Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.08 08:57 - големият заговор
Автор: bojo12345 Категория: История   
Прочетен: 448 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
  Комунистите никога и никъде не са печелили свободни и демократични избори. Още при Сталин КГБ разработва методика за фалшификацията им и я прилага с различен успех в окупираните страни от Източна Европа след, Втората световна война. Единственият й провал е в Унгария през 1947 г., когато комунистите загубиха изборите въпреки фалшификациите. Тогава, КГБ я доусъвършенства и тя задейства ефикасно.

В България тази методика помогна на комунистите да "спечелят" изборите в края на 1946г. и да направят "свое" Велико Народно Събрание. Тя им помогна и в изборите на 10 юни 1990г., а имам основания да твърдя и на 13 октомври 1991г. Но нека авторите и извършителите на фалшификациите да не се успокояват. "Активното мероприятие" -- "избори за ВНС 90-та" се провали с гръм и трясък. Чрез Интернет всички факти, събития и най-вече ИМЕНА ще станат достояние на хиляди хора.    "НЕ Е ВАЖНО КОЛКО И КАК СА ГЛАСУВАЛИ, ВАЖНОТО Е КОЙ, БРОИ ГЛАСОВЕТЕ." Йосиф Висарионович Сталин    Спомняте ли си двестахилядния митинг през Народното събрание на 14 декември 1989г.? Комунистическият парламент тогава излъга хората, че ще отмени от конституцията прословутия член за ръководната роля на БКП. Това за малко не предизвика гражданска война. Желю Желев и Петко Симеонов върнаха хората по домовете им, защото промените трябвало да се правят при СПАЗВАНЕ НА ЗАКОННОСТТА! А буквата на закона изискваше едномесечен срок за промяна на конституцията. ( На 14 януари 1990г. конституционната поправка беше направена.) Точно по време на тези критични събития Петър Младенов произнесе прословутата фраза: "Най- добре е танковете да дойдат". И така забележете, че управляващи и опозиция поставиха на карта съдбата на страната, за да спазят буквата на една комунистическа конституция със съмнителна легитимност! 
  Отлично, би казал западният наблюдател, това е правова държава! Но спазван ли беше духа на закона, да не говорим за буквата след това? Фактите говорят сами. С Указ №4 от 10 април 1990г. на президента Младенов е назначена Централната избирателна комисия (ЦИК). Това е последната дата, за да се спази срокът от 60 дни преди изборите изискван от чл. 27 на Закона за избиране на Велико Народно Събрание. Да, ама не! Указът е публикуван на 13 април 1990г. в "Държавен вестник" в бр.30. Съгласно с чл 41, ал 1 от Закона за нормативните актове, датата на публикуване е дата на влизане в сила на даден нормативен акт. Следователно ЦИК получава легитимност 57 дена преди изборите, което вече е грубо нарушение на чл 27 от Закона за избиране на ВНС. Това не е всичко. С указ № 24/15 май 1990г. ("ДВ", бр.40/18 май1990г.) президентът Младенов ПРАВИ ПРОМЕНИ В СЪСТАВА НА ЦИК 23 дена преди изборите! (ново и драстично нарушение на чл.27 от ЗИВНС.) В крайна сметка ЦИК придобива следния състав: 1.проф Живко Сталев - председател. 2.Живко Живков - заместник-председател 3. Иван Ефремов - заместник-председател 4. Димитър Попов - секретар Членове:   1. Алексей Рафаилов-общественик 2. Георги Мутафчиев-общественик  3. Любен Стефанов - общественик 4. Вера Мутафчиева-писател 5. Димитър Боев-икономист 6. проф. Стефан Стойчев - юрист 7. Емилия Друмева - юрист 8. Иван Войводов-юрист 9. Лидия Манчева - юрист 10.Мартин Гунев - юрист 11.Илия Крумов Ризов-юрист 12.доц. Теодор Чипев- юрист 13. Александър Иванов Караминков-юрист 14.Алексей Иванов Подлесни-юрист 15.проф.Живко Миланов - юрист
16.Иван Викторов-юрист 17.Йордан Георгиев Соколов-юрист 18.Соломон Розанис-съдия във Върховния съд 19.Живан Димитров-съдия във Върховния съд. 20.Божидар Колев-съдия във Върховния съд.     От ръководството на ЦИК всички са юристи, Иван Ефремов е и член на Върховния съд, а Димитър Попов-председател на Софийския градски съд. Или 19 юристи от 24 членове. Тоест комисията в никакъв случай не е некомпетентна в правно отношение. Същата тази толкова компетентна комисия най-после на 6 юни 1990г. публикува в "Държавен вестник" методиката за изчисляване на резултатите от гласуването по пропорционалната система. Но забележете, тя НЕ Е ПОДПИСАНА ОТ НИКОЙ! ("ДВ" бр.46/8 юни 1990г.) Нито един юрист не се е сетил, че съгласно чл. 34, ал.1 т.4 от Закона за нормативните актове е трябвало да бъде подписана от председателя проф.Сталев! Следва най-интересното - в нарушение на чл.31 ал.1 т.5 от Закона за избиране на ВНС и чл. 37, ал.1 от Закона за нрмативните актове, ИЗБОРНИТЕ РЕЗУЛТАТ ИЗОБЩО НЕ СА ПУБЛИКУВАНИ В "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК"!!! Само тези три нарушения са достатъчни, за да се каже, че изобщо не е имало, нито избори, нито Велико Народно Събрание, нито пък легитимни законодателни актове. Великият парламент в правен смисъл просто не съществува! Но това е само началото. 
  Голямо значение има и въпросът как са насрочени изборите и от кого. Указ № 1 с който те са определени за 10 юни 1990г., и Указ № 2, с който е обнародван Законът за избиране на Велико Народно Събрание, са публикувани в "Държавен вестник", в бр. 28 от 6 април 1990г., и са подписани от Петър Младенов, забележете като ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА! Той издава указите на основание на чл.92, т.2 и т.8 от поправената вече конституция, считайки, че поправките вече са в сила. Ето куриоз - Указ № 3, с който са обнародвани Законът за изменение и допълнение на конституцията на НРБ и Решението за избиране на Петър Младенов за президент (пост създаден с поправките в конституцията) са обнародвани в "Държавен вестник", бр.29 от 10 април 1990г. Тоест Младенов се мисли за президент четири дена по-рано отколкото трябва. Освен това Указ № 3 е издаден на основание чл. 82 т.8 от конституцията. Коя конституция, г-н Младенов, старата или поправената? Защото и в старата и в поправената конституции чл. 82 не дава таква права, да не говорим, че няма и т.8. Освен това Младенов пак подписва указа като президент! А всъщност той не е такъв.! Защо, ще попита някой. Защото в чл. 143 ал. 4 на Живковата конституция е казано изрично: "...законът за изменяване на действащата конституция влиза в сила ОТ ДЕНЯ НА ОБНАРОДВАНЕТО ИМ В "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК" (курсивът мой А.Д.). 
  Обаче както видяхме по-горе, приетите от Народното събрание на 3 април поправки в конституцията са обнародвани в "ДВ" бр. 29 от 10 април. Следователно до 9 април 1990г. е в сила старата конституция, по силата на която има Държавен съвет, Петър Младенов е негов председател и като такъв обнародва закони и насрочва избори ПО СТАРАТА КОНСТИТУЦИЯ! Вместо това, той се самообявява за президент на 6 април, приписва си несъществуващи права и публикува неправомерно Законът за избиране на ВНС, Законът за изменение на Конституцията, Решението на парламента за избор на президент, насрочва избори за 10 юни, публикува Законът за политическите партии и върши куп други поразии. Излишно е да казвам, че всичко това е НЕЗАКОННО! Но идва и най-големият гаф. Самият Петър Младенов е избран от парламента за президент също незаконно! Защото поправките в конституцията, създаващи постовете президент и вицепрезидент, влизат в сила на 10 април! След тази дата Народното събрание е трябвало да ги избира! А то избира Младенов за президент на 3 април - 8 дена, преди да има избощо такъв пост. Следва, че Петър Младенов никога не е бил ЛЕГИТИМЕН ПРЕЗИДЕНТ! Нещо повече - след 10 април, той вече не е и председател на Държавния съвет, защото този орган е ликвидиран. Или казано по-просто след 10 април 1990г. Петър Младенов е господин никой! Или той е бил толкова президент, колкото и аз, пишещия тези редове! Лъжепрезидентът и действията му от 10 април нататък нямат правна сила. Следователно незаконни са указите му, с които той обнародва Закона за избиране на ВНС, насрочването на изборите, закона за политическите партии и назначаването на Централната избирателна комисия.

Е, ясно е, че при това положение ЦИК също е нелегитимна, а актовете й незаконни. В частност споменатата вече методика за изчисляване на резултатите от гласуването по пропорционалната система, която беше публикувана в "ДВ", бр. 46/ 8 юни, неподписана от проф. Сталев! За да е още по-заплетено положението, ще спомена, че грешките, които прави Младенов в Указ № 3 (позоваването на неточен член от неясно коя конституция и подписването му като президент) споменато в началото, пък поставят въпроса дали поправките в конституцията изобщо влизат в сила. Ако се приеме тази теза (че не влизат в сила), тогава пак Младенов е самозванец, защото се представя за нещо, което в действителност не е (президент). От друга страна тогава просто няма Велико Народно Събрание, тъй като не е регламентирано в Живковата конституция. Бих искал да видя "компетентните" червени и сини юристи как ще обяснят този юридически идиотизъм?

  Малко са горецитираните нарушения, но Народното Събрание прави още едно. Да зададем вече въпроса, ЗАЩО ПАРЛАМЕНТА НЕ ИЗБРА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ съгласно с чл 94, ал 1 от поправената конституция? Отговорът е ясен, защото той щеше да наследи Младенов при оставката му. Например, какво пречеше на комунистите заедно с Младенов да изберат генерал Атанас Семерджиев за вицепрезидент? Нищо не им пречеше, но нямаха интерес той да стане президент при отдавна подготвяната от тях оставка на Младенов. Семерджиев беше подготвян за вицепрезидент, а за президентския пост е бил определен точно най-подходящия за комунистите човек. Марксист, "дисидент", "водач на опозицията"... И ето сценария: На 14 декември 1989г. видеокасетата на Евгени Михайлов запечатва думите на Младенов: "Най-добре е танковете да дойдат".
  И този компромат е подготвен за свалянето на Младенов и е пазен грижливо. Следва втори ход - на 3 април не е избран вицепрезидент. Между двата тура на изборите за ВНС - 10-17 юни записът е излъчен по телевизията. Междувременно напрежението поради фалшификацията на изборите нараства в посока на "НЕЖНА РЕВОЛЮЦИЯ". Президентът "танкист" става прицел на възмущението на студентите и интелигенцията и всъщност народното недоволство е насочено към фалшива мишена. Вниманието се отклонява в посока към исканата президентска оставка и изборните фалшификации са забравени. Оставката му се посреща със задовоство и изиграва ролята на отворен предпазен клапан. Няма вицепрезидент, който да го замести, а и постът президент е вакантен. Той вече може да бъде предложен на верния проверен другар, "водач на опозицията" Желю Желев. Следва изборен фарс в парламента, в който комунистическото мнозинство избира за президент- водача на опозицията??! Съгласно договорките президентът пък предлага за вицепрезидент и практически ръководител на спецслужбите генерал Атанас Семерджиев - бивш началник на Генералния щаб и министър на вътрешните работи.! Всичко е наред за пред света, комунизмът си отива! Но срещу какво е направена сделката? Както казваше един филмов герой: "За да получиш, трябва първо да дадеш." За да станеш президент трябва първо ... да признаеш резултатите от фалшифицираните избори... Сега малко телевизионни спомени.
  Ясно каза Желев на огромния 350 000 - ден митинг пред НДК на 11 юни, че изборите започнаха с измама и завършиха с фалшификации. СДС няма да ги признае. (Американските наблюдатели дори му обещават външна подкрепа за анулирането им и провеждането на нови избори.) Следват обаче няколко негови срещи с представители на БСП. И хоп, на 14 юни на пресконференцията на СДС той призна изборите.  Спомняте ли си как беше освиркан от хората на митинга, когато им каза, че изборните резултати били победа за СДС?

А честни, свободни и законни ли бяха изборите?  Те просто бяха фалшифицирани с 500 000 гласа фантоми. Толкова много се писа по този въпрос, че той е вече напълно изяснен. Просто в ЦИК при изчисляването на изборните резултати са добавени червени гласове фантоми там, където са печелили сините. Второ, в компютрите, не са били вкарани данни от протоколи, в които СДС, печели, а вместо тях по два и три пъти са зареждани данни от едни и същи протоколи, в които червените печелят. Трето- райони, в които СДС печели, са били разпокъсвани при изчисленията, между съседни червени райони. Четвърто гласове на "извънпарламентарните партии" са прехвърляни към червената сметка. Пето, смесвани са при изчисленията резултати от мажоритарната и пропорционалната система, в полза на БСП естествено. Шесто, в компютрите са вкарвани данни от фалшиви протоколи. И така нататък . "Елементарно Уотсън!" А някои си мислеха, че фалшификациите са направени хитро и финно. Нищо подобно, те са нагли, очевадни и просташки, като всичко правено някога от комунистите. Но нали не е луд оня, който изяжда зелника, а този, който му го дава?

Та къде бяха ръководителите, наблюдателите и експертите на СДС? Къде бяха техните хора в ЦИК?
  Знае се къде - на 11 юни в 16.45 часа експертите на СДС в ЦИК - Ат. Орачев, и В. Стамов протестират срещу вкарването на неверни данни в компютрите. В резултат те просто са изхвърлени по лично нареждане на господата Сталев и Попов!  А на 14 юни (когато Желю призна изборите) са изгонени от ЦИК и хората от екипа на СДС за ръчно преброяване. Обаче за сметка на това "седесарката" - експертка, юристка - член на ЦИК Лидия Манчева не беше изгонена. Тя остана до края и смело подписваше всички и всякакви документи, макар и съмнителни. Знам, че някои наивници ще възразят - нали хиляди хора пратиха във вестник "Демокрация" данни за фалшификациите?

Да, но директорът на вестника Петко Симеонов да е публикувал нещо от тях?  Главният шеф на вестника пускаше материали от сорта, че пред някоя секция циганка играела кючек и пеела "Само БСП, само БСП" и други подобни дивотии. Други наивници пращаха копия от секционни протоколи за паралелно преброяване в Централния изборен клуб на СДС. Също и доклади на наблюдатели на СДС по секции. Даже документални доказателства за нарушения на закона за изборите. До едно време всички тези документи бяха там. Бяха, защото после изчезнаха и никой нито ги видя, нито ги чу повече. Е, а кой беше председател на Централния изборен клуб на СДС? Познахте, разбира се, че Петко Симеонов! Заместник - Еленко Божков. Имаха и шофьор В.Креснички - отказал се от престижен пост в "Подкрепа", за да стане шофьор при Петко Симеонов. Та тоя шофьор получил важни документи от секретаря на ЦИК - Димитър Попов. Къде ли са сега? Все пак тия са жалки играчи. Но какво да кажем, за господата от ЦИК Сталев, Гунев, и Попов, които ЗАГУБИХА ОРИГИНАЛНАТА КОМПЮТЪРНА ДИСКЕТА С РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ??! Тя така и не стигна до Мандатната комисия на ВНС. Почти никой не знае, къде е тя в момента. Почти, защото г-н Сталев казва, "Не мога да кажа, с положителност дали не сме предали дискетата на президента, заедно с доклада на ЦИК, който направихме"??! Та, така значи, предали я точно на когото трябва - президента Желю Желев!
  Обаче, знаете ли какво стана с членовете на ЦИК след изборите? Ами нищо особено. Синът на проф. Сталев отиде посланник в Германия. И досега си е посланик, макар и в Турция..  Важният секретар на ЦИК, който на практика ръководеше работата на комисията - Димитър Попов стана министър-председател. Мартин Гунев - внимание - ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ! Соломон Розанис и Иван Ефремов бяха повишени - съответно като председатели на І и ІІ гражданско отделение на ВЪРХОВНИЯ СЪД!  Отделно от тях - Йордан Соколов също не остана на сухо - всички знаем какъв стана! По-дребните риби също получиха награди - Желю стана президент (държавен глава). Кой казваше, че рибата се вмирисвала откъм главата? Петко Симеонов получи Солунската митница, пардон Агенцията за чуждестранна помощ. Като неин директор спонсорираше президентския вестник "1000 дни". Благороден човек- с чужда пита помен прави. Всички получиха възнаграждения според количеството и качеството на положения труд. Другите ръководители на СДС, признали изборите, пък станаха кой депутат, кой министър, кой кмет, келепир има в тая работа, не е шега. Имаше десетина глупаци от Изборния клуб на СДС, които в документ писаха, че изборите са фалшифицирани и те не ги признават. И те получиха подарък - изгониха ги от работа. Познайте от кого?

А сега да разшифроваме понятието ЦИК. Харесва ли Ви Център за Измами и Корупция? То май е най-точно и достоверно.  Рискува ли някой да попита дали Мандатната комисия към ВНС направи проверка изборите? Охо, и още каква! това е най-сладката тема! Съгласно с чл. 31 ал 1 т. 5 и 6 от Закона за избиране на ВНС след изборите ЦИК трябваше да публикува резултатите в "Държавен вестник"(което, така и не направи) и да предаде всички документи на Мандатната комисия към ВНС, включително компютърната дискета (която пък загуби, или предаде на президента Желев, което е същото). Освен това документите - около 130 000 листа, са предадени с протокол събран на един лист. На този лист са събрани и подписите на предаващите и приемащите. Ако най-дребният магазинер си позволи така да предаде стоката на своя наследник, ще му се наложи дълго да полежи на дървен нар. А ЦИК така предава, (не салам и кашкавал), а документи от които зависи съдбата на България, казано съвсем делово и без никаква патетика. След това вече ЦИК не носи отговорност и всичко е в ръцете на Мандатната комисия. (И все пак ЦИК в този случай има "протокол", а когато са предали дискетата на президента няма и такъв).

Сега да видим какво представлява Мандатната комисия.

Чл. 78 ал. 1 и 2 от Закона за избиране на ВНС, изисква всички жалби, сигнали и доказателства за нарушения на закона по време на изборите да се предават на ВНС. Мандатната комисия ги проучва и се произнася по тях.
Чл. 74 от Живковата конституция постановява, че Народното събрание само решава, дали изборите са законни. Въз основа на това в приетия на 4.ХІІ.1990г. Правилник за организацията и дейността на ВНС ("ДВ" бр. 102 от 21 декември 1990г.) има цяла глава V - "Проверка на законността на изборите". В общи линии в нея се казва., че след като провери изборните документи на ЦИК и сигналите и жалбите, комисията за проверка на изборите (Мандатната комисия) внася доклада си в пленарно заседание. На него ВНС приема решение относно законността на изборите.
Чл. 41 от Правилника задължава комисията да провери дали при изборите не са нарушени Конституцията, избирателния или другите закони. Но обърнете внимание - чл. 38 ал. 1 казва, че ВНС избира Мандатна комисия, съставът й се определя от ВНС.(чл.38 ал 2)
А чл. 39 ал. 1 заковава: "Единствено ВНС се произнася по законността на изборите". Глава V в целия си текст говори само за касиране на отделни депутати, избрани в нарушение на законите. Но възможността самите избори да се касират поради фалшификация отсъствува!
А  сега да разработим теоретичен модел на изборите. После, както казваше Владимир Илич, ще го проверим в практиката.

В държавата Х властта се държи здраво от мафията У. В нейни ръце са - правителство, съдебна система, армия, полиция, ДС, телевизия, радио, печат, местна администрация, "Паспортна служба", ЕСГРАОН, изчислителни центрове, Централната и местните избирателни комисии, както и послушна опозиция, чийто водач е готов да признае фалшифицирани избори, ако го направят президент. Тази мафия организира "свободни, демократични, многопартийни, честни и почтени избори" ; фалшифицира ги по-най-безцеремонен начин и вкарва във ВНС колкото и каквито депутати си иска- примерно 255 свои и 145 опозиционни.
Това ВНС си избира Мандатна комисия, която ще "провери" законността на изборите. Естествено съставът й ще е на пропорционален принцип - примерно от 50 души само 35 ще са мафиоти и 15 "опозиция". Тази комисия с обикновено болшинство гласува, че изборите са честни и законни, разбира се след като е направила "проверка". Внася доклада си в Парламента и той с гласуване си го приема. Изборите са законни - е решено с 255 гласа "За" и 145 "Против". Болшинство, какво да се прави. Това е то демокрацията. За да не е съвсем скучно, може да се каже, опозиционният депутат Стоян Ганев е избран незаконно и да станат дебати в залата. (всъщност незаконно е избран депутатът от Пловдив Иван Костов, но за него не става дума тогава в залата. Той е необходим на заговорниците по-нататък за да стане премиер. През периода 1995 - 1999г. бях кмет на Пловдивския район "Южен" откъдето пет години по-рано мажоритарно беше избран за депутат Иван Костов и попаднах на интересни документи, но по тях ще пиша отделен материал. А.Д.)

Така приключва проверката на Мандатната комисия във ВНС, пък после нека ония наивници Михаил Константинов и Николай Вълчанов си пишат колкото си искат за 500 000 фантома. Кучетата си лаят, керванът си върви. Това е теорията. Обаче сега ще я проверим в практиката.

На 10 юли 1990г. ВНС се конституира. Още на 20 юли приема обръщение, с което успокоява протестиращите, че данните за нарушения при изборите ще се обсъждат в комисиите и пленарната зала ("ДВ" бр. 60 от 27 юли 1990г.) С решение № 19 от 26 юли 1990г. ("ДВ" бр. 62 от 3 август 1990г.) ВНС избира Мандатна комисия. ( виж теорията) председател - митрополит Панкратий. членове само някои по - известни и интересни имена - Петър Корнажев, Еленко Божков, Петко Симеонов, Румен Воденичаров, Стелиян Стойчев. Тези са от "нашите". От "другите" има имена като Александър Стамболийски, Димитър Димитров, Красимир Премянов, Кирил Желев. От "другите","наши" са Александър Джеров, Борис Спиров, Александър Праматарски. А от "нашите", "други" са Любомир Иванов, Огнян Мишев и Любен Гоцев. И т.н. (сравни с теорията). Ако ти скъпи читателю си се объркал, кои са "нашите", и кои "другите", мога да те успокоя, че и аз съм объркан. Още не мога да разбера, кой какъв е бил в Мандатната комисия. Затова предлагам да се ориентираме по библейското "По плодовете им ще ги познаете" и да продължим напред.

В правилника на ВНС беше казано, че докладът на мандатната комисия се внася най-късно на втората сесия на парламента. но в демократичните държави, това е в рамките на един месец., защото докато не се установи, че изборите са законни, парламентът не е легитимен. (Друг е въпросът, че в нормалните демокрации има и специализирани органи като Конституционни съдилища или други, които контролират изборите. Защото няма логика парламентът да се самоконтролира.) Следователно, той не може да законодателствува, камо ли да приема конституция и да избира президент, правителство и главен прокурор. Но ето минава цяла година и до 10 юни 1991г Мандатната комисия мълчи, ВНС си работи и всичко е мирно и тихо. Митрополит Панкратий си подава оставката като председател на комисията, после става малко караница около Стоян Ганев и пак затишие. И изведнъж бомба! Във вестник "Демокрация" се появяват с поредица статии досадниците Михаил Константинов и Николай Вълчанов и изкарват 500 000 фантома. ВНС пришпорва приемането на конституцията. Цяло тримесечие - от юни до септември напрежението расте. Заформя се "горещо политическо лято". Митинги, протести, гладни стачки, 39-те депутати - останалото помним. Но забележете , 39-те нямаха нищо общо с исканията на горепосочените автори за проверка на изборите. Цялата кампания на депутатите напуснали парламента се градеше на исканията за нови избори, разпускане на ВНС и неприемане на конституцията, НО НЕ ЗАЩОТО ИЗБОРИТЕ СА ФАЛШИФИЦИРАНИ", а защото не трябвало комунистически парламент да приема конституция. продължението следва


Тагове:   избори,   ВНС,   законност,   дехутати,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 1276105
Постинги: 1024
Коментари: 1806
Гласове: 10388
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол