи:

“Тук почива Лонгинус Сдапезе, син на Матигус, от първи тракийски конен полк, родом от Сердика, на 40 години, с 15 години служба. Наследниците му издигнаха този паметник съгласно неговото завещание“

Надгробният камък на тракийския конник Лонгинус Сдапезе е избран за един от артефактите, които най-добре представляват историята на английското графство Есекс. Монументът, който се пази в замъка в Колчестър е заснет за проекта на BBC “История на света”. Надгробната плоча от 48 г. сл. Хр. е открита през 1928 г. в колчестърското предградие Лексдън.

image

Скулптура на Свети Лонгинус в Базиликата „Свети Петър“, от Джовани Лоренцо Бернини, завършена през 1638 г.

Очевидна е и времевата връзка между събитията като последователност – от разпъването на Христос (33 г. сл. Хр.), през завладяването на британските колонии 43 г. до датировката на плочата.

Тракийският произход на Крал Артур и връзката му с Лонгинус

Според скорошни изследвания, направени от английски експерти по Артурова литература в Камулодунум (Колчестър) се е намирал именно митологичният рицарски град-крепост Камелот.

image

Интересна е също връзката на Копието на Съдбата със Свещения Граал, чиито пазител е Йосиф от Аритматея, човекът, който измолил тялото на Спасителя от Пилат, премествайки го в собствената си семейна гробница. За него е известно също, че събрал последните капки Христова кръв в Граала точно в момента на пробождането с копието. След това заминал за Великобритания – в града Гластънбъри, където отнесъл Светия Граал със себе си. Смята се, че в Гластънбъри е издигната първата църква на Британските острови, а градът е също силно свързан с легендата за крал Артур на основата на предания, пазени от средновековни монаси, в които се твърдяло, че Гластънбъри е Авалон, мястото, където крал Артур е отведен, за да бъде лекуван и където умира. До 14 век. в Гластънбърийското абатство са били запазени и други легенди, в които се твърдяло, че майката на крал Артур – лейди Игрейн Корноул е пряка потомка на родственик на Свети Йосиф от Аритматея и дъщерята на Св. Лонгинус. Не случайна явно е и цялата свързаност между легендите за Артур и двете свещени реликви, които очевидно са били значими за кралството, именно поради родовата им връзка с краля.

Освен всичко средновековните рицарски идеали са изключително сходни на героите (хероите) на тракийския епос, в който извършват свръхестествени подвизи и извоюват духовни победи.

image

Парсифал – един от рицарите на Кръглата маса в двора на крал Артур, който е и един от пазителите на Граала и копието на Лонгинус.

Копието на Лонгинус

Дълги векове след това много велики владетели търсели и жадували да придобият копието на Лонгинус, което се явява една от най-желаните християнски реликви. Смятало се, че този, който го притежава ще придобие неограничена власт и бесмъртие. Съществуват множество легенди, в които се твърди, че копието на Съдбата е присъствало в ключови исторически битки – от Битката на Милвийския мост (312 г.), вследствие на която Константин става едноличен управител на Римската империя и превръща християнството в държавна религия, до един от най-ключовите епизоди в Първия кръстоносен поход – Обсадата на Антиохия (1097-1098 г.), където се смята, че намирането на копието в църквата “Свети Петър” в Антиохоия от един провансалският поклонник (който имал съновидение със Св. Андрей) вдъхновило гладуващите и изтощени кръстоносци да пробият обсадата и да завладеят града. Твърди се, че копието е преминало и в ръцете на Карл Велики, Фридрих I Барбароса, а дори и че към него се стремял Наполеон Бонапарт. Със сигурност се знае, че самият Хитлер е бил обсебен от идеята да го притежава.

image

Върхът на копието в Армения в Ечмиадзинската катедрала. Другите парчета, за които също се предполага, че може да са копието на съдбата са във Виена, Рим и Ватикана.

В момента, в света съществуват четири остриета, които претендират да са част от копието на Лонгинус, но за никое не може да се каже със сигурност, че е достоверно. Не случайно и легендите, датиращи още от времето на крал Артур разказват, че ангели небесни се явили на последния пазител на Граала и Копието – Сър Галахад и отнесли реликвите на небесни места, за да не бъдат идолопоклоническа съблазан на Христовите последователи, защото истинските поклонници се покланят само с “дух и истина”. Това показва още повече, че силата на Копието не се съдържа във физическия артефакт. Тайната на неговата сила може да бъде намерена най-вече именно в разкодирането на образа на Хероса.

Тайната на Тракийския херос

image

На древната тракийска реч, думата херос идва от глагола “хер”, което означава “побеждавам”, “сразявам, унищожавам”, “воювам победоносно”.

Вглеждайки се в множеството изображения на хероси по нашите земи, които са най-древните в света, може да забележим няколко сходни признаци за всички. Херосите са конници и духовни воини, които пробождат с копие своя враг. Победеният враг в различните иконографии може да е човек, животно или триглава ламя. Това не са обикновени ловни сцени, но кодове, символизиращи опитомяването на животинската низка природа в човека (хищната и ненаситна природа в образа на глигана, лъва или друго диво животно), превъзмогването на смъртта и тлението, както и победата над хаоса и демоничната природа (в образа на ламята).

image

Стенописи в тракийската гробница в Казанлък.

image

В различните композиции може да видим винаги две посоки на движение – хоризонтално (отляво надясно или отдясно наляво) и вертикално (идващо от горните към долните измерения), в която символика се явява именно кръстът Христов, пронизващ всички светове и цялото творение, събиращ в себе си пълнотата на целия универсум – “достигнал висините и слязъл в дълбините”*№, “разперващ рамена наляво и надясно, за да събере пръснатото”*І.

Хоризонталата е почти винаги активна, променлива и веществена, предполага действеност и реализация на определени вътрешни и невидими същности, които слизат и се възкачват по вертикалата. Вертикалата е по-скоро свързана с невидимото, небесното, със съзерцанието на вечните първообрази (архетипи) и принципи, които определят битието, както и с движението на вътрешния живот.

Конникът, който язди по хоризонтала е олицетворение на Божественото начало, проявено в човешкото, където посветения воин, обяздва и овладява своята преходна природа тук и сега, чрез придобитата духовна власт. Йероглифът, аналогичен на конска глава означава именно миг (от време), мигновение (преходност).*і

image

Елемент от Летнишкото съкровище (IV в. пр. Хр.), изобразяващ херосът в орфическата притча на Посветения, в която героят отрязва главата на коня си и я носи със себе си като трофей (образ на отдаденото време, което херосът жертва в името на благородната кауза, на която е посветен и впоследствие придобива власт над него, което му носи множество победи).

Копието (или жезълът) от своя страна е разположено винаги по вертикалата на композицията и изобразява именно Духовната Власт, която се дава свише – това са духовните божествени иструменти и технологии, които единствено имат силата да победят низките страсти и влияния, духовните поробители и погубители на човешките души, които не са “от плът и кръв”.

Забелязваме също, че копието често е изобразено и като пастирска гега. Неслучайно Св. Георги освен с воюващата си природа е известен и почитан и като защитник на овчарите и стадата. Този култ към воинът, който е и жрец и “пастир” на народа и душите води началото си още от традицията на “Царете-Пастири” (хиксосите) на Тракия, които за да станат истински водачи трябвало да преминат през свещения път на трансформацията им в хероси. *4 В много от плочите виждаме и ловно куче, което придружава херосът. Образът на кучето е свързан с идеограмата за куче-пастирі, което явява именно тази опитомена, пастирска природа в човека, на която може да се разчита в битката със зверовете.

image

Често в цялостната сюжетна линия присъства също и дърво (или олтар)което се явява врата между световете. В този случай Херосът, чрез своята победа над злото и силите на мрака (триглавата змия), която пречи на посветените да влязат през Вратата, се явява медиатор/ посредник между Небето и земята, превеждащ безопасно душите по пътя им към отвъдното.

В историята ни, някои от българските владетели също се явяват като тракийски хероси, подобно Аспарих, който в битката срещу Византия се явява на бял кон подобно херос, начело на конници, облечени в бели дрехи, държащ “като копие” пред устата си “тракийска ромфея”, с което обърква византийските стратези.*5

Интересно, че Ромфея Ди-Стомос (Тракийският Меч Двоуст), спомената в Апокалипсиса на Св. ап. Йоан, излизаща от устата на самия Христос, е сравнена именно с копие. Двуострият меч е известен сред траките, а в Откровението се споменава и като двоуст – с две усти, които са Говоримото и Образно Божие Слово – Алфа и Омега.*6

image

Тракийска ромфея, подобна на копие.

В Откровението на Йоан, Христос също идва като тракийски херос – Конник, начело на десетки по десетки хиляди конници – воини-победители, които са Неговите последователи, за да свърже небесното и земното и да въздигне човека. Той е и Първообразът на Принцa на белия кон от приказките, Херосът на херосите, който идва да спаси душата на човека, възвръщайки я към свещените й корени. В Него разпознаваме и древните епитети Арес (“воюващ бог”, “война”) и Ерос (“любящ бог”, “любов”), които са неразривно свързани в същността Му, в смисъла на възлюбилия човеците Бог, който воюва срещу силите на тъмнината в името на Правдата и Спасението на избраното човечество.

Затова и всяка духовна битка на хероса е най-вече в името на Божествената Любов (Агапе, от тракийското “аха-пе” = “воюващият аз”), която отдава себе си и се бори до край.

По пътя на Вертикалата – Теракея – паралелната земя

image

Говорейки за духовни технологии, чрез мистериите на древните хероси и личната история на Св. Лонгинус се разкрива пред очите ни също и Пътят към един отдавна загубен континент за хората – горната земя Теракея, в която младия стотник е “грабнат” неколкоратно и чиито пътешествия са описани подробно в книгата “Хрониките на Лонгинус”:

Със смъртта и възкресението на Божия Син, преградата между световете била разкъсана завинаги, както завесата на Божия Храм в земния град Йерусалим!

А както знаеш вече от свещените писания, Паралелната Земя, тази – Другата, на езика на твоите мъдри деди се нарича от неза­помнени времена „Тера-ке-я”, (т.е. „Земя-друга”, „паралелна”, „двойник”) и именно в земята на древна Тракия беше пазен за най-дълго благовремие отворен Пътят към Първия Материк на Теракея. Затова истинно е и Писанието, що казва: „В Тракия са корените на Теракея, в тях са входовете към Божия Град на Слънцето на Правдата.

На Лонгинус се поставя задачата да отвори Вратите, които водят към Божия Град, Новият Материк, който ще разреши нуждите на цялото човечество. В своите хроники Лонгинус осъзнава, че тази свещена земя съвсем не е абстракна и илюзорна, но има и съвсем реална и практична полза. По време на духовните си пътешествия той започва да открива нещата, които преживява в Теракея пренесени и случващите се в последствие в обикновения си човешки свят, докато много от нещата от този свят, които са трудни за постигане или безсмислени сами по себе си, веднъж пренесени в паралелната земя, в която нещата се случват по-бързо и лесно добиват съвсем друга стойност. Това е земята, в която тече “мед и мляко” и извира благодатта, даваща сила и способност да воюваш победоносно с горчивините и стихиите на битието в долната земя.

С други думи, Теракея е и Измерението на Победата и Победоносния Живот, на който са носители и древните и съвременни хероси.

Но как бихме могли и ние днес да станем граждани на едно такова измерение, което ни звучи толкова нереално сред злободневието на нашите житейски проблеми, където човек рядко има благовремието да се огледа и да разпознае съкровените и вечни въпроси и отговори за себе си, които имат силата да променят света?

image

Тракийски благородници с коне, стенописи в Казанлъшката гробница | Сър Галахад, худ. Артър Хюс

Живеят ли и днес гените и наследството на митичните хероси в нас?

Не е идеята да се настроим патриотично за момента или за празника, но изправени пред същите битки, които са имали и нашите предци да се запитаме дали почитаме това, което и те са почитали? Защо малцина днес избират пътят на Хероса? Как бихме могли да прогледнем с окото, което сме загубили, което има способността да вижда отвъд мрака на ежедневието, грижите и трудностите в живота? Съществува ли и днес копието на Лонгинус, напоено с кръвта на Непобедимото Слънце на душите (Sol Invictus), което дава победа над анонимните сили на мрака, път към царството на Светлината и власт над хаоса вътре и вън от нас?

image

Паметник на Лонгинус в Португалия.

Автор: Яна Първанова




Гласувай:
5
0



1. germantiger - да прощаваш
22.07 08:26
хумор, сатира и забава
цитирай
2. bojo12345 - Ти не приемаш ли никакво друго мнение, колега?
22.07 16:07
Жалко, българската ти кръв не е проговорила....
цитирай
3. germantiger - ...
22.07 21:35
напротив - ти и "вие" не приемате друго мнение
цитирай
4. germantiger - финално
22.07 21:36
КОГАТО ИДЕ РЕЧ ЗА ИСТОРИЯ КРЪВ НЕ ГОВОРИ - ГОВОРИ ИСТИНАТА

за която често сте глухи, защото лъжите и митовете са приятни

векове наред хората вярват в тва което искат да чуят
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1943418
Постинги: 1424
Коментари: 2884
Гласове: 13925
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930