Постинг
30.05.2018 08:24 -
геноцидът и холокостът над българите
продължение
Първа глава
Падането на Старата Велика България
(VII-VIII в.)
През VI-VII век с Византия граничи една друга процъфтяваща империя, създадена от българите - Старата Велика България. Тя се простира от Каспийско море до Долния Дунав и далеч на север. Старата Велика България, както подсказва и името й, не се появява изневиделица, като плод на някакво внезапно хрумване или бърза миграция.
Това фактически е източната част на империята на кан Атила (443-453 г.), която се простирала от горното течение на р. Рейн до Индия. След нейния разпад част от синовете на Атила със своите хора се заселват в земите на днешна България. Най-малкият му син Ирник, който продължава династичния клон на Дуло, се установява в Малка Скития (Добруджа). По-късно част от българите се концентрират в Северното Причерноморие и установяват своята столица в търговския център Фанагория (Крим).
Край Кавказ и в земите на скитите още от древността българите изграждат множество градове и културни центрове, за които споменават редица антични автори (19, 66).
Старата Велика България била процъфтяваща империя, тъй като в състава й освен многобройните български племена влизали също сар-мати, буртаси, алани, савири, скити, масагети, хуни и др. Всички тези родствени на българите племена били обединени под вещото ръководство на българските владетели, които поддържали жива традицията на най-древната държавност, която може да бъде проследена най-малко до III-то хилядолетие пр. Хр.
Просперитетът на българската империя в Северното Причерноморие бил обусловен от факта, че българите контролирали няколко важни търговски пътища и събирали съответните данъци и мита за това. Един от тези пътища било крайното разклонение на „Пътя на коприната", осигуряващ търговията Изток-Запад още от античността. Освен него българската администрация контролирала и движението на стоки по големите реки Днепър, Днестър, Дунав и Волга, по които в Източна Европа вървяла търговията Север-Юг. Особено важен такъв път бил този по река Днепър, известен като „пътя на варягите", по който стоките от Византия, Украйна и гръцките колонии се транспортирали към Скандинавските страни на север.
Връхна точка в развитието си Старата Велика България достига при владетеля кан Кубрат (605-665 г.), който бил покръстен и получил образованието си в Константинопол.
Тук обръщаме внимание, че българите приели християнството много по-рано, отколкото се предполага. Една част то трако-българите в Мизия, Тракия и Македония били покръстени още преди гърците - директно от апостолите. Друга част в Кавказ се покръства заедно с арменците в III в. Това се споменава в книгата „История на страната Алуанк" на арменския хронист Мовсес Каланкатуаци (Дасхуранци) VII в. Каланкатуаци посочва, че християнството в Кавказ е въведено от св. апостол Фадей и неговия ученик епископ Елиша.
Християнин бил и българският кан Атила, който бил покръстен от св. Лупа. Вождът на българите - утигури Грод (Горд) също бил християнин. Той бил покръстен и награден богато от самия византийски император Юстиниян (527-565 г.)(18).
Всъщност така нареченото покръстване на българите при княз Борис I се явява петото поред. Това е много важно да се отбележи, защото този факт обяснява много неизследвани досега моменти от българската история.
Ранното покръстване на българите директно от апостолите обяснява защо тяхното християнство е православно, защото това е изначалното неопетнено и истинско Христово учение! От тук става ясно защо противниците на българския дух така яростно са се стремили да го унищожават през вековете - една тенденция, която продължава и в наши дни. Геноцидът и Холокостът срещу българите започва точно в този момент, в който те приемат изначалното християнство и душмани на българите стават именно апологетите на Антихриста, богоборците и носителите на тъмните сили. Колкото и това да се отрича, е повече от ясно, че в основата на българския Геноцид и Холокост стоят както материални, така и духовни причини. Тези духовни причини почиват на окултен (езотеричен) принцип и са свързани с религиозна нетърпимост спрямо българите, верска омраза и расистка по своята същност идеология, чужда на християнския морал, чийто изразители са били българите.
В повечето български учебници по история империята Стара Велика България не е посочена като държавна формация, а като някакъв случаен племенен съюз. Тази теза се поддържа главно от руски учени и такива с еврейско-хазарски произход като Павел Йосиф Шафарик*, Константин Иречек*, Геза Фехер*, както и от повечето български учени от тоталитарния период, като. акад. Димитър Ангелов, проф. Василка Тъпкова - Заимова*, акад. Васил Гюзелев, проф. Илчо Димитров, проф. Александър Фол*, проф. Андрей Пантев и други подобни манипулатори и фалшификатори на българската история.
Авторът Станислав Станилов (19) изтъква, че през последните години се е появила една тенденция за омаловажаване на държавата Стара Велика България за сметка на създалия се по-късно Хазарски каганат, под чийто удари тя се разпада. В това отношение той посочва с критични бележки трудовете на А. В. Комар, Светлана Плетньова, М. И. Артамонов и някой други. В заключение авторът сполучливо намеквайки за исторически фалшификат, казва: „...Никакви скъпи формули и издания обаче не могат да сътворят истина, която не съществува. Хазарската „мода" ще премине, както са преминавали всички подобни „моди", а за някои от нейните „рицари" ще остане само срамът!..." (19)
*Всички отбелязани със звездичка имена в книгата са на хора с еврейски произход.
7
Първа глава
Падането на Старата Велика България
(VII-VIII в.)
През VI-VII век с Византия граничи една друга процъфтяваща империя, създадена от българите - Старата Велика България. Тя се простира от Каспийско море до Долния Дунав и далеч на север. Старата Велика България, както подсказва и името й, не се появява изневиделица, като плод на някакво внезапно хрумване или бърза миграция.
Това фактически е източната част на империята на кан Атила (443-453 г.), която се простирала от горното течение на р. Рейн до Индия. След нейния разпад част от синовете на Атила със своите хора се заселват в земите на днешна България. Най-малкият му син Ирник, който продължава династичния клон на Дуло, се установява в Малка Скития (Добруджа). По-късно част от българите се концентрират в Северното Причерноморие и установяват своята столица в търговския център Фанагория (Крим).
Край Кавказ и в земите на скитите още от древността българите изграждат множество градове и културни центрове, за които споменават редица антични автори (19, 66).
Старата Велика България била процъфтяваща империя, тъй като в състава й освен многобройните български племена влизали също сар-мати, буртаси, алани, савири, скити, масагети, хуни и др. Всички тези родствени на българите племена били обединени под вещото ръководство на българските владетели, които поддържали жива традицията на най-древната държавност, която може да бъде проследена най-малко до III-то хилядолетие пр. Хр.
Просперитетът на българската империя в Северното Причерноморие бил обусловен от факта, че българите контролирали няколко важни търговски пътища и събирали съответните данъци и мита за това. Един от тези пътища било крайното разклонение на „Пътя на коприната", осигуряващ търговията Изток-Запад още от античността. Освен него българската администрация контролирала и движението на стоки по големите реки Днепър, Днестър, Дунав и Волга, по които в Източна Европа вървяла търговията Север-Юг. Особено важен такъв път бил този по река Днепър, известен като „пътя на варягите", по който стоките от Византия, Украйна и гръцките колонии се транспортирали към Скандинавските страни на север.
Връхна точка в развитието си Старата Велика България достига при владетеля кан Кубрат (605-665 г.), който бил покръстен и получил образованието си в Константинопол.
Тук обръщаме внимание, че българите приели християнството много по-рано, отколкото се предполага. Една част то трако-българите в Мизия, Тракия и Македония били покръстени още преди гърците - директно от апостолите. Друга част в Кавказ се покръства заедно с арменците в III в. Това се споменава в книгата „История на страната Алуанк" на арменския хронист Мовсес Каланкатуаци (Дасхуранци) VII в. Каланкатуаци посочва, че християнството в Кавказ е въведено от св. апостол Фадей и неговия ученик епископ Елиша.
Християнин бил и българският кан Атила, който бил покръстен от св. Лупа. Вождът на българите - утигури Грод (Горд) също бил християнин. Той бил покръстен и награден богато от самия византийски император Юстиниян (527-565 г.)(18).
Всъщност така нареченото покръстване на българите при княз Борис I се явява петото поред. Това е много важно да се отбележи, защото този факт обяснява много неизследвани досега моменти от българската история.
Ранното покръстване на българите директно от апостолите обяснява защо тяхното християнство е православно, защото това е изначалното неопетнено и истинско Христово учение! От тук става ясно защо противниците на българския дух така яростно са се стремили да го унищожават през вековете - една тенденция, която продължава и в наши дни. Геноцидът и Холокостът срещу българите започва точно в този момент, в който те приемат изначалното християнство и душмани на българите стават именно апологетите на Антихриста, богоборците и носителите на тъмните сили. Колкото и това да се отрича, е повече от ясно, че в основата на българския Геноцид и Холокост стоят както материални, така и духовни причини. Тези духовни причини почиват на окултен (езотеричен) принцип и са свързани с религиозна нетърпимост спрямо българите, верска омраза и расистка по своята същност идеология, чужда на християнския морал, чийто изразители са били българите.
В повечето български учебници по история империята Стара Велика България не е посочена като държавна формация, а като някакъв случаен племенен съюз. Тази теза се поддържа главно от руски учени и такива с еврейско-хазарски произход като Павел Йосиф Шафарик*, Константин Иречек*, Геза Фехер*, както и от повечето български учени от тоталитарния период, като. акад. Димитър Ангелов, проф. Василка Тъпкова - Заимова*, акад. Васил Гюзелев, проф. Илчо Димитров, проф. Александър Фол*, проф. Андрей Пантев и други подобни манипулатори и фалшификатори на българската история.
Авторът Станислав Станилов (19) изтъква, че през последните години се е появила една тенденция за омаловажаване на държавата Стара Велика България за сметка на създалия се по-късно Хазарски каганат, под чийто удари тя се разпада. В това отношение той посочва с критични бележки трудовете на А. В. Комар, Светлана Плетньова, М. И. Артамонов и някой други. В заключение авторът сполучливо намеквайки за исторически фалшификат, казва: „...Никакви скъпи формули и издания обаче не могат да сътворят истина, която не съществува. Хазарската „мода" ще премине, както са преминавали всички подобни „моди", а за някои от нейните „рицари" ще остане само срамът!..." (19)
*Всички отбелязани със звездичка имена в книгата са на хора с еврейски произход.
7
Кибер феномените с бг произход
ПОПУЛЯРНО ЗА ЛЕТОПИСЦИТЕ, ч. І : ПРИСК П...
Империята отвръща на удара. Ромея докарв...
ПОПУЛЯРНО ЗА ЛЕТОПИСЦИТЕ, ч. І : ПРИСК П...
Империята отвръща на удара. Ромея докарв...
"Некой саображения", относно т...
Години преди да падне Берлинската стена,...
Гнусна лъжа на един путински плъх
Години преди да падне Берлинската стена,...
Гнусна лъжа на един путински плъх
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
Блогрол
1. mileidi46
2. първи наш Патриарх новобългарски Йосиф Соколски!!!"
3. докога ще чакаме да расте такът, а и не само той?!
4. Защо се крие истината за историята ни
5. Обединително споразумение за достоен живот вна българите
6. цел на нап е унищожаване бизнеса
7. за истината в учебниците по история
8. Какво следва след световния крах?
9. Ако всичко това се знаеше от всички за Украйна?!
2. първи наш Патриарх новобългарски Йосиф Соколски!!!"
3. докога ще чакаме да расте такът, а и не само той?!
4. Защо се крие истината за историята ни
5. Обединително споразумение за достоен живот вна българите
6. цел на нап е унищожаване бизнеса
7. за истината в учебниците по история
8. Какво следва след световния крах?
9. Ако всичко това се знаеше от всички за Украйна?!