Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2020 19:37 - НИЕ-306 Гущерът къса опашката си
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 2834 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

МАРТ - ГУЩЕРЪТ КЪСА ОПАШКАТА СИ, СТАВАЛ НОВ

 

Във в."Демокрация" (21 февруари 1995) има една много правдива статия от Наско Мандаджиев. Тя е писана от името на всички българи, но е упрек само към новите управници - социалистите. В крайна сметка те са тези, които докараха нещата дотук. И само те могат безболезнено и безкръвно да подредят нормално държавата ни.
"Младокомунисти, сърдете се на старокомунистите. Виденов,
Камов, Стоилов, Първанов и всички млади лица в БСП, ако ви разбият апартамента и ви свият колата, сърдете се за това на вашите създатели старо-комунистите. На хората около Луканов, Джуров, Семерджиев и Младенов, които пуснаха престъпниците, източиха язовирите и скриха млякото, разпоредиха на МВР да пасува, а на прокурорите да не бързат с присъдите. Тези хора пуснаха духа от бутилката, вървете сега го прибирайте. Ще строите затвори - правилно, има нужда. Ще форсирате наказателните производства - отлично. Но как ще озаптите тия 98,7% неосъдени престъпници, които си ходят по гарите и между блоковете. Трябваше да започнете с тях още във Великото народно събрание. Но тогава БСП-старейшините не ви даваха. Тогава правехте кариера и си мълчахте. Сега и те, и вие си патите наравно. Разбира се, старейшините, достатъчно заможни, пак ще се оправят. Ще си сложат пред вилите табелки "Стреля се". А вие, още незаможни, как ще се овардите? Народът пък няма изобщо как да се пази. Няма вили, табели и машин-гън. Той се прибира в 23 часа от тъкачната фабрика и трепери в тъмното. Млади лица от БСП, сърдете се на вашите създатели. И вземете от парите им, за да въдворите с тях мира в държавата. Нека си платят за спектакъла."
Тази препоръка, подчертаната, е „работеща формула”, един успешен начин да стъпи държавата на краката си. Обаче крие и една съвсем реална опасност – ако старейшините дават от мръсните си пари за възраждане на държавата, да не се окаже, че целият български народ е станал техен заложник. Той, народът, т.е. ние, да не заприличаме на „безпризорните, безработни и оголели кюстендилци, чакащи подаяние край лимузините на баровците с тъмни очила, охранявани от елитни горили”.
Аз не съм политик, нито държавник. Но съм избирател. И в това си качество предупреждавам – не Виденов, защото не съм гласувал за неговото управление, да си го предупреждават неговите – но следващия ми избраник: Внимавайте да не се омърсите покрай мръсните пари! Следващите истории са илюстрации на такова възможно развитие на нещата.

 

 

СПОРОВЕТЕ “МУЛТИ”

 

Макар историята да е конкретна – за икономическата групировка „Мултигруп” на Илия Павлов – отнесох „мулти” към множественото число, защото мутантите, които Партията отгледа, за да посрещне демократите (тези гадове), както им се полага, са много. Видите ли в името на една фирма словосъчетанието „груп” или „ком”, или „уни” – имайте пет на ум, демократи! Това са думи-пароли, за да се разпознават помежду си веднага.
Някой, след толкова години вече, да може да каже какво произвежда "Мултигруп" - освен лихви и вестници. Били най-големият български инвеститор в страната - цели 107 милиона, 507 хиляди и 462 долара налели в България. Ами, за да направиш добри пари от захарна далавера например, трябва да купиш захарен завод предварително. Колко струва захарният завод в Камено, Бургаско? Или шведският хотел във Варна? Или цяла кабелна телевизия? Ами прехвърлянето на държавните вземания на фирмите Химко и Кремиковци на фирми на групировката? Били платили 557 милиона лева данъци за 1994 година - близо 10 милиона долара. Голя-я-ма информация - колкото приходи декларирали, толкова данъци платили!
Впрочем през август 1994 година "Мултигруп" даде прием за отбрани гости (Стоян Александров, Кадир Кадир, Александър Томов, Кирил Ерменков, Никита Шеваршидзе, Гиньо Ганев, Михаил Неделчев, Георги Танев, Хачо Бояджиев...) послучай приватизирането на "Шведа" на Дружба. Там, откъдето преписвам информацията - в."Труд" - пише, че само яденето е струвало 330 000 лева: значи 5 000 долара. Отделно били платени пътните и дневните на гостите. Отделно, добавям от себе си, са "подаръчетата", за да се "вдигнат бариерите високо в прекия смисъл на думата".
Както и да е! Думата ми е за друго.
Около датата на самите избори през декември 1994г. Илия Павлов заяви официално на пресконференция, че "5 милиона лева тогавашни пари дадох на СДС, а те не се сетиха една картичка да ми изпратят за пролетен бал например". Става въпрос за предишни избори. Само че веднага демократичният нос подушва миризма на "комунистическо" - Ама, за кои избори говори Илия Павлов - за парламентарните през октомври 1991-ва или за президентските през януари 1992-ра?  Защото, ако е давал пари през 1991-ва, ги е взел Филип Димитров, а ако ги е дал през 1992, ги е взел Желю Желев - разлика от "моето СДС" до "лукановското СДС", както се казва.

Е, историята се развърза три месеца по-късно. Преписвам от в."Дума" на 28 март 1995 година:  "На 16 декември 1991 година групировката ("Мултигруп") решава да се отпуснат средства "в размер до 1 млн. лв. на предизборния клуб на кандидат-президентската двойка от СДС. 12 фирми от холдинга дават по 50 000 лв. Официалният превод от "Мулти интернешънъл Холдинг" в размер на 600 000 лв. по сметката на предизборния клуб на Желю Желев и Блага Димитрова е извършен с платежно нареждане от 30.XII.1991 г. ("Дума" публикува факсимиле на оригиналното платежно на Българска Външно-търговска банка). Съветникът на държавния глава Боян Славенков до вчера твърдеше, че парите са върнати до стотинка. Бившата вицепрезидентка Блага Димитрова заяви, че не е получавала нищо, само Кеворк Кеворкян й помогнал за отпечатване на плакат."
И за да не е капо, един ден по-рано, на 27 март, "Дума" ни е подготвила: "Лично Филип Димитров настоявал пред шефове от "Мултигруп" да помогнат финансово кандидат-президентската кампания на Желю Желев и Блага Димитрова в края на 1991г., научи "Дума"."  (Цитатът е абсолютно точен: "шефове" не е членувано - значи кой твърди не е ясно - и още една застраховка за съвсем сигурно - "научи Дума", няма факсимилета или нещо конкретно… "Били ги били били, напомнят експерти.")
Сега може би е добре пак да припомня, че експертът Боян Славенков е бивш съпруг на Ренета Инджова. А "българската Маргарет Тачър" беше "настъпена" от бившия премиер Любен Беров през декември 1994 година, че нейните уволнения били политически. (Чунким неговите не бяха, но да спи информация под камък.) В отговор на това нападение Инджова заяви в ефира на радиото, че правителството на Беров било "правителство на Мултигруп". В началото на февруари 1995-та Беров и 15-те му министри депозираха в Главна Прокуратура обща тъжба срещу експремиерката за обида, клевета и набедяване. По закон в 7-дневен срок главният прокурор трябваше да образува дело или да откаже мотивирано това. Дело беше образувано, но след шест месеца прекратено и забравено. То просто нямаше друг начин!
В края на февруари във в."24 часа" съветникът Славенков казва: "И Ф.Д. взе 6 млн.лв. от Мултигруп".  (И на този, Ф.Д. му крив, но въпросът защо” е изяснен.)
Е, в броя на "24 часа" от 28 февруари Филип Димитров заявява: "Както можеше да се очаква, и този път лъжата е формулирана в смисъл, че някой бил казал, а друг бил знаел, т.е. не става за подвеждане под съдебна отговорност. Какви са отношенията между президентския съветник и "Мултигруп" не намирам за нужно да коментирам, повече ме интересуват връзките на "Мултигруп" с комунистическата партия, включително с министри от настоящия кабинет на Виденов. Ще се постарая да дам възможност на премиера да разкаже за тях в Народното събрание."
Ф.Димитров изпълни заканата си. Към края на март Виденов трябваше да отговаря на такова питане от страна на синия депутат. Той извади документа-платежно за привеждане на парите по сметката на Желев и се задоволи само да поклюкарства принципно по адрес на СДС и Ф.Д. Какво друго да направи?! И левият вестник направи същото - последваха онези две дописки в "Дума", с чието цитиране започнах да разказвам тази история.
Обаче изводът остана. СДС не бива да се заиграва със структури от типа на „Мултигруп” В никакъв случай! На никаква цена! Всеки водач , който не спазва това изискване, вреди на каузата на честните хора и следва да бъде „отлюспен” от тяхната общност. Което се случи на Желев, на „сините мравки”, на Янчулев... Това „люспене” не е проява на вождизъм, кариеризъм, педеращина, глупост, разрушителна стихия. Вотът на доверие, поискан от „моето СДС” през октомври 1992г. бе именно такъв задължителен пречистващ акт.
Та затова наричам ТОВА СДС „моето СДС”. Аз не мога да си представя, че Априлското въстание може да бъде финансирано от хазната на турския султан.

 

 

СПОРОВЕТЕ “МУЛТИ”  НА ПО-ВИСОКО НИВО

 

Тук ще повдигна въпроса не от кого трябва да приемаме парите за Априлското въстание, а как и кои ни убеждават, че такова въстание не е необходимо изобщо. Доброжелателно, разбира се. Става дума за убеждаване, а не за комунистическа принуда, пардон - социалистическа.

Тази тема е толкова обширна, с толкова много примери (които все не свършват и не свършват), че могат да се напишат томове книги, не една. Аз не съм забравил, че разказвам за февруари-март 1995 година, затова ще се огранича с няколко примера от това време. Още повече, че се явяват нови лица „доброжелателни агитатори”. Нови не в смисъла на млади, а на все още неупотребявани за тази цел.
Целта на упражнението в крайна сметка е една: да се докаже, че тази демокрация след 10 ноември 1989 не става и трябва да я заменим. С какво? Тук се различават две течения: да се замени с политическата власт на Партията навсякъде (за балъците се добавя "но без извращенията на тоталитарното време") или с икономическата власт отново на Партията и отново навсякъде (сега добавката е "социална пазарна икономика").
Подходите са най-разнообразни: от всички са маскари", през фашисти, реститутки, хлебарки, некомпетентни" и демокрацията ражда само престъпност и корупция", до в славянска Русия е спасението" или Западът не му пука за нашата държавност". Пък ако се намери и някой изразител на тези идеи с по-американско" потекло, по-заслужил" или по-интелигент", чудесно: ще си кажат глупаците - Ей-й!
Кавичките поставих, за да подчертая, че всички са псевдо: правят го заради пари (в брой, в приватизация, в други форми на житейски далавери) или заради компромати от минало и сегашно време. Може би някои и от глупост, но силно се съмнявам.
Клакьор-идеалист – как ви звучи?

·             6 февруари 1995, интервю на Августин Пейчинов във в."Труд" - извадки: (Обърнете внимание на датата - Жан-Виденовото правителство още няма 100 дни. Значи Пейчиновите оценки не са за социалистическото правителство.)
1. Минаха 5 години и трябва да се направи някаква равносметка. Мъка ми е да видя положението на нашите пенсионери, неопределеното лутане на хората на труда. Виждам, че у нас се заражда един Дикенсов капитализъм.За какво ни е?
2. От пет години насам България е получила от мен милиони под форма на данъци, без да съм имал стотинка печалба. Ако мога да помогна на народа си да печели, това е моята печалба.
3. Не можем да се успокояваме, че щом сме просъществували 1300 години, ни са гарантирани и следващите 1300. Едни от най-нисшите същества - хлебарките, са просъществували чрез пълзене много по-дълго. Сериозно трябва да се замислим за нашата последователност към съседи и велики сили независимо дали са горе, или долу. България често е била отблъсквана. Чърчил дори каза през войната: "Това е един народ, който не трябва да съществува.
4.  Сега изниква въпросът за Черноморската зона. Тя включва много страни, които нямат нищо общо с Черно море, но имат много общо с бившата Отоманска империя. Ако нашата икономическа насока е към Близкия Изток всички трябва да знаем, че духовният ни живот, семейният живот, традиции, етика, взаимоотношения - всичко ще следва парите.
5. Някой отвън подклажда етническото напрежение у нас. Във въздуха е. Усеща се. Долавя се също и лутането на народа в това напрежение. Аз бих заложил на картата на юдео-християнската коалиция, която убеден съм, още един път ще устои на икономическото и идеологическото нашествие на фанатизма от Изток.

Вижте сега. Отзад напред.
- Пейчинов ни плаши с турците. Защо не с китайците, например? Защото турците са в НАТО, а китайците са другите наши комунистически братя. А и национализмът е последното убещиже на комунизма.
- Бил за юдео-християнската идеология, ама единственият отрицателен цитат в цялото му интервю е от Чърчил, онзи дето го цитирах. Нима Сталин е мислил по-добре за обикновените българи, отколкото Чърчил? А като е против най-видния политик на Англия в 20 век, що кара „Ролс-Ройс”, а не „Волга” например? Не питам защо от квартирант на Чавдар Драгойчев през петдесетте години е станал емигрант в Америка, а не студент в Москва, също например? Обаче му е мъка за народа! (Впрочем Пейчинов ще купи апартамента на Драгойчеви след няколко години. Дали го е запазил за себе си не знам, но че не го върнал „на народа” е сигурно.)
- 5 години сме изграждали „дикенсов капитализъм”. Внушението е ясно: тези години демокрация нищо не ни донесоха хубаво. Че да не би аз да съм виновен бе, батка? Ако Дикенс живееше сега в България, капиталистите му щяха да бъдат онези, дето притежават „замъци Хранков” след като преди 5 години са продавали ластици и банички на гарата или в Суходол, и професионалната им кариера е имала върха си в келнер или шофьор на местно соцвеличие. А именно тези „хранковци” са твоите приятели, с които ходите на коктейли. И кой знае още къде.
- Бил платил милиони данъци, без да има печалба. Милионер пък се прави, че не знае – данъци се плащат върху печалбата. Въпросът може да се постави и другояче – като иска печалба, да продава бързо екзотичната си вила „Аква” на варненския бряг. Която впрочем е по-голяма и от истинския „замък Хранков”. И пенсионерът-демократ  може да я гледа само отдалеко. Както е било по времето на Дикенс (в Англия). И на Ал Капоне (в Америка). Или на Йосиф Кобзон сега в Русия. Но за това след малко.

·            Антисоциалистическата опозиция се оказва носител на анархия", твърди още един "американец" на име Спас Райкин. В."Дума" от 24 март 1995г. го представя като "заслужил професор по история в САЩ". Чия история - на САЩ, на света, или по българска социалистическа? И звание "заслужил" му дали. Къде? В Ню Йорк или тука? Кога? Защото аз чета всякакви вестници и зная какво мислят българските емигранти в Америка за същия този Райкин. Ще го разкрия, ако тръгне да се прибира насам. Ето извадки от райкиновата пледоария. Тя е откровено комунистическа в сравнение с пейчиновата. Не бива да забравяме, че “Труд” поддържа едно реноме, а “Дума” – друго.
Право да си кажа, не съм очаквал, че през изтеклите пет години родната ми страна ще затъне в батака до такава степен във всяко едно отношение на социалистическия живот. Вина според мен за това състояние на нещата има ръководството на СДС. СДС по моему се оказа една сбирщина от некадърници, от случайно изникнали на повърхността политици, чиято идеология и програма не отидоха по-далеч от голи лозунги и обещания. След пет години зяпане по месечината те още не са почувствали топлите й лъчи. От Запад им изпратиха съветници като Мишев и някой си Алексиев, както и американски академици да проверяват теориите си. Сега се възлага на влизане в НАТО, но и това може да се окаже празна надежда. Никой не знае докога и как НАТО ще съществува. Жан Виденов, макар и още млад, има шансове, но ще трябва да се освободи по най-внушителен начин от наследството на старата комунистическа партия и да придаде на БСП ново лице, нагласа демократична, социален прогрес и български национализъм."
Оп-па! Ако Спас Райкин е заслужил професор по история в САЩ, то интервюаторът Слав Пеев ме калесва за марсиански зет.

·            Може ли демокрацията да бъде синоним на бедност, криза, престъпност, корупция?" - пита "писателят" Атанас Наковски пак в "Дума" през същия този месец март. И отговаря така:
След невероятното изобилие на добри дни за българската демокрация не само се оказа, че може, но и че няма нищо по-лесно от това. Когато си отиде правителството на Ф.Д., очакваше се новият премиер Беров да осведоми обществеността какво точно се е криело зад ненадминатия демократичен разцвет. Което той не направи. Осигури възможност на курдисания вече от СДС механизъм да продължи безпрепятствено да работи, да съсипва държавата и да произвежда бедност, престъпност, корупция, позволявайки в същото време на същото това СДС до ден днешен други да обвинява, че плодовете на засетите с такова упоение от тях семена са твърде, твърде горчиви. Отделен е въпросът, че вместо благодарност професорът получи само ругатни от съидейниците си... Голяма грешка ще бъде сега, ако този път българският народ не бъде уведомен в какво състояние новото правителство поема държавата. И не назове имената на неуморимите разрушители на съвременна България."
Тези свои мисли писателят А.Н. ни внушава, за да ни подготви за появата на „бяла книга”, написана от социалистите на Жан Виденов за това как демократите на Филип Димитров съсипаха България. В същия брой на „Дума”, в който Наковски ни занимава с кредото на живота си, има и хумористична страница. Нейният надслов е „Времето ще покаже колко е часът”. Взех, че повярвах и след 20 месеца погледнах пак. Наистина Времето показва колко е часът. Ама крайно време е социалисти ли бяха, комунисти ли, да се научат да познават Часовника. Ама, муле можеш ли научи да смята?!

 

 

ПРЕДИЗВЕСТЕНАТА ИЗНЕНАДА "ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ"

 

Откъде мислите е това заглавие? -  От в."Дума", 6.03.1995.
(Ама така е, като в този вестник не четат другите вестници. Например - във в.АНТИ на 15 април предната година още - 1994-та, имаше една карикатура на Красимир Цоловски. Двама полицаи, зад чиито гърбове се извисяват трима бияча с бухалки, провеждат следния разговор с едно дребно човече:
- Съучастници сме били?! А имаш ли доказателства?
- Нямам...
- Дай им рекета тогава!!!)

В рубриката "Ние пак сме тук" от следващия ден - 7 март 1995г. - чета: "За никого вече не е тайна, че заговорът на кинжалите се въззема към поредния кръг по спиралата на националното предателство. "Оня списък" на времето свърши своята работа. "Двойник" и "Апендикс" е новата, пусната в ход разрушителна операция, която трябва да досъсипе вътрешното министерство като стабилизиращ фактор на сложните и противоречиви демократични реформи, твърдят осведомени. Достойно за съжаление е изповядваното от няколко последни министри на вътрешните работи "мълчание на агнетата". Най-малкото паметта на загиналите действащи служители на МВР и престижът на оглавяваната от тях институция ги задължаваше да настояват следствие, съд и прокуратура да кажат истината за скандалните инциденти, при които бяха убити двете барети в "Белите брези", двамата капитани в "Надежда", иранците в "Люлин" и на софийската улица "Житница". И, разбира се, амбулантният търговец Параскевов пред хотел "Плиска". Кой има интерес истината за тези нелепости, свързани с името на МВР, да се затаи? Само "троянските коне" в МВР и техните външни добре платени и компютъризирани партньори от паралелните на МВР структури, създадени от кинжалите, смятат ветерани от МВР. "Апендикс" според тях е названието на външната част от разрушителната операция срещу МВР, която се разработва на базата на подадена отвътре информация за готвени полицейски акции. Коварните придатъци към оперативните мероприятия се коват в лъскави цивилни кабинети. Обществеността вече разбра за избегнатия на косъм кървав сблъсък между служители на ЦСБОП и РДВР Благоевград, в хотел "Ален мак". Докога така, питат се стотинкови данъкоплатци."
Че съществува „Апендикс” и замислите му имат целта да съсипят сложните и противоречиви демократични реформи, че той се кове в лъскави цивилни кабинети и че данъкоплатците питат „докога?”, изобщо не подлежи на съмнение. Само дето „кинжалите” тук са „ни причем”. Нали четете какви доказателства за обратната теза привежда и си спестява самият обвинител от „Ние пак сме тук”. Всички споменати „скандални инциденти” са от времето на Беров и от все още неизтеклите 100 дни на Виденов. Няма от 1992 година, когато МВР беше под кинжално управление. Няма, защото просто няма такива „нелепости”. Впрочем има две акции на баретите в „Нефтохим” и „Химимпорт” през 1992-ра, но това е една от истинските причина за свалянето на правителството на Ф.Д. и не е за споменаване. Не са за припомняне и подигравките на социалистическите депутати и жълтите издания, когато именно Филип Димитров предупреждаваше през септември на същата тази 1992г., че комунистите сами ще станат плячка на зараждащата се мафия. Не се припомня, че гласовете на социалистите спасиха Беров от поискания вот на надоверие през февруари 1994-та именно заради незадоволителната работа на неговото МВР.

Още да попитам:
- Кой има полза от дискредитирането на демократичните реформи?
- Кой има пари, за да плаща на вътрешните податели на информация за готвени полицейски акции?
- Кой има парите, за да изгради външни паралелни структури на МВР?
- Кога са изградени тези паралелни структури и от коя народна прослойка са техните членове?
- Защо МВР не е разгромило вече трета година нещо създадено по-отдавна?
Отговорите могат да са различни за различните въпроси, но едно е съвсем сигурно – няма отговор, който да е свързан с кинжалите от СДС. И понеже имам предимството да пиша тези редове години след като описваните събития са отшумели, да допиша, че в оставащите дни до края на управлението на Виденов, нему предстоят тепърва ядове с мафията и в крайна сметка тя ще го свали от власт. Не аз, не някой „кинжал”, не някой отвън, а точно родителят на „Ние пак сме тук” ще напише, че проблемът на Виденов е в двойствеността на Партията, която управлява той: „червени бабички” и „червени мобифони”.
Че бабичките са „червени”, не споря. Ало, стогодишната, ако „мобифоните” също са червени, къде е тук вината на сините?
Да задаваш логични въпроси на нагъл човек е безсмислено. Затова да продължим с изложението на фактите.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 461773
Постинги: 632
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031