Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05 08:39 - за името българско
Автор: bojo12345 Категория: История   
Прочетен: 195 Коментари: 2 Гласове:
8



 

В някои от песните от книгата Веда Словена, а и в коледарските и сурвакарски песни из цялата страна се пее, "че се роди млада бога, млада бога Бела бога". За Бела бога обикновено се приема, че означава белият бог(?). Но във Веда Словена, в „Речник на чуждите и диалектни думи” е записано, „Бела – Бог на всякакво добро.”



Защо за написаното до тук се знае малко или почти нищо? Причините за това са няколко.

Една от тях е, че описаното по-горе се е случило много отдавна и ако е имало сведения за тези събития, те са преминавали през народи, езици, религии и са променяни и присвоявани и затова са избледнели, отречени и изгубени. Истинността на записани или преразказани събития закономерно намалява назад във времето, тъй като "коефициентът на полезно действие" на способите на историческата наука, за изследване на древността е много малък. Ако днес бъде предадено някакво събитие, неговата истинност ще е 99 %. За събития преди сто години, истинността намалява примерно на 90%. За преди петстотин, хиляда, две хиляди години и т.н. процентите намаляват. Примерно 70%, 40%, 20%, докато стигнат да 1%, който вече не се приема като достоверен и събитието бива пренасочвано към митологията, религията и изчезва от историята. Затова, за достигане до истината за миналото, трябва да се прилага интердисциплинарният метод – да се използват и други способи и сведения от други науки и области на човешкото познание.

Забравата е закономерна причина за липса на сведения за описаните по-горе събития, но има и други, не толкова естествени и не толкова чистоплътни причини за това.

Първата е, "Разделяй и владей!". На българите, и на Волга, и на Дунав смениха езиците, религиите и народностите. Стигна се до безумието, два народа, произлезли от една майка – Кубратова България, да са с различна народност. На Волга – тюрки, на Дунав – славяни. Това се случи през средновековието и от тогава, до днес гръцкото духовенство ограбва или унищожава всякаква българска литература до която се добере, в България и в Русия.

Много е важно, при оценката на дадени събития, да обръщаме внимание, кое е изведено като първостепенно, първично – идеологията или човекът. Пример за първенствуващата роля на идеологията над човека, е мантрата, повтаряна и втълпявана ни в наши дни, че "Източното православие е запазило българщината и спасило българския народ, по време на турското робство.". Много истини, които са общоприети и непоклатими за обществото и не подлежат на съмнение, при по-внимателен преглед се оказват точно на сто и осемдесет градуса от истината.

Ако поставим човека над идеологията, в случая българите над православието, се оказва, че най-будните българи по време на турското робство, осъзнали, че православието е единственият идеологически, политически инструмент останал от българската държавност, са го използвали за да запазят чрез него българщината и българския народ. Истината е, че българите са запазили православието по време на турското робство, а не обратното.

Тези два начина за оценка на онези събития, не са някаква приумица, а действителен исторически сблъсък между православието и българите, по време на нашето възраждане. Тогава гърците, точно чрез източното православие, "за една бройка" да ни погърчат и окончателно да ни заличат от историята. Финалният сблъсък бе по време на църковнонародните борби на българите и по сетнешната битка между привържениците на Българската екзархия и Вселенската патриаршия, която не беше никак лицеприятна.

Важно е, въобще, от мирогледова гледна точка, коя точно дума ще бъде написана последна, най-отгоре, върху всички останали и ще бъде определяща в житието и битието. На едно място не могат да бъдат записани отделно две думи, примерно българин и нещо друго. Едната трябва да се запише върху другата и само тя ще остане. Този модел на записване и деяние от страна на гърците е известен от историята с гръцката дума "палимпсест" и е част от гръцкия мироглед.

Втората причина, в световен мащаб, е заради описаното в Библията, където Бал (Баал, Ваал) е лошият бог, а Йехова добрият. Но Йехова е върховен бог и на юдеи и на християни и чрез Библията им заповядва, "Да нямате друг бог, освен мене!". А Библията не е само история на юдеите и откровенията на пророците им, но и програма, която осъществяват. По тази причина името на бог Бал и споменът за него трябва да изчезнат от лицето на земята. Заради името си трябва да изчезнат и българите или поне само името.

Първият удар беше нанесен на волжските българи. Въпреки становището на тогавашните съветски учени за българската народност на населението във Волжска България, болшевиките административно и подмениха името на Татарстан. Така българите там изчезнаха – станаха татари.

И в нашата мила Родина – България, същите хора, от Коминтерна, бяха на път да решат въпроса с един замах. Бяха решили от българския народ да се обособят няколко нации – добруджанска, тракийска и македонска. Съответно и да се ситуират техни държави. Така повече нямаше да има България и българи и да се споменава Бал. А нашите съседи днес, "да не останат по-назад", продължават да творят и етноси и езици. Кеф ти помашки – помашки, кеф ти шопски – шопски, турлашки, гагаузки, капански и така за всяко малцинство. А в България "дал Бог" малцинства, пръкнали се я от диалектче, я от някоя паланка. Пазим си ги, не ги затриваме и някои са ни много "благодарни" за това.

Но хората от Коминтерна искаха с един куршум да ударят два заека. Бяха решили също, България да стане югославска република. И двата плана са били задействани, като се е започнало с македонската нация, тъй като част от нея си е била вече в Югославия. Но предостойни, неизвестни българи спряха това безумие. Поклон!

За някои съвременни наши сънародници, нищо от написаното по-горе не е истина, не само защото е различно от твърденията на историческата наука, но главно защото според тях, никакви българи, никога не са съществували и от никъде не са идвали. Според тях българите винаги са си били тук, на Балканския полуостров и са известните от историята, "така наречени" от гърците траки, защото в някои писмени източници от преди новата ера и след това, до идването на Аспарух, се споменават българи и България. С две думи те твърдят, че "българите са траки!".

Някои наричат тези труженици "тракедонисти", като подобие на "македонисти" и аз мисля, че имат право. Защото по този начин, те на практика работят за осъществяване на втората част от решението на хората от Коминтерна, за създаване на македонска, тракийска и добруджанска народности и създаване на съответните им държави. Първата част от това решение беше осъществена блестящо и днес в Македония името "българин" е забранено. Следва Тракия и по въпроса се работи.

А каква е истината за тези ранни споменавания на българи на Балканския полуостров? В по-голямата част от споменаванията, "българи" винаги е второ, съпътстващо име, към името на племето. Примерно: мизи – българи, пеони – българи, мирмидони – българи, Мизия – България. Също както уногундури – българи, котрагури – българи. За да стане по-ясна "картинката" по въпроса, можем да обобщим всички известни сведения и мнения относно българите и траките само до двете имена и да ги съпоставим по няколко показателя.

БЪЛГАРИТЕ

· съществуват няколко хиляди години

· на различни места в Евразия

· и са много племена с различни народови имена

· освен с народовите си имена, са се самонаричали и са наричани и с името на общностната си мирогледова принадлежност – българи

· основават много държави, по различно време и на различни места

· наричали са държавите си с общностното си име – България и така са били известни

· никога, никъде, никое от българските племена не се е самонаричало и не е било наричано траки

ТРАКИТЕ

· съществуват няколко хиляди години

· на Балканския полуостров

· и са много племена с различни народови имена

· освен с народовите си имена не са се самонаричали, а са наричани от гърците с общностното име траки

· основават няколко "държави", по различно време, на Балканския полуостров

· наричали са държавите си с народовото си име и така са били известни

· по различно време, на Балканския полуостров, някои от тракийските племена, освен с народовото си и с гръцкото им общностно име траки, са наричани и българи

От сравнението на тези показатели може да се направят няколко извода:

· българите са мобилни – траките, не

· българите са държавотворци – траките, не съвсем

· българите държат повече на общностното си име, отколкото на народовото – траките, не са се самонаричали траки

· името българи е по-значимо от името траки

Но все пак, какви са причините за ранното споменаване на българи на Балканския полуостров? Мисля, че причините за това са две. След н.е. – атиловите хуни. Преди н.е. – най-древният от известните народи на Балканския полуостров – белазгите, които гърците наричат траки. Кои са те?

Доста преди новата ера, в земите на източния бряг на Средиземно море, върховен бог на населението е бил бог Ел. Затова онази територия се е наричала Елада. По-късно от изток идват нови заселници, с Български мироглед, а когато техният върховен бог Бал измества бог Ел по значимост и става върховен, същата територия започва да се нарича Балистан, на гръцки Палестина.

"Финикийците" – балистанците, създавайки колонии на много места по бреговете на Средиземно море, се разселват в Мала Азия, на Балканите като белазги, на апенините като етруски и латини, и в Картаген. От белазгите е столицата на Македония, Бела. След време част от белазгите са гърцизирани. По-късно всички са романизирани и накрая една част от тях са българизирани, от "страшните по цял свят българи" – атиловите хуни, от "Стара, Велика, Атилова България". След смъртта на Атила, империята му се разпада и по-късно, като стара част от нея се появява Кубратова България, а аспаруховата част от нея се прелива обратно отсам Дунава, в старите земи на Ернак или Ирник, според "родовото право".

Но тъй като в историята названията често се натрупват едно върху друго, измествайки се и заменяйки се, името белазги или пелазги, не е първото название на онези хора. Мисля, че Раковски и в това ще излезе прав, като ги споменава като белги. В античността обичайно се ползват наименования за племена и народи, произлизащи от името на главния им град. Римляни, атиняни, спартанци, тиванци, ефесци и др. По същият начин, предполагам, че е възникнало и името на част от белгите. От град Бела – белазги или Пела – пелазги. Как и защо после е станало македонци, не знам?

Затова е напълно естествено голяма част от съвременния български народ да са генетични наследници на белазгите. Но друга част, от същия този съвременен български народ, са наследници на другите – аспарухови и атилови българи, наследници на дошлите преди това през Кавказ кимери, скити, алани, авари, саки, масагети, сармати и други, които пък според съвременната историческа наука са дошли, "от някъде" или "кой знай откъде", пък "може би и от другаде", а според някои изследователи, към които се присъединявам и аз, от "Боян – Урарту".

Атиловите хуни не са хуни. Това име се появява внезапно в историята, от никъде. Съществува само по време и в територията на Атиловата империя и изчезва заедно с нея. Хуни, е название за много и различни съюзени, обединени народи. Произлиза от латинската дума unio – съюз. Това е известната ни побългарена дума уния. От unio – съюз, е производната uni – (h)uni – съюзени, обединени (народи).

А..., да не забравя и азбуката. Балистанската – "финикийската" азбука е основата на белазгийско – елинската, латинската, коптската, готската, българската и други азбуки. И тъй като три от тях днес са официални азбуки на Европа, може от трите да се събере една фонетична и практична европейска азбука. Ако път чак толкова ще се обединяваме и побратимяваме в Европата, заедно с новата европейска азбука би могло, във всичките и държави задължително да се изучава и осъвременен латински език, защото е пряк потомък на езика Бхаджа и е в основата на повечето езици в Западна Европа.

Та като стана дума за Европата, то и името и идва от тук. Европа, означава "източна планина" и е древното име на Странджа. Така се твърди и в един стар балистански мит.
„Царят на богатия финикийски град Сидон – Агенор, имал трима синове и дъщеря, хубава като безсмъртна богиня. Тази млада хубавица се наричала Европа. Веднъж Агеноровата дъщеря сънувала сън. Тя видяла как Азия и материкът, който е отделен от Азия с море, превърнати в жени се борели за нея. Всяка от тях искала да притежава Европа. Победена била Азия, която макар и да била възпитала и отгледала Европа, трябвало да я отстъпи на другата.”

А къде сме ние – славяните?– ще попита някой славянин. Спокойно, тук сте си. Заради езика Бхаджа, в който е закодиран мирогледът Балкхара, в средновековието някои са ни наричали и "езичници". И понеже "език" и "слово" са синоними, но от два различни езика – на български и белазгийски. "Езичниците" са новодошлите – пришълците, а "словени" са старите – местните. Може да се окаже, че днес ние говорим белазгийски език с българска граматика, а географската граница между двата народа в средновековието да е останала до днес, като Ятова граница в съвременния български език.

Това обединение на езиците вероятно е станало по време на езиковата реформа след покръстването и налагането на белазгийският език за официален. Вероятно по същата причина, малко по-късно Климент Охридски връща в употреба на всички българи и старата белазгийска азбука, която пък още по-късно някои побързаха, по "неясни" причини да свържат с новото име на Константин – Кирил и я нарекоха Кирилица.

Но за покръстването има още една сериозна неяснота. Както писах вече, тогава са покръстени само новодошлите българи, защото местните белазги са били отдавна покръстени, като жители на християнска Бизантия, а Сердика отдавна вече е световен християнски център. Поради това, само новодошлите българи получават "недобър закон" и елитът им заплаща с живота си съпротивата си срещу него и отстояването на Българския мироглед.

Тук има и още един "тънък момент". Източната Римска империя – Бизантия, не е гръцка, а в по-голяма степен белазгийска държава и затова накланя везните към бившите си съграждани, за сметка на новодошлите. Това се потвърждава и по-късно, когато Василий Българоубиец унищожава Самуилова България, но запазва белазгийската архиепискапия в Охрид, с определението Българска.

В подкрепа на това твърдение могат да се добавят още два довода. Първият е надписа около Мадарския конник, приписван на Тервел, "На носоотрязания император не повярваха чичовците ми от Солун и се прибраха в кисиниите...". Вторият е от кореспонденцията на Асеневци с папата. В основанието си за коронясването на Калоян, папата изрично отбелязва „Римския произход на Калоян”. А Калоян, след като побеждава латинските рицари, не тръгва към Цариград, защото в кореспонденцията си с папата беше заявил, че не желае чужда земя, а иска да освободи и обедини собствения си народ, на собствената му територия. Затова тръгва към Солун, където подло го убиват.

Както се вижда, българите от Мизия и Македония винаги са се стремели към единение, но пък се вижда също, че някои още от тогава упорито се стремят да отделят "Долната земя Охридска" от България и накрая, в двадесети век успяха.

По-късно някои променят "словени" на "славяни" и така се появява голямото "славянско море". Отделят белазгите, от българите, издигат ги в култ и създават панславизма – естествено, насочен против българите. Казвам естествено, защото вече има такава исторически установена закономерност. Всяка част, откъсната от българския народ, е превръщана в негов смъртен враг! Така става с Хазарския каганат след края на Кубратова България. С Киевска Рус, при Светослав. Така става и по-късно с прилъганата от Бизантия, отделена част от нас и изкуствено създадена Сърбия, като първия етап от създаването на хилядолетния ни триглав православен враг по оста Атина – Белград – Москва. Така става и с измислената Румъния. А най-новият пример е Македония.

Заради цялата тази историческа бъркотия, названието прабългари за нас е нещо далечно и неясно, а съвременното българи – безродно и бездуховно.

Днес ние сме хора и държава само с нова култура и история, правени, писани и направлявани отвън. Нашето Християнство е внесено отвън и се управлява отвън. Ислямът ни е внесен отвън и се управлява отвън. Всички други малки религиозни общности у нас се управляват отвън. Русофилите, германофилите, американофилите и всички други фили се управляват отвън. Комунистическата ни партия винаги се е управлявала отвън. Днешните "демократични" партии се управляват отвън. Финансите ни се управляват отвън. Икономиката ни, външната ни търговия се управляват отвън. Армията, тайните служби и науката, също. Дори и организираната ни престъпност се управлява отвън. Едва сега разбирам защо на старите сребърни монети от царско време пише, “Бог, да пази България”.

Троянският кон не е погубил само Троя, а и много други народи. Но там където е имало българи е възкръсвал неизменно и от бездънната му утроба са се пръквали безброй фаустовци – отцеругатели и предатели.

Поради липсата днес на Български мироглед, нашата знаеща и незнаеща нищо по въпроса интелигенция, поставена на автопилот, налива вода в чуждата воденица и със завидно старание ни примъква и пробутва, отново, все по-близо и по-близо към "светлото бъдеще". Само че там май не е толкова светло. Така мисля, заради "прехода" и дори го написах във Фейсбук.

"Кратка нова българска история.

Обединихме се. Стара и Нова Европа. Ура! И се сбъдна китайската прокоба "да живеем в интересни времена". Покориха ни и днес отново е време разделно за нас.

Дойде уж цивилизованият Запад и ни насмете още по-на изток, в ориента. Дойде уж демокрацията, пък редът изчезна и се възцари анархията. Мечтаехме западно благоденствие, пък обедняхме съвсем. Уповавахме се на западната мъдрост, пък ни рекоха.

– Я да поиграем на "Изуй гащи".
   И стана тя една... Голям срам! Позор! Исторически... Ама хак ни е!... Врът насам...врът натам...и накрая, "Хай да вий честито членството"! Нямаше ли кой да види че то там членове много и само нас чакат... И от Европейския съюз, и от НАТО, и от Съединените щати и "вся остальная сволач"... И сега, какво? Назад – ох, напред – въх! Значи пак ляво – дясно.

– Аааааа, не щем повече да я играем тази игра, рекохме ний!

– Ми тогава – предложиха онези от Запада, – да поиграем на карти.

– Дадено – отговорихме самодоволно ние, зер белота...ехеееей!

Само че, пак нещо не сме доразбрали. Картите вече били (раз)дадени и в световен мащаб се играели нови, различни либерално-демократични, религиозни и всякакви други игри(чки), във всички сфери на обществото и обикновено ние – българите закономерно трябвало винаги да губим. Стана тя пак, каквато стана и сега "...от нийде надежда взорът не види...".

Ако искаме да променим тази орисия, трябва да се научим да играем и което е още по-важно, да (раз)даваме картите. Поне у нас. В противен случай, скоро може да се наложи да напуснем турнира и да освободим мястото си на историческата маса за някой друг играч (тарикат). Тогава нашите близки и далечни, стари и нови приятели ще ни по(о)тупат за последно "приятелски" по рамото и съчувствено ще ни изпратят с древната мъдрост, "Кьорав карти не играе!"."


                                                    "За името българско", е част от книгата "Мирогледът".
                                                             http://www.academia.edu/6051865/_-_



Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. elizabethborislavova - Ето какво става
06.05 12:58
Не се коси. Виж в блога ми как стоят нещата.
цитирай
2. bojo12345 - Разкажи, Елизабет -
07.05 14:02
как стоят нещата?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1884990
Постинги: 1394
Коментари: 2797
Гласове: 13657
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31